Мнения Daily - Да се честват 111 години независимост е неточно
© Анелия Николова Пораженията, които руската империя нанася на нашия нрав, са големи. Зависимости
Да се празнуват 111 години самостоятелност е неопределено
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Любен Обретенов за " Клуб Z "
На днешния ден преди 111 години България става самостоятелна страна, като дефинитивно скъсва с васалното си състояние по отношение на Османската империя. Да се празнуват обаче 111 години самостоятелност е неопределено.
От тези 111 години би трябвало да се извадят тези 45 години сред 1944 и 1989 година И годините самостоятелност на Третата българска страна остават единствено 66.
В Москва могат да упорстват колкото си желаят, че през 1944 година са ни освободили. Истината е, че в действителност те са окупирали България и са поставили са отпред свое марионетно държавно управление. Нормална процедура, когато велика мощ трансформира една територия в своя колония. Така грубоватият грузинец Сталин извърши една остаряла фантазия на изтънчените съветски императори да имат Задунайска губерния покрай проливите. Може да се каже, че с така наречен второ избавление Русия реализира това, което не можа да реализира при първото.
През тези 45 години българската страна съществува де юре, само че де факто я няма. Тя не може да вземе нито едни лично решение във връзка с външната или вътрешната си политика. Няма даже естествени избори, които да дефинират кой да вземе властта. Дори да си член на Българска комунистическа партия отиваш в забвение, а от време на време ти се случват и по-лоши работи, в случай че с нещо не си се харесал на Москва.
През този интервал в доста връзки българите има по-малко права даже от мрачните времена на османската империя, от която ставаме изцяло самостоятелни преди 111 години. В руската империя, за разлика от османската, предприемчивостта и частната благосъстоятелност са мръсни думи. В руската империя, за разлика от османската, не можеш да пътуваш свободно по света, още по-малко да развиваш бизнес. Пораженията, които руската империя нанася на нашия нрав са големи и към момента не са преодолени.
Някои, евентуално, ще кажат, че би трябвало да се извадят от сметката и годините, в които сме членове на Европейски Съюз и НАТО. Има обаче една основна разлика. В Европейски Съюз и НАТО влязохме непринудено и постоянно можем да излезем. Докато в Съюз на съветските социалистически републики не беше тъкмо по този начин. Ако сме задоволително неразумни, бихме могли да си организираме един булгарекзит. Със сигурност няма доста да тъгуват за нас.
Честит празник! Макар да е прекомерно подозрително, че към този момент сме изцяло самостоятелни от Русия.
-----------
Кандидатурата за основен прокурор е преразказ с детайли на удивление.
Том и Джери
Очакваме мишките да вържат на котката звънец
От коментар на Иван Брегов за седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Процедурата за избор на основен прокурор е в напреднал стадий. От чисто теоретична позиция тя е запаметяваща се и оставя убеждението, че законът е поредно осъществяване по ред на разказани дейности без изчерпателен детайл.
Фотограф: Юлия Лазарова
Действие 1 – предлагате едно лице и си гарантирате неналичието на съперник.
Нататък е елементарно: деяние 2 събирате подписи по лист в негова поддръжка, неподписалите се са длъжни да стимулират за какво не подписват на благосклонност.
Действие 3 – уверявате се, че има тапия за висше юридическо обучение и не е наказвано.
Действие 4 – някакъв съвет с дейностите си организира " сложен " избор всред единствен претендент, а след това предлага на президента да подпише указа за назначението му. За да не бъде обезверен президентът дали да подпише указа, настоящият основен прокурор недвусмислено декларира, че претендентът ще продължи да бъде претендент до обратен тласък. И, най-после, наричате всичко това избор на основен прокурор в демократична страна членка на Европейски Съюз.
Към сегашния миг изброените дейности се намират в междинна фаза – някъде по средата на Действие 3 – Комисията по атестиране и състезания (КАК) към прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет показа наложителния отчет по отношение на професионалните качества на единствения претендент Гешев. Докладът удостоверява високия професионализъм, поредното кариерно израстване и вещината претендентът да бъде мотиватор на сътрудниците си, както и потвърдените му управителни и административни умения. Дебело емфатичен е броят на мненията в поддръжка на издигнатата кандидатура – 65 " за ", 4 " срещу ". Никой от комисията не си прави труда да проучва изказванията в мненията, обсъждане на проблеми няма. Целият отчет е преразказ с детайли на удивление, учреден на показаните от претендента документи.
Съставът на прокурорската КАК е подобен, че следва да се обърне внимание на следното – част от членовете ѝ по право са членове и на Висшия правосъден съвет, а останалите – прокурори и следователи от кариерата[1]. Сега, когато тези 11 души са членове на КАК, тези лица са надалеч от властта на основния прокурор, защото действително не упражняват прокурорските си пълномощия. Но единствено след година мандатът на 6 от членовете на КАК ще е завършил и те ще са още веднъж редови прокурори и следователи и при положение, че претендент Гешев бъде определен, ще са му подчинени и той ще има действителната власт да взема решение професионалния им живот. А след 3 години и останалите членове на КАК, понастоящем членове на правосъдния съвет, също ще са завършили мандата си. И, без изненада, също ще са се върнали на работа като редови прокурори (ако не станат посланици някъде), т.е. ще са професионално подвластни още веднъж от най-висшия си основен началник.
На процедура излиза, че чакаме събралите се на заседание мишки да вържат на котката звънец.
-----------
Чувството на предизвестеност деформира медийното отразяване.
Медийна внушаемост
Истинските въпроси преди изборите
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов за " Дойче веле "
София е под политическата внушаемост на два предизвестени избора: за основен прокурор и за кмет на столицата. Отдавна се знае, че в случай че не стане знамение, основен прокурор на републиката ще е Иван Гешев, а на балотаж в столицата ще се явят Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Всяка предизвестеност обаче деморализира обществото, тъй като в действителност обезсмисля правото му на избор. А това право е синоним на независимост.
Фотограф: Велко Ангелов
Още при самото ѝ оповестяване единствената кандидатура за основен прокурор сътвори чувство не за професионален асортимент вътре в правосъдната система, а за силово налагане извън. И докара до демократична изнервеност, която прерасна в митинги.
Местните избори пък са най-изнервящи за тези, които желаят смяна (според национално изследване на " Алфа Рисърч ", делът им е значителен). Но каква е вероятността пред тях в София, откакто опция на статуквото е не различен, а Мая Манолова, за която ляво-десният и политико-икономическият паритет е " ракета-носител ". И която нееднократно е олицетворявала неприятните му страни.
Предизвестеността на изборите неизбежно деформира, а на моменти и оскандалява медийното им отразяване. Кривото му огледало би трябвало да покаже, че кандидатурата за основен прокурор - нищо, че е единствена - си остава резултат от демократична селекция. И нищо, че Мая Манолова е част от статуквото - тя все пак е герой против него. За задачата сериозните гласове би трябвало да бъдат заглушени (такова " показно " бе осъществено в последно време със Силвия Великова в БНР), а на тяхно място да дойдат такива, които не задават сложни въпроси или най-малко безрезервно одобряват лесните отговори. Или както написа Миролюба Бенатова в текста си, в който описа за какво е станала водач на такси: " Никъде не ми оферират да задавам въпроси. Този род в репортерството върви към закриване ".
Затова тук задаваме няколко въпроса, които попадат в следните две групи: или са към момента незададени, или са останали без безапелационен отговор.
Кои са четиримата, за които генералният шеф на БНР признава пред Великова, че са го натискали да я смъкна от ефир? И за какво в този случай въпросът " Кой? ", адресиран към шефа, не звучи както преди години - още веднъж и още веднъж, до момента в който самичък се трансформира в отговор? Защо Съвет за електронни медии не приключва предварително мандата на въпросния общоприет шеф на съображение член 67, алинея 1, т. 2 от Закона за радиото и малкия екран: " в случай че се откри, че прави или позволява осъществяването от други лица на груби или систематични нарушавания на наредбите по отношение на правилата за реализиране на активността на радио- и телевизионните оператори "?
Въпросите към Мая Манолова едва се чуват в обичайните медии. За да бъде издигнат медийният ѝ облик на журналистически, а не на пиарски принцип, тя дължи на обществото отговори не за майките на деца с увреждания или за презастрояването, а за Пеевски, Орешарски, братя Галеви, Бареков, Ковачки и други, с които са се пресичали обществените и не до такава степен обществените ѝ направления.
Трудният въпрос, който тегне върху кандидатурата на Фандъкова, е за какво ГЕРБ взема решение за трети път да сложи тъкмо нея в тази роля - и то след вълната от неодобрение, провокирана от ремонтите в центъра на София. За да чуеш, че продължава да има столичани, които желаят, заслужено или не, да санкционират някого за цвета на плочките пред " Свети Седмочисленици " или за " перките " по " Граф Игнатиев ", е задоволително да минеш оттова.
Да се празнуват 111 години самостоятелност е неопределено
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Любен Обретенов за " Клуб Z "
На днешния ден преди 111 години България става самостоятелна страна, като дефинитивно скъсва с васалното си състояние по отношение на Османската империя. Да се празнуват обаче 111 години самостоятелност е неопределено.
От тези 111 години би трябвало да се извадят тези 45 години сред 1944 и 1989 година И годините самостоятелност на Третата българска страна остават единствено 66.
В Москва могат да упорстват колкото си желаят, че през 1944 година са ни освободили. Истината е, че в действителност те са окупирали България и са поставили са отпред свое марионетно държавно управление. Нормална процедура, когато велика мощ трансформира една територия в своя колония. Така грубоватият грузинец Сталин извърши една остаряла фантазия на изтънчените съветски императори да имат Задунайска губерния покрай проливите. Може да се каже, че с така наречен второ избавление Русия реализира това, което не можа да реализира при първото.
През тези 45 години българската страна съществува де юре, само че де факто я няма. Тя не може да вземе нито едни лично решение във връзка с външната или вътрешната си политика. Няма даже естествени избори, които да дефинират кой да вземе властта. Дори да си член на Българска комунистическа партия отиваш в забвение, а от време на време ти се случват и по-лоши работи, в случай че с нещо не си се харесал на Москва.
През този интервал в доста връзки българите има по-малко права даже от мрачните времена на османската империя, от която ставаме изцяло самостоятелни преди 111 години. В руската империя, за разлика от османската, предприемчивостта и частната благосъстоятелност са мръсни думи. В руската империя, за разлика от османската, не можеш да пътуваш свободно по света, още по-малко да развиваш бизнес. Пораженията, които руската империя нанася на нашия нрав са големи и към момента не са преодолени.
Някои, евентуално, ще кажат, че би трябвало да се извадят от сметката и годините, в които сме членове на Европейски Съюз и НАТО. Има обаче една основна разлика. В Европейски Съюз и НАТО влязохме непринудено и постоянно можем да излезем. Докато в Съюз на съветските социалистически републики не беше тъкмо по този начин. Ако сме задоволително неразумни, бихме могли да си организираме един булгарекзит. Със сигурност няма доста да тъгуват за нас.
Честит празник! Макар да е прекомерно подозрително, че към този момент сме изцяло самостоятелни от Русия.
-----------
Кандидатурата за основен прокурор е преразказ с детайли на удивление.
Том и Джери
Очакваме мишките да вържат на котката звънец
От коментар на Иван Брегов за седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Процедурата за избор на основен прокурор е в напреднал стадий. От чисто теоретична позиция тя е запаметяваща се и оставя убеждението, че законът е поредно осъществяване по ред на разказани дейности без изчерпателен детайл.
Фотограф: Юлия Лазарова
Действие 1 – предлагате едно лице и си гарантирате неналичието на съперник.
Нататък е елементарно: деяние 2 събирате подписи по лист в негова поддръжка, неподписалите се са длъжни да стимулират за какво не подписват на благосклонност.
Действие 3 – уверявате се, че има тапия за висше юридическо обучение и не е наказвано.
Действие 4 – някакъв съвет с дейностите си организира " сложен " избор всред единствен претендент, а след това предлага на президента да подпише указа за назначението му. За да не бъде обезверен президентът дали да подпише указа, настоящият основен прокурор недвусмислено декларира, че претендентът ще продължи да бъде претендент до обратен тласък. И, най-после, наричате всичко това избор на основен прокурор в демократична страна членка на Европейски Съюз.
Към сегашния миг изброените дейности се намират в междинна фаза – някъде по средата на Действие 3 – Комисията по атестиране и състезания (КАК) към прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет показа наложителния отчет по отношение на професионалните качества на единствения претендент Гешев. Докладът удостоверява високия професионализъм, поредното кариерно израстване и вещината претендентът да бъде мотиватор на сътрудниците си, както и потвърдените му управителни и административни умения. Дебело емфатичен е броят на мненията в поддръжка на издигнатата кандидатура – 65 " за ", 4 " срещу ". Никой от комисията не си прави труда да проучва изказванията в мненията, обсъждане на проблеми няма. Целият отчет е преразказ с детайли на удивление, учреден на показаните от претендента документи.
Съставът на прокурорската КАК е подобен, че следва да се обърне внимание на следното – част от членовете ѝ по право са членове и на Висшия правосъден съвет, а останалите – прокурори и следователи от кариерата[1]. Сега, когато тези 11 души са членове на КАК, тези лица са надалеч от властта на основния прокурор, защото действително не упражняват прокурорските си пълномощия. Но единствено след година мандатът на 6 от членовете на КАК ще е завършил и те ще са още веднъж редови прокурори и следователи и при положение, че претендент Гешев бъде определен, ще са му подчинени и той ще има действителната власт да взема решение професионалния им живот. А след 3 години и останалите членове на КАК, понастоящем членове на правосъдния съвет, също ще са завършили мандата си. И, без изненада, също ще са се върнали на работа като редови прокурори (ако не станат посланици някъде), т.е. ще са професионално подвластни още веднъж от най-висшия си основен началник.
На процедура излиза, че чакаме събралите се на заседание мишки да вържат на котката звънец.
-----------
Чувството на предизвестеност деформира медийното отразяване.
Медийна внушаемост
Истинските въпроси преди изборите
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов за " Дойче веле "
София е под политическата внушаемост на два предизвестени избора: за основен прокурор и за кмет на столицата. Отдавна се знае, че в случай че не стане знамение, основен прокурор на републиката ще е Иван Гешев, а на балотаж в столицата ще се явят Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Всяка предизвестеност обаче деморализира обществото, тъй като в действителност обезсмисля правото му на избор. А това право е синоним на независимост.
Фотограф: Велко Ангелов
Още при самото ѝ оповестяване единствената кандидатура за основен прокурор сътвори чувство не за професионален асортимент вътре в правосъдната система, а за силово налагане извън. И докара до демократична изнервеност, която прерасна в митинги.
Местните избори пък са най-изнервящи за тези, които желаят смяна (според национално изследване на " Алфа Рисърч ", делът им е значителен). Но каква е вероятността пред тях в София, откакто опция на статуквото е не различен, а Мая Манолова, за която ляво-десният и политико-икономическият паритет е " ракета-носител ". И която нееднократно е олицетворявала неприятните му страни.
Предизвестеността на изборите неизбежно деформира, а на моменти и оскандалява медийното им отразяване. Кривото му огледало би трябвало да покаже, че кандидатурата за основен прокурор - нищо, че е единствена - си остава резултат от демократична селекция. И нищо, че Мая Манолова е част от статуквото - тя все пак е герой против него. За задачата сериозните гласове би трябвало да бъдат заглушени (такова " показно " бе осъществено в последно време със Силвия Великова в БНР), а на тяхно място да дойдат такива, които не задават сложни въпроси или най-малко безрезервно одобряват лесните отговори. Или както написа Миролюба Бенатова в текста си, в който описа за какво е станала водач на такси: " Никъде не ми оферират да задавам въпроси. Този род в репортерството върви към закриване ".
Затова тук задаваме няколко въпроса, които попадат в следните две групи: или са към момента незададени, или са останали без безапелационен отговор.
Кои са четиримата, за които генералният шеф на БНР признава пред Великова, че са го натискали да я смъкна от ефир? И за какво в този случай въпросът " Кой? ", адресиран към шефа, не звучи както преди години - още веднъж и още веднъж, до момента в който самичък се трансформира в отговор? Защо Съвет за електронни медии не приключва предварително мандата на въпросния общоприет шеф на съображение член 67, алинея 1, т. 2 от Закона за радиото и малкия екран: " в случай че се откри, че прави или позволява осъществяването от други лица на груби или систематични нарушавания на наредбите по отношение на правилата за реализиране на активността на радио- и телевизионните оператори "?
Въпросите към Мая Манолова едва се чуват в обичайните медии. За да бъде издигнат медийният ѝ облик на журналистически, а не на пиарски принцип, тя дължи на обществото отговори не за майките на деца с увреждания или за презастрояването, а за Пеевски, Орешарски, братя Галеви, Бареков, Ковачки и други, с които са се пресичали обществените и не до такава степен обществените ѝ направления.
Трудният въпрос, който тегне върху кандидатурата на Фандъкова, е за какво ГЕРБ взема решение за трети път да сложи тъкмо нея в тази роля - и то след вълната от неодобрение, провокирана от ремонтите в центъра на София. За да чуеш, че продължава да има столичани, които желаят, заслужено или не, да санкционират някого за цвета на плочките пред " Свети Седмочисленици " или за " перките " по " Граф Игнатиев ", е задоволително да минеш оттова.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ