ИПИ: Залагането на дефицит в Бюджет 2019 е неразумно
© Надежда Чипева
Разходната записка на ИПИ
Увеличаване
Разходната записка на ИПИ
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
" Демографският бюджет " на Българска социалистическа партия: Повече обществени разноски, по-високи налози
Левицата предлага 6400 лева за раждане на второ дете и държавен капиталов фонд от 1.2 милиарда лева
5 ное 2018
Данъчните други възможности на опозицията
Идеите са добра основа за спор, само че част от тях са със противоречив стопански резултат
2 ное 2018
Бюджет 2019: С 5.8 милиарда лева повече в изборна година
Държавните финанси още веднъж се възнамеряват консервативно. Повече пари има за небогати общини, за заплати и обществени заплащания
22 окт 2018 Управляващите не престават да възнамеряват бюджетни дефицити макар пепоръките на Европейска комисия при напредък на стопанската система да се възнамеряват остатъци. Това е меко казано безразсъдно и показва ясно предпочитание за непрозрачно и безотговорно харчене в края на годината. Това показват икономистите от Института за пазарна стопанска система (ИПИ), които показват за 16-та поредна година своя различен бюджет. Според тях държавните финанси за следващата година могат да бъдат планувани по този начин, че да са на остатък, страната да изземе по-малко под формата на осигуровки и налози от хората и бизнеса и в това време обещаните нараствания на заплатите в публичния бранш да се запазят.
Дебатът за минуса
Според ИПИ несъразмерното раздуване на настоящите разноски с Бюджет 2019 в привидно добра година може да изиграе доста неприятна смешка при утежняване на икономическите процеси. " Оптимизмът на Министерството на финансите е в прорез с настоящите прогнози за закъснение на европейската и българската стопански системи. Но даже и той да се оправдае, залагането на недостиг при прогноза за близо 4% напредък на стопанската система, е безпричинно ", споделя Десисилава Николова, основен икономист в ИПИ.
Според Лъчезар Богданов от Industry Watch обаче чисто политически е доста мъчно бюджетът да бъде направен антициклично в миг на стопански напредък. Затова съгласно него по-скоро би трябвало да се внимава държавните финанси да не оказват помощ да се раздуват балони в избрани браншове, както и да се възнамеряват с едно на разум, че темпът на нарастване на заплатите ще се забави, което пък ще се отрази на приходите. Според него се не помни полемиката за това по какъв начин да се усили капацитета на стопанската система в бъдеще като фокусът би трябвало да е върху човешкия капитал.
Алтернативата на ИПИ
В своя различен бюджет от института оферират усъвършенстване на администрацията, понижаване на данъчно-осигурителната тежест посредством унищожаване на облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните награди и по-реалистично бюджетиране на финансовите разноски. Така съгласно тях ще може да се резервира оповестеното от ръководещите нарастване с 10% на фонд " Работна заплата " в обществения бранш и 20% растеж на заплатите на учителите. От ИПИ оферират още от идната година по 2 прочие пункта от вноските за пенсии и здраве да се пренасочват към частни пенсионни и здравни фондове. " Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и прехрана, дотациите към избрани браншове и дискреционните финансови разноски в края на годината ", показват от института.
Фокус: Здравеопазване
Мит е, че разноските за опазване на здравето в България са прекомерно ниски и би трябвало да се усилят, споделя Калоян Стайков от ИПИ. Той показва, че показани в стандарт на покупателна дарба приходът на човек от популацията е 47% от междинния за Европейски Съюз, до момента в който разноските за опазване на здравето като дял от Брутният вътрешен продукт са близо 93% от междинните за Европейски Съюз. " С други думи при половината от междинния приход за Европейски Съюз България има покрай междинния за Европейски Съюз разход за опазване на здравето, т.е. няма по какъв начин системата да е недофинансирана, най-малко по отношение на общата картина в Европейски Съюз ", отбелязва Стайков. Според него сега ръководещите се пробват да създадат промяна, която основава по-централизирана система с по-малко надзор. В същото време преди да се пристъпи към съответни ограничения е нужна информация за действителната стойност на здравните услуги, разноските на лечебните заведения, лекарствения пазар и така нататък, които липсват.
Разходната записка на ИПИ
Увеличаване
Разходната записка на ИПИ
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
" Демографският бюджет " на Българска социалистическа партия: Повече обществени разноски, по-високи налози
Левицата предлага 6400 лева за раждане на второ дете и държавен капиталов фонд от 1.2 милиарда лева
5 ное 2018
Данъчните други възможности на опозицията
Идеите са добра основа за спор, само че част от тях са със противоречив стопански резултат
2 ное 2018
Бюджет 2019: С 5.8 милиарда лева повече в изборна година
Държавните финанси още веднъж се възнамеряват консервативно. Повече пари има за небогати общини, за заплати и обществени заплащания
22 окт 2018 Управляващите не престават да възнамеряват бюджетни дефицити макар пепоръките на Европейска комисия при напредък на стопанската система да се възнамеряват остатъци. Това е меко казано безразсъдно и показва ясно предпочитание за непрозрачно и безотговорно харчене в края на годината. Това показват икономистите от Института за пазарна стопанска система (ИПИ), които показват за 16-та поредна година своя различен бюджет. Според тях държавните финанси за следващата година могат да бъдат планувани по този начин, че да са на остатък, страната да изземе по-малко под формата на осигуровки и налози от хората и бизнеса и в това време обещаните нараствания на заплатите в публичния бранш да се запазят.
Дебатът за минуса
Според ИПИ несъразмерното раздуване на настоящите разноски с Бюджет 2019 в привидно добра година може да изиграе доста неприятна смешка при утежняване на икономическите процеси. " Оптимизмът на Министерството на финансите е в прорез с настоящите прогнози за закъснение на европейската и българската стопански системи. Но даже и той да се оправдае, залагането на недостиг при прогноза за близо 4% напредък на стопанската система, е безпричинно ", споделя Десисилава Николова, основен икономист в ИПИ.
Според Лъчезар Богданов от Industry Watch обаче чисто политически е доста мъчно бюджетът да бъде направен антициклично в миг на стопански напредък. Затова съгласно него по-скоро би трябвало да се внимава държавните финанси да не оказват помощ да се раздуват балони в избрани браншове, както и да се възнамеряват с едно на разум, че темпът на нарастване на заплатите ще се забави, което пък ще се отрази на приходите. Според него се не помни полемиката за това по какъв начин да се усили капацитета на стопанската система в бъдеще като фокусът би трябвало да е върху човешкия капитал.
Алтернативата на ИПИ
В своя различен бюджет от института оферират усъвършенстване на администрацията, понижаване на данъчно-осигурителната тежест посредством унищожаване на облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните награди и по-реалистично бюджетиране на финансовите разноски. Така съгласно тях ще може да се резервира оповестеното от ръководещите нарастване с 10% на фонд " Работна заплата " в обществения бранш и 20% растеж на заплатите на учителите. От ИПИ оферират още от идната година по 2 прочие пункта от вноските за пенсии и здраве да се пренасочват към частни пенсионни и здравни фондове. " Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и прехрана, дотациите към избрани браншове и дискреционните финансови разноски в края на годината ", показват от института.
Фокус: Здравеопазване
Мит е, че разноските за опазване на здравето в България са прекомерно ниски и би трябвало да се усилят, споделя Калоян Стайков от ИПИ. Той показва, че показани в стандарт на покупателна дарба приходът на човек от популацията е 47% от междинния за Европейски Съюз, до момента в който разноските за опазване на здравето като дял от Брутният вътрешен продукт са близо 93% от междинните за Европейски Съюз. " С други думи при половината от междинния приход за Европейски Съюз България има покрай междинния за Европейски Съюз разход за опазване на здравето, т.е. няма по какъв начин системата да е недофинансирана, най-малко по отношение на общата картина в Европейски Съюз ", отбелязва Стайков. Според него сега ръководещите се пробват да създадат промяна, която основава по-централизирана система с по-малко надзор. В същото време преди да се пристъпи към съответни ограничения е нужна информация за действителната стойност на здравните услуги, разноските на лечебните заведения, лекарствения пазар и така нататък, които липсват.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ