Да се срещнат твърде дружелюбно спортното и артистичното, не е

Телефонна фотография ♠ Ясен САВОВ и неговите 290 000 последователи в Instagram

Да се срещнат прекомерно отзивчиво спортното и артистичното, не е лесна работа. Има две чисти положения: или си буен създател, или си яка спортяга. Обаче Ясен Савов е имал задоволително време, с цел да откри точката, в която тия две пристрастености могат да се срещнат, да не си пречат, та чак и да се харесат. Дали от близнашката му природа и умеенето на „ тъче на два стана ”, дали от насъбрания опит като художник, графичен дизайнер, разпален футболист и спортист в детството, сегашен играч по бодифит и фотограф-лаик в голямото семейство Instagram, кой знае. Знаем единствено, че фотосите, които Ясен сътворява със своя айфон и споделя в общественото пространство, са заслужили аплодисментите на стотици хиляди хора от целия свят. Ей по този начин, от обич към красивите мигове и гъдела да добави своя акцент в един елементарен кадър, се раждат фотосите на Ясен, който през днешния ден има 290 000 почитатели на профила си @iasens в Instagram и към този момент е формален представител на мобилната обществена мрежа за България.

Наследник на известния български живописец Сава Савов, Ясен е ученик на Художествената Академия, компетентност „ Стенопис ”. Наясно е и с текстила и модата – от средношколския колеж. Работил е като арт-директор на много списания: „ Блясък ”, „ Журнал за дамата ”, „ Тя ”, а след това като криейтив шеф на българските издания на Grazia, Playboy, Maxim, Joy, Casa Viva, ОК и списание Hello! . През декември той подреди над 60 свои фотографии в галерия, наречена „ Инст@моменти “, към които се причисли и един фешън експонат – блуза на Divisione Protagonista с принт на негова фотография. Дизайнерите на стилната къща харесали кадър с гълъби за сбирката, която дефилира на международните сцени в Милано и на ревюто в Париж.

За бързата снимка в изискванията на новото време, Ясен Савов в особено изявление за Web Stage.

Кога се роди тази пристрастеност по телефонната снимка и с какво те завоюва?

Всичко стартира през 2012-та, когато си купих първия айфон. А любознанието ми ме накара да стартира да опитвам с опциите и приложенията, които предлага. Цял живот обработвам фотоси и видях, че нещо, което обичайно върша за час, с айфона става за 2-3 минути. Нямам искания да съм фотограф, за мен снимането е наслаждение и изложение на страсти, игра на цветовете.

Нова форма на изкуство ли е това съгласно теб?

Да, по този начин считам. За мен е изкуство, просто средствата са разнообразни. Явно аз обичам и умея да работя бързо – още като дете, а след това и като студент в академията, бях много бърз в рисуването и не инцидентно избрах да сътворявам картините си с въглен. Имам професионален фотоапарат, преди време като тръгнех нанякъде, взимах цели сакове с съоръжение, а с телефона, цялата техника е в джоба ти. С фотоапарат самият развой на снимане и култивиране изисква време и място, с телефона нещата се случват за 5 минути, даже може да не спираш да се движиш. Когато видя нещо забавно за мен, фотографирам го, а след това обработвам фрагмента по този начин, че да бъде живописен, кондензиран с страст, цвят, очертания. В това отношение опитът ми като художник и графичен дизайнер несъмнено ми е в услуга, тъй като обогатява образната и естетическата просвета, самото усещане е друго. Мога да кажа, че телефонът ми постоянно е на ръба на оцеляването при фотоси, само че макар всички тествания, още е цялостен.

Коя тематика е неоспорим любимец в този тип снимка, какво хората харесват най-вече?

По мои наблюдения има една тематика, която от години не се трансформира – множеството хора харесват сантименталните фотоси и фрагментите с хубав залез. Както един другар художник се показва, с възприятие за комизъм, несъмнено – креватната живопис постоянно работи J. Темата не се трансформира, сменя се единствено стилът.

Наследник си на огромния живописец Сава Савов, ти самият си художник. Кой е най-ценният урок, който научи от своя татко?

Баща ми доста ми е помагал, той рисуваше бързо, очевидно съм го наследил в това. Все споделяше, че не е значимо времето, за което създаваш рисунката, а че резултатът е значим. Живеехме в квартал с доста артистични фамилии – всички деца се занимаваха с изкуства – кой на пиано свиреше, кой на цигулка, други пък пееха. Все нямаше деца, с които да ритаме футбол, а аз бях доста разпален състезател. И като все нямаше с кого да играя, си споделих – ами тогава аз пък ще рисувам. И един от първите уроци, по скоро съвет, който ми даде моя татко, бе че в случай че желая да реализира нещо, би трябвало да рисувам всеки ден – защото всеки ден е или извоюван, или изгубен по пътя към задачата. И аз всеки ден правех по една схема. Днес пък, всеки ден върша най-малко по една фотография, въпреки това да е единствено за наслаждение.

Как спортът се втъка в артистичните ти занимания?

От дете съм разпален по спорта, постоянно съм упражнявал нещо – футбол, лека атлетика, баскетбол. Е, очевидно трябваше да стана на 40 години, с цел да се впусна и в бодибилдинга. Възможно е да има доза суетност в това, само че спортът е най-много дисциплинираност. А на мен това ми харесва. Тренирам всеки ден, хранителният ми режим е доста непоколебим, само че пък изобилен – особено в случай че ми следва съревнование, а дано призная, че това е много усложняващ детайл в фамилен проект – особено готвене на храни, които са скъпи, 5 хранения на ден с порции по 300 гр. В този спорт извайваш личното си тяло – дисциплинирано, с ежедневни тренировки, ограничавания и бих добавил – с много вложения. За мен спортът също е креативен развой.