Д-р Гео Нешев*Твърде образни, но изпълнени с тайнственост и мистификация

Как чудото инвитро дойде в България

Д-р Гео Нешев *

Твърде образни, само че изпълнени с загадъчност и мистификация са визиите на хората в предишното за зараждането на живота. Така от Средновековието чак до наши дни е достигнала фамозната рецепта на Парацелзиус за изкуственото основаване на малко човешко творение:
"...Човешко семе се слага 40 дни в реторта, при висша степен на изгниване на конски корем, дотогава, до момента в който то не пристигна в придвижване и съмнение. След това то се храни в продължение на 40 седмици с арканум от човешка кръв. " (Под "арканум " античните са разбирали нещо прикрито, безтелесно и безсмъртно - б.а.)
Разбира се, ние ще извиним наивитета на нашите предшественици, само че не можем да не се преклоним пред величието на човешкия разум, който докара човешките благоприятни условия до метода "инвитро ".

Създаването на деца "в епруветка " през днешния ден към този момент е обикновен способ по целия свят. Но в края на предишния век това беше същинска сензация. Бумът настъпи през 1978 година в Англия - в Кеймбридж, където се роди Луиза Браун - първото публично прието дете в света "от епруветка ".
Илияна, първото българско дете, основано по метода инвитро у нас, от български експерти, се роди през 1988 година То донесе дълго чаканото благополучие на младото работническо семейство от град Рила - Таня и Крум Тирилови. Неудържими, топли обятия последваха думите на дежурната акушерка Нора Цанкова, поела първа бебето: "Роди се момиче! ".
И в радостната суматоха научаваме детайлностите - бебето е крепко и хубаво, тежи 3,650 грама и е с дължина 52 см. За по-голяма сигурност раждането бе осъществено посредством така наречен Цезарово сечение, с локална анестезия, която разреши на майката да бъде от самото начало в контакт с дежурния екип и незабавно да види рожбата си.
- Много се веселя, че всичко мина наред - показа Таня Тирилова незабавно, откакто целуна щерка си. - Искам да пожелая доста благополучие на всички, които се грижеха за мен. А благодарността си, с моя мъж, показваме с това, че ще назовем дъщеричката си Илияна - на моя лекар Илия Ватев, който извърши оплождането.
Освен него в основаването на Илияна участваха поканените от доктор Ватев доктор Евелина Матеева, доцент Методи Истатков, доктор Ат. Щерев, а за Таня по време на бременността се грижеше доктор Любомир Новачков. На бял свят Илияна се появи посредством изключителните грижи и умения на доцент Георги Йорданов, доктор Стоян Стоянов, акушерката Евелина Кръстева, реаниматорите доктор Чавдар Чернев, акушерката Радка Петкова и детската лекарка доктор Ирена Савова.
Обикновено редакторите в печатните издания не утвърждават изброяването на доста имена, както сторих нагоре аз. Не го утвърждавам и аз. Но тук направих това съзнателно, тъй като не мога да премълча имената на хора, които в дребна България направиха героизъм.
А че през 1988 година осъщественото бе героизъм, дефинирам по дългогодишната работа, по безсънните нощи, разногласия и какви ли не компликации. Опитите за инвитро оплождане на яйцеклетки започнаха в Катедрата по обща биология на Научния медикобиологичен институт на Медицинска академия още през 1976 година Първите сполучливи резултати реализира доктор Илия Ватев, кмн, с теоретичен началник доцент Стефан Живков, под егидата на министъра на националното здраве акад. Радой Попиванов.
След подписване на контракт за взаимна работа през 1981 година с "Майчин дом " стартират началните опити. През 1984 година се утвърждава стратегия за оплождане инвитро, чието осъществяване се разпорежда на експерти от Катедрата по обща биология и "Майчин дом ". В програмата вземат участие и проф. Божил Василев, доктор Трепечов, доктор Крутилин и други
И една информация, която е малко известна. Трима експерти от Развойната база на Медицинска академия: инж. Янко Малинов, Ивайло Ненчев и Николай Станков също участваха в програмата инвитро. Те създадоха и внедриха българска инсталация, която замести скъпоструващите задгранични инкубатори и други устройства. Нашата техника проработи безотказно и даде опция на няколко български фамилии да се снабдят с наследници.
- Това бе сантименталният интервал на програмата инвитро - си спомня през днешния ден, станалият към този момент професор българския пионер по "ин витро " доктор Илия Ватев. - Нашата катедра бе първа в създаването и внедряването на техниките за оплождане инвитро освен у нас, само че и в Югоизточна Европа.
За постигнатите първи резултати за лекуване на тежките форми на човешко неплодородие през 1988 година катедрата получава интернационален документ за интелектуална благосъстоятелност върху метода инвитро оплождане. През 90-те години пък отново при нас бе внедрена и техниката за овоплазмено инжектиране (1 сперматозоид в яйцеклетката) на сперматозоиди, вследствие на което през 1998 година се родиха и първите български "ИКСИ бебета ".
За своята активност през 1982 година доктор Ватев става Лауреат на Младежката научна награда за медицина, след което е изпратен на дълготрайна специализация в Париж. Това му разрешава, върнал се в България, да предложи на управленията на министерството и на Медицинската академия създаването на стратегия за клинично приложение на извънтелесното оплождане. Да вземат участие в нея са поканени акушер-гинеколози от доста здравни заведения, само че основно значимите стадии на техниката инвитро оплождане се правят от доктор Ватев в катедрата, с цел да се стигне до историческата дата 3.I.1988 година
Пишещият тези редове, дружно с екип опитни публицисти, имахме щастието да присъстваме на събитието. То даваше право на нашата Родина да се гордее!
Днес у нас над 30 екипа работят по новите способи за репродукция. Всички те са разгърнали своята активност върху трите стълба, построени от проф. Ватев и сътрудниците му: постигнатите у нас първи на практика резултати по метода инвитро; техниката за овоплазмено инжектиране на сперматозоиди (ИКСИ); методиката за генетичен разбор на ембрионите в ранен етап.
Създадени са повече от 3000 бебета, заченати инвитро. Това подреди България измежду страните с добра успеваемост на процедурата.

* Екипът на ДУМА поздравява най-сърдечно журналиста деец, правилния другар на редакцията доктор Гео Нешев с неговата 80-годишнина. Жив и здрав, горе главата и горе перото, Гео!