© Капитал Търново е хубаво и релефно. Но великолепието му

© Капитал Търново е хубаво и релефно. Но великолепието му стои обратно в предишното и вероятно в бъдещето, само че не е в сегашното. През погледа на песимиста остарялата столица се развива стопански по-бавно от междинното за страната. Уж на централен кръстопът, а няма грам автомагистрала в нито една посока - нито към София, не и към Черно море, нито към Дунав и Букурещ, все точки на другояче налично разстояние от към 200 км. В града инфраструктурата е по-скоро зле, липсва и работещо летище, а остарелият жп център Горна Оряховица наподобява ръждив излишък със залязващо значение. Туристите, които всички сочат като локален мотор, идват за доста малко. Няма огромни предприятия, няма и повече от 10 непознати вложителя. Заплатите на живеещите са под междинните за страната. Общината е пасивна към търсене на нови вложители и към обединяване със прилежащи градове и райони за по-голяма забележимост. Но пък жителите харесват това и пасивно преизбират кметовете си.

Извън тръните в Търново има и перли. Поне дузина индустриални предприятия, благосъстоятелност на локални бизнесмени, порастват. Има нова огромна непозната инвестиция ( " Кроношпан " ). Няма неприкрит феодал, който да запушва бизнес средата. Множат се офисите на аутсорсинг и IT компании. Градът е академични, а за цвят и по-високо качество към този момент пред пълнолетието си е и частен лицей. Има арт места, създатели, хрумвания. А в околните села тече глобализацията - с най-малко 1000 британци и букет от други нови търновчани. Този заряд и бъдещите автомагистрали оставят очакванията, че остарялата столица може да има дълго и по-живо бъдеще, само че корените му би трябвало да се поливат от през днешния ден.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики