„Да откриеш България“: Какво е бавен туризъм и къде се практикува?
Да се насладиш на хубостта на природата, да се потопиш в бита на локалните, да послушаш ромоленето на реката или песента на гората, да се насладиш на храната. Бавният туризъм от ден на ден набира известност в опит да се избяга от шумните и цялостни с хора туристически дестинации.
Най-значимите водоизточници с потвърдени характерности на минералните води са към 500 на бройБългария разкрива чудни кътчета за този вид почивка.
Снимка: bTVСнимка: bTV
„ По времето на комунизма Странджа е била първа, втора погранична зона и с цел да може да дойдеш до тук да почиваш или да я опознаеш, ти трябваше открит лист. Странджа е безусловно богата на културно-историческо завещание, тя е една нежна, мистична и по тази причина е с име на жена “, споделя Илиян Янчев, кмет на Малко Търново.
Снимка: Ладислав Цветков Идвайки в Странджа, влизаш в различен свят. За да се отвори планината пред теб, трябва да си надъхан положително, да имаш положително сърце.
„ Идвайки в едно такова място от надалеч, споделят: „ Това е част от България, друга България. Хората могат да открият доста красиви, хубави неща. Харесвайки концепцията на бавното хранене, това е метод да се подкрепят локалните хора. Ако Бай Иван гледа кокошки и има яйца, от домашна кокошка супата става друга “, споделя Здравко Василев от с. Бръшлян.
Снимка: bTVСнимка: bTV
В Странджа времето тече по друг метод. То не просто е спряло, само че нагледно казано те придвижва епохи обратно в античната история.
„ Всъщност Св. Марина е едно от най-известните и мистериозни светилища в Странджа. Тя е християнска светица и е една от най-почитаните в Странджа, точно тъй като носи доста предхристиянски черти. Това е Светая светих и е утробата на Странджа. Тук би трябвало да идва човек с отношение, с настройката, че бива допускан, където ще вземе нещо духовно. Ще почувства разнообразни неща и ще си тръгне изменен “, споделя Ивелина Петкова.
Снимка: bTV
В светилището се намира така наречен Аязма, за която се има вяра, че стои в основата на изцелението. Част от обредността на това място включва окачване на облекла на заболели хора с вярването, че заболяването изчезва.
„ Самата могила е била с много съществени размери. Крепидата е към 23 метра в диаметър. Първото гранитно оборудване е от III-V век преди Христа, а марморната крепида е датирана II-III век по времето на Римската императорска ера “, споделя Ивелина Петкова.
По тези антични земи природата ни дава и нещо удивително, което Трябва да се опита на място - мановият странджански мед. Той е приет от Европейски Съюз за артикул със предпазено название за генезис.
„ Благуна, нашите хора тук му викат гърница. Това е тип дъб, от който се събира мановият мед. От листна въшка по дъба се бере маната “, споделя пчеларят Тодор Браяновски.
Как може да избран бавният туризъм - съпреживявяне сред нас и природата.
