Да откриеш Америка - 120 г. дипломатически отношения САЩ-България
ДА " Архиви " открива галерия, отдадена на българо-американските дипломатически връзки.
Официалната история на българо-американските дипломатически връзки стартира на 6/19 септември 1903 година, когато американският президент Теодор Рузвелт изпраща Джон Бринкерхорф Джаксон за собствен ексклузивен делегат и пълномощен министър в България, акредетиран по едно и също време в Турция, Гърция и Румъния със седалище в Истанбул. Същият ден – деня на Съединението, на тържествената гала в двореца, княз Фердинанад отбелязва, „ че е надълбоко разчувстван от възприятията, благопожеланията и благосклонностите, които държавното управление на Съединени американски щати засвидетелстват с отварянето тук на едно дипломатическо посланичество “, а по-късно Джон Джаксън рапортува във Вашингтон изразеното удовлетворение от назначението на американски дипломатически представител в България. В историческата просвета неведнъж датите на установяването на двустранни дипломатически връзки провокират разногласия. В този смисъл ДА „ Архиви “ показва документи, които наблюдават най-ранните контакти, „ трасирали “ пътя на формалната дипломация. Няколко десетилетия преди Освобождението на България, генералният консул при американската легация в Цариград Юджин Скайлър е изпратен в България директно след Априлското въстание с „ номиналната задача да изучи комерсиалните условия за възможното разкриване на американско вицеконсулство, само че в действителност – да проверява събитията, които възбудиха толкоз доста публичното мнение в Европа “. Той е придружаван от Джанюариус Макгахан, сътрудник на „ Ню Йорк Хералд “ и лондонския „ Дейли нюз “. До разкриване на вицеконсулство не се е стигнало, само че двамата американци способстват доста за осведомяването на държавното управление и обществеността в Съединени американски щати за жестокостите по време на Априлското въстание. Сред имената на първите представители на неофициалната дипломация следва да споменем доктор Илайъс Ригс и Албърт Лонг, които дружно с Константин Фотинов, Петко Славейков, Христодул Сичан-Николов и Неофит Рилски преведоха на новобългарски най-важната книга – Библията. Други американци - Джеймс Франклин Кларк и брачната половинка му Елизабет, Флойд Х. Блак, Уйлям Хал, поставиха старания за построяването на модерните за времето си „ американски “ учебни заведения в Пловдив, Самоков, Ловеч, София. Не инцидентно Робърт лицей в Цариград е приет за образователно заведение с национално значение за България, а мнозина от възпитаниците му са измежду строителите на модерна България. През 1914 година България изпраща своя първи пълномощен министър в Съединени американски щати – Стефан Панаретов, ученик и дълготраен учител по български език в Робърт лицей. Така двете страни, които се намират на разнообразни континенти, удостоверяват сърдечните връзки сред народите си и дават опция за по-голямо доближаване в комерсиалните, политическите и културни връзки. Поставя се началото на двустранни връзки, които макар известно спиране, през днешния ден означават 120 години.
Настоящата галерия е осъществена по концепция на Министерство на външните работи, дирекция „ Америка “, от Държавна организация „ Архиви “ с присъединяване на Научния списък на Българска академия на науките и има за цел да очертае развиването на разнообразни аспекти на връзките сред двете страни. С документи и фотографии са показани съществени моменти от откриването на дипломатически представителства на Съединени американски щати в София и на България във Вашингтон, подписаните двустранни контракти, спогодби и конвенции.
Едновременно с това следва да се подчертае, че изложбата не пресъздава единствено и само дипломатическите връзки сред двете страни, а ги слага в необятния подтекст на културното другарство и в биографичния профил на видни персони, оставили трайна следа в културната памет на двете народи.
Отделено е място на първите българи, получили образованието си в американски образователни заведения, както и на тези, повярвали в „ Американската фантазия “ и устроили живота си зад океана.
Особено място е отредено на двустранните връзки през последните 20 години.
В изложбата са включени документи и фотоси от фондовете, съхранявани в Централния държавен списък, Държавен списък – Шумен, Благоевград, Ловеч, Пловдив и Сливен, и Научния списък на Българска академия на науките.
За първи път в експозицията са включени: заповедта за свободно напредване на Макгахан в Османската империя; портрет на Удроу Уилсън от Сирак Скитник; портрет на Чарли Чаплин от Константин Щъркелов; фотография на президента Франклин Делано Рузвелт с посвещение на Симеон Радев; снимка на Асен Кермекчиев, почетен консул на Съединени американски щати в България; картината на Борис Зографов „ Типове от Чикаго “; албуми от българско присъединяване в търговски и културни изложби в Съединени американски щати и други /БГНЕС
