Да, популярната култура тотално измести високото изкуство. Но Мария Бакалова

Да, известната просвета тотално измести високото изкуство. Но Мария Бакалова няма нищо общо с тази драма. Вместо да си изкарваме върху нея страданията по високата просвета, дано ѝ пожелаем ослепителен взлом на аления килим.

Мария Бакалова в сцена от " Борат 2 "

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

Емоциите към триумфа на Мария Бакалова са към този момент род в обществените мрежи - горделивост от нашето момиче, съумяло в чужбна, само че и позор, че такива хора не съумяват в личната си татковина.

Да поговорим за триумфа на Мария Бакалова

Актрисата несъмнено е надарена, неизмеримо витална, заредена с чаровна и малко налудна сила. Знае и по какъв начин да се показва в медиите. От няколкото ѝ интервюта останах с приятното усещане, че се пласира с възприятие за комизъм и самокритичност, подготвила е разкази и смешки. Отивайки на кастинга, си мислела, че някой може да я отвлече, както ставало постоянно в Източна Европа (смях). Майка ѝ, споделя, плакала, до момента в който гледала кино лентата, само че тъй като била садомазохист, го гледала два пъти (пак смях).

Нали сме наясно, че една звезда би трябвало да изиграе освен ролята, само че и обществения си облик, който да възприемаме като самата истина. Критиката означи, че ролята - а и обликът - крият заплаха да я вкарат в нишата на шашавата госпожица, която тя отлично играе, само че която може да я затвори вечно в поддържащи функции. Но и по този начин да стане, отново огромен триумф.

Малко двузначен ми се вижда самият филм „ Борат “ (1 и 2), който обиграва - на границата на ориентализма, да не кажем на расизма - клишета за постсъветския свят: диваците не знаят, че дами могат да карат коли и даже не разграничават роклите от опаковките им., Бакалова проби с източноевропейския си акцент - един тип рускиня в необятен смисъл, а съветската другост, както знаем, е лайтмотив за Холивуд още от Студената война.

Мария Бакалова в кадър от " Борат 2 "
Редакцията предлага
Но, отново в интервютата, Бакалова обръща предубежденията към страната си на смях. За американската аудитория тя идва от България, т.е. - отникъде (както в „ Крал Юбю “ на Алфред Жари: „ действието се развива в Полша, тоест на никое място “). Ами това е ситуацията: никой нищо не знае за страната ѝ, а може би таман по тази причина са я взели. Но таман това може да бъде и смешно. А не трудно като в „ Терминал “, където емигрантът Том Ханкс, уловен сред границите на летището, приказва на български. Наместо да се срами, Бакалова обръща тъмното балканско несъществуване на страната си във радостен карнавал, който печели публиката. Новото потомство минава границите по нов метод.

Интервюто с учителя ѝ Иван Добчев предизвика яростни реакции - упрекват го в злоба, завист, сексизъм, надменност. Но прозира и това: огорчението му от обстоятелството, че известната просвета тотално измести високото изкуство. „ Борат “ в действителност е пародия, само че по тази причина пък доста по-гледана от филмите на Ларс декор Триер да вземем за пример. То и в България какво ли остана от високото изкуство на соца - спомняме си „ Баш майсторът “, „ Любимец 13 “, въздигнахме естрадата като най-висш израз на художествената мисъл. Защо ли? Просто са известни. Днес „ количеството се е трансформирало в качество “, както написа Валтер Бенямин още преди 90 години - колкото повече фенове, кликове, продажби, толкоз по-стойностно се оказва едно произведение.

Един отиващ си свят

Това на Добчев не му харесва, не ми харесва и на мен, само че можем ли да променим хода на историята? Днес хората протягат ръка към художественото произведение, с цел да се разсеят, да си починат, а не с цел да потънат в дълбините на личното си аз. Тези дълбини днес май някъде са се изгубили, а философските прения са се трансформирали в тематика за коктейлни диалози. Да сте чували скоро термина „ трагично “, „ драматичен воин “? Смешното тържествува, а другите типове забави се подреждат по жанрове и се отбелязват с кодове, тъй че добре да се ориентираш за стоката, която поръчваш.

Но с цялата тази драма на един отиващ си свят Мария Бакалова няма нищо общо. Наместо да си изкарваме върху нея страданията, че културата не върви накъдето сме си мислили, дано ѝ пожелаем церемониален взлом на аления килим.