Д-р Неделя Щонова, станала известна не само с телевизионните си

Д-р Неделя Щонова, станала известна освен с телевизионните си прояви, само че и с дейната си гражданска позиция във връзка с здравната ни система, е изгубила татко си. Това стана ясно от прочувствен пост на доктор Щонова във Фейсбук, с който красивата лекарка се елементарни с обичания си баща:

Неразделни
Нямам къде да се скрия от тази болежка.
И от тази горест.
Най-прекрасните сини очи на света угаснаха.
Но... благи тате, твоята синева ще живее в очите на нашите деца, на нашите внуци и правнуци.
И това ще бъде твоето Възкресение.
Вечна да бъде твоята генетична памет.
Защото ти, тате, си най-достойният човек на света!
Благодаря ти, тате.
За живота, който ми даде.
За любовта. За крилете.
За всички правдиви полезности.
За бащиното крило, под което дружно с Васко пораснахме здрави, щастливи и работливи.
За това, че ме научи да се боря, да притискам зъби, да обичам реда, труда и дисциплината.
Да бъда командос!
Благодаря ти за щастието в очите на мама.
За всичко, на което ти ме научи, благодаря.
Благодаря на Вселената, на фамилията ни, за опцията да се въплътя в това, което съм. И да имам брат като Vassil Shtonov.
Тате, да съм твоя дъщеря… да си приказваме, да ме гушкаш… да ми се караш и все да ме изграждаш… беше чудо.
И постоянно ще е по този начин.
Аз в този момент няма къде да се скрия от тази горест. И извънредно боли.
Но тате, всяка вечер ще те диря измежду звездите и ще те очаквам в съня си. Идвай, апелирам те, апелирам те…
Ще виждам родопската гора, боровите връхчета, ще виждам звездите, ще виждам и усещам теб и всичко обвързвано с теб. Небето ще плаче дружно с мен, ще ми бъде тъжно, доста тъжно, ще усещаме твоята свята обич и протекция.
А ти и от там ще бдиш над нас, над съня и дните ни, ще ни пазиш и водиш към светлината... постоянно и вечно.
А аз постоянно и вечно ще си остана детето ти, това пет годишно мъниче, твоето обичано Недялче, което ти водеше на морето в Обзор. По ръцете ни кацаха калинки, ние играехме на пясъка, а ти се смееше и беше толкоз млад, хубав, синеок, висок, безрезервен... и непоколебим. Очите ти се усмихваха по-сини и светли от зората и от небето. А до нас се разплискваше морето.
Морето... което в този момент реве с цялостна мощ...
Тате, да съм твоя щерка и твоето мъниче е моята най-голяма ризница и по този начин ще бъде до края на дните ми.
Обичам те!
Благодаря ти, благи баща!
За всичко, което си построил в нас.
Аз съм твоето зидарче Мингу.
Почивай в мир.
Спи умерено.
С благодраност падам на колене пред паметта ти и... и...
И ти си в мен, тате.
Ти живееш в нас.
От името на цялото ни семейство благодаря на всички лекари, които през годините ни помагахте. Благодарим с любов, благодарност и почит.
Бяхте прелестни!