Стресът около родителството - как да се справим с него?
Да си родител несъмнено е стресиращо и това може да се разбере единствено от хората, които имат деца. Редом с недоспиването, честото боледуване и безкрайната домакинска работа са и всички високи упования, които ние имаме към себе си, както и тези на останалите към нас или към децата ни. И всичко това е доста елементарно да докара до миг на прегаряне, в който не сме способни да бъдем пълноценни.
Прочетете още
А с цел да не се стига до там е доста значимо да знаем няколко съществени правила, които ще ни оказват помощ да понижим напрежението от родителството и да усетим, че имаме по-голям надзор над това, което е в действителност значимо. Нещата пък, които не можем да контролираме, не трябва да разрешаваме да ни стресират ненужно.
Перфекционизмът и слагането на прекомерно високи стандарти в която и да е област от живота, постоянно върви ръка за ръка с тревогата. Това важи в цялостна мощ и за развъждането на дете. Защото няма по какъв начин постоянно да бъдем на 100% и най-важното е да осъзнаем този факт, да го приемем и да бъдем в мир със себе си всякога, когато домът ни не е съвършено спретнат или вечерята не е сготвена в точния момент.
От значително значение е и да не прехвърляме този перфекционизъм върху децата си. Да не чакаме всичко при тях да се случва като при останалите на тяхната възраст, да не чертаем проекти за бъдещето им, които не съответстват с техните визии, с цел да не останем разочаровани, когато упованията ни не се оправдаят. Защото нашето напрежение елементарно се предава на децата и въздейства отрицателно на тяхната самокритика и може да докара до провали.
За да избегнем всичко това, се нуждаем на първо място от еластичен разум. Способността да се приспособяваме към актуалните условия е от сериозна значимост за оцеляването ни като цяло и родителството не прави изключение.
Ако съумеем да намираме наслада в хаоса, той не ни стресира и осъзнаем, че не всеки път всичко върви по проект, то тогава елементарно ще загърбим илюзията за надзор и просто ще се оставим по течението. Няма по какъв начин децата ни да вземем за пример да не боледуват. Но не трябва когато това се случи първата ни мисъл да е, че ние сме отговорни. Просто си повтаряме, че и това ще мине и се оправяме със обстановката с трезва мисъл.
Никога не трябва да забравяме, че грешките и минусите са част от нас, от нашия метод да развъждане на децата си. И, да, те са неизбежни и рано или късно се случват. Но вместо да се вглъбяваме в тях, по-добре да обърнем внимание на дребни, ежедневни победи, които са в действителност значимите мигове, предава SheKnows.
И тук приказваме за дребни моменти като този детето да си изяде цялата порция, да успее да разгадае по какъв начин работи новата му играчка или да заспи независимо вечер. Добра концепция е да си водим дневник, в които да записваме всички тези дребни победи, които единствено ние си знаем какъв брой са ни коствали, с цел да подкрепим позитивната си настройка към родителството.
В тази тенденция можем да създадем още една значима крачка - да ограничим времето, което прекарваме в обществените мрежи. Когато сме родители, неизбежно следваме профили на други дребни, татковци или фамилии, в които те показват съвършения си и спретнат метод на живот. Но в никакъв случай не трябва да забравяме, че това, което виждаме, е единствено момента фотография и не дава действителна визия за всекидневието им. И не, никога не бива да се съпоставяме с тях.
Единственото съпоставяне, което би ни било от изгода, е с някой родител, който съумява и даже си слага за цел да обръща задоволително внимание на себе си, да се грижи за тялото и душeвността си, с цел да успее да се запази в най-хубавата си форма за тези, които имат най-голяма потребност от него.
Това е извънредно значима част от родителството, която постоянно подминаваме сякаш с цел да бъдем постоянно на линия, само че наложително в един момент осъзнаваме, че вършим неприятна услуга и на себе си, и на останалите. Защото хората могат да пият единствено от чаша, която е цялостна.
Източник: lifestyle.bg
Прочетете още
А с цел да не се стига до там е доста значимо да знаем няколко съществени правила, които ще ни оказват помощ да понижим напрежението от родителството и да усетим, че имаме по-голям надзор над това, което е в действителност значимо. Нещата пък, които не можем да контролираме, не трябва да разрешаваме да ни стресират ненужно.
Перфекционизмът и слагането на прекомерно високи стандарти в която и да е област от живота, постоянно върви ръка за ръка с тревогата. Това важи в цялостна мощ и за развъждането на дете. Защото няма по какъв начин постоянно да бъдем на 100% и най-важното е да осъзнаем този факт, да го приемем и да бъдем в мир със себе си всякога, когато домът ни не е съвършено спретнат или вечерята не е сготвена в точния момент.
От значително значение е и да не прехвърляме този перфекционизъм върху децата си. Да не чакаме всичко при тях да се случва като при останалите на тяхната възраст, да не чертаем проекти за бъдещето им, които не съответстват с техните визии, с цел да не останем разочаровани, когато упованията ни не се оправдаят. Защото нашето напрежение елементарно се предава на децата и въздейства отрицателно на тяхната самокритика и може да докара до провали.
За да избегнем всичко това, се нуждаем на първо място от еластичен разум. Способността да се приспособяваме към актуалните условия е от сериозна значимост за оцеляването ни като цяло и родителството не прави изключение.
Ако съумеем да намираме наслада в хаоса, той не ни стресира и осъзнаем, че не всеки път всичко върви по проект, то тогава елементарно ще загърбим илюзията за надзор и просто ще се оставим по течението. Няма по какъв начин децата ни да вземем за пример да не боледуват. Но не трябва когато това се случи първата ни мисъл да е, че ние сме отговорни. Просто си повтаряме, че и това ще мине и се оправяме със обстановката с трезва мисъл.
Никога не трябва да забравяме, че грешките и минусите са част от нас, от нашия метод да развъждане на децата си. И, да, те са неизбежни и рано или късно се случват. Но вместо да се вглъбяваме в тях, по-добре да обърнем внимание на дребни, ежедневни победи, които са в действителност значимите мигове, предава SheKnows.
И тук приказваме за дребни моменти като този детето да си изяде цялата порция, да успее да разгадае по какъв начин работи новата му играчка или да заспи независимо вечер. Добра концепция е да си водим дневник, в които да записваме всички тези дребни победи, които единствено ние си знаем какъв брой са ни коствали, с цел да подкрепим позитивната си настройка към родителството.
В тази тенденция можем да създадем още една значима крачка - да ограничим времето, което прекарваме в обществените мрежи. Когато сме родители, неизбежно следваме профили на други дребни, татковци или фамилии, в които те показват съвършения си и спретнат метод на живот. Но в никакъв случай не трябва да забравяме, че това, което виждаме, е единствено момента фотография и не дава действителна визия за всекидневието им. И не, никога не бива да се съпоставяме с тях.
Единственото съпоставяне, което би ни било от изгода, е с някой родител, който съумява и даже си слага за цел да обръща задоволително внимание на себе си, да се грижи за тялото и душeвността си, с цел да успее да се запази в най-хубавата си форма за тези, които имат най-голяма потребност от него.
Това е извънредно значима част от родителството, която постоянно подминаваме сякаш с цел да бъдем постоянно на линия, само че наложително в един момент осъзнаваме, че вършим неприятна услуга и на себе си, и на останалите. Защото хората могат да пият единствено от чаша, която е цялостна.
Източник: lifestyle.bg
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ