Уикендите през зимата в София са с по-мръсен въздух от делничните дни
© Николай Дойчинов Какво може да докара един метеоролог от Мемфис в София? Краткият отговор е: " Притесненията на американското посолство по отношение на мръсния въздух в българската столица ".
Държавният департамент на Съединени американски щати има стратегия за проучване на качеството на въздуха в някои от локациите на американските посолства по света. Именно по този начин доктор Майкъл Голдщайн, метереолог със 17 години опит, стартира проучването си за софийския смог. Той събира данни за замръсяването в интервала от края на ноември до март предходната зима (2018-2019г.), като изследването му се основава на информацията от формалните станции на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В презентацията си той акцентира на станцията в квартал " Хиподрума ", защото това е единственото място, където с изключение на станция за фини прахови частици с размер 10 микрона (ФПЧ10), се мерят и по-дребните фини прахови частици с размер под 2.5 микрона (ФПЧ2.5).
Д-р Голдщайн прави ангажимента, че това проучване е единствено основа и занапред ще би трябвало да се вършат продължителни разбори.
Битово отопление: първи камшик за въздуха
На база данните доктор Голдщайн споделя няколко основни наблюдения. " Индустрията не е толкоз зле, колкото чаках ", споделя той, като има поради, че тя не е имала доста въздействие върху замърсяването. Въпреки това е забелязвал от пътешестване до Перник, че там има въглищен Топлоелектрическа централа. Според него топлоцентралата е задоволително близо, с цел да има придвижване на замърсители към столицата.
" Има корелация сред праховите частици и човешкото държание, изключително битовото отопление ", е едно от главните изводи на доктор Голдщайн. Той пресмята междинните данни за станциите в " Надежда " и " Хиподрума " за тези няколко месец и изводът му е, че събота, неделя и понеделник са с най-високите междинни концентрации. Това съгласно него сочи по-скоро, че точно битовото отопление е по-голям замърсител от трафика, защото точно през почивните дни хората прекарват време в домовете си, надлежно има повече горене.
Отоплението обаче не е независим пакостник.
Когато се погледнат междинните стойности в часовете заран, сред 5 и 10, се следи връх на замърсяването с ФПЧ в 6. Като цяло тови времеви диапазон се характеризира със захлаждането през нощта и утринен час пик. Подобна е обстановката следобяд, сред 17.00 и 19.00 часа, когато още веднъж въздухът изстива и трафикът се усилва.
Последният основен пик на замърсяване е сред 10 вечерта и среднощ. Тогава печките са запалени, усилва се влажността, става студено, като влажността улавя праховите частици и ги задържа. Ключова роля има и топографията на Софийската долина.
" Плененият въздух няма къде да отиде и праховите частици се натрупват ", прецизира той.
Любопитото е, че няма данни за 8 вечерта, защото тогава се случва автоматизираното калибриране на станциите на Изпълнителната организация на околната среда.
Долината на смога
Голяма част от обстановката въпреки всичко се диктува от метеорологичните условия, показва ученият.
" България попада под неповторимо въздействие на това, че е в центъра на разнообразни въздушни течения ", споделя той, като загатва студеният въздух, който идва от Русия, както и въздействието на средиземноморския климат. " Освен това въздухът е " покорен " от съвсем всички страни в София ", добавя метеореологът. Съответно колкото повече вятър има, толкоз повече въздушните маси се разместват и замърсяването може да понижи.
Но това надалеч не е наложително. Впечатление прави положението на 23 декември 2018г., когато е имало относително доста вятър, само че и доста висока стойност на AQI. Обяснението на Голдщайн е, че евентуално е имало струпване на ФПЧ през последните дни. Друга доктрина на метеоролога е, че вятърът може да е довял замърсяване от различен източник. Празничните фойерверки също би трябвало да се вземат поради, напомня той.
Все отново обаче е нужно повече от една зима, с цел да се потвърдят хипотезите му. " Това е единствено моментна фотография през зима, която се е приемала за относително мека ", споделя той.
Държавният департамент на Съединени американски щати има стратегия за проучване на качеството на въздуха в някои от локациите на американските посолства по света. Именно по този начин доктор Майкъл Голдщайн, метереолог със 17 години опит, стартира проучването си за софийския смог. Той събира данни за замръсяването в интервала от края на ноември до март предходната зима (2018-2019г.), като изследването му се основава на информацията от формалните станции на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В презентацията си той акцентира на станцията в квартал " Хиподрума ", защото това е единственото място, където с изключение на станция за фини прахови частици с размер 10 микрона (ФПЧ10), се мерят и по-дребните фини прахови частици с размер под 2.5 микрона (ФПЧ2.5).
Д-р Голдщайн прави ангажимента, че това проучване е единствено основа и занапред ще би трябвало да се вършат продължителни разбори.
Битово отопление: първи камшик за въздуха
На база данните доктор Голдщайн споделя няколко основни наблюдения. " Индустрията не е толкоз зле, колкото чаках ", споделя той, като има поради, че тя не е имала доста въздействие върху замърсяването. Въпреки това е забелязвал от пътешестване до Перник, че там има въглищен Топлоелектрическа централа. Според него топлоцентралата е задоволително близо, с цел да има придвижване на замърсители към столицата.
" Има корелация сред праховите частици и човешкото държание, изключително битовото отопление ", е едно от главните изводи на доктор Голдщайн. Той пресмята междинните данни за станциите в " Надежда " и " Хиподрума " за тези няколко месец и изводът му е, че събота, неделя и понеделник са с най-високите междинни концентрации. Това съгласно него сочи по-скоро, че точно битовото отопление е по-голям замърсител от трафика, защото точно през почивните дни хората прекарват време в домовете си, надлежно има повече горене.
Отоплението обаче не е независим пакостник.
Когато се погледнат междинните стойности в часовете заран, сред 5 и 10, се следи връх на замърсяването с ФПЧ в 6. Като цяло тови времеви диапазон се характеризира със захлаждането през нощта и утринен час пик. Подобна е обстановката следобяд, сред 17.00 и 19.00 часа, когато още веднъж въздухът изстива и трафикът се усилва.
Последният основен пик на замърсяване е сред 10 вечерта и среднощ. Тогава печките са запалени, усилва се влажността, става студено, като влажността улавя праховите частици и ги задържа. Ключова роля има и топографията на Софийската долина.
" Плененият въздух няма къде да отиде и праховите частици се натрупват ", прецизира той.
Любопитото е, че няма данни за 8 вечерта, защото тогава се случва автоматизираното калибриране на станциите на Изпълнителната организация на околната среда.
Долината на смога
Голяма част от обстановката въпреки всичко се диктува от метеорологичните условия, показва ученият.
" България попада под неповторимо въздействие на това, че е в центъра на разнообразни въздушни течения ", споделя той, като загатва студеният въздух, който идва от Русия, както и въздействието на средиземноморския климат. " Освен това въздухът е " покорен " от съвсем всички страни в София ", добавя метеореологът. Съответно колкото повече вятър има, толкоз повече въздушните маси се разместват и замърсяването може да понижи.
Но това надалеч не е наложително. Впечатление прави положението на 23 декември 2018г., когато е имало относително доста вятър, само че и доста висока стойност на AQI. Обяснението на Голдщайн е, че евентуално е имало струпване на ФПЧ през последните дни. Друга доктрина на метеоролога е, че вятърът може да е довял замърсяване от различен източник. Празничните фойерверки също би трябвало да се вземат поради, напомня той.
Все отново обаче е нужно повече от една зима, с цел да се потвърдят хипотезите му. " Това е единствено моментна фотография през зима, която се е приемала за относително мека ", споделя той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ