CO2 емисиите, генерирани при създаване на специфични AI модели, тревожат

CO2 излъчванията, генерирани при основаване на характерни AI модели, тревожат еколозите (снимка: CC0 Public Domain)

Колко електрическа енергия употребяват логаритмите с изкуствен интелект? Този въпрос постепенно, само че несъмнено надвисва като буреносен облак над бързоразвиващата се промишленост на изкуствения разсъдък и в частност генеративните AI. Той, дружно с въпроса за водното ползване, дават обещание да тормозят софтуерния свят отсега нататък.

Ако запитаме ChatGPT “Колко сила консумираш “, какво ли ще ни отговори той? „ Като езиков модел с неестествен разсъдък аз нямам физическо наличие или не употребявам сила непосредствено “, ще отговори. Или може би: „ потреблението на сила, обвързвана с моите калкулации, е обвързвана главно със сървърите и инфраструктурата, употребявани за хостване и ръководство на модела “.

Bard на Гугъл е още по-дързък. „ Моят въглероден отпечатък е нулев “, твърди системата. Попитан за силата, която се изразходва при основаването и образованието му, той дава отговор: „ не е обществено известно “.

Колко тъкмо сила употребява AI?

Да, несъмнено AI стратегиите са безплътни. Но те се зареждат от мрежи от сървъри в центрове за данни по целия свят, които изискват огромни количества сила за изчислителната си активност за изстудяване. И защото AI стратегиите са много комплицирани, те изискват много сила – повече от другите типове калкулации.
още по темата
Но какъв брой тъкмо сила „ гълтат “? Това май никой не може да каже сигурно. За сметка на това общността на еко-педантите става все по-настойчива в настояванията си за понижаване на въглеродния отпечатък на ИТ промишлеността.

Докато се надпреварват в построяването на все по-сложни AI модели, компании като OpenAI (създател на ChatGPT), Гугъл, Meta и Microsoft не разкриват разкрият какъв брой тъкмо електричество е належащо за образование и работа на техните AI модели, какви източници на сила зареждат техните центрове за данни, нито даже къде се намират тези дата-центрове.

Опасност от екологични вреди

Сега, когато софтуерната промишленост бърза да включи генеративните AI в съвсем всичко – от електронната поща през търсачките до приложенията за доставка на храна и услуги за психологично здраве – специалисти и откриватели в промишлеността предизвестяват, че неконтролираното развиване на технологията може да докара до обилни екологични вреди.

„ Това експоненциално нарастване на потреблението на AI води след себе си нуждата от от ден на ден и повече сила “, сподели Саша Лучони, еко-ръководител в компанията за AI Hugging Face. Лучони е измежду шепата откриватели, които се пробват да оценят CO2 излъчванията, генерирани при основаването на характерни AI модели.

В изследователска публикация, която към момента не е рецензирана, тя и нейните съавтори пресмятат количеството сила, употребявано за образование на огромния езиков модел на Hugging Face – Bloom; силата, употребена за производството на хардуера на суперкомпютъра, на който работи, и поддържането на неговата инфраструктура; електричеството, употребявано за изчислителната активност на програмата след стартирането й. Учените са разкрили, че той генерира към 50 тона излъчвания въглероден диоксид.

Междувременно по-новите AI модели стават все по-големи – и по-енергийно „ лакоми “. Те изискват потреблението на повече и по-мощни графични процесори (GPU) и лишават повече време за образование – изразходвайки повече запаси и сила, сподели Лучони.

В търсене на евтина сила

Като цяло компаниите-разрабочици на AI модели са склонни да построяват центрове за данни там, където силата е най-евтина. Тъй като огромни софтуерни компании като Гугъл и Microsoft се стремят към постигането на нулеви чисти излъчвания, те са изключително стимулирани да строят своите изчислителни уреди в региони, където има обилие на слънчева или вятърна сила.

Такива региони обаче са обичайно небогати на водни запаси. Това значи лимитирани благоприятни условия за водно изстудяване на центровете за данни, което пък се отразява на потреблението на електрическа енергия за изстудяване.

Когато водещи експерти в региона на изкуствения разсъдък наскоро приканиха за контролиране на AI развиването и попречване на „ екзистенциалния риск “, подбуден от изкуствения разсъдък, това провокира каскада от спекулации по отношение на заканите, които суперинтелектът съставлява за обществото. Но откривателите предизвестиха, че един от най-непосредствените опасности в действителност е екологичният.

Струва ли си цената

Ако фирмите са по-прозрачни по отношение на употребяваните естествени запаси и въглеродните излъчвания, отделяни при основаването и потреблението на AI модели, те биха могли да оказват помощ за разрешаването на казуса с въглеродния отпечатък на генеративните модели. Този въпрос, спред Лучони, следва да се преглежда през призмата на полезността за човешкото общество.

Използването на AI може да си коства цената, която ще се заплати от позиция на околната измежду, когато логаритмите се употребяват за лекуване на рак, само че в доста случаи логаритмите биват впрягани в работа, която носи ниска обществена стойност – и тогава не си коства цената, която се заплаща от позиция на потреблението на естествените запаси.