Да прекараш известно време под домашен арест може да се

Да прекараш известно време под домакински арест може да се счита за предизвикателство, изключително във време на властваща зараза. Мнозина най-вероятно виждат това като тестване без аналог. Добрата вест е, че през вековете има хора, които са претърпели това и са съумели да вземат най-хубавото от домашното прекарване.

Връщаме се към края на XVIII век и историята на френския офицер Хавиер де Майстре. Възпитаникът на френската войска става прочут със своя експлозивен темперамент и съумява да навлече гнева на армията. Един трагичен ден, офицерът взе участие в незаконен двубой и побеждава, а премията му е 42 дни домакински арест. Като човек на достойнството, де Майстре взема решение да извърши дълга си и непринудено се затваря в стаята си в Торино. Назад във времето липсват мобилни данни, както и опция за слагането на GPS тракер.

На помощ липсвали и модерните технологии, единственото, което офицерът можел да употребява са книгите и скромната си обител за прекарване. И по този начин след няколко дни в цялостна изолираност идва брилянтната концепция за написването на книга. Произведението „ Пътешествие в моята стая “ се ражда през 1790 година И по този начин в някои редове на книгата могат да се открият вълнуващи цитати, написани от човек, който може да е на ръба на лудостта или на ръба на гениалността:

„ Удоволствието от пътешествието в една стая е изцяло безвредно от ревността на хората; без значение прекарване от неустойчивостта на ориста. Все отново дали има въобще човек толкоз трагичен, толкоз зарязан, който няма своя обител, където да се отдръпна и скрие от всички? Нищо по-сложно не е належащо за това странствуване. “

Снимка: By Engraving by Cyprien Jacquemin (18??-18??) – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2726577

Освен това обръща доста съществено внимание на феновете на това странствуване. Книгата сигурно не е написана за тези, които се радват на повеече богатства, само че измежду читателите ще се открият и хора, които биха могли да оценят доста съществено удоволствието, тъй като то не коства безусловно нищо. Друга позитивна страна на този тип случки лишава и доста проблеми на тези, които са изморени от пътувания и изпитват особени страхове от крадци и други чаровни моменти в едно странствуване. Като всеки добър странник, офицерът дава цялостна информация за ситуацията и даже показва пътя, по който има намерение да мине:

„ Стаята ми е разположена навръх 45 градуса от надморското ниво, съгласно измерванията на отец Бекария, тя се разгъва от изток на запад, оформя правоъгълник, нужни са близо 36 стъпки, в случай че опрете тил в стената. Моето пътешестване обаче ще мери доста повече от това. Възнамерявам да прекося няколко пъти тази околност по дължина и диагонал, без да употребявам известните средства за премерване. Смятам даже да последвам зиг-заг пътеката и ще проследя всяка геометрична треактория в случай че е належащо. Не одобрявам хората, които започват с направления и хрумвания и да сортират всичко през цялото време: „ Днес ще направя три визити, ще напиша четери писма и ще довърша книгата, която започнах. “. Душата ми е отворена за всички хрумвания, усет и сантимент, имам намерение да употребявам всичко, което се разкрие! Защо да откажа всички удоволствия, които се разкриват в сложния път на живота? “

Авантюристът не пропуща да загатва и някои от гостите, които постоянно идват в стаята. Гости нормално са прислужниците и кучето му, което участва в историята понякога. В тази дребна стая се чака да се роди една философия, която мнозина най-вероятно са не запомнили или в никакъв случай не са срещали. Офицерът разсъждава доста върху живота и най-после стига до заключението, че в човек има душа и звяр и тези двама герои постоянно се срещат на кръстопът и работят един против различен. Да не забравяме, че в стаята има мебели, които също подлежат на сериозен разбор. Може да се изненадате какъв брой разновидности може да открие един човек за предвижване в стаята.

Тогава може да имате състрадание за неговото прекарване, само че в доста други моменти боецът, който е прекарал доста време на работа в Египет ще се разсънва и ще стартира своите истории. Пътешествието не е затворено единствено в една стая, Хавиер постоянно споделя за живота на фронта, за изгубените другари и за пътешествията, които прави назад към спомените. Един тежък миг е пътешествието до писалището, където стоят писма на негов остарял военен приятел, умрял след дълго боледуване точно в ръцете му. Затворен зад четирите стени, боецът стига и до друго просветление:

„ И за какво да премислям върху хората, които през днешния ден се намират в доста по-изгодна обстановка от моята, изключително откакто светът е цялостен с толкоз по-нещастни хора от самия мен? Вместо да се превозвам към моята мислена вила, където толкоз доста хубавици ще бъдат разкрити. Ако искам да се усещам благополучен от тези мечти, постоянно спирам и мисля за пътищата, които водят в тази посока. “

Разбира се, пътешественикът обръща внимание и на други прекарвания, които се случват оттатък хоризонта на неговия прозорец. Именно там се разкриват други гледки за човешките условия. И в случай че това не е задоволително, честите визити до библиотеката го срещат с още човешки ориси и още повече несправедливости. Хавиер най-после написа, че всички тези герои от страниците се усещат като негови другари и с изключение на всичко това, множеството придвижват своите проблеми върху него.

Очевидно е, че преди толкоз доста години един човек е съумял да се оправи и да употребява времето си за основаването на изкуство, което няколко века по-късно е задоволително съответно за съответната обстановка. А и в случай че някой откри вдъхновението да повтори стъпките на френския офицер, най-вероятно ще може да продължи делото на хората под домакински арест. По-сериозен минус ще е несъмнено и фактът, че на открито сега животът е относително стеснен, само че даже това ще има своя сексапил.

А и в случай че би трябвало да бъдем почтени, това странствуване няма да бъде нищо друго, с изключение на разходка в личната ви душа, а не постоянно може да попаднете на тъкмо такова предизвикателство. Хавиер напуща стаята си след тъкмо 42 дни, пътува и съумява да завоюва съществено внимание в литературните кръгове. Освен това се дами за рускиня и не поддържа изключително решенията на Наполеон за война. Умира в Санкт Петербург на 83 години. Пише още няколко книги, а пътешествието съумява да стигне даже до театъра.