© Юлия Лазарова Противно на повечето представи законът за извънредното

...
© Юлия Лазарова Противно на повечето представи законът за извънредното
Коментари Харесай

Повече гъвкавост за работодателите при извънредното положение

© Юлия Лазарова Противно на множеството показа законът за изключителното състояние, гласуван дефинитивно в петък, не дава на работодателите нови варианти да уволняват служащи по време на рецесията, когато са принудани за затворят производства. Целта на закона в частта му за трудовите правни отношения, както прочее бе оповестено още първоначално е, да сътвори по гъвкави условия, при които работодателите могат да преустроят активността си, като запазят служащите си. Това е в интерес както на на бизнеса, който би трябвало да мисли в вероятност за след рецесията, по този начин и за работещите.

Основанията за уволняване по самодейност на работодателя - закриване на предприятието или част от него, редуциране, престой за повече от 15 дни и другите в Кодекса на труда остават непроменени и годни в интервала на рецесията, в случай че работодателят има желание да се възползва от тях, а не да резервира личния състав. Условието е да съблюдава законовите условия.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Едностранно въвеждане на работа от отдалеченост

С новия закон за краткотрайните ограничения и измененията в Кодекса на труда, които той вкарва, работодателите получават опция при изключително състояние едностранно да разпореждат на служащите и чиновниците да работят отдалечено, което сега може да бъде уговаряно единствено по взаимно единодушие. По време на изключителното състояние това ще става със заповед на работодателя, с която избрани служащи и чиновници се слагат в режим на надомна работа или на работа от разстояние, като обаче не могат да се трансформират другите условия по трудовия контракт, което значи, че ситуацията на служащите не може да се утежнява.

Същевременно обаче, в идващ текст на закона се записва, че в заповедта се дефинират и изискванията, при която тази работа би трябвало да се прави (по член 107в, алинея 2 и/или чл.107и, алинея 2 от КТ, които включват параметри като местоположение на работното място, само че и трудово заплащане, редът за възлагане и отчитане на работата, доставяне с материали, консумативи, съоръжение и други условия.

Ако отдалечената работа е невъзможна поради спецификата на работата, работодателят има няколко други благоприятни условия. Той може: да даде на служащия или служителя половината от платения му годишен отпуск без негово съгласие; да вкара за избрана категория служащи и чиновници ненапълно работно време; да прекрати активността на цялото дружество или на част от него или на обособени служащи или чиновници за целия интервал на изключителното състояние или за част от него, като в този случай има право да даде целия заплатен годишен отпуск на съответните служащи и чиновници без тяхно единодушие (такава опция сега работодателят има при престой в предприятието повече от 15 дни, даже и без да е оповестено изключително положение). Ако по време само че изключителното състояние работодателят прекрати работата, само че без да даде отпуск на служащите, той им дължи цялостната заплата за този интервал. Когато прекъсването на работа е по заповед на държавен орган

Когато преустановяването на работа на предприятието или на част от него е осъществено със заповед на държавен орган , а не по убеждение на работодателя, тогава той е задължен да не позволява служащите и чиновниците до работните им места за целия интервал. В този случай той също има право да им даде целия размер на неползвания заплатен годишен отпуск без тяхно единодушие, като това важи в това число и за служащите, които нямат 8 месеца трудов стаж и към момента не са придобили право на заплатен годишен отпуск. Ако не пусне хората в отпуск до момента в който работата е спряна, той ще би трябвало да им заплаща цялостната брутна заплата за времето на прекратяване на работата.

Кои работодатели ще бъдат обезщетени от страната ще дефинира Министерският съвет

Все още няма изясненост коя тъкмо категория работодатели ще бъдат обезщетени отчасти поради понесените вреди и при какви критерии. Това занапред би трябвало да дефинира Министерският съвет. Законът планува, че Национален осигурителен институт ще превежда 60 на 100 от размера на осигурителния приход за месец януари 2020г. за лицата, обезпечени по трудов контракт, на осигурители, " отговарящи на критерии, избрани от Министерски съвет ". Средствата ще се превеждат по банков път на съответния застраховател в период до 5 работни дни въз основа на писмена информация, предоставена от Агенцията по заетостта. Те ще са за сметка на фонд " Безработица " на ДОО.

Ако обаче осигурителят не заплати цялостния размер на брутната заплата на служащите, за които са предоставени тези средства, той ще би трябвало да ги възвърне. Така за сметка на работодателите остават 40 % от брутната заплата, която би трябвало да заплаща на служащите при прекратена активност, само че единствено в случаите, когато дават отговор на критериите на Министерски съвет. В останалите случаи, в случай че спре работата, заплатите са за негова сметка. Засега няма изясненост в какъв период Министерски съвет би трябвало да дефинира критериите за осигурителите с право на тази дотация.

Право на отпуск

По време на изключителното състояние работодателят е задължен да позволи използването на заплатен или неплатен отпуск, когато те му бъдат поискани от: бременна работничка или служителка или такава в напреднал стадий на лекуване ин-витро; майка или осиновителка на дете до 12 години или на дете с увреждания, без значение от възрастта; служащ или чиновник, който е уединен татко на дете до 12 години или на дете с увреждане, без значение от възрастта; малолетен служащ или подобен с трайно увреждане 50 % и над 50 на сто; трудоустроен или боледуващ от болест, която му дава протекция против уволняване.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР