Зад маската. Какво ще постигнат промените в Изборния кодекс - Анализи и Коментари
Д-р Ваня Нушева е учител по политическо държание, изборни системи и изборна администрация в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” и специалист на Асоциация „ Прозрачност без граници “.
Препечатваме текста ѝ за с позволение на редакцията.
След гласуването на президентското несъгласие на 23 декември към този момент на всички стана ясно, че партиите, които трансформираха Изборния кодекс, няма да се спрат пред никакви причини в устрема си да дефинират правила на играта, които връщат контрола над изборния развой в техни ръце (буквално в ръцете на техните членове на СИК), вместо да разрешат на една безпристрастна (и еднообразно годна за всички участници) електронна технология да брои бюлетините. Дотам се докара нашият избирателен развой, че ще гласуваме с … два типа хартиени бюлетини – едните отпечатани в печатницата, а другите – от принтери, купени за 100 милиона лв.. Което е нонсенс и неповторим български „ принос “ в международната процедура. Но пък и не значи, че е нарушено равното право на глас.
От теоретична позиция равното право на глас значи, че гласът на всеки жител е еднакъв на гласа на останалите жители – т.е. всеки гласоподавател има право да гласоподава с една бюлетина за един регистриран участник в изборите (партия, коалиция или самостоятелен кандидат), по този начин както и останалите гласоподаватели имат това право; всеки гласоподавател има право да означи своята преференция за един желан претендент, по този начин както и останалите гласоподаватели имат същото право. Е, в това отношение сънародниците ни зад граница не се употребяват от същата опция да гласоподават за самостоятелен претендент или да изразят желанието си за претендент в листата на партия или коалиция. Но да оставим за момента настрани тази специфичност, тъй като тя ни препраща към един от най-сложните въпроси в изборния развой – дали да има регион чужбина и по какъв начин да бъде уредено правото на глас на нашите сънародници, живеещи отвън страната.
Ако обърнем взор напред, явно вниманието ще бъде ориентирано в две направления – какво ще бъде мнението на Конституционния съд (вече беше дадена поръчка от най-малко две парламентарно показани партии, че той ще бъде сезиран) и какви биха били последствията за изборния развой вследствие на по този начин осъществените промени.
По отношение на сходството с Конституцията явно тежката дума ще имат юристите, които са способени в региона на конституционното право и, несъмнено, членовете на Конституционния съд. Тук главният въпрос явно не е дали двата типа хартиени бюлетини дават равно право на глас, а дали законът беше разискван и признат в сходство с правилата на правовата страна и с интернационалните стандарти. В тази връзка има съществени учредения за рецензии по отношение на процедурата по разискване и приемане на закона и въобще – към цялостния метод за промени в един от главните закони за една демократична страна.
На първо място е належащо да се означи, че даже членовете на Комисията по правни въпроси не бяха осведомени с текстовете на импортираните законопроекти. Докладът, състоящ се от 67 страници, беше разпределен за злощастното 18-часово съвещание на Комисията, преди да са минали даже 24 часа от внасянето на последните оферти. Част от народните представители неколкократно упорстваха за отсрочване на разискването, защото не са имали физическата опция да се срещнат с всички оферти. Този факт може да се откри освен от прегледа на документите и от стенограмата на съвещанието, само че може да се удостовери и от дребното позволени посетители до съвещанието. Едва ли може да се даде добра оценка на законодателен развой, при който даже народните представители не са осведомени и не са осмислили законопроекта, който би трябвало да гласоподават.
На второ място, предложенията за промени, обсъждани на второ четене, значително се различаваха от гласуваните на първо четене – те освен излизаха отвън обсега на признатите текстове на първо четене в пленарното съвещание, само че и променяха философията на в началото оферти от Българска социалистическа партия законопроект. Първоначално прегледаният и утвърден законопроект от 18 параграфа връщаше практиката за смесено гласоподаване от април и юли 2021 година, когато в една секция хората имаха избор дали да гласоподават с хартиена бюлетина или с машина, не променяше нищо в технологията за машинно гласоподаване и машинно отчитане на вота, не засягаше недотам изчистения въпрос за регион „ Чужбина “ и за отдалеченото електронно гласоподаване, не предвиждаше закриване на Обществения съвет към ЦИК. Законопроектът, прегледан на второ четене на 16-17 ноември в Правната комисия и на 18 ноември в пленарна зала, съдържаше цели 56 параграфа (28 от тях оспорени с президентското вето), като на процедура изхвърли електронните технологии от изборния развой и трансформира машините в скъпоструващи принтери, които не е ясно даже с каква хартия ще изпринтват „ машинните “ бюлетини. В законопроекта на второ четене се промушиха и тематики, по които има потребност от сериозна социална полемика (като да вземем за пример премахването на регион „ Чужбина “ и на отдалеченото електронно гласоподаване, въвеждането на видео наблюдение). Беше отстранен и безобидният и никому непречещ Обществен съвет към ЦИК. Промените сред двете четения са съществени; те не просто не обезпечават предвидимост на законодателния развой, само че са и в крещящо несъгласие с главния закон, по който се управлява работата на Народното събрание и в частност законодателния развой – Правилникът за организацията и активността на Народното събрание.
На трето място, светкавичното разглеждане на законопроекта не разреши на нито една институция, ангажирана в подготовката и провеждането на избори, да изрази своето мнение. Нещо повече – в пленарното съвещание на второ четене болшинството от депутатите не поддържаха настояването в залата да участват представители на ЦИК и да изразят своето експертно мнение. Министерството на външните работи, Българска народна банка и Министерският съвет също не получиха опция да изразят мнения по законопроекта, макар че ще бъдат задължени да извършват екзотичните законодателни решения по отношение на машинно-хартиеното гласоподаване. В пленарна зала към този момент беше изразена позиция, че работа на изпълнителната власт е да извършва „ волята на законодателя “. До известна степен това изказване е правилно (та нали народните представители съставляват гласоподавателите и показват волята на народа!). Но единствено до избрана степен. Когато тази воля се изражда в законодателен волунтаризъм, в силово налагане от ad-hoc образувани болшинства на законодателни решения, които засягат всички жители и вменяват отговорности на институциите, сходно изказване е погрешно и до известна степен надменно. Защото не е съветвано с мнението на засегнатите страни и не е разисквано в границите на необятна социална полемика. Защото законът би трябвало да е олицетворение на единодушие в оптималната степен и на здрав разсъдък, а казусът не е подобен.
На четвърто място, даже неправителствените организации – наблюдаващи на изборния развой нямаха опция да прегледат задълбочено законопроектите и да получат рационален период за изложение на мнения. В тази връзка не е незначителен и унизителният метод на ръководителя на Комисията към представителите на позволените цивилен организации – макар многократното изложение на предпочитание за устно изложение на мнение, те получиха опция да приказват едвам откакто няколко пъти народни представители упорстваха да им се даде думата. Факт, който е индикативен за същинското предпочитание (или по-скоро за нежеланието) за полемика всъщност.
Посочените проблеми към този момент са парещ картоф, който явно ще попадне в полето на Конституционния съд.
Какви обаче ще бъдат следствията от измененията в Изборния кодекс, до момента в който Конституционният съд се произнесе? Този въпрос е изключително значим на фона на задаващите се следващи предварителни парламентарни избори и на постоянните локални избори през есента на 2023 година. Отговорите не са мистерия за тези, които са следили от първо лице изборния развой в страната и са се сблъсквали на терен с изборните нарушавания.
От позиция на въздействието им върху изборния развой признатите промени могат да бъдат избрани в три категории: промени с евентуално отрицателно влияние, промени с евентуално положително влияние и такива, които не биха дали значително отражение върху изборния развой или чието влияние не може да бъде изрично несъмнено на този стадий.
Кои са измененията с капацитет за отрицателно влияние?
На първо място, това е практическото унищожаване на електронната памет на машината. Преди президентското несъгласие болшинството от народните представители одобри текст, който напълно отстранява електронната памет. Митологемата за „ вълшебната флашка “ бе по този начин ловко размахана от трибуната на Народното събрание и ретранслирана от медиите, че докара до решение за изцяло унищожаване на паметта на машините. За тези, които не са осведомени със случая във Венецуела – точно посредством непокътнатата електронна памет е станало допустимо да се откри, че в края на изборния ден доста комисии са дали своят вот небрежно с машините. Много правилни и погрешни изказвания бяха изречени за “Смартматик ”, само че точно посредством непокътнатата електронна памет нейните IT експерти са открили извънредно високия брой гласувания в границите на малко време и са дали доказателство за операции на изборите. В българския случай без електронен запис членове на комисии могат да гласоподават колкото пъти могат от името на гласоподаватели, които не живеят в страната, само че пък участват в изборните описи. И този факт да не бъде открит, в случай че няма съвместен партиен надзор и външни наблюдаващи. Същото е като да бъдат пъхнати купчина хартиени бюлетини в урната, до момента в който покровители, наблюдаващи и някои членове на комисията излизат за къса отмора отвън изборното помещение (да припомняме ли услужливия съвет „ Ходи да си починеш малко “?).
След разглеждане на президентското несъгласие в пленарна зала бе реализиран някакъв чудноват компромис, при който флаш-паметта на машината се резервира, само че не е налична нито за членовете на комисията, нито за гласоподавателите. Електронната памет ще остане за инспекция при вероятно правосъдно оборване на изборните резултати. Също както разполагаем са и чувалите с хартиени бюлетини, които никой в никакъв случай не може да отвори, с цел да ревизира дали броят на бюлетините в поправяните протоколи подхожда на броя на откритите бюлетини в чувала…
На финала, след рухването на президентското несъгласие имаме повече от неуместно законодателно решение – хем имаме електронна памет, хем тя няма да служи за определяне на изборния резултат. Тя просто ще стои заключена в някое чекмедже на ЦИК и ще повдига повече въпроси, в сравнение с отговори. Като да вземем за пример: „ Защо, по дяволите, би трябвало да броим на ръка бюлетините и преференциите на стотици претенденти, откакто машината към този момент разполага с тези данни “? или „ Защо не можем да забележим резултата от машината, даже единствено за сверяване? “, или „ Защо не можем да разчитаме на електронния програмен продукт от машината, а разчитаме на софтуера от банкомата, от електронния калкулатор в магазина или на софтуера на устройствата в столичния градски превоз? “. Някои ще отговорят – тъй като възрастните хора не могат да боравят с електронни машини и с карти. А за какво тогава от 1 януари всички би трябвало да се возят в градския превоз единствено с електронни билети и карти, вместо да могат да избират сред хартиеното билетче и електронната карта?
Най-важната последица от измененията в закона не е, че хората ще могат да избират дали да гласоподават с хартия или с машина, а че беше унищожено машинното гласоподаване. Накратко казано – не беше върната хартиената бюлетина (тя и в този момент се употребява в дребните секции), а беше отстранена машината. Най-същественото достижение на законодателя беше това, че унищожи машинното преброяване и отчитане на изборните резултати от секционните комисии.
Мнозина си задават въпросите каква е повода за премахването на машините и какви ще бъдат последствията? Отговорите, които дават съперниците на машинния избор, са „ тъй като не се вижда какво прави машината “, „ тъй като не се вижда какво има на флашката “, тъй като „ някой пипа машините “. На пръв взор наивни и елементарни пояснения. Всъщност повода е че огромна част от политиците не желаят да оставят контрола от тази „ най-сакрална част “ от изборния ден на една бездушна машина и на една безпристрастна технология. Друго си е членовете на комисиите да броят бюлетините и да преценят дали те са „ вярно “ попълнени… По-циничният отговор на въпроса за повода е даден още от другаря Сталин: „ Не е значимо по какъв начин гласоподават гласоподавателите, а кой брои гласовете “.
А какви ще бъдат последствията към този момент е пределно ясно на всички, които се занимават с организация и с наблюдаване на изборния развой: затормозяване работата на секционните комисии в изборния ден при боравене с две технологии и с два вида изборни материали, голям брой неточности в протоколите, ремонти и замазвания на числа в тях, безпорядък при предаването на изборните бумаги, изтощени и изнервени десетки хиляди членове на секционни комисии, смачкано доверие в изборните резултати и в най-важната институция на представителната народна власт – Народното събрание.
В поддръжка на оценката, че премахването на машинния протокол е законодателно безумство могат да бъдат дадени голям брой причини. Тук ще посоча единствено един образец, който е индикативен. При инспекция на протоколите от изборите на 4 април 2022 година в 488-те секции в Пловдив единствено в протоколите на 54 секции няма ремонти. В останалите 434 секционни протокола са открити общо 4837 неточности и ремонти! Най-много ремонти има при отчитането на преференциите (3123) и при разпределението на гласовете по кандидатски листи (458). Тоест най-вече неточности има при събирането на цифри и при ръчното изписване на данни. Средно аритметично в един протокол се откриват по 10 неточности и ремонти! И тук би трябвало да подчертаем, че това са истинските протоколи, предадени в РИК, а не някакви чернови, на които са драскали членовете на СИК. И също по този начин, че това са протоколите от втория по величина град в страната – град с динамично разрастваща се стопанска система, с млади и образовани хора. А какви са данните от другите градове и села? И какви биха били те при идни избори, когато секционните комисии ще би трябвало да броят два типа хартиени бюлетини и още веднъж да попълнят на ръка протоколите? Отговорът надали би бил по-обнадеждаващ.
Резултатът обаче е елементарно предвидим – безчинство над 70 000 членове на секционните комисии и в допълнение подкопано доверие в изборните резултати и в най-важната институция на представителната народна власт.
А можеше да бъде по-различно. Например да бъдат основани спомагателни гаранции за правилно действие на софтуера на машините, за бистрота и публичен надзор, за съответна осведомителна акция, която да построи доверие в тази модерна технология. Така както да вземем за пример беше поправена грешката с премахването на Обществения съвет към ЦИК.
Тук е мястото да се означи, че част от измененията в Изборния кодекс са в вярната посока и имат капацитет да окажат позитивно влияние върху изборния развой. Така да вземем за пример беше отстранена тъмната стаичка и беше сменена с заслон. По този метод ще бъде лимитирана опцията за снимане на бюлетината. Ще бъде основано и усложнение за по този начин наречената „ индианска нишка “, при която една в началото изнесена бюлетина е попълнена по „ верния метод “ отвън секцията и след това се предава на гласоподавателя, като той я пуска в урната, а изнася празната бюлетина, която още веднъж се попълня отвън секцията от локалния главатар.
Въпреки че има голям брой основателни рецензии към метода, по който бе отстранен регион „ отвън страната “ (популярно именуван „ регион " Чужбина “) смяната може да се дефинира по-скоро като съответна. Причината за сходна оценка е, че беше отстранено несъгласието, сътворено от 45-тия парламент, съгласно което след оповестяване на резултатите от националното броене се основава 32-ри регион „ отвън страната “, само че пък няма методика за систематизиране на мандатите сред изборните региони. С което ЦИК щеше да бъде сложена в нежеланото състояние да взема решение значителен политически въпрос, без извършена социална и експертна полемика, без разпореждания в Изборния кодекс така и така да е възможно от правилата на административното право.
Сред измененията, които имат капацитет както за позитивно, по този начин и за отрицателно влияние върху изборите, би трябвало да се означи видеоизлъчването и видеозаснемането на процеса по броене на бюлетините. От позиция на интернационалните стандарти концепцията да се снима изборния развой в секциите не е добра, защото може да служи като инструмент за напън и за откриване тайната на вота. И това е по този начин, тъй като няма гаранции, че камерите няма да се употребяват до момента в който тече гласуването (едно значително разяснение – стандартите на Съвета на Европа и на ОССЕ по този въпрос изхождат от разбирането, че гласуването е въпрос на свободна политическа воля и не е възможно да се снима даже и събитието дали човек е отишъл до секцията, с цел да гласоподава, или е предпочел да не упражни това право). В нашия случай до такава степен сме се докарали, че във видеозаснемането виждаме средство, което да попречва опитите на секционните комисии да регистрират неточно изборните резултати. При идните избори следва да забележим кой капацитет ще се осъществя – дали този с позитивния, или този с негативния заряд.
Към днешна дата е несъмнено едно – президентското несъгласие падна в Народното събрание, само че това няма да вдигне публичното доверие в изборите. „ Заслугата “ за това е на тези 125 депутати, които си фантазираха, че могат да напишат правила на играта, от които да завоюват. Опитът от наблюдаване на избори обаче демонстрира, че сходни сметки не всеки път са правилни. За информация вижте измененията в изборния закон от 2009 година, когато президентът Първанов инициира смяна в изборната система, а депутатите на Българска социалистическа партия и Национална движение „Симеон Втори" я поддържаха. Резултатът е забележим – завоюва опозицията. Което е още едно доказателство, че в политиката 2 и 2 не всеки път прави 4.
Препечатваме текста ѝ за с позволение на редакцията.
След гласуването на президентското несъгласие на 23 декември към този момент на всички стана ясно, че партиите, които трансформираха Изборния кодекс, няма да се спрат пред никакви причини в устрема си да дефинират правила на играта, които връщат контрола над изборния развой в техни ръце (буквално в ръцете на техните членове на СИК), вместо да разрешат на една безпристрастна (и еднообразно годна за всички участници) електронна технология да брои бюлетините. Дотам се докара нашият избирателен развой, че ще гласуваме с … два типа хартиени бюлетини – едните отпечатани в печатницата, а другите – от принтери, купени за 100 милиона лв.. Което е нонсенс и неповторим български „ принос “ в международната процедура. Но пък и не значи, че е нарушено равното право на глас.
От теоретична позиция равното право на глас значи, че гласът на всеки жител е еднакъв на гласа на останалите жители – т.е. всеки гласоподавател има право да гласоподава с една бюлетина за един регистриран участник в изборите (партия, коалиция или самостоятелен кандидат), по този начин както и останалите гласоподаватели имат това право; всеки гласоподавател има право да означи своята преференция за един желан претендент, по този начин както и останалите гласоподаватели имат същото право. Е, в това отношение сънародниците ни зад граница не се употребяват от същата опция да гласоподават за самостоятелен претендент или да изразят желанието си за претендент в листата на партия или коалиция. Но да оставим за момента настрани тази специфичност, тъй като тя ни препраща към един от най-сложните въпроси в изборния развой – дали да има регион чужбина и по какъв начин да бъде уредено правото на глас на нашите сънародници, живеещи отвън страната.
Ако обърнем взор напред, явно вниманието ще бъде ориентирано в две направления – какво ще бъде мнението на Конституционния съд (вече беше дадена поръчка от най-малко две парламентарно показани партии, че той ще бъде сезиран) и какви биха били последствията за изборния развой вследствие на по този начин осъществените промени.
По отношение на сходството с Конституцията явно тежката дума ще имат юристите, които са способени в региона на конституционното право и, несъмнено, членовете на Конституционния съд. Тук главният въпрос явно не е дали двата типа хартиени бюлетини дават равно право на глас, а дали законът беше разискван и признат в сходство с правилата на правовата страна и с интернационалните стандарти. В тази връзка има съществени учредения за рецензии по отношение на процедурата по разискване и приемане на закона и въобще – към цялостния метод за промени в един от главните закони за една демократична страна.
На първо място е належащо да се означи, че даже членовете на Комисията по правни въпроси не бяха осведомени с текстовете на импортираните законопроекти. Докладът, състоящ се от 67 страници, беше разпределен за злощастното 18-часово съвещание на Комисията, преди да са минали даже 24 часа от внасянето на последните оферти. Част от народните представители неколкократно упорстваха за отсрочване на разискването, защото не са имали физическата опция да се срещнат с всички оферти. Този факт може да се откри освен от прегледа на документите и от стенограмата на съвещанието, само че може да се удостовери и от дребното позволени посетители до съвещанието. Едва ли може да се даде добра оценка на законодателен развой, при който даже народните представители не са осведомени и не са осмислили законопроекта, който би трябвало да гласоподават.
На второ място, предложенията за промени, обсъждани на второ четене, значително се различаваха от гласуваните на първо четене – те освен излизаха отвън обсега на признатите текстове на първо четене в пленарното съвещание, само че и променяха философията на в началото оферти от Българска социалистическа партия законопроект. Първоначално прегледаният и утвърден законопроект от 18 параграфа връщаше практиката за смесено гласоподаване от април и юли 2021 година, когато в една секция хората имаха избор дали да гласоподават с хартиена бюлетина или с машина, не променяше нищо в технологията за машинно гласоподаване и машинно отчитане на вота, не засягаше недотам изчистения въпрос за регион „ Чужбина “ и за отдалеченото електронно гласоподаване, не предвиждаше закриване на Обществения съвет към ЦИК. Законопроектът, прегледан на второ четене на 16-17 ноември в Правната комисия и на 18 ноември в пленарна зала, съдържаше цели 56 параграфа (28 от тях оспорени с президентското вето), като на процедура изхвърли електронните технологии от изборния развой и трансформира машините в скъпоструващи принтери, които не е ясно даже с каква хартия ще изпринтват „ машинните “ бюлетини. В законопроекта на второ четене се промушиха и тематики, по които има потребност от сериозна социална полемика (като да вземем за пример премахването на регион „ Чужбина “ и на отдалеченото електронно гласоподаване, въвеждането на видео наблюдение). Беше отстранен и безобидният и никому непречещ Обществен съвет към ЦИК. Промените сред двете четения са съществени; те не просто не обезпечават предвидимост на законодателния развой, само че са и в крещящо несъгласие с главния закон, по който се управлява работата на Народното събрание и в частност законодателния развой – Правилникът за организацията и активността на Народното събрание.
На трето място, светкавичното разглеждане на законопроекта не разреши на нито една институция, ангажирана в подготовката и провеждането на избори, да изрази своето мнение. Нещо повече – в пленарното съвещание на второ четене болшинството от депутатите не поддържаха настояването в залата да участват представители на ЦИК и да изразят своето експертно мнение. Министерството на външните работи, Българска народна банка и Министерският съвет също не получиха опция да изразят мнения по законопроекта, макар че ще бъдат задължени да извършват екзотичните законодателни решения по отношение на машинно-хартиеното гласоподаване. В пленарна зала към този момент беше изразена позиция, че работа на изпълнителната власт е да извършва „ волята на законодателя “. До известна степен това изказване е правилно (та нали народните представители съставляват гласоподавателите и показват волята на народа!). Но единствено до избрана степен. Когато тази воля се изражда в законодателен волунтаризъм, в силово налагане от ad-hoc образувани болшинства на законодателни решения, които засягат всички жители и вменяват отговорности на институциите, сходно изказване е погрешно и до известна степен надменно. Защото не е съветвано с мнението на засегнатите страни и не е разисквано в границите на необятна социална полемика. Защото законът би трябвало да е олицетворение на единодушие в оптималната степен и на здрав разсъдък, а казусът не е подобен.
На четвърто място, даже неправителствените организации – наблюдаващи на изборния развой нямаха опция да прегледат задълбочено законопроектите и да получат рационален период за изложение на мнения. В тази връзка не е незначителен и унизителният метод на ръководителя на Комисията към представителите на позволените цивилен организации – макар многократното изложение на предпочитание за устно изложение на мнение, те получиха опция да приказват едвам откакто няколко пъти народни представители упорстваха да им се даде думата. Факт, който е индикативен за същинското предпочитание (или по-скоро за нежеланието) за полемика всъщност.
Посочените проблеми към този момент са парещ картоф, който явно ще попадне в полето на Конституционния съд.
Какви обаче ще бъдат следствията от измененията в Изборния кодекс, до момента в който Конституционният съд се произнесе? Този въпрос е изключително значим на фона на задаващите се следващи предварителни парламентарни избори и на постоянните локални избори през есента на 2023 година. Отговорите не са мистерия за тези, които са следили от първо лице изборния развой в страната и са се сблъсквали на терен с изборните нарушавания.
От позиция на въздействието им върху изборния развой признатите промени могат да бъдат избрани в три категории: промени с евентуално отрицателно влияние, промени с евентуално положително влияние и такива, които не биха дали значително отражение върху изборния развой или чието влияние не може да бъде изрично несъмнено на този стадий.
Кои са измененията с капацитет за отрицателно влияние?
На първо място, това е практическото унищожаване на електронната памет на машината. Преди президентското несъгласие болшинството от народните представители одобри текст, който напълно отстранява електронната памет. Митологемата за „ вълшебната флашка “ бе по този начин ловко размахана от трибуната на Народното събрание и ретранслирана от медиите, че докара до решение за изцяло унищожаване на паметта на машините. За тези, които не са осведомени със случая във Венецуела – точно посредством непокътнатата електронна памет е станало допустимо да се откри, че в края на изборния ден доста комисии са дали своят вот небрежно с машините. Много правилни и погрешни изказвания бяха изречени за “Смартматик ”, само че точно посредством непокътнатата електронна памет нейните IT експерти са открили извънредно високия брой гласувания в границите на малко време и са дали доказателство за операции на изборите. В българския случай без електронен запис членове на комисии могат да гласоподават колкото пъти могат от името на гласоподаватели, които не живеят в страната, само че пък участват в изборните описи. И този факт да не бъде открит, в случай че няма съвместен партиен надзор и външни наблюдаващи. Същото е като да бъдат пъхнати купчина хартиени бюлетини в урната, до момента в който покровители, наблюдаващи и някои членове на комисията излизат за къса отмора отвън изборното помещение (да припомняме ли услужливия съвет „ Ходи да си починеш малко “?).
След разглеждане на президентското несъгласие в пленарна зала бе реализиран някакъв чудноват компромис, при който флаш-паметта на машината се резервира, само че не е налична нито за членовете на комисията, нито за гласоподавателите. Електронната памет ще остане за инспекция при вероятно правосъдно оборване на изборните резултати. Също както разполагаем са и чувалите с хартиени бюлетини, които никой в никакъв случай не може да отвори, с цел да ревизира дали броят на бюлетините в поправяните протоколи подхожда на броя на откритите бюлетини в чувала…
На финала, след рухването на президентското несъгласие имаме повече от неуместно законодателно решение – хем имаме електронна памет, хем тя няма да служи за определяне на изборния резултат. Тя просто ще стои заключена в някое чекмедже на ЦИК и ще повдига повече въпроси, в сравнение с отговори. Като да вземем за пример: „ Защо, по дяволите, би трябвало да броим на ръка бюлетините и преференциите на стотици претенденти, откакто машината към този момент разполага с тези данни “? или „ Защо не можем да забележим резултата от машината, даже единствено за сверяване? “, или „ Защо не можем да разчитаме на електронния програмен продукт от машината, а разчитаме на софтуера от банкомата, от електронния калкулатор в магазина или на софтуера на устройствата в столичния градски превоз? “. Някои ще отговорят – тъй като възрастните хора не могат да боравят с електронни машини и с карти. А за какво тогава от 1 януари всички би трябвало да се возят в градския превоз единствено с електронни билети и карти, вместо да могат да избират сред хартиеното билетче и електронната карта?
Най-важната последица от измененията в закона не е, че хората ще могат да избират дали да гласоподават с хартия или с машина, а че беше унищожено машинното гласоподаване. Накратко казано – не беше върната хартиената бюлетина (тя и в този момент се употребява в дребните секции), а беше отстранена машината. Най-същественото достижение на законодателя беше това, че унищожи машинното преброяване и отчитане на изборните резултати от секционните комисии.
Мнозина си задават въпросите каква е повода за премахването на машините и какви ще бъдат последствията? Отговорите, които дават съперниците на машинния избор, са „ тъй като не се вижда какво прави машината “, „ тъй като не се вижда какво има на флашката “, тъй като „ някой пипа машините “. На пръв взор наивни и елементарни пояснения. Всъщност повода е че огромна част от политиците не желаят да оставят контрола от тази „ най-сакрална част “ от изборния ден на една бездушна машина и на една безпристрастна технология. Друго си е членовете на комисиите да броят бюлетините и да преценят дали те са „ вярно “ попълнени… По-циничният отговор на въпроса за повода е даден още от другаря Сталин: „ Не е значимо по какъв начин гласоподават гласоподавателите, а кой брои гласовете “.
А какви ще бъдат последствията към този момент е пределно ясно на всички, които се занимават с организация и с наблюдаване на изборния развой: затормозяване работата на секционните комисии в изборния ден при боравене с две технологии и с два вида изборни материали, голям брой неточности в протоколите, ремонти и замазвания на числа в тях, безпорядък при предаването на изборните бумаги, изтощени и изнервени десетки хиляди членове на секционни комисии, смачкано доверие в изборните резултати и в най-важната институция на представителната народна власт – Народното събрание.
В поддръжка на оценката, че премахването на машинния протокол е законодателно безумство могат да бъдат дадени голям брой причини. Тук ще посоча единствено един образец, който е индикативен. При инспекция на протоколите от изборите на 4 април 2022 година в 488-те секции в Пловдив единствено в протоколите на 54 секции няма ремонти. В останалите 434 секционни протокола са открити общо 4837 неточности и ремонти! Най-много ремонти има при отчитането на преференциите (3123) и при разпределението на гласовете по кандидатски листи (458). Тоест най-вече неточности има при събирането на цифри и при ръчното изписване на данни. Средно аритметично в един протокол се откриват по 10 неточности и ремонти! И тук би трябвало да подчертаем, че това са истинските протоколи, предадени в РИК, а не някакви чернови, на които са драскали членовете на СИК. И също по този начин, че това са протоколите от втория по величина град в страната – град с динамично разрастваща се стопанска система, с млади и образовани хора. А какви са данните от другите градове и села? И какви биха били те при идни избори, когато секционните комисии ще би трябвало да броят два типа хартиени бюлетини и още веднъж да попълнят на ръка протоколите? Отговорът надали би бил по-обнадеждаващ.
Резултатът обаче е елементарно предвидим – безчинство над 70 000 членове на секционните комисии и в допълнение подкопано доверие в изборните резултати и в най-важната институция на представителната народна власт.
А можеше да бъде по-различно. Например да бъдат основани спомагателни гаранции за правилно действие на софтуера на машините, за бистрота и публичен надзор, за съответна осведомителна акция, която да построи доверие в тази модерна технология. Така както да вземем за пример беше поправена грешката с премахването на Обществения съвет към ЦИК.
Тук е мястото да се означи, че част от измененията в Изборния кодекс са в вярната посока и имат капацитет да окажат позитивно влияние върху изборния развой. Така да вземем за пример беше отстранена тъмната стаичка и беше сменена с заслон. По този метод ще бъде лимитирана опцията за снимане на бюлетината. Ще бъде основано и усложнение за по този начин наречената „ индианска нишка “, при която една в началото изнесена бюлетина е попълнена по „ верния метод “ отвън секцията и след това се предава на гласоподавателя, като той я пуска в урната, а изнася празната бюлетина, която още веднъж се попълня отвън секцията от локалния главатар.
Въпреки че има голям брой основателни рецензии към метода, по който бе отстранен регион „ отвън страната “ (популярно именуван „ регион " Чужбина “) смяната може да се дефинира по-скоро като съответна. Причината за сходна оценка е, че беше отстранено несъгласието, сътворено от 45-тия парламент, съгласно което след оповестяване на резултатите от националното броене се основава 32-ри регион „ отвън страната “, само че пък няма методика за систематизиране на мандатите сред изборните региони. С което ЦИК щеше да бъде сложена в нежеланото състояние да взема решение значителен политически въпрос, без извършена социална и експертна полемика, без разпореждания в Изборния кодекс така и така да е възможно от правилата на административното право.
Сред измененията, които имат капацитет както за позитивно, по този начин и за отрицателно влияние върху изборите, би трябвало да се означи видеоизлъчването и видеозаснемането на процеса по броене на бюлетините. От позиция на интернационалните стандарти концепцията да се снима изборния развой в секциите не е добра, защото може да служи като инструмент за напън и за откриване тайната на вота. И това е по този начин, тъй като няма гаранции, че камерите няма да се употребяват до момента в който тече гласуването (едно значително разяснение – стандартите на Съвета на Европа и на ОССЕ по този въпрос изхождат от разбирането, че гласуването е въпрос на свободна политическа воля и не е възможно да се снима даже и събитието дали човек е отишъл до секцията, с цел да гласоподава, или е предпочел да не упражни това право). В нашия случай до такава степен сме се докарали, че във видеозаснемането виждаме средство, което да попречва опитите на секционните комисии да регистрират неточно изборните резултати. При идните избори следва да забележим кой капацитет ще се осъществя – дали този с позитивния, или този с негативния заряд.
Към днешна дата е несъмнено едно – президентското несъгласие падна в Народното събрание, само че това няма да вдигне публичното доверие в изборите. „ Заслугата “ за това е на тези 125 депутати, които си фантазираха, че могат да напишат правила на играта, от които да завоюват. Опитът от наблюдаване на избори обаче демонстрира, че сходни сметки не всеки път са правилни. За информация вижте измененията в изборния закон от 2009 година, когато президентът Първанов инициира смяна в изборната система, а депутатите на Българска социалистическа партия и Национална движение „Симеон Втори" я поддържаха. Резултатът е забележим – завоюва опозицията. Което е още едно доказателство, че в политиката 2 и 2 не всеки път прави 4.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ