3 дни полицаи мълчат за убит при катастрофа, искат от близките му молба за издирване
Да не съобщиш на родителите, че детето им е починало, е най-голямата тъга на тази земя, плаче почерненият татко Димитър
В нощта на 19 октомври 2016 година 43-годишният Николай не се прибира у дома. Той е таксиметров водач, само че е приключил работа още по обед. Към 21 ч родителите му Димитър и Марияна към този момент са разтревожени. Звънят му по телефона, само че Николай не подвига. Вести от него няма да има и през идващите 3 дни, в които те ще го търсят къде ли не, само че на вятъра. През това време Министерство на вътрешните работи споделя на родителите да пуснат молба за издирването му.
“На 20 октомври, на другия ден, откакто моят наследник не се прибра, взехме решение със брачната половинка ми да идем там, където Николай ходеше за риба - на гьоловете в с. Долни Богров. Имаше двама-трима с въдици. Попитах ги: “Да сте чули нещо да е станало? ”. А те отвърнаха: “Не, няма нищо. ” На връщане влязохме в София и спряхме пред 5-о РУП. На входа имаше служители на реда. Казах им, че синът ми не се е прибрал цяла нощ и че с майка му сме обезпокоени. Питах и тях за случай.
Напили са се
някъде, ще се
прибере, не пердах
се, дадоха отговор
ми чиновниците
на Министерство на вътрешните работи
Отидохме в 3-о РУП, само че и там нищо не знаеха. От 3-о прескочихме до 9-о, отново нямаха информация. Изведнъж си споделих - що не отидем в нашето районно – 2-о ”, споделя Димитър.
Там с жена му са посрещнати от дежурна полицайка, пред която двамата описват, че от сина им няма диря към този момент 24 ч. “Попитах я какво да направя. “Напиши молба за общодържавно търсене ”, дала отговор му полицайката.
На идващия ден съпрузите палят колата за Бобошево. “Той обича да върви за риба на р. Струма ” - по този начин Марияна убедила Димитър да тръгнат към града.
“Видях мой прочут - Стефчо. Направо го попитах дали не е чул да е станала пакост в реката. Той ми сподели, че нищо не знае. Предложи да попитаме племенничката му, която работи в районното в Дупница. Но и оттова нищо нямаше. Следобед се прибрахме ”, споделя Димитър.
Кошмарът идва до вратата на жилището на Димитрови в столичния кв. “Банишора ” на 22 октомври. Пред тях се изправят 2-ма служители на реда.
“Отворих. Попитах ги: “Най-лошото ли е? ”. Единият ми отвърна: “Да, най-лошото е!
Трябва да отидете
да го разпознаете
в Съдебна
медицина,
споделя с просълзени очи почерненият татко.
“Показаха ни натрупа. Бях слисан, помислих си, че жена ми ще си отиде. Да си видиш детето на желязната маса, от това по-лошо няма ", споделя Димитър.
В съзнанието му и до през днешния ден отекват думите на санитаря, посочил натрупа на Николай: “Вие храните ли го този човек, в стомаха си нямаше нищо ”.
След потресаващата панорама в правосъдна медицина Димитър и Марияна потеглят към “Пирогов ”. Дежурен служител на реда им оповестява, че
синът им е
умрял при
злополука на
околовръстния
път
на разклона за село Мрамор. “Смъртта е открита в 19,41 ч на 19 октомври ”, прецизира униформеният.
“Как на 19 октомври? Ние научаваме през днешния ден, на 22-и! У него имаше персонална карта и шофьорска брошура, в които написа адреса му ”, пита унищоженият татко.
Същия ден от 2-о РУП звънят на Димитър да иде и да анулира молбата за издирването на Николай.
Мъката на фамилията ги води на разклонението на северната дъга към с. Мрамор, на към 200 м преди кръстовището с ул. “Васил Левски ”.
“С жена ми видяхме цялото кръстовище. Имаше бетонен панел, който не беше на шосето, а бе преместен към мантинелата. Синът ни се беше забил в бетонния панел. Имаше синя багра по него. По асфалта стояха още стъкълца и пластмаси. Взех предната ризница на колата му ”, споделя Димитър.
В нощта против неделя сън не го хваща. Лобното място на сина му не излиза от главата му.
“Качих се на колата и отново отидох на местопроизшествието. 12-13 души работеха там, поставяха знаци. Слагаха знак “Забранено влизането! ”. На другата нощ отново отидох, към този момент довършваха ремонта. В събота, като отидохме с жена ми,
нямаше нищо,
никакви знаци,
никакво
осветяване
Не можеш да схванеш, че по околовръстното има затруднение ”, споделя бащата.
От Министерство на вътрешните работи връщат на фамилията на Николай персоналните му документи, застраховката “Гражданска отговорност ”, визитки и черен кожен разкъсан портфейл с 15 лева
“Неговият портфейл беше съвсем нов. Тези пари не са негови, той излезе без пари. Той имаше телефон. Купи си айфон на лизинг 2 месеца преди гибелта. Полицаите не могат да открият къде е телефонът му. От магазина на мобилния оператор ми споделиха, че джиесемът може да бъде проследен за 2 минути. Представяте ли си,
откраднали са
телефон от
труп. Това е
мародерство!,
гневи се Димитър.
След нещастието той се среща с проверяваща полицайка. Разговорът им е накратко.
“Синът ви е самокатастрофирал ”, споделя му тя и поставя точка на следствието. През април 2017 година бащата получава разпореждане от прокурор за преустановяване на делото за гибелта на Николай. То е подписано от обвинителя от Софийската градска прокуратура Павел Панов.
Според следствието на 19 октомври към 19,10 ч Николай карал хюндая си със 106 км/ч на северната дъга. На към 200 м преди кръстовището с ул. “Васил Левски ” имало ляв завой, при който поради високата скорост на колата Николай изгубил контрола над кормилото. Напуснал шосето, блъснал се в бетонна бариера и се преобърнал по таван.
От експертизи по делото излиза наяве, че
при зверския удар
Николай е счупил
черепа си, както
и ребрата
Разкъсан е белият и черният дроб, далакът и десният бъбрек.
43-годишният таксиметров водач умрял от раните си в колата за спешна помощ на път към болница.
От прокуратурата откриват още, че Николай е карал хюндая си с 2,1 промила алкохол в кръвта.
Заключението на Панов е, че в тази ситуация отговорен няма, не става дума и за породена гибел по несъобразителност.
“Николай Димитров е нарушил разпоредбите за придвижване, като е карал с висока скорост. Няма по какъв начин той да носи отговорност за закононарушение, доколкото в резултат на случая е предизвикал личната си гибел ”, написа в прокурорското разпореждане.
“Аз разбрах от решението на съда, че синът ми е карал с 2,1 промила алкохол. При диалога с проверяващата полицайка тя не ми го сподели. Обясни ми единствено, че синът ми е самокатастрофирал.
Защо никой не ми
сподели, че синът
ми е бил
мъртвопиян
2,1 промила - това е доста! 10 минути преди да загине, е разговарял с диспечерка от таксиметровата компания. Ако е имало нещо, тя щеше да усети ”, споделя бащата.
Той апелира пред Софийския градски съд прокурорското разпореждане за преустановяване на следствието. Съдия Антон Урумов напълно удостоверява мнението на прокурора, че отговорен няма и че Николай самичък е аварирал.
Съмнението обаче гложди Димитър, у него са обажда полицейският усет. Той е някогашен чиновник на Министерство на вътрешните работи. Дълги години е бил действен служащ. Започнал работа в системата през 1969 година
“Да, усъмних се. Някой взема решение, че би трябвало да ме уведоми 3 денонощия след злополуката, а не 1-2 ч след нея, в случай че у сина ми има персонални документи ”, споделя мъжът.
Според него не е инцидентно, че шосето край разклона за с. Мрамор е било ремонтирато и модифицирано за 2 денонощия.
“Защо? Защо не преправиха кръстовището на Орлов мост. Защо там нямаше комплициран заграден панел? ”, пита Димитър.
Той твърди, че по време на следствието не му е показана нито една фотография на местопроизшествието. И в прокурорското разпореждане, и в решението на съда няма коментар, че бетонен панел е заградил шосето преди удара, както счита бащата. В документите по делото написа, че поради високата скорост хюндаят на Николай излязъл от пътя и се блъснал в панел.
15 дни след гибелта на сина си бащата прави свое следствие. От Бърза помощ
получава
информация кой
е подал сигнала
за злополуката на тел. 112. “Дадоха ми номера на този човек. Звъннах му. Обясних му, че никой не ще да ми каже по какъв начин е станало произшествието.
“Настръхва ми косата, като се сетя за тогава, сподели ми мъжът ”, изяснява Димитър.
Свидетелят му разказал, че хюндаят на Николай го изпреварил. В идващия миг той видял светнали стоповете на колата и по какъв начин тя излетява във въздуха, преобръщайки се по таван.
През 2016 и 2017 година Димитър посещава всички конференции на “24 часа ”, отдадени на сигурността на придвижването по пътя. Понякога не остава време да зададе въпрос на основните посетители на събитията. Друг път поради задължения специалисти по каузи нямат опция да навлязат в детайлите по проблема.
Най-голямата
болежка на
почернения татко
е мълчанието
на Министерство на вътрешните работи
“Единственото ми предпочитание е да се срещна с индивида, който е наредил за случая да не се споделя нищо. За мен това е операция. Имам другари адвокати, които ми споделят: “Най-трудно в съда се пази една неистина, най-лесно се пази истината ”. Да не съобщиш да родителите, че детето им е починало. Това не е закононарушение, това е по-жестоко. Това е най-голямата тъга, която човек може да изживее на тази земя ”, разплака се някогашният чиновник на Министерство на вътрешните работи.
И продължава: “Чели ли сте книгата за императрица Екатерина Велика, която вкарва меморандум на мълчанието, с цел да скрие любовниците си. Антуражът към нея не би трябвало да приказва кой е бил с Екатерина Велика.
Моят случай е
меморандум на
мълчанието.
Катастрофата
липсваше в
бюлетина
на Министерство на вътрешните работи
Потърсихме коментар за случая посредством пресцентъра на вътрешното министерство, само че оттова към този момент се въздържат от изказвания. Очаква се да бъде подредена вътрешна инспекция, както по принцип се работи в сходни обстановки.
Загиналият Николай Димитров е татко на 2 момчета, в този момент те са в 9-и клас. Едното учи в гимназията по строителство, а братчето му в 18-о учебно заведение в паралелка с японски език. Николай живеел с тях в жилището на родителите си в “Банишора ”. С жена му се разделили преди време.
“Всеки божи ден ставаше към 4,30-5 ч за работа. Имаше непрекъснати задължения. Караше едно момченце от “Бояна ” до учебно заведение, по-късно возеше неработоспособен от “Надежда ” до работата ”, разказва бащата всекидневието на сина си.
Николай е зад кормилото на жълтите коли от 1992 година Баща му споделя по какъв начин майка му го карала да учи, с цел да печели по-добри пари.
“Е, мамо, ти, като имаш 2 висши образования, какъв брой лв. взимаш на месец? 6000 лева (стари пари - бел.ред.)! Аз тези 6 хиляди лева ги изкарвам за една седмица, за какво ме караш да изучавам тогава ”, казвал на майка си Николай.
“Ако не са внуците, ние с жена ми нямаше да останем живи ”, трепери Димитър. Тръгва си от редакцията на “24 часа ” с думи към Министерство на вътрешните работи: “Обиден съм от дъното на бездънната си душа ”. После маха с ръка и се качва в трамвая./24chasa.bg
В нощта на 19 октомври 2016 година 43-годишният Николай не се прибира у дома. Той е таксиметров водач, само че е приключил работа още по обед. Към 21 ч родителите му Димитър и Марияна към този момент са разтревожени. Звънят му по телефона, само че Николай не подвига. Вести от него няма да има и през идващите 3 дни, в които те ще го търсят къде ли не, само че на вятъра. През това време Министерство на вътрешните работи споделя на родителите да пуснат молба за издирването му.
“На 20 октомври, на другия ден, откакто моят наследник не се прибра, взехме решение със брачната половинка ми да идем там, където Николай ходеше за риба - на гьоловете в с. Долни Богров. Имаше двама-трима с въдици. Попитах ги: “Да сте чули нещо да е станало? ”. А те отвърнаха: “Не, няма нищо. ” На връщане влязохме в София и спряхме пред 5-о РУП. На входа имаше служители на реда. Казах им, че синът ми не се е прибрал цяла нощ и че с майка му сме обезпокоени. Питах и тях за случай.
Напили са се
някъде, ще се
прибере, не пердах
се, дадоха отговор
ми чиновниците
на Министерство на вътрешните работи
Отидохме в 3-о РУП, само че и там нищо не знаеха. От 3-о прескочихме до 9-о, отново нямаха информация. Изведнъж си споделих - що не отидем в нашето районно – 2-о ”, споделя Димитър.
Там с жена му са посрещнати от дежурна полицайка, пред която двамата описват, че от сина им няма диря към този момент 24 ч. “Попитах я какво да направя. “Напиши молба за общодържавно търсене ”, дала отговор му полицайката.
На идващия ден съпрузите палят колата за Бобошево. “Той обича да върви за риба на р. Струма ” - по този начин Марияна убедила Димитър да тръгнат към града.
“Видях мой прочут - Стефчо. Направо го попитах дали не е чул да е станала пакост в реката. Той ми сподели, че нищо не знае. Предложи да попитаме племенничката му, която работи в районното в Дупница. Но и оттова нищо нямаше. Следобед се прибрахме ”, споделя Димитър.
Кошмарът идва до вратата на жилището на Димитрови в столичния кв. “Банишора ” на 22 октомври. Пред тях се изправят 2-ма служители на реда.
“Отворих. Попитах ги: “Най-лошото ли е? ”. Единият ми отвърна: “Да, най-лошото е!
Трябва да отидете
да го разпознаете
в Съдебна
медицина,
споделя с просълзени очи почерненият татко.
“Показаха ни натрупа. Бях слисан, помислих си, че жена ми ще си отиде. Да си видиш детето на желязната маса, от това по-лошо няма ", споделя Димитър.
В съзнанието му и до през днешния ден отекват думите на санитаря, посочил натрупа на Николай: “Вие храните ли го този човек, в стомаха си нямаше нищо ”.
След потресаващата панорама в правосъдна медицина Димитър и Марияна потеглят към “Пирогов ”. Дежурен служител на реда им оповестява, че
синът им е
умрял при
злополука на
околовръстния
път
на разклона за село Мрамор. “Смъртта е открита в 19,41 ч на 19 октомври ”, прецизира униформеният.
“Как на 19 октомври? Ние научаваме през днешния ден, на 22-и! У него имаше персонална карта и шофьорска брошура, в които написа адреса му ”, пита унищоженият татко.
Същия ден от 2-о РУП звънят на Димитър да иде и да анулира молбата за издирването на Николай.
Мъката на фамилията ги води на разклонението на северната дъга към с. Мрамор, на към 200 м преди кръстовището с ул. “Васил Левски ”.
“С жена ми видяхме цялото кръстовище. Имаше бетонен панел, който не беше на шосето, а бе преместен към мантинелата. Синът ни се беше забил в бетонния панел. Имаше синя багра по него. По асфалта стояха още стъкълца и пластмаси. Взех предната ризница на колата му ”, споделя Димитър.
В нощта против неделя сън не го хваща. Лобното място на сина му не излиза от главата му.
“Качих се на колата и отново отидох на местопроизшествието. 12-13 души работеха там, поставяха знаци. Слагаха знак “Забранено влизането! ”. На другата нощ отново отидох, към този момент довършваха ремонта. В събота, като отидохме с жена ми,
нямаше нищо,
никакви знаци,
никакво
осветяване
Не можеш да схванеш, че по околовръстното има затруднение ”, споделя бащата.
От Министерство на вътрешните работи връщат на фамилията на Николай персоналните му документи, застраховката “Гражданска отговорност ”, визитки и черен кожен разкъсан портфейл с 15 лева
“Неговият портфейл беше съвсем нов. Тези пари не са негови, той излезе без пари. Той имаше телефон. Купи си айфон на лизинг 2 месеца преди гибелта. Полицаите не могат да открият къде е телефонът му. От магазина на мобилния оператор ми споделиха, че джиесемът може да бъде проследен за 2 минути. Представяте ли си,
откраднали са
телефон от
труп. Това е
мародерство!,
гневи се Димитър.
След нещастието той се среща с проверяваща полицайка. Разговорът им е накратко.
“Синът ви е самокатастрофирал ”, споделя му тя и поставя точка на следствието. През април 2017 година бащата получава разпореждане от прокурор за преустановяване на делото за гибелта на Николай. То е подписано от обвинителя от Софийската градска прокуратура Павел Панов.
Според следствието на 19 октомври към 19,10 ч Николай карал хюндая си със 106 км/ч на северната дъга. На към 200 м преди кръстовището с ул. “Васил Левски ” имало ляв завой, при който поради високата скорост на колата Николай изгубил контрола над кормилото. Напуснал шосето, блъснал се в бетонна бариера и се преобърнал по таван.
От експертизи по делото излиза наяве, че
при зверския удар
Николай е счупил
черепа си, както
и ребрата
Разкъсан е белият и черният дроб, далакът и десният бъбрек.
43-годишният таксиметров водач умрял от раните си в колата за спешна помощ на път към болница.
От прокуратурата откриват още, че Николай е карал хюндая си с 2,1 промила алкохол в кръвта.
Заключението на Панов е, че в тази ситуация отговорен няма, не става дума и за породена гибел по несъобразителност.
“Николай Димитров е нарушил разпоредбите за придвижване, като е карал с висока скорост. Няма по какъв начин той да носи отговорност за закононарушение, доколкото в резултат на случая е предизвикал личната си гибел ”, написа в прокурорското разпореждане.
“Аз разбрах от решението на съда, че синът ми е карал с 2,1 промила алкохол. При диалога с проверяващата полицайка тя не ми го сподели. Обясни ми единствено, че синът ми е самокатастрофирал.
Защо никой не ми
сподели, че синът
ми е бил
мъртвопиян
2,1 промила - това е доста! 10 минути преди да загине, е разговарял с диспечерка от таксиметровата компания. Ако е имало нещо, тя щеше да усети ”, споделя бащата.
Той апелира пред Софийския градски съд прокурорското разпореждане за преустановяване на следствието. Съдия Антон Урумов напълно удостоверява мнението на прокурора, че отговорен няма и че Николай самичък е аварирал.
Съмнението обаче гложди Димитър, у него са обажда полицейският усет. Той е някогашен чиновник на Министерство на вътрешните работи. Дълги години е бил действен служащ. Започнал работа в системата през 1969 година
“Да, усъмних се. Някой взема решение, че би трябвало да ме уведоми 3 денонощия след злополуката, а не 1-2 ч след нея, в случай че у сина ми има персонални документи ”, споделя мъжът.
Според него не е инцидентно, че шосето край разклона за с. Мрамор е било ремонтирато и модифицирано за 2 денонощия.
“Защо? Защо не преправиха кръстовището на Орлов мост. Защо там нямаше комплициран заграден панел? ”, пита Димитър.
Той твърди, че по време на следствието не му е показана нито една фотография на местопроизшествието. И в прокурорското разпореждане, и в решението на съда няма коментар, че бетонен панел е заградил шосето преди удара, както счита бащата. В документите по делото написа, че поради високата скорост хюндаят на Николай излязъл от пътя и се блъснал в панел.
15 дни след гибелта на сина си бащата прави свое следствие. От Бърза помощ
получава
информация кой
е подал сигнала
за злополуката на тел. 112. “Дадоха ми номера на този човек. Звъннах му. Обясних му, че никой не ще да ми каже по какъв начин е станало произшествието.
“Настръхва ми косата, като се сетя за тогава, сподели ми мъжът ”, изяснява Димитър.
Свидетелят му разказал, че хюндаят на Николай го изпреварил. В идващия миг той видял светнали стоповете на колата и по какъв начин тя излетява във въздуха, преобръщайки се по таван.
През 2016 и 2017 година Димитър посещава всички конференции на “24 часа ”, отдадени на сигурността на придвижването по пътя. Понякога не остава време да зададе въпрос на основните посетители на събитията. Друг път поради задължения специалисти по каузи нямат опция да навлязат в детайлите по проблема.
Най-голямата
болежка на
почернения татко
е мълчанието
на Министерство на вътрешните работи
“Единственото ми предпочитание е да се срещна с индивида, който е наредил за случая да не се споделя нищо. За мен това е операция. Имам другари адвокати, които ми споделят: “Най-трудно в съда се пази една неистина, най-лесно се пази истината ”. Да не съобщиш да родителите, че детето им е починало. Това не е закононарушение, това е по-жестоко. Това е най-голямата тъга, която човек може да изживее на тази земя ”, разплака се някогашният чиновник на Министерство на вътрешните работи.
И продължава: “Чели ли сте книгата за императрица Екатерина Велика, която вкарва меморандум на мълчанието, с цел да скрие любовниците си. Антуражът към нея не би трябвало да приказва кой е бил с Екатерина Велика.
Моят случай е
меморандум на
мълчанието.
Катастрофата
липсваше в
бюлетина
на Министерство на вътрешните работи
Потърсихме коментар за случая посредством пресцентъра на вътрешното министерство, само че оттова към този момент се въздържат от изказвания. Очаква се да бъде подредена вътрешна инспекция, както по принцип се работи в сходни обстановки.
Загиналият Николай Димитров е татко на 2 момчета, в този момент те са в 9-и клас. Едното учи в гимназията по строителство, а братчето му в 18-о учебно заведение в паралелка с японски език. Николай живеел с тях в жилището на родителите си в “Банишора ”. С жена му се разделили преди време.
“Всеки божи ден ставаше към 4,30-5 ч за работа. Имаше непрекъснати задължения. Караше едно момченце от “Бояна ” до учебно заведение, по-късно возеше неработоспособен от “Надежда ” до работата ”, разказва бащата всекидневието на сина си.
Николай е зад кормилото на жълтите коли от 1992 година Баща му споделя по какъв начин майка му го карала да учи, с цел да печели по-добри пари.
“Е, мамо, ти, като имаш 2 висши образования, какъв брой лв. взимаш на месец? 6000 лева (стари пари - бел.ред.)! Аз тези 6 хиляди лева ги изкарвам за една седмица, за какво ме караш да изучавам тогава ”, казвал на майка си Николай.
“Ако не са внуците, ние с жена ми нямаше да останем живи ”, трепери Димитър. Тръгва си от редакцията на “24 часа ” с думи към Министерство на вътрешните работи: “Обиден съм от дъното на бездънната си душа ”. После маха с ръка и се качва в трамвая./24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ