Малко му трябва на човек, за да унищожи и погуби всичко, малко отклонение от разумното ~ ЕПИКТЕТ
Cпopeд дpeвнoгpъцĸия филocoф-cтoиĸ Eпиĸтeт глaвнaтa зaдaчa нa филocoфиятa e дa yчи paзлиĸaтa мeждy тoвa, ĸoeтo e пo cилитe нa чoвeĸa, и тoвa, ĸoeтo e нeвъзмoжнo зa пocтигaнe. Cтpeмeжът ĸъм нeпocтижими нeщa e ocнoвнaтa пpичинa чoвeĸ дa изпитвa чyвcтвo зa нeщacтиe.
За нежното благополучие, от Епиктет и неговите „ Диатриби ”, и с блестящия превод на проф. Богдан Богданов, който беседваше с Античността и нейните създатели до самото си отлитане от този свят на 5-ти август, 2016.
Всяка огромна опция е рискова първоначално. Човек би трябвало да устоя на това съгласно силите си. Едни неща са съгласно природата, само че други не са подобаващи за болен от охтика. Упражнявай се да живееш като болен, с цел да можеш един ден да живееш като здрав. Гладувай и пий вода. Въздържай се известно време изцяло от желаене, с цел да можеш един ден и да пожелаеш рационално. Разумно значи, в случай че имаш нещо положително в себе си, да пожелаеш вярно.
Малко му би трябвало на човек, с цел да унищожи и погуби всичко, малко отклоняване от рационалното.
За да преобърне кораба, на кормчията не му е нужна същата подготовка, която му би трябвало, с цел да го избави.
Достатъчно е да го насочи за малко против вятъра и към този момент го е погубил.
И да не желае, задоволително е да се разсее за малко и е погубил кораба.
Нещо такова става и при нас. За малко да задремеш и си отива всичко, което до този миг си събрал.
Затова внимавай за визиите си и бъди постоянно безсънен за тях.
За угодливото другарство
Да бъдеш който си. Трябва да си насочиш вниманието най-много към това състояние – да не общуваш по роднински с никого от по-раншните си познати и другари по този начин, че да слизаш до същото като тяхното. Иначе ще погубиш себе си. Но в случай че ти мине през мозъка изречението, че „ по този начин ще постъпя нелюбезно и той няма да се усеща както по-рано “, спомни си, че нищо не става безплатно и че не е допустимо човек да бъде същият като по-рано, в случай че не прави същото. Тогава избери кое от двете предпочиташ – дали тези, които са те обичали, да продължат да те обичат по същия метод, като останеш същият като по-рано, или да станеш по-добър, като не получиш същото като по-рано. Защото, в случай че второто е по-доброто, дано да го предпочетеш и дано да не те откъсват от него другите съображения.
Да се заобикаля сходно държание. Никой, който има две държания, не може да има триумф. Ако ти всред всичко друго си решил, че това е с висока стойност, че към него се стремиш и че в него са ти напъните, на другото обърни тил. Иначе това сдвояване ще ти аргументи и едното, и другото – нито ще успееш, както би трябвало в новото, нито ще успееш в това, в което си успявал по-рано. Защото по-рано, откровено ориентиран към неща без стойност, си бил прелестен за тия, с които си общувал. Ти не можеш да бъдеш добър в два разнообразни типа другарство по едно и също време, ами, колкото добре се отличаваш в едното, толкоз няма да си добре в другото. Не можеш, като не пиеш, да бъдеш толкоз прелестен на ония, с които си пил по-рано. Тогава избери дали искаш да си алкохолик и да си им прелестен, или да си здравомислещ и да си им противен. Не можеш, като не пееш, да бъдеш обичан от тия, с които по-рано си пял дружно. Тогава и в този случай избери кое от двете желаеш. Защото, в случай че за теб по-доброто е някой непретенциозен и порядъчен човек да каже: „ Какво прелестно създание! “, остави другото, откажи се от него и дано за теб да бъдат без значение и ония хора. Но в случай че това не ти харесва, обърни се целият към другото. Стани един от подвизаващите се по кабаретата, един от развратниците, заеми се и с произлизащото от тия работи и ще постигнеш това, което желаеш. Заподскачай и заподвиквай на танцьора одобрително. Не би могъл да изпълняваш ролята и на Терсит, и на Агамемнон. Ако искаш да си Терсит, би трябвало да си прегърбен и плешив. А в случай че искаш да си Агамемнон, би трябвало да си широкоплещест, прекрасен, а и да си обичаш подчинените.
От „ Диатриби ”, Епиктет, превод от старогръцки проф. Богдан Богданов
Изображения: en.wikipedia.org, pinterest.com
