Адвокати предлагат персонална отговорност за вреди на граждани от държавни органи
© Цветелина Белутова Държавните чиновници, чиито дейности са довели до нарушавания на права на жители, да дават отговор с персоналното си имущество за присъдените компенсации солидарно с страната. Това категорично да бъде записано в конституцията като една от гаранциите за правото на отбрана на жителите се предлага в мнение на фондация " Български юристи за правата на индивида " за нужните конституционни промени в региона на главните права.
Становището е направено по покана на президентската институция по отношение на дебата, отворен от президента Румен Радев за върховенството на правото, правосъдната власт и изключително статута на прокуратурата и отчетността и отговорността на основния прокурор.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Освен предлагането за нова конституционна уредба на правото на отбрана мнението подчертава и на няколко други съществени тематики: Основното право на обективен развой на всеки жител би трябвало категорично да се запише в конституцията; П ълното делене на съдийската и прокурорските колегии във Висшия правосъден съвет е извънредно належащо за обезпечаването на организационна и институционална самостоятелност на съдилищата и техните ръководители от прокуратурата като страна в правосъдния процес; Конституцията следва да съдържа наредба за обжалваемостта на актовете на прокуратурата пред съд с изключение на в категорично посочени от закона случаи като гаранция против евентуален произвол; Най-сполучливата г аранция за дейно и без значение следствие на основния прокурор, а и на всички прокурори при положение на данни за осъществено закононарушение, е това да се разпореди на самостоятелен външен на прокуратурата орган след превъзмогване на конституционните спънки за това. Общо право на отбрана за всеки
Българската конституция не съдържа обща наредба, гарантираща категорично ефикасни средства за отбрана на правата, свободите и ползите на жителите и правото на обективен правосъден развой за всеки, по този начин както това се съдържа в член 6 и член 13 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ).
Същевременно до края на 2019 година Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) е открил 270 нарушавания на разнообразни аспекти на правото на отбрана в решенията си против България. С ъществена част от тях са свързани с нарушаването на правото на всеки на рационален период на правосъдното произвеждане. И макар че след пилотни решения на Съда в Страсбург българският законодател вкара опция за обезщетение за постепенно правосъдие в границите на национална процедура, това не е задоволително за въвеждане на главното право на обективен развой в националното законодателство. Законът за отговорността на страната и общините (ЗОДОВ) се трансформира на парче по отношение на някои права, което оставя усещането, че останалите права, предпазени от конституцията и Европейска конвенция за правата на човека, не се употребяват със същата отбрана. Затова се постанова една нова редакция на член 7 от конституцията, където сега отговорността на страната за вреди на жителите се урежда единствено с едно изречение. Там би трябвало да се планува изчерпателен правосъден надзор за всички ограничавания на правата и свободите, прокламирани от конституцията, от правото на Европейски Съюз, интернационалните контракти и законите, както и право на обезщетение за позволените нарушавания и настъпили вреди, а също по този начин - и отговорност на длъжностните лица, директни причинители на такива дейности и бездействия, които да дават отговор с персоналното си имущество за присъдените компенсации солидарно с страната.
Гражданите все по-често показват незадоволство от това, че присъдените компенсации за нарушавания на правата им както от Европейски съд по правата на човека, по този начин и от националните съдилища, се заплащат от данъкоплатците, а не от откритите директни причинители. " Това несъмнено лишава неоправдателните решения от възпиращия им капацитет и не способства за взаимност на обществото със засегнатите от нарушавания лица ", се споделя в мнението.
На последващо място, належащо е да се запише категорично в конституцията ни допълнение с подобен на Европейска конвенция за правата на човека текст, който гласи, че: " Всяко лице при решаването на юридически спор по отношение на неговите цивилен права и отговорности или основателността на каквото и да е наказателно обвиняване против него има право на заслужено и обществено гледане на неговото дело в рационален период, от самостоятелен и неутрален съд, основан в сходство със закона. "
Правото на отбрана е обезпечено от съществуването на самостоятелен съд
Една от гаранциите за обективен развой е независимостта на съдилищата от управляващите и страните. " Конституцията следва изрично да уточни, че правосъдната власт се упражнява от съдилищата, както и да съдържа ясни гаранции за независимостта им както от управляващите, по този начин и от страните в правосъдното произвеждане. " Само самостоятелен съд може да обезпечи обективен развой, се споделя в мнението.
В момента конституцията придава идентичен статут на самостоятелност и несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите, без да показва от кого следва да са самостоятелни те, какви техни функционалности обезпечава тази самостоятелност и каква е дължимата от тях отговорност пред обществото за ефикасното им реализиране. Необходима е диференциация на функциите на другите органи в правосъдната система, която да способства за установяване на техния статут, пълномощия и отговорности.
Трябва да се отстрани " въздействието на политическата власт и прокуратурата като страна в правосъдното произвеждане в структурата и избора на членовете на Висш съдебен съвет, основаването и избора на членовете на Инспектората към Висш съдебен съвет и прочие " Независимо от събитието, че прокуратурата е страна в производството пред съда, и макар постигнатите частични промени в конституцията от 2015 година ръководството на правосъдната власт продължава да се реализира с болшинство на членове в Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, посочени от Народното събрание, а в Пленума на Висш съдебен съвет - и с присъединяване на представители на прокуратурата.
Прокуратурата, нейните квазисъдебни пълномощия и " монопол " върху наказателното правораздаване
" П рокуратурата продължава да реализира необятни квазисъдебни пълномощия и " привременно правораздаване ", с което нерядко се засягат и съществени права на жителите, а прокурорите имат несъответстващ за функционалностите им статут на самостоятелни и несменяеми магистрати, идентичен с този на съдиите. Това, както и тълкуването за " извънредно " пълномощие на прокуратурата без значение и безотчетно да преценя по кое време и по какъв начин да изправи пред наказателния съд, обезпечава един безотговорен и изборно практикуван " монопол " върху наказателното правораздаване.
Някои от тези недостатъци са разисквани допълнително от петдесетте неоправдателни решения на Европейски съд по правата на човека за несъблюдение на отговорностите на страната да обезпечи дейно следствие, както и за неналичието на ограничения против неуважението към презумпцията за невиновност и други Част от тези проблеми могат да бъдат решени с налагането на ефикасен правосъден надзор върху дейностите и бездействията на прокуратурата при упражняването на нейните пълномощия, засягащи съществени права и ползи, се споделя в мнението.
Ако желаете да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безвъзмезден абонамент тук:
Експертите от Български адвокати за правата на човека се причисляват към към този момент изразените от други организации мнения, че
цялостното делене на съдийската и прокурорските колегии е извънредно належащо за обезпечаването на организационна и институционална самостоятелност на съдилищата и техните ръководители от прокуратурата като страна в правосъдния развой.
Прокурорите би трябвало да бъдат разследвани от орган отвън прокуратурата
Независимо следствие освен на основния прокурор, само че и на който и да е различен прокурор, може да се реализира единствено от орган, друг от прокуратурата - след превъзмогване на конституционните спънки за това. Иначе остава съмнението, че всеки един проверяващ прокурор е несъмнено и нституционално и/или йерархично обвързван с вероятно обвинените лица . Принципно от фондацията поддържат и предложенията за решаването на този проблем посредством въвеждането на ad hoc арбитър от Върховния касационен съд за задачите на следствието в сходни случаи, само че при ангажимента, че такова решение рискува да бъде затруднено от неналичието на потенциал за осъществяването на дейности по следствието и не е в положение да реши по-общия проблем за независимостта на ефикасното следствие на който и да е представител на прокуратурата.
Становището е направено по покана на президентската институция по отношение на дебата, отворен от президента Румен Радев за върховенството на правото, правосъдната власт и изключително статута на прокуратурата и отчетността и отговорността на основния прокурор.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Освен предлагането за нова конституционна уредба на правото на отбрана мнението подчертава и на няколко други съществени тематики: Основното право на обективен развой на всеки жител би трябвало категорично да се запише в конституцията; П ълното делене на съдийската и прокурорските колегии във Висшия правосъден съвет е извънредно належащо за обезпечаването на организационна и институционална самостоятелност на съдилищата и техните ръководители от прокуратурата като страна в правосъдния процес; Конституцията следва да съдържа наредба за обжалваемостта на актовете на прокуратурата пред съд с изключение на в категорично посочени от закона случаи като гаранция против евентуален произвол; Най-сполучливата г аранция за дейно и без значение следствие на основния прокурор, а и на всички прокурори при положение на данни за осъществено закононарушение, е това да се разпореди на самостоятелен външен на прокуратурата орган след превъзмогване на конституционните спънки за това. Общо право на отбрана за всеки
Българската конституция не съдържа обща наредба, гарантираща категорично ефикасни средства за отбрана на правата, свободите и ползите на жителите и правото на обективен правосъден развой за всеки, по този начин както това се съдържа в член 6 и член 13 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ).
Същевременно до края на 2019 година Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) е открил 270 нарушавания на разнообразни аспекти на правото на отбрана в решенията си против България. С ъществена част от тях са свързани с нарушаването на правото на всеки на рационален период на правосъдното произвеждане. И макар че след пилотни решения на Съда в Страсбург българският законодател вкара опция за обезщетение за постепенно правосъдие в границите на национална процедура, това не е задоволително за въвеждане на главното право на обективен развой в националното законодателство. Законът за отговорността на страната и общините (ЗОДОВ) се трансформира на парче по отношение на някои права, което оставя усещането, че останалите права, предпазени от конституцията и Европейска конвенция за правата на човека, не се употребяват със същата отбрана. Затова се постанова една нова редакция на член 7 от конституцията, където сега отговорността на страната за вреди на жителите се урежда единствено с едно изречение. Там би трябвало да се планува изчерпателен правосъден надзор за всички ограничавания на правата и свободите, прокламирани от конституцията, от правото на Европейски Съюз, интернационалните контракти и законите, както и право на обезщетение за позволените нарушавания и настъпили вреди, а също по този начин - и отговорност на длъжностните лица, директни причинители на такива дейности и бездействия, които да дават отговор с персоналното си имущество за присъдените компенсации солидарно с страната.
Гражданите все по-често показват незадоволство от това, че присъдените компенсации за нарушавания на правата им както от Европейски съд по правата на човека, по този начин и от националните съдилища, се заплащат от данъкоплатците, а не от откритите директни причинители. " Това несъмнено лишава неоправдателните решения от възпиращия им капацитет и не способства за взаимност на обществото със засегнатите от нарушавания лица ", се споделя в мнението.
На последващо място, належащо е да се запише категорично в конституцията ни допълнение с подобен на Европейска конвенция за правата на човека текст, който гласи, че: " Всяко лице при решаването на юридически спор по отношение на неговите цивилен права и отговорности или основателността на каквото и да е наказателно обвиняване против него има право на заслужено и обществено гледане на неговото дело в рационален период, от самостоятелен и неутрален съд, основан в сходство със закона. "
Правото на отбрана е обезпечено от съществуването на самостоятелен съд
Една от гаранциите за обективен развой е независимостта на съдилищата от управляващите и страните. " Конституцията следва изрично да уточни, че правосъдната власт се упражнява от съдилищата, както и да съдържа ясни гаранции за независимостта им както от управляващите, по този начин и от страните в правосъдното произвеждане. " Само самостоятелен съд може да обезпечи обективен развой, се споделя в мнението.
В момента конституцията придава идентичен статут на самостоятелност и несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите, без да показва от кого следва да са самостоятелни те, какви техни функционалности обезпечава тази самостоятелност и каква е дължимата от тях отговорност пред обществото за ефикасното им реализиране. Необходима е диференциация на функциите на другите органи в правосъдната система, която да способства за установяване на техния статут, пълномощия и отговорности.
Трябва да се отстрани " въздействието на политическата власт и прокуратурата като страна в правосъдното произвеждане в структурата и избора на членовете на Висш съдебен съвет, основаването и избора на членовете на Инспектората към Висш съдебен съвет и прочие " Независимо от събитието, че прокуратурата е страна в производството пред съда, и макар постигнатите частични промени в конституцията от 2015 година ръководството на правосъдната власт продължава да се реализира с болшинство на членове в Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, посочени от Народното събрание, а в Пленума на Висш съдебен съвет - и с присъединяване на представители на прокуратурата.
Прокуратурата, нейните квазисъдебни пълномощия и " монопол " върху наказателното правораздаване
" П рокуратурата продължава да реализира необятни квазисъдебни пълномощия и " привременно правораздаване ", с което нерядко се засягат и съществени права на жителите, а прокурорите имат несъответстващ за функционалностите им статут на самостоятелни и несменяеми магистрати, идентичен с този на съдиите. Това, както и тълкуването за " извънредно " пълномощие на прокуратурата без значение и безотчетно да преценя по кое време и по какъв начин да изправи пред наказателния съд, обезпечава един безотговорен и изборно практикуван " монопол " върху наказателното правораздаване.
Някои от тези недостатъци са разисквани допълнително от петдесетте неоправдателни решения на Европейски съд по правата на човека за несъблюдение на отговорностите на страната да обезпечи дейно следствие, както и за неналичието на ограничения против неуважението към презумпцията за невиновност и други Част от тези проблеми могат да бъдат решени с налагането на ефикасен правосъден надзор върху дейностите и бездействията на прокуратурата при упражняването на нейните пълномощия, засягащи съществени права и ползи, се споделя в мнението.
Ако желаете да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безвъзмезден абонамент тук:
Експертите от Български адвокати за правата на човека се причисляват към към този момент изразените от други организации мнения, че
цялостното делене на съдийската и прокурорските колегии е извънредно належащо за обезпечаването на организационна и институционална самостоятелност на съдилищата и техните ръководители от прокуратурата като страна в правосъдния развой.
Прокурорите би трябвало да бъдат разследвани от орган отвън прокуратурата
Независимо следствие освен на основния прокурор, само че и на който и да е различен прокурор, може да се реализира единствено от орган, друг от прокуратурата - след превъзмогване на конституционните спънки за това. Иначе остава съмнението, че всеки един проверяващ прокурор е несъмнено и нституционално и/или йерархично обвързван с вероятно обвинените лица . Принципно от фондацията поддържат и предложенията за решаването на този проблем посредством въвеждането на ad hoc арбитър от Върховния касационен съд за задачите на следствието в сходни случаи, само че при ангажимента, че такова решение рискува да бъде затруднено от неналичието на потенциал за осъществяването на дейности по следствието и не е в положение да реши по-общия проблем за независимостта на ефикасното следствие на който и да е представител на прокуратурата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ