Новият мегазакон за земеделските земи върви към поредно отлагане
© Юлия Лазарова Новият план за обединен закон за земеделските земи върви към следващото отсрочване поради множащите се забележки към него, стана ясно в четвъртък. Идеята е законът да бъде отсрочен с една година, с цел да се доработва, което значи, че той вероятно ще стартира да се гледа в края на 2020 година
През последните седмици новият модифициран законопроект, който бе изготвян през последните 10 месеца след разногласия към предходния му вид, стартира да събира от ден на ден рецензии. В четвъртък такива насочи и омбудсманът Диана Ковачева.
Законопроектът, който бе оповестен за публично разискване при започване на ноември, планува отпадане на възбраната за пазаруване на земя от чужденци, идващи от страни от Европейски Съюз, въвеждането на оптимален период, в който могат да бъдат сключвани контракти за наем и аренда, както и опция младите ферми да аплайват за наем на държавна земя по облекчена процедура. Ключова смяна е заложена и за преобразуването на аграрни земи: към този момент ще е допустимо неземеделска земя да може да се трансформира в земеделска, а след покупката на равнища ще има седемгодишен период, в който нейното предопределение няма да може да бъде сменяно.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Ново отсрочване
Идеята за основаването на напълно нов закон за земеделските земи, който да сплоти на едно място няколко разнообразни закона- за собствеността на земята, за арендата в земеделието, за селскостопанското имущество и други, датира от няколко години. Той трябваше да стартира да се гледа в Народното събрание при започване на 2019 година, само че тогава бе поискано отсрочване за преправка на текстовете поради рецензиите от редица аграрни организации. Така новият план бе препоръчан през ноември на публично разискване като се очакваше при започване на 2020 година да влезе за разглеждане в Министерски съвет, а оттова и в Народното събрание.
Срокът за правенето му обаче ще бъде продължен с най-малко 12 месеца, като решението за това е било взето в сряда на оперативно съвещание в Министерски съвет, излиза наяве от изявление на Кирил Стоянов, специалист от дирекция " Поземлени отношение " в агроминистерството пред bTV. Причината са дебатите по текстовете всред браншовите сдружения и жители, както и поради към момента неразбираема нова Обща селскостопанска политика на Европейски Съюз, която би трябвало да работи от 2020 година, стана ясно от думите му.
Растящи рецензии
Всъщност откакто при започване на година законът за земеделските земи бе отсрочен за да се усъвършенстват текстовете, новият негов план също докара до доста рецензии от разнообразни страни. На обособени текстове в него, свързани с комасацията и разпоредбите за рентните връзки, се опълчиха разнообразни аграрни организации. А в четвъртък законопроектът бе неодобрен и от омбудсмана Диана Ковачева, съгласно която предлаганите текстове не отстраняват " систематичния темперамент на нарушеното право на благосъстоятелност ". Според нея в закона би трябвало да бъдат заложени " съответно данъчно облагане на едрата поземлена благосъстоятелност ", " ограничавания за владение и използването на земи ", обвързване на дотациите с заплащането на ренти и други Омбудсманът поддържа и извънредно противоречивата концепция да се вкара минимална лихва, какъвто опит имаше в предния законопроект, който обаче след това отпадна, излиза наяве от мнението.
През последните седмици новият модифициран законопроект, който бе изготвян през последните 10 месеца след разногласия към предходния му вид, стартира да събира от ден на ден рецензии. В четвъртък такива насочи и омбудсманът Диана Ковачева.
Законопроектът, който бе оповестен за публично разискване при започване на ноември, планува отпадане на възбраната за пазаруване на земя от чужденци, идващи от страни от Европейски Съюз, въвеждането на оптимален период, в който могат да бъдат сключвани контракти за наем и аренда, както и опция младите ферми да аплайват за наем на държавна земя по облекчена процедура. Ключова смяна е заложена и за преобразуването на аграрни земи: към този момент ще е допустимо неземеделска земя да може да се трансформира в земеделска, а след покупката на равнища ще има седемгодишен период, в който нейното предопределение няма да може да бъде сменяно.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Ново отсрочване
Идеята за основаването на напълно нов закон за земеделските земи, който да сплоти на едно място няколко разнообразни закона- за собствеността на земята, за арендата в земеделието, за селскостопанското имущество и други, датира от няколко години. Той трябваше да стартира да се гледа в Народното събрание при започване на 2019 година, само че тогава бе поискано отсрочване за преправка на текстовете поради рецензиите от редица аграрни организации. Така новият план бе препоръчан през ноември на публично разискване като се очакваше при започване на 2020 година да влезе за разглеждане в Министерски съвет, а оттова и в Народното събрание.
Срокът за правенето му обаче ще бъде продължен с най-малко 12 месеца, като решението за това е било взето в сряда на оперативно съвещание в Министерски съвет, излиза наяве от изявление на Кирил Стоянов, специалист от дирекция " Поземлени отношение " в агроминистерството пред bTV. Причината са дебатите по текстовете всред браншовите сдружения и жители, както и поради към момента неразбираема нова Обща селскостопанска политика на Европейски Съюз, която би трябвало да работи от 2020 година, стана ясно от думите му.
Растящи рецензии
Всъщност откакто при започване на година законът за земеделските земи бе отсрочен за да се усъвършенстват текстовете, новият негов план също докара до доста рецензии от разнообразни страни. На обособени текстове в него, свързани с комасацията и разпоредбите за рентните връзки, се опълчиха разнообразни аграрни организации. А в четвъртък законопроектът бе неодобрен и от омбудсмана Диана Ковачева, съгласно която предлаганите текстове не отстраняват " систематичния темперамент на нарушеното право на благосъстоятелност ". Според нея в закона би трябвало да бъдат заложени " съответно данъчно облагане на едрата поземлена благосъстоятелност ", " ограничавания за владение и използването на земи ", обвързване на дотациите с заплащането на ренти и други Омбудсманът поддържа и извънредно противоречивата концепция да се вкара минимална лихва, какъвто опит имаше в предния законопроект, който обаче след това отпадна, излиза наяве от мнението.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ