За "златните" български паспорти, през които Брюксел вижда пране на пари
© Надежда Чипева В България към момента не са оценени по подобаващ метод рисковете, свързани със схемите за даване на поданство против вложения и с виртуалните активи. Това се споделя в отчета за България на Съвета на Европейски Съюз в границите на Европейския учебен срок, оповестен в сряда. В отчета въпросът за така наречен златни паспорти ясно и изрично се слага в подтекста на проблемите, които страната има в битката против прането на пари и финансирането на тероризма (текста на отчета вижте тук).
В рамките на месец и половина това е третото увещание от страна на Брюксел, че България има проблем с така наречен поданство против вложения, като към този момент година и половина страната ни единствено маркира, че търси решение.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Преди това, на 1 април т.г., Европейска комисия е изпратила писмо до българските управляващи с въпроси за неразбираемото развиване на обещаните промени в схемата за придобиване на паспорти против вложения. За това писмо обаче българското общество научи не от държавното управление или от Министерството на правораздаването, което е виновното ведомство по въпросите на българското поданство. За него стана известно от малко изказване на представителя на Европейска комисия Кристиан Виганд от 21 април, който заяви, че Европейска комисия е запитала държавните управления на България, Кипър и Малта за развиването на тематиката със " златните паспорти " като част от продължаващия разговор на Брюксел по нея. У нас кореспонденцията от Брюксел не провокира никакъв отвук - нито институционален, нито политически или публичен. Институциите резервираха цялостно безмълвие.
Два дни по-късно - на 23 април, " Капитал " насочи питане до Министерството на правораздаването за наличието на писмото на Европейска комисия. Правителствени източници споделиха, че писмото е изпратено непосредствено до правосъдното министерство, с което Европейска комисия си комуникира по тематиката за така наречен златни паспорти повече от година. До момента правосъдното министерство не отговори на въпросите, което в последно време е непрекъсната процедура - ведомството на Данаил Кирилов, финансирано от данъкоплатците, редовно крие детайлности за работата си.
По всичко проличава обаче, че страната ни още веднъж е в изходна позиция по този въпрос, което се дължи на скрити опити да се резервира статуквото.
Проблем с нестихващи кавги и постоянно забравян
Скандалите за неяснота и корупция при издаване на български паспорти на жители на страни отвън Европейски Съюз не са неотдавна, само че през последните две години те получиха особена активност, въпреки и по разнообразни мотиви.
През октомври 2018 година прокуратурата арестува трийсетина души в Държавната организация за българите в чужбина (ДАБЧ) воглаве с шефа й Петър Харалампиев и основния секретар Красимир Томов по обвинявания за корупция и закононарушения по работа при издаване на удостоверения за български генезис за приемане на български паспорт.
В средата на декември 2018 година Народното събрание образува " Временна анкетна комисия за изследване на всички данни, обстоятелства и условия във връзка изнесените в европейски и български медии изказвания за скандалната подкупна скица при придобиване на българско поданство от непознати жители ", а една от аргументите за това е информацията, че Европейска комисия приготвя отчет за схемите за даване на поданство против вложения в разнообразни страни от съюза и в този отчет България заема нежелана позиция.
През януари 2019 година Европейска комисия разгласява отчета, от който стана ясно, че България наред с Кипър и Малта са трите страни с най-разхлабена система за предоставяне на така наречен златни паспорти, чието приемане повече наподобява на покупко-продажба. При представянето на отчета Европейска комисия разгласи, че основава работна група по въпроса, като уточни вероятните опасности при тези схеми - пробив в сигурността, пране на пари, отбягване на налози, неяснота в оценката за претендентите, корупция. Проблемът в една страна визира целия съюз, тъй като обособените страни продават нещо, което не им принадлежи - европейско поданство, беше посланието на Брюксел. На брифинга по тематиката в Брюксел тогавашният еврокомисар по правораздаване Вера Йоурова разгласи, че е получила уверения от българското държавно управление, че България има намерение да отстрани опцията за предоставяне на поданство против вложения. " Очакваме, че страната ще продължи в тази тенденция ", сподели Йоурова.
Министерството на правораздаването се оправи бързо и през октомври м.г. обещаният законопроект за промени в Закона за българското поданство (ЗБГ) беше импортиран в Народното събрание. С него се предлага да отпадне опцията за приемане на паспорт против краткотрайни вложения.
През март т.г. група депутати - членове на анкетната комисия за " скандалната подкупна скица ", отпред с ръководителя на комисията Йордан Цонев внесе законопроект с тъкмо противоположното наличие - опазване и в някои отношение дори разширение на опцията за паспорт против бързи вложения.
Точно 10 дни по-късно, на 1 април, Европейска комисия изпрати въпросното писмо до Министерството на правораздаването по тематиката. По информация на " Капитал " мотивът за писмото е точно този законопроект на депутатите от анкетната комисия. Европейска комисия пита какви са аргументите да се появи той, в случай че кабинетът преди този момент е показал пред Брюксел различен законопроект с други планове и е получил утвърждението на Европейска комисия в границите на разговора по тематиката .
Проектът на държавното управление - цялостно унищожаване на опцията " паспорт против вложения "
Проектът, направен от Министерството на правораздаването, предлага напълно да се отстрани опцията за придобиване на българско поданство против бързи вложения от чужденци от страни отвън Европейски Съюз. Става въпрос за лица, които са получили позволение за непрекъснато престояване на съображение, че са вложили над 1 млн. лева в акции на български сдружения, облигации и съкровищни бонове, българска интелектуална благосъстоятелност и други или пък са нараснали тази инвестиция до 2 млн. лева В момента законът им разрешава да аплайват за български паспорт след избран период на престояване в страната - 5 години в първата догадка, а след нарастване на вложението на 2 млн. лева - единствено 1 година. Законопроектът на Министерство на правосъдието обаче планува да остане опцията за приемане на поданство от вложители с трайни вложения , които са сертифицирани по Закона за поощряване на вложенията със документ за клас А или клас Б или за предпочитан капиталов план.
Основният претекст на правосъдното министерство е, че " краткотрайни вложения " за придобиване на паспорт се вършат официално - с бързи инвестиции в доверителни сметки, акции и скъпи бумаги, единствено до приемане на разрешението за престояване или до подаване на молба за български паспорт. Почти незабавно по-късно инвестицията се ликвидира, а следващ надзор няма.
Контразаконопроектът на Йордан Цонев и други
Докато този държавен законопроект чака към този момент шест месеца да му пристигна ред, в това време на 20 март група депутати, членове на краткотрайната парламентарна комисия за изследване на корупцията с български паспорти, внесоха нов законопроект за промени в ЗБГ и закона за чужденците, с който се предлага да се резервира правото на непознати жители да получават българско поданство по натурализация против така наречен краткотрайни вложения, само че по нови правила, които в някои връзки уголемяват досегашните благоприятни условия.
Предлагат се нови условия за поданството против вложения в търговски сдружения на държавно контролиран пазар, в това число и в български групови капиталови схеми и различни капиталови фондове, не разрешава се предоставяне на български паспорт против инвестиция в скъпи бумаги или по контракт за доверително ръководство с кредитна институция, не разрешава се и добитите активи да се употребяват за обезпечения на заеми в български банки и финансови институции. Предлага се нов текст, съгласно който за непрекъснато престояване против вложения да може да се употребяват единствено посреднически услуги от лицензиран съветник по реда на Закона за поощряване на вложенията. Въвежда се обвързване вложението да е налично най-малко пет години след даване на правото на непрекъснато престояване и да не се трансферира на друго лице в този период и така нататък
Първи в листата на десетимата вносители на плана е Йордан Цанев (ДПС), а шестима от всички вносители са депутати от ГЕРБ, измежду които Александър Ненков, Тома Биков и други Това е една от аргументите внасянето на този законопроект да бъде оценено от наблюдаващи в медиите като надали не бламиране на Министерството на правораздаването. Но и министерството, и кабинетът като цяло изобщо не реагираха. Докладът на комисията за паспортите към момента е загадка
Макар комисията, ръководена от Цонев, да завърши работата си с отчет, той сега не е обществен - съгласно обяснението на секретариата щял да бъде оповестен след приемането му от Народното събрание. Обичайната процедура е противоположната, доколкото публичността и прозрачността са в основата на работата на всеки парламент. И въпреки че законопроектът е реалност, отчетът, който трябваше да залегне в основата му, не е прочут и даже не се загатва в претекстовете на плана. Същевременно от отчета се чакат забавни обстоятелства, още повече че преди година Йордан Цонев и Тома Биков обявиха, че в границите на работата на комисията ще изискат среща с тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров, както и информации от Министерство на правосъдието и Министерство на вътрешните работи за броя на издадените паспорти, в това число на престъпно проявени.
Противоречиви сигнали
От Брюксел считат, че България дава спорни сигнали, което е неприятен знак.
По-озадачаващо е мълчанието, което царува във вътрешнополитически проект. Управляващите изобщо не споделят по тематиката, както проличава, се пробват да скрият и разговора с Брюксел, въпреки че няма по какъв начин той да е поверителен, в случай че става въпрос за законодателство и публична политика по даване на поданство, която изисква цялостна гласност и бистрота.
При представянето на законопроекта Йордан Цонев съобщи, че не е вярно да се заличава тази опция за привличане на вложения, задоволително е да се сътвори по-голяма опция за надзор и гаранции, че средствата, които идват против български паспорти, ще бъдат ориентирани непосредствено към българската стопанска система. Другите страни, към които Европейска комисия насочи рекомендации - Кипър, Малта, Гърция, са подхванали ограничения, само че на никое място не са затворили тази опция за паспорти против вложения, сподели Цонев.
Мотивите му звучат разумно, единствено по себе си няма неприятно в продажбата на паспорти при съществуването на сериозен надзор, щом това подкрепя капиталовия климат в страната. Възраженията са в две насоки и те са доста съществени. На първо място, точно контролът и корупцията са сериозният проблем в работата на администрацията, обвързвана с българското поданство, а и освен. И второ - формалните данни сочат, че досега ползата към схемата от страна на вложители не е огромен, а получените средства против български паспорт са незначителни. Преди година в подтекста на отчета на Европейска комисия и обещания законопроект икономическият министър Емил Караниколов разгласи, че от 2013 година насам общо 50 са чужденците, които са получили български паспорт против инвестиция сред 1 и 2 млн. лева Паспорти са давани на хора от разнообразни страни, измежду които Пакистан, Египет и Русия, и както се оказва - част от тях са премахнати постфактум.
Междувременно излязоха редица случаи за обещано българско поданство против вложения на база на фалшифицирани документи или при неподдържани вложения и закрити сметки. През юни м.г. прокуратурата разгласи, че основният прокурор (тогава Сотир Цацаров) е изискал от правосъдния министър Данаил Кирилов да инициира процедура пред президента за лишаване на българското поданството по натурализация на трима руснаци и един казахстанец. Прокуратурата заяви, че ревизира и други сходни сигнали от ДАНС.
До момента всички тези акции, в това число и работата на комсията за паспортите, не са довели до каквито и да е ограничения, ориентирани към смяна на иституционалната конструкция, усилване на контрола и вдъхващи доверие кадрови промени в институциите. А във връзка с прокурорските каузи - всичко е казано в едно изречение в същия отчет за България на Съвета на Европейски Съюз за Европейския триместър: България към момента няма постоянни резултати във връзка с окончателните присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта. Може би тъй като прокуратурата образува каузи против тези, които слязат от властта, а резултатът е, че след това сама тя бива осъждана за компенсации за вреди.
Равносметката към този момент: съществена част от претендентите за български паспорт против бързи вложения са мошеници или перачи на пари с нездравословен интерес към европейско поданство, корупцията е налице (макар и мъчно доказуема за прокуратурата), контролът е подозрителен, а Европейски Съюз задава основателни въпроси, за които обществеността е в незнание. Не звучи добре.
В рамките на месец и половина това е третото увещание от страна на Брюксел, че България има проблем с така наречен поданство против вложения, като към този момент година и половина страната ни единствено маркира, че търси решение.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Преди това, на 1 април т.г., Европейска комисия е изпратила писмо до българските управляващи с въпроси за неразбираемото развиване на обещаните промени в схемата за придобиване на паспорти против вложения. За това писмо обаче българското общество научи не от държавното управление или от Министерството на правораздаването, което е виновното ведомство по въпросите на българското поданство. За него стана известно от малко изказване на представителя на Европейска комисия Кристиан Виганд от 21 април, който заяви, че Европейска комисия е запитала държавните управления на България, Кипър и Малта за развиването на тематиката със " златните паспорти " като част от продължаващия разговор на Брюксел по нея. У нас кореспонденцията от Брюксел не провокира никакъв отвук - нито институционален, нито политически или публичен. Институциите резервираха цялостно безмълвие.
Два дни по-късно - на 23 април, " Капитал " насочи питане до Министерството на правораздаването за наличието на писмото на Европейска комисия. Правителствени източници споделиха, че писмото е изпратено непосредствено до правосъдното министерство, с което Европейска комисия си комуникира по тематиката за така наречен златни паспорти повече от година. До момента правосъдното министерство не отговори на въпросите, което в последно време е непрекъсната процедура - ведомството на Данаил Кирилов, финансирано от данъкоплатците, редовно крие детайлности за работата си.
По всичко проличава обаче, че страната ни още веднъж е в изходна позиция по този въпрос, което се дължи на скрити опити да се резервира статуквото.
Проблем с нестихващи кавги и постоянно забравян
Скандалите за неяснота и корупция при издаване на български паспорти на жители на страни отвън Европейски Съюз не са неотдавна, само че през последните две години те получиха особена активност, въпреки и по разнообразни мотиви.
През октомври 2018 година прокуратурата арестува трийсетина души в Държавната организация за българите в чужбина (ДАБЧ) воглаве с шефа й Петър Харалампиев и основния секретар Красимир Томов по обвинявания за корупция и закононарушения по работа при издаване на удостоверения за български генезис за приемане на български паспорт.
В средата на декември 2018 година Народното събрание образува " Временна анкетна комисия за изследване на всички данни, обстоятелства и условия във връзка изнесените в европейски и български медии изказвания за скандалната подкупна скица при придобиване на българско поданство от непознати жители ", а една от аргументите за това е информацията, че Европейска комисия приготвя отчет за схемите за даване на поданство против вложения в разнообразни страни от съюза и в този отчет България заема нежелана позиция.
През януари 2019 година Европейска комисия разгласява отчета, от който стана ясно, че България наред с Кипър и Малта са трите страни с най-разхлабена система за предоставяне на така наречен златни паспорти, чието приемане повече наподобява на покупко-продажба. При представянето на отчета Европейска комисия разгласи, че основава работна група по въпроса, като уточни вероятните опасности при тези схеми - пробив в сигурността, пране на пари, отбягване на налози, неяснота в оценката за претендентите, корупция. Проблемът в една страна визира целия съюз, тъй като обособените страни продават нещо, което не им принадлежи - европейско поданство, беше посланието на Брюксел. На брифинга по тематиката в Брюксел тогавашният еврокомисар по правораздаване Вера Йоурова разгласи, че е получила уверения от българското държавно управление, че България има намерение да отстрани опцията за предоставяне на поданство против вложения. " Очакваме, че страната ще продължи в тази тенденция ", сподели Йоурова.
Министерството на правораздаването се оправи бързо и през октомври м.г. обещаният законопроект за промени в Закона за българското поданство (ЗБГ) беше импортиран в Народното събрание. С него се предлага да отпадне опцията за приемане на паспорт против краткотрайни вложения.
През март т.г. група депутати - членове на анкетната комисия за " скандалната подкупна скица ", отпред с ръководителя на комисията Йордан Цонев внесе законопроект с тъкмо противоположното наличие - опазване и в някои отношение дори разширение на опцията за паспорт против бързи вложения.
Точно 10 дни по-късно, на 1 април, Европейска комисия изпрати въпросното писмо до Министерството на правораздаването по тематиката. По информация на " Капитал " мотивът за писмото е точно този законопроект на депутатите от анкетната комисия. Европейска комисия пита какви са аргументите да се появи той, в случай че кабинетът преди този момент е показал пред Брюксел различен законопроект с други планове и е получил утвърждението на Европейска комисия в границите на разговора по тематиката .
Проектът на държавното управление - цялостно унищожаване на опцията " паспорт против вложения "
Проектът, направен от Министерството на правораздаването, предлага напълно да се отстрани опцията за придобиване на българско поданство против бързи вложения от чужденци от страни отвън Европейски Съюз. Става въпрос за лица, които са получили позволение за непрекъснато престояване на съображение, че са вложили над 1 млн. лева в акции на български сдружения, облигации и съкровищни бонове, българска интелектуална благосъстоятелност и други или пък са нараснали тази инвестиция до 2 млн. лева В момента законът им разрешава да аплайват за български паспорт след избран период на престояване в страната - 5 години в първата догадка, а след нарастване на вложението на 2 млн. лева - единствено 1 година. Законопроектът на Министерство на правосъдието обаче планува да остане опцията за приемане на поданство от вложители с трайни вложения , които са сертифицирани по Закона за поощряване на вложенията със документ за клас А или клас Б или за предпочитан капиталов план.
Основният претекст на правосъдното министерство е, че " краткотрайни вложения " за придобиване на паспорт се вършат официално - с бързи инвестиции в доверителни сметки, акции и скъпи бумаги, единствено до приемане на разрешението за престояване или до подаване на молба за български паспорт. Почти незабавно по-късно инвестицията се ликвидира, а следващ надзор няма.
Контразаконопроектът на Йордан Цонев и други
Докато този държавен законопроект чака към този момент шест месеца да му пристигна ред, в това време на 20 март група депутати, членове на краткотрайната парламентарна комисия за изследване на корупцията с български паспорти, внесоха нов законопроект за промени в ЗБГ и закона за чужденците, с който се предлага да се резервира правото на непознати жители да получават българско поданство по натурализация против така наречен краткотрайни вложения, само че по нови правила, които в някои връзки уголемяват досегашните благоприятни условия.
Предлагат се нови условия за поданството против вложения в търговски сдружения на държавно контролиран пазар, в това число и в български групови капиталови схеми и различни капиталови фондове, не разрешава се предоставяне на български паспорт против инвестиция в скъпи бумаги или по контракт за доверително ръководство с кредитна институция, не разрешава се и добитите активи да се употребяват за обезпечения на заеми в български банки и финансови институции. Предлага се нов текст, съгласно който за непрекъснато престояване против вложения да може да се употребяват единствено посреднически услуги от лицензиран съветник по реда на Закона за поощряване на вложенията. Въвежда се обвързване вложението да е налично най-малко пет години след даване на правото на непрекъснато престояване и да не се трансферира на друго лице в този период и така нататък
Първи в листата на десетимата вносители на плана е Йордан Цанев (ДПС), а шестима от всички вносители са депутати от ГЕРБ, измежду които Александър Ненков, Тома Биков и други Това е една от аргументите внасянето на този законопроект да бъде оценено от наблюдаващи в медиите като надали не бламиране на Министерството на правораздаването. Но и министерството, и кабинетът като цяло изобщо не реагираха. Докладът на комисията за паспортите към момента е загадка
Макар комисията, ръководена от Цонев, да завърши работата си с отчет, той сега не е обществен - съгласно обяснението на секретариата щял да бъде оповестен след приемането му от Народното събрание. Обичайната процедура е противоположната, доколкото публичността и прозрачността са в основата на работата на всеки парламент. И въпреки че законопроектът е реалност, отчетът, който трябваше да залегне в основата му, не е прочут и даже не се загатва в претекстовете на плана. Същевременно от отчета се чакат забавни обстоятелства, още повече че преди година Йордан Цонев и Тома Биков обявиха, че в границите на работата на комисията ще изискат среща с тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров, както и информации от Министерство на правосъдието и Министерство на вътрешните работи за броя на издадените паспорти, в това число на престъпно проявени.
Противоречиви сигнали
От Брюксел считат, че България дава спорни сигнали, което е неприятен знак.
По-озадачаващо е мълчанието, което царува във вътрешнополитически проект. Управляващите изобщо не споделят по тематиката, както проличава, се пробват да скрият и разговора с Брюксел, въпреки че няма по какъв начин той да е поверителен, в случай че става въпрос за законодателство и публична политика по даване на поданство, която изисква цялостна гласност и бистрота.
При представянето на законопроекта Йордан Цонев съобщи, че не е вярно да се заличава тази опция за привличане на вложения, задоволително е да се сътвори по-голяма опция за надзор и гаранции, че средствата, които идват против български паспорти, ще бъдат ориентирани непосредствено към българската стопанска система. Другите страни, към които Европейска комисия насочи рекомендации - Кипър, Малта, Гърция, са подхванали ограничения, само че на никое място не са затворили тази опция за паспорти против вложения, сподели Цонев.
Мотивите му звучат разумно, единствено по себе си няма неприятно в продажбата на паспорти при съществуването на сериозен надзор, щом това подкрепя капиталовия климат в страната. Възраженията са в две насоки и те са доста съществени. На първо място, точно контролът и корупцията са сериозният проблем в работата на администрацията, обвързвана с българското поданство, а и освен. И второ - формалните данни сочат, че досега ползата към схемата от страна на вложители не е огромен, а получените средства против български паспорт са незначителни. Преди година в подтекста на отчета на Европейска комисия и обещания законопроект икономическият министър Емил Караниколов разгласи, че от 2013 година насам общо 50 са чужденците, които са получили български паспорт против инвестиция сред 1 и 2 млн. лева Паспорти са давани на хора от разнообразни страни, измежду които Пакистан, Египет и Русия, и както се оказва - част от тях са премахнати постфактум.
Междувременно излязоха редица случаи за обещано българско поданство против вложения на база на фалшифицирани документи или при неподдържани вложения и закрити сметки. През юни м.г. прокуратурата разгласи, че основният прокурор (тогава Сотир Цацаров) е изискал от правосъдния министър Данаил Кирилов да инициира процедура пред президента за лишаване на българското поданството по натурализация на трима руснаци и един казахстанец. Прокуратурата заяви, че ревизира и други сходни сигнали от ДАНС.
До момента всички тези акции, в това число и работата на комсията за паспортите, не са довели до каквито и да е ограничения, ориентирани към смяна на иституционалната конструкция, усилване на контрола и вдъхващи доверие кадрови промени в институциите. А във връзка с прокурорските каузи - всичко е казано в едно изречение в същия отчет за България на Съвета на Европейски Съюз за Европейския триместър: България към момента няма постоянни резултати във връзка с окончателните присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта. Може би тъй като прокуратурата образува каузи против тези, които слязат от властта, а резултатът е, че след това сама тя бива осъждана за компенсации за вреди.
Равносметката към този момент: съществена част от претендентите за български паспорт против бързи вложения са мошеници или перачи на пари с нездравословен интерес към европейско поданство, корупцията е налице (макар и мъчно доказуема за прокуратурата), контролът е подозрителен, а Европейски Съюз задава основателни въпроси, за които обществеността е в незнание. Не звучи добре.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ