Русенец осинови дете и написа книга
Д-р Павлин Петров развенчава мита, че самичък мъж не става за родител
Беше немислимо в България преди години мъж да осинови изоставено дете, а през социализма тематиката изобщо не подлежеше на полемики. Тогава беше мъчно даже за самотна жена да си вземе дете от дом и да го отгледа. Но не щеш ли към този момент четири години русенецът Павлин Петров и дребният Емануил разрушават мита, че едно дете може да бъде щастливо единствено в семейство, състоящо се от брачен партньор и брачна половинка.
Бащата и още непорасналият му наследник вървят по общ път - ръка за ръка, учейки се един различен и сътворявайки една вдъхновяваща история, в която се споделя, че да отгледаш дете, е най-смисленото нещо в човешкия живот, написа Жанета Йорданова в.
Бащата Павлин Петров е на 41 години, психолог, лекар по педагогика, с опит в обществената сфера, който в този момент работи като специалист в БЧК - Русе. Емо пък е роден в Лом и преди да бъде осиновен, е отглеждан в три приемни фамилии. Сега е първокласник в русенско учебно заведение, което се намира доста покрай работата на тати.
Има и още един доста значим човек в фамилията - майката на Павлин и баба на Емо - Веселка, без която двамата мъже мъчно биха се справяли. Откакто са дружно, живеят в близкия град Две могили, където са си купили къща с прекрасен двор и спокойна атмосфера. Отскоро фамилията си има и нов член - двегодишното куче Джиджи, осиновено от подслон и подарък за Коледа и Нова година на „ едно доста чинно момче “.
„ Системата за осиновяване у нас в действителност към този момент е съизмерима с европейските условия, щом се дава опция на мъж да осинови дете и моят случай е индикативен за това. Още повече, че не съм казус - в България има и други самотни татковци, които са осиновили деца. Не са доста - доколкото знам, още един или двама, само че има. Аз се веселя, че се случи за първи път и в Русе. Доскоро се смяташе, че да осиновиш дете, би трябвало да си фамилен, да има бинарна система, в която да се развиват децата. Но в този момент, когато имаш мощното предпочитание и ресурсите, с които да отглеждаш и възпитаваш детето си - това е позитив във връзка с осиновяването “, споделя Павлин.
Той е описал в брошура със заглавие „ Пътят на осиновяването. Екзистенциално-преживелищен опит на един осиновител “ своите безредици, очаквания, страхове и опит в развъждането на Емо. Тя е написана доста забавно, чете се елементарно и е в помощ на хората, които желаят да осиновят или към този момент отглеждат хлапе от дом.
Самият Павлин узрява за тази концепция, до момента в който работи в приюта за безнадзорни деца към БЧК. Някъде тогава почнал да осъзнава, че има ресурса да поеме ролята на родител и отговорността за образуване личността на един дребен човек.
„ Спомням си обаче една преживелица. Имах диалог с другар, който ми показа, че желае лично семейство и дете. Тогава получих инсайт (прозрение, ненадейно просветление), че това, което желая, е да имам дете. Взех решение да си подам документите за осиновяване “, изяснява бащата.
Споделил желанието си с другари, с родителите, с близки хора. Единствено не бил подсилен от татко си, който живеел в различен град. Независимо от това Павлин решил да продължи напред. Осъзнавал, че в случай че не е мощен душевен, няма да може да се оправи с компликациите. Защото всяко родителство е съществено предизвикателство.
Година и осем месеца след подаването на документите пристигнало и дълго чаканото позвъняване от чиновник на обществените служби. В душата му бушувало море от страсти - моят наследник, моето момче, най-сетне ще го прегърна! От този миг си спомня заръката на Антоанета Ябанозова, шеф на регионалната конструкция на БЧК - Русе и един от хората, които най-силно го поддържат: „ Наспи се доста добре, тъй като оттук насетне животът ти ще се преобърне на 360 градуса “.
Докато пътуват с колата към Русе, и бащата, и 4-годишният тогава Емо са под мощен стрес. Всичко е ново и за двамата. Първата изненада за детето е, че се качва с асансьор до новия си дом на петия етаж. Следват месеци, в които единият се учи да бъде родител, а другият - наследник. Трудно е, изключително за момчето, което е минало през три приемни фамилии и се пита дали този път ще има сигурност, или още веднъж ще го изпратят при други хора.
„ На втората година разговарях с него дали се е тормозил, когато е пристигнал вкъщи. „ Вече не, тъй като разбрах, че сте положителни хора “, отвърна синът ми. За мен това беше явен знак, че той се е успокоил и намира територията като своя, а хората - като свое семейство “, продължава описа си Павлин. Според него е значимо през целия интервал на акомодация на детето да се демонстрират приемливост и схващане, да се обръща внимание на всеки негов сигнал на боязън, даже и той да наподобява нищожен.
„ Характерът на детето се образува посредством методичност и неизменност във възпитателните условия “, уверен е бащата. Според него е доста значимо също да се каже на момчето или момичето, че е осиновено, ако то пожелае един ден да бъде осведомено с биологичната му майка.
Биологичните родители не трябва да са тематика табу
„ Ако Емо един ден изиска да се срещне с биологичната си майка, ще го заведа при нея. Осиновените деца би трябвало да имат ясна информация какво се случва с тях, от кое място са пристигнали. Това е най-хубавият вид за тях, тъй като тогава подреждат пъзела в главата си и намират себе си. Те се срещат със своя жанр, а това е доста значимо. Аз съм признателен на дамата, родила Емо, тъй като тя е индивидът, който е основал живот. Благодарен съм и на приемната му майка, която е сложила основите на неговото физическо и прочувствено развиване. Постигнала е ужасно доста и ние надграждаме това оттук нататък, с цел да може той да построи личния си живот “, безапелационен е бащата публицист Павлин Петров.
Беше немислимо в България преди години мъж да осинови изоставено дете, а през социализма тематиката изобщо не подлежеше на полемики. Тогава беше мъчно даже за самотна жена да си вземе дете от дом и да го отгледа. Но не щеш ли към този момент четири години русенецът Павлин Петров и дребният Емануил разрушават мита, че едно дете може да бъде щастливо единствено в семейство, състоящо се от брачен партньор и брачна половинка.
Бащата и още непорасналият му наследник вървят по общ път - ръка за ръка, учейки се един различен и сътворявайки една вдъхновяваща история, в която се споделя, че да отгледаш дете, е най-смисленото нещо в човешкия живот, написа Жанета Йорданова в.
Бащата Павлин Петров е на 41 години, психолог, лекар по педагогика, с опит в обществената сфера, който в този момент работи като специалист в БЧК - Русе. Емо пък е роден в Лом и преди да бъде осиновен, е отглеждан в три приемни фамилии. Сега е първокласник в русенско учебно заведение, което се намира доста покрай работата на тати.
Има и още един доста значим човек в фамилията - майката на Павлин и баба на Емо - Веселка, без която двамата мъже мъчно биха се справяли. Откакто са дружно, живеят в близкия град Две могили, където са си купили къща с прекрасен двор и спокойна атмосфера. Отскоро фамилията си има и нов член - двегодишното куче Джиджи, осиновено от подслон и подарък за Коледа и Нова година на „ едно доста чинно момче “.
„ Системата за осиновяване у нас в действителност към този момент е съизмерима с европейските условия, щом се дава опция на мъж да осинови дете и моят случай е индикативен за това. Още повече, че не съм казус - в България има и други самотни татковци, които са осиновили деца. Не са доста - доколкото знам, още един или двама, само че има. Аз се веселя, че се случи за първи път и в Русе. Доскоро се смяташе, че да осиновиш дете, би трябвало да си фамилен, да има бинарна система, в която да се развиват децата. Но в този момент, когато имаш мощното предпочитание и ресурсите, с които да отглеждаш и възпитаваш детето си - това е позитив във връзка с осиновяването “, споделя Павлин.
Той е описал в брошура със заглавие „ Пътят на осиновяването. Екзистенциално-преживелищен опит на един осиновител “ своите безредици, очаквания, страхове и опит в развъждането на Емо. Тя е написана доста забавно, чете се елементарно и е в помощ на хората, които желаят да осиновят или към този момент отглеждат хлапе от дом.
Самият Павлин узрява за тази концепция, до момента в който работи в приюта за безнадзорни деца към БЧК. Някъде тогава почнал да осъзнава, че има ресурса да поеме ролята на родител и отговорността за образуване личността на един дребен човек.
„ Спомням си обаче една преживелица. Имах диалог с другар, който ми показа, че желае лично семейство и дете. Тогава получих инсайт (прозрение, ненадейно просветление), че това, което желая, е да имам дете. Взех решение да си подам документите за осиновяване “, изяснява бащата.
Споделил желанието си с другари, с родителите, с близки хора. Единствено не бил подсилен от татко си, който живеел в различен град. Независимо от това Павлин решил да продължи напред. Осъзнавал, че в случай че не е мощен душевен, няма да може да се оправи с компликациите. Защото всяко родителство е съществено предизвикателство.
Година и осем месеца след подаването на документите пристигнало и дълго чаканото позвъняване от чиновник на обществените служби. В душата му бушувало море от страсти - моят наследник, моето момче, най-сетне ще го прегърна! От този миг си спомня заръката на Антоанета Ябанозова, шеф на регионалната конструкция на БЧК - Русе и един от хората, които най-силно го поддържат: „ Наспи се доста добре, тъй като оттук насетне животът ти ще се преобърне на 360 градуса “.
Докато пътуват с колата към Русе, и бащата, и 4-годишният тогава Емо са под мощен стрес. Всичко е ново и за двамата. Първата изненада за детето е, че се качва с асансьор до новия си дом на петия етаж. Следват месеци, в които единият се учи да бъде родител, а другият - наследник. Трудно е, изключително за момчето, което е минало през три приемни фамилии и се пита дали този път ще има сигурност, или още веднъж ще го изпратят при други хора.
„ На втората година разговарях с него дали се е тормозил, когато е пристигнал вкъщи. „ Вече не, тъй като разбрах, че сте положителни хора “, отвърна синът ми. За мен това беше явен знак, че той се е успокоил и намира територията като своя, а хората - като свое семейство “, продължава описа си Павлин. Според него е значимо през целия интервал на акомодация на детето да се демонстрират приемливост и схващане, да се обръща внимание на всеки негов сигнал на боязън, даже и той да наподобява нищожен.
„ Характерът на детето се образува посредством методичност и неизменност във възпитателните условия “, уверен е бащата. Според него е доста значимо също да се каже на момчето или момичето, че е осиновено, ако то пожелае един ден да бъде осведомено с биологичната му майка.
Биологичните родители не трябва да са тематика табу
„ Ако Емо един ден изиска да се срещне с биологичната си майка, ще го заведа при нея. Осиновените деца би трябвало да имат ясна информация какво се случва с тях, от кое място са пристигнали. Това е най-хубавият вид за тях, тъй като тогава подреждат пъзела в главата си и намират себе си. Те се срещат със своя жанр, а това е доста значимо. Аз съм признателен на дамата, родила Емо, тъй като тя е индивидът, който е основал живот. Благодарен съм и на приемната му майка, която е сложила основите на неговото физическо и прочувствено развиване. Постигнала е ужасно доста и ние надграждаме това оттук нататък, с цел да може той да построи личния си живот “, безапелационен е бащата публицист Павлин Петров.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ