Багряна, волната
Да си ретро момиче не значи да си демодиран или отживялост. Нима любовта е отживялост или пристрастеността е старомодна?
Елисавета Багряна е едно от тези позабравени „ ретро девойки “, само че тя е една неостаряваща душа. Душа на жена, волна като птица. Душа на едно момиче, което граби с цялостни шепи от живота.
“Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра напразно, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене по какъв начин ще спреш? ”
Багряна е модернист в българската литература. Тя първа показва най-съкровените и интимните душевни прекарвания на дамата. Стилът й е комбиниране сред народнопесенната фолклорна лексика и съвременно поетични средства - комбиниране сред традиция и модерност.
Първата стихосбирка на Багряна „ Вечната и святата “ /1915/ е емблематична за самата нея. На показ е целият вътрешен свят на дамата. Багряна се осмелява да живее отвън рамките и разпоредбите, само че и да написа за стихията в сърцето на дамата.
Женският облик в нейното творчество е разнолик и не всеки път страдален, а Елисавета Багряна го издига до едни разнообразни за това време, подложени на критика и до през днешния ден, разбирания. Жената е освен майка – тя е същина, тя е смисъл на живот, тя е вяра и възмездие, а от време на време и скитница и прелъщение. Жената е страст, а възприятията от време на време са необясними - те будят единствено удивление, каквото е поезията. Каквато е поезията на Багряна.
Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, Съюз на съветските социалистически републики, Румъния,Италия, Швеция, Полша и други Тя е носителка на златен орден на Международната асоциация на поетите в Рим. Удостоена е със званието „ Герой на Народна република България “ през 1983 година
През 1943, 1944 и 1945 година е номинирана от Стефан Младенов за Нобелова премия за литература.
Умира на 23 март 1991 година в град София на 97 години, откакто живее един пълностоен, изпълнен с виталност живот.
" Мълчим като на тайната вечеря.
Стрелката бяга, времето изтича..
Какво ми сподели? Устните трепереха,
едвам чух: - Колко доста те обичам... "
Звезда на моряка /1931/
За любовите на Багряна и именитото й другарство с Дора Габе ще пишем идващия път в обичаната на всички ни графа " Ретро девойки "
Ина Ивано е нашият сътрудник във Варна. За себе си Ина споделя:
Родена съм в Ст. Загора - град, нали знаете, на липи, поети и, несъмнено, всички улици са прави:) Пиша от дете. Имам II място в Национален конкурс за лирика и есе: „ Живеем в земята на Ботев “ към Министерството на образованието. Завърших Българска лингвистика в СУ„ Св. Климент Охридски “.
Аз съм едно градско момиче по душа - интересувам се от всичко, обвързвано със актуалния живот, мода, женското начало, разковничето на младостта…
На 34 години съм, тъй че мога да се нарека към този момент познавач, освен потребител, изгубил се в огромния град.:)))
Елисавета Багряна е едно от тези позабравени „ ретро девойки “, само че тя е една неостаряваща душа. Душа на жена, волна като птица. Душа на едно момиче, което граби с цялостни шепи от живота.
“Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра напразно, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене по какъв начин ще спреш? ”
Багряна е модернист в българската литература. Тя първа показва най-съкровените и интимните душевни прекарвания на дамата. Стилът й е комбиниране сред народнопесенната фолклорна лексика и съвременно поетични средства - комбиниране сред традиция и модерност.
Първата стихосбирка на Багряна „ Вечната и святата “ /1915/ е емблематична за самата нея. На показ е целият вътрешен свят на дамата. Багряна се осмелява да живее отвън рамките и разпоредбите, само че и да написа за стихията в сърцето на дамата.
Женският облик в нейното творчество е разнолик и не всеки път страдален, а Елисавета Багряна го издига до едни разнообразни за това време, подложени на критика и до през днешния ден, разбирания. Жената е освен майка – тя е същина, тя е смисъл на живот, тя е вяра и възмездие, а от време на време и скитница и прелъщение. Жената е страст, а възприятията от време на време са необясними - те будят единствено удивление, каквото е поезията. Каквато е поезията на Багряна.
Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, Съюз на съветските социалистически републики, Румъния,Италия, Швеция, Полша и други Тя е носителка на златен орден на Международната асоциация на поетите в Рим. Удостоена е със званието „ Герой на Народна република България “ през 1983 година
През 1943, 1944 и 1945 година е номинирана от Стефан Младенов за Нобелова премия за литература.
Умира на 23 март 1991 година в град София на 97 години, откакто живее един пълностоен, изпълнен с виталност живот.
" Мълчим като на тайната вечеря.
Стрелката бяга, времето изтича..
Какво ми сподели? Устните трепереха,
едвам чух: - Колко доста те обичам... "
Звезда на моряка /1931/
За любовите на Багряна и именитото й другарство с Дора Габе ще пишем идващия път в обичаната на всички ни графа " Ретро девойки "
Ина Ивано е нашият сътрудник във Варна. За себе си Ина споделя:
Родена съм в Ст. Загора - град, нали знаете, на липи, поети и, несъмнено, всички улици са прави:) Пиша от дете. Имам II място в Национален конкурс за лирика и есе: „ Живеем в земята на Ботев “ към Министерството на образованието. Завърших Българска лингвистика в СУ„ Св. Климент Охридски “.
Аз съм едно градско момиче по душа - интересувам се от всичко, обвързвано със актуалния живот, мода, женското начало, разковничето на младостта…
На 34 години съм, тъй че мога да се нарека към този момент познавач, освен потребител, изгубил се в огромния град.:)))
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ