Медицински пробива през 2023 г
COVID-19 продължи да лишава животи през 2023 година, като умъртви повече от 50 хиляди пациенти единствено в Съединените щати и усили броя на смъртните случаи в международен мащаб до съвсем седем милиона души. Пандемията сътвори и зараза от оживели, които не престават да страдат от нескончаем Коронавирус. Но не всички вести бяха неприятни през 2023 година
Тъй като повече хора към този момент са ваксинирани против вируса, Световната здравна организация реши на 5 май, че COVID-19 към този момент не съставлява изключителна обстановка за публичното здраве от интернационално значение. Актуализираните бустери на съществуващи ваксини помогнаха за понижаване на броя на случаите, хоспитализациите и смъртните случаи, а тази година беше утвърдена нова ваксина против Коронавирус от Novavax.
Освен имунизациите против COVID-19, тази година бяха направени доста други забавни и реформаторски открития, някои от които са изключително забележителни с евентуалното си влияние върху здравето и медицината. Ето кои са те:
1. Първата в света генна терапия, основана на CRISPR, става налична
Първата в света генна терапия, основана на CRISPR, беше утвърдена от лекарствените регулатори в Обединеното кралство на 16 ноември и Съединени американски щати на 8 декември. Тя лекува сърповидно-клетъчна болест и бета таласемия, генетични болести, които засягат алените кръвни кафези. Хемоглобинът, намиращ се в алените кръвни кафези, придвижва О2 в тялото. Грешките в гените на хемоглобина основават нежни червени кръвни кафези, които предизвикват дефицит на О2 в тялото, положение, известно като анемия. Пациентите със сърповидно-клетъчна анемия също страдат от инфекции и мощна болежка, когато сърповидно-клетъчните кафези образуват съсиреци и попречват кръвния поток, до момента в който пациентите с бета таласемия би трябвало да получават кръвопреливане на всеки три до четири седмици.
Новоодобрената генна терапия, наречена CASGEVY, поправя дефектните гени на хемоглобина в стволовите кафези на костния мозък на пациента, тъй че те да могат да създават работещ хемоглобин. Стволовите кафези на пациента се събират от неговия костен мозък, редактират се в лаборатория и по-късно се вливат назад в пациента. Еднократно лекуване може евентуално да излекува някои пациенти за цялостен живот.
Двама изобретатели, които уточниха CRISPR (съкратено от " клъстерни постоянно разпределени къси палиндромни повторения " ), с цел да работи като акуратен инструмент за редактиране на гени, Еманюел Шарпентие и Дженифър Дудна, получиха Нобелова премия за химия единствено преди три години през 2020 година
2. Първото лекарство, което забавя заболяването на Алцхаймер, е утвърдено
Американската администрация по храните и медикаментите утвърди първото лекарство за Алцхаймер, което е ориентирано към една съществена причина за болестта. Въпреки че лекарството Leqembi не лекува или усъвършенства признаците в късен етап на болестта, след 18 месеца лекуване то забавя утежняването на паметта и мисленето с към 30 %, в случай че лекарството се ползва в ранен етап на болестта.
Leqembi е моноклонално антитяло, което работи посредством ориентиране към амилоидните плаки в мозъка, които са определяща характерност на заболяването на Алцхаймер. Когато анормалните равнища на естествено срещащ се протеин, наименуван бета амилоид, се слепят дружно, с цел да образуват лепкави плаки в мозъка, те провокират инфектиране и повреждат невронните връзки. Натрупването на амилоидни плаки води до загуба на паметта и мисленето, причинявайки заболяването на Алцхаймер.
Клиничните изследвания демонстрират, че Leqembi отстранява амилоидните плаки от мозъка, което забавя прогресията на болестта.
3. Учените създадоха здрави дребни мишлета от двама мъжки; без женска
Да, вярно прочетохте. Изследователи от Япония показаха доказателства на научна конференци, че е допустимо да се създават здрави мишки без яйцеклетка от женска мишка.
Първо, яйцата са направени от стволови кафези, получени от кожните кафези на мъжка мишка. Тези яйцеклетки бяха оплодени със сперма на различен мъжки и по-късно оплодената яйцеклетка беше трансферирана в женска мишка, където растеше и узряваше.
Въпреки че единствено седем от повече от 600 вградени ембриона се развиха в бебета мишки, дребните растяха обикновено и бяха плодовити като възрастни.
Все още не е известно дали дребните мишки ще се развият тъкмо като тези, родени посредством стандартно отглеждане. Тези открития към момента не са оповестени в рецензирано списание и сходни предварителни стъпки до момента са се провалили при хора.
4. Учените картографираха всички връзки в мозъка на инсекти
Учените сътвориха първата цялостна диаграма на мозъчната връзка на мозъка на инсекти. Това може да не звучи впечатляващо, само че мозъкът, даже този на плодовата мушица, съдържа обширни мрежи от взаимосвързани неврони, наречени конектоми.
Досега единствено мозъците на кръговиден червей, морски пръскач и морски червей са били изцяло картографирани; всяка от които съдържа единствено няколкостотин връзки.
Но цялостна карта на конектома на ларва на плодова муха разкрива, че съдържа повече от 3000 неврона и повече от половин милион връзки сред тях. Разработването на тази карта лиши на интернационален екип от учени повече от пет години. Въпреки че мозъкът на плодовата муха е доста по-прост от този на хората, създадените техники ще оказват помощ за картографирането на по-сложни мозъци в бъдеще.
Невронните вериги в мозъка на плодовата мушица наподобяват сходни на невронните мрежи, употребявани в машинното образование. Разбирането на приликите и сложността на конектома на мозъка на мухата може да помогне да се дешифрира по какъв начин работи човешкият мозък и по какъв начин се развиват неврологичните болести. Това може също по този начин да докара до създаването на нови способи за машинно образование и по-ефективни системи за изкуствен интелект.
5. Клетките, произвеждащи пигмент, се " забиват ", причинявайки сива коса
Учените демонстрират, че когато клетките, произвеждащи пигмент, наречени меланоцити, останат в незряло положение, те не съумяват да развият своя рус, кафяв, червен или черен цвят на косата. Това арестувано положение води до побеляване на косите. Новата коса пораства от фоликулите, намиращи се в кожата, където се намират и меланоцитите.
Учените от Нюйоркския университет следят по какъв начин единични меланоцитни стволови кафези мигрират нагоре и надолу по самостоятелния космен фоликул на мишки в продължение на две години. За тяхна изненада те откриха, че меланоцитните стволови кафези могат да се превключват напред и обратно от сиви незрели стволови кафези към зрели цветни кафези, до момента в който се движат нагоре и надолу по време на виталния цикъл на косъма. Но с остаряването на косата стволовите кафези на меланоцитите стават мудни след голям брой цикли и се улавят покрай основата на косъма като незрели меланоцити. Без да се създава пигмент, косата става сива.
6. Доказано е, че бактериите оказват помощ на раковите кафези да се популяризират по-агресивно
Учените са разкрили, че някои бактерии, които постоянно се срещат в доста тумори на стомашно-чревния тракт, непосредствено оказват помощ на раковите кафези да избегнат имунния отговор на организма.
Тези бактерии освен си сътрудничат с туморните кафези, с цел да насърчат прогресията на рака, само че и им оказват помощ да се популяризират по-бързо, като разграждат противоракови медикаменти и предизвикват крах на лекуването.
Това проучване допуска, че някои противоракови медикаменти са ефикасни, тъй като убиват и обитаващите тумора бактерии. Разбирането по какъв начин микросредата на тумора въздейства върху неговото оцеляване и градация може да отвори нови порти за лекуване на рак.
7. AI разпознава хората с най-голям риск от рак на панкреаса
Нов инструмент за изкуствен интелект (AI) може да планува рак на панкреаса до три години преди действителната диагноза, като разпознава характерни модели на положения, зародили в здравните досиета на пациентите.
Ракът на панкреаса е необичаен, само че е третата най-голяма причина за смъртни случаи, свързани с рака. Той е толкоз гибелен, тъй като нормално се открива в късните стадии, когато заболяването към този момент се е популяризирала в други елементи на тялото.
Симптомите на ранен етап на рак на панкреаса лесно се диагностицират неправилно, само че доста пациенти биха могли да живеят по-дълго, в случай че ракът бъде открит в точния момент. Това накара учените да обучат AI логаритъм върху медицинските досиета на 6,2 милиона души от Дания за интервал от 41 години, с цел да открият моделите, скрити в досиетата на 24 000 пациенти, които по-късно са развили рак на панкреаса.
В здравната документи всяко заболяване се записва с код. AI моделът проучва комбинациите от тези кодове на заболявания и времето на тяхното пораждане. Чрез сравняване на характерни последователности от положения, предшестващи диагностицирането на рак на панкреаса, моделът на AI се научи да разпознава тези с максимален риск от болестта.
След това учените тестваха AI инструмента, като проучиха записите на близо 3 милиона американски ветерани, обхващащи 21 години. Компютърният логаритъм разпознава вярно съвсем 4000 индивида, до три години преди фактически да бъдат диагностицирани с рак на панкреаса. Проучването демонстрира, че AI моделите могат да бъдат толкоз точни, колкото генетичните проби при прогнозиране на риска от рак на панкреаса. Тъй като ракът на панкреаса е толкоз необичаен, генетичният скрининг понастоящем се предлага единствено за лица с висок риск или при тези с фамилна анамнеза за заболяването
Тъй като повече хора към този момент са ваксинирани против вируса, Световната здравна организация реши на 5 май, че COVID-19 към този момент не съставлява изключителна обстановка за публичното здраве от интернационално значение. Актуализираните бустери на съществуващи ваксини помогнаха за понижаване на броя на случаите, хоспитализациите и смъртните случаи, а тази година беше утвърдена нова ваксина против Коронавирус от Novavax.
Освен имунизациите против COVID-19, тази година бяха направени доста други забавни и реформаторски открития, някои от които са изключително забележителни с евентуалното си влияние върху здравето и медицината. Ето кои са те:
1. Първата в света генна терапия, основана на CRISPR, става налична
Първата в света генна терапия, основана на CRISPR, беше утвърдена от лекарствените регулатори в Обединеното кралство на 16 ноември и Съединени американски щати на 8 декември. Тя лекува сърповидно-клетъчна болест и бета таласемия, генетични болести, които засягат алените кръвни кафези. Хемоглобинът, намиращ се в алените кръвни кафези, придвижва О2 в тялото. Грешките в гените на хемоглобина основават нежни червени кръвни кафези, които предизвикват дефицит на О2 в тялото, положение, известно като анемия. Пациентите със сърповидно-клетъчна анемия също страдат от инфекции и мощна болежка, когато сърповидно-клетъчните кафези образуват съсиреци и попречват кръвния поток, до момента в който пациентите с бета таласемия би трябвало да получават кръвопреливане на всеки три до четири седмици.
Новоодобрената генна терапия, наречена CASGEVY, поправя дефектните гени на хемоглобина в стволовите кафези на костния мозък на пациента, тъй че те да могат да създават работещ хемоглобин. Стволовите кафези на пациента се събират от неговия костен мозък, редактират се в лаборатория и по-късно се вливат назад в пациента. Еднократно лекуване може евентуално да излекува някои пациенти за цялостен живот.
Двама изобретатели, които уточниха CRISPR (съкратено от " клъстерни постоянно разпределени къси палиндромни повторения " ), с цел да работи като акуратен инструмент за редактиране на гени, Еманюел Шарпентие и Дженифър Дудна, получиха Нобелова премия за химия единствено преди три години през 2020 година
2. Първото лекарство, което забавя заболяването на Алцхаймер, е утвърдено
Американската администрация по храните и медикаментите утвърди първото лекарство за Алцхаймер, което е ориентирано към една съществена причина за болестта. Въпреки че лекарството Leqembi не лекува или усъвършенства признаците в късен етап на болестта, след 18 месеца лекуване то забавя утежняването на паметта и мисленето с към 30 %, в случай че лекарството се ползва в ранен етап на болестта.
Leqembi е моноклонално антитяло, което работи посредством ориентиране към амилоидните плаки в мозъка, които са определяща характерност на заболяването на Алцхаймер. Когато анормалните равнища на естествено срещащ се протеин, наименуван бета амилоид, се слепят дружно, с цел да образуват лепкави плаки в мозъка, те провокират инфектиране и повреждат невронните връзки. Натрупването на амилоидни плаки води до загуба на паметта и мисленето, причинявайки заболяването на Алцхаймер.
Клиничните изследвания демонстрират, че Leqembi отстранява амилоидните плаки от мозъка, което забавя прогресията на болестта.
3. Учените създадоха здрави дребни мишлета от двама мъжки; без женска
Да, вярно прочетохте. Изследователи от Япония показаха доказателства на научна конференци, че е допустимо да се създават здрави мишки без яйцеклетка от женска мишка.
Първо, яйцата са направени от стволови кафези, получени от кожните кафези на мъжка мишка. Тези яйцеклетки бяха оплодени със сперма на различен мъжки и по-късно оплодената яйцеклетка беше трансферирана в женска мишка, където растеше и узряваше.
Въпреки че единствено седем от повече от 600 вградени ембриона се развиха в бебета мишки, дребните растяха обикновено и бяха плодовити като възрастни.
Все още не е известно дали дребните мишки ще се развият тъкмо като тези, родени посредством стандартно отглеждане. Тези открития към момента не са оповестени в рецензирано списание и сходни предварителни стъпки до момента са се провалили при хора.
4. Учените картографираха всички връзки в мозъка на инсекти
Учените сътвориха първата цялостна диаграма на мозъчната връзка на мозъка на инсекти. Това може да не звучи впечатляващо, само че мозъкът, даже този на плодовата мушица, съдържа обширни мрежи от взаимосвързани неврони, наречени конектоми.
Досега единствено мозъците на кръговиден червей, морски пръскач и морски червей са били изцяло картографирани; всяка от които съдържа единствено няколкостотин връзки.
Но цялостна карта на конектома на ларва на плодова муха разкрива, че съдържа повече от 3000 неврона и повече от половин милион връзки сред тях. Разработването на тази карта лиши на интернационален екип от учени повече от пет години. Въпреки че мозъкът на плодовата муха е доста по-прост от този на хората, създадените техники ще оказват помощ за картографирането на по-сложни мозъци в бъдеще.
Невронните вериги в мозъка на плодовата мушица наподобяват сходни на невронните мрежи, употребявани в машинното образование. Разбирането на приликите и сложността на конектома на мозъка на мухата може да помогне да се дешифрира по какъв начин работи човешкият мозък и по какъв начин се развиват неврологичните болести. Това може също по този начин да докара до създаването на нови способи за машинно образование и по-ефективни системи за изкуствен интелект.
5. Клетките, произвеждащи пигмент, се " забиват ", причинявайки сива коса
Учените демонстрират, че когато клетките, произвеждащи пигмент, наречени меланоцити, останат в незряло положение, те не съумяват да развият своя рус, кафяв, червен или черен цвят на косата. Това арестувано положение води до побеляване на косите. Новата коса пораства от фоликулите, намиращи се в кожата, където се намират и меланоцитите.
Учените от Нюйоркския университет следят по какъв начин единични меланоцитни стволови кафези мигрират нагоре и надолу по самостоятелния космен фоликул на мишки в продължение на две години. За тяхна изненада те откриха, че меланоцитните стволови кафези могат да се превключват напред и обратно от сиви незрели стволови кафези към зрели цветни кафези, до момента в който се движат нагоре и надолу по време на виталния цикъл на косъма. Но с остаряването на косата стволовите кафези на меланоцитите стават мудни след голям брой цикли и се улавят покрай основата на косъма като незрели меланоцити. Без да се създава пигмент, косата става сива.
6. Доказано е, че бактериите оказват помощ на раковите кафези да се популяризират по-агресивно
Учените са разкрили, че някои бактерии, които постоянно се срещат в доста тумори на стомашно-чревния тракт, непосредствено оказват помощ на раковите кафези да избегнат имунния отговор на организма.
Тези бактерии освен си сътрудничат с туморните кафези, с цел да насърчат прогресията на рака, само че и им оказват помощ да се популяризират по-бързо, като разграждат противоракови медикаменти и предизвикват крах на лекуването.
Това проучване допуска, че някои противоракови медикаменти са ефикасни, тъй като убиват и обитаващите тумора бактерии. Разбирането по какъв начин микросредата на тумора въздейства върху неговото оцеляване и градация може да отвори нови порти за лекуване на рак.
7. AI разпознава хората с най-голям риск от рак на панкреаса
Нов инструмент за изкуствен интелект (AI) може да планува рак на панкреаса до три години преди действителната диагноза, като разпознава характерни модели на положения, зародили в здравните досиета на пациентите.
Ракът на панкреаса е необичаен, само че е третата най-голяма причина за смъртни случаи, свързани с рака. Той е толкоз гибелен, тъй като нормално се открива в късните стадии, когато заболяването към този момент се е популяризирала в други елементи на тялото.
Симптомите на ранен етап на рак на панкреаса лесно се диагностицират неправилно, само че доста пациенти биха могли да живеят по-дълго, в случай че ракът бъде открит в точния момент. Това накара учените да обучат AI логаритъм върху медицинските досиета на 6,2 милиона души от Дания за интервал от 41 години, с цел да открият моделите, скрити в досиетата на 24 000 пациенти, които по-късно са развили рак на панкреаса.
В здравната документи всяко заболяване се записва с код. AI моделът проучва комбинациите от тези кодове на заболявания и времето на тяхното пораждане. Чрез сравняване на характерни последователности от положения, предшестващи диагностицирането на рак на панкреаса, моделът на AI се научи да разпознава тези с максимален риск от болестта.
След това учените тестваха AI инструмента, като проучиха записите на близо 3 милиона американски ветерани, обхващащи 21 години. Компютърният логаритъм разпознава вярно съвсем 4000 индивида, до три години преди фактически да бъдат диагностицирани с рак на панкреаса. Проучването демонстрира, че AI моделите могат да бъдат толкоз точни, колкото генетичните проби при прогнозиране на риска от рак на панкреаса. Тъй като ракът на панкреаса е толкоз необичаен, генетичният скрининг понастоящем се предлага единствено за лица с висок риск или при тези с фамилна анамнеза за заболяването
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ