Д-р Габриела Минова завършва с отличие медицина в Медицинския факултет

...
Д-р Габриела Минова завършва с отличие медицина в Медицинския факултет
Коментари Харесай

Д-р Минова: Много деца идват при нас след няколко курса неефективно антибиотично лечение

Д-р Габриела Минова приключва с отличие медицина в Медицинския факултет към Тракийския университет в Стара Загора през 2000 година През 2001-2002 година специализира лицево-челюстна хирургия към Специализирана болница за интензивно лекуване по лицево-челюстна хирургия в София. След това стартира специализация по урология и придобива компетентност през 2008 година
От 2003 година работи в Отделението по детска урология на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “, а сега е шеф на отделението

Д-р Минова, в този сезон и изключително в изискванията на пандемична конюнктура постоянно приказваме за респираторни инфекции при децата и сякаш забравяме за уроинфекциите. Защо тази тематика остава някак подценена?

Пандемията измести акцента от множеството „ банални “ болести, както при възрастните, по този начин и при децата. Не е загадка, че най-вероятно поради страха от Коронавирус се отсрочват профилактични и контролни прегледи, което, паралелно със прекъсването на планови оперативни интервенции, би могло да бъде съдбовно. Така че това е логиката съгласно мен.

Добре осведомени ли са родителите за тази патология?

Родителите постоянно се осведомят от мрежата, и, за жалост, източникът не постоянно е меродавен и научно изискан. Отделен въпрос е изборното схващане и разбиране. А най-правилното държание е прецизно да се съблюдават рекомендациите на персоналния доктор.

При лекуваните пациенти в Отделението по детска урология се стремим ясно и тъкмо да отразим в епикризата рекомендации за следене на пациента, адресирани към персоналния доктор и родителите, посочваме нуждата от следоперативни профилирани проучвания, както и периодите за осъществяването им. Така се стремим да избегнем опцията за неприятна връзка, недоразбиране и липса на съдействие.

Припомнете в резюме по какъв начин една респираторна зараза може да отключи и подобен проблем при децата?

Респираторните инфекции и в частност вирусните могат да отключат при децата положение, наречено свръхактивен пикочен мехур - постоянно уриниране, необходимост и неефективни позиви за уриниране, както и нощно напикаване, при липса на отклонения в лабораторните проучвания. Много постоянно поради симптоматиката болестта се дефинира и лекува като цистит. Доста от пациентите ни са минали по няколко неефективни антибиотични курса на лекуване, преди да бъдат съветвани с уролог. Ето за какво желая да напомня какъв брой значимо е следенето от персоналния доктор на деца с диагноза ангина, с цел да бъдат в точния момент диагностицирани възможни бъбречни затруднения.

Имат ли нужната подготовка персоналните лекари и педиатрите от доболничната помощ да разпознават тези положения и в точния момент да насочват децата към експерт уролог?

В сезона на респираторните инфекции, персоналните лекари не би трябвало да не помнят и уроинфекците, които могат да протекат завоалирано. Неясни продължителни фебрилни положения, епизоди на повръщане и коремни болки при новородени и деца до двегодишна възраст би трябвало да бъдат прецизирани и подкрепени с спомагателни проучвания. Никнене на зъби и хрема са комфортно, само че незадоволително пояснение. Болки в тестисите и зачервяване на скроталните торбички при полово неактивни деца не трябва да бъдат одобрявани и лекувани като инфектиране на тестиса и епидидима. В множеството случаи се касае за завъртане на тестиса или придатъците му, което изисква незабавна хирургична интервенция.

Какви са опциите на актуалната медицина за съответна и щадяща интервенция при новородени, деца в кърмаческа и ранна детска възраст?

Повечето уроинфекции в детска възраст са резултат на вродена урологична особеност. Анамнестични данни за анатомични отклонения на урогениталната система, открити при пренатална фетална морфология са спомагателна тревога за интензивно търсене на уроинфекция.

Въведената и внедрена, наложителна от НЗОК, абдоменална ехография на шестия месец от раждането, с огромен триумф открива и канализира следенето на урологичните малформации. Колегите неонатолози, педиатри в родилните отделения и мрежата от нефролозите от цялата мрежа са добре осведомени с диагностицирането и следенето на вродените урологични болести.

Въпреки недостига на детски експерти, колаборацията сред звената ни е приемлива и все по-редки са късно диагностицираните и усложнени затова случаи. Личните лекари наблюдават рекомендациите и подчертават върху нуждата от ранна диагностика и лекуване. Закъснялата диагностика най-често е резултат на родителско самозалъгване и отвращение да одобряват диагнозата.

Отделението по детска урология към Клиниката по Урология към УМБЛСМ “ Н. И. Пирогов “ разполага с инсталация за ендоурология и лапароскопска хирургия, както и с добре готови фрагменти. Стремежът ни е да вкарваме най-щадящите е ефикасни оперативни техники при новородени и дребни деца, като се придържаме към разпоредбите на положителната здравна процедура и сигурността, на първо място.

В каква посока следва да бъде ориентирано вниманието на лекари и родители в тийнейджърска възраст?

Половото образование и подготовка на децата ни за физическите и душевен промени, които ще настъпят в пубертетна възраст би трябвало да са приоритет и обект на общи старания на просветителната система, учители, родители, медицински експерти. През този интервал от живота им, с доста въпроси и промени, би трябвало да ги преведем гладко, да ги научим да се възприемат позитивно, да не се срамят от себе си и сексуалността си. Формирането на отговорно отношение към тялото им и предотвратяване от ранни и незрели полови контакти е отговорност на цялото общество.

Какво още е належащо да се направи, с цел да стане обществото по-чувствително към проблемите на мъжкото здраве и да се заприказва за предварителна защита от най-ранна възраст?

За проблемите на мъжкото здраве би трябвало да се приказва намерено и непрекъснато. И естествено, навременно. Още от детска възраст момчетата би трябвало да бъдат възпитавани, че един път годишно при липса на симптоматика, би трябвало да посетят уролог. След 45-годишна възраст проучване на простатоспецифичен антиген е наложително един път годишно. Да повторя още веднъж, че профилактиката би трябвало да бъде преди лекуването. Задачата и главната отговорност се пада на персоналните лекари, които би трябвало да бъдат подкрепени от цялата система с акции и просветителни курсове.
Източник: zdrave.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР