Чрез задълбочен анализ на човешката психика в изследването си за

Чрез изчерпателен разбор на човешката душeвност в проучването си за нервния темперамент австрийският психолог Алфред Адлер разкрива главната причина за неврозите – чувството за непълноценност и неустановеност и всички зловредни последици от това за личността и обкръжението й.

В началото на развиването на неврозата стои заплашителното възприятие на неустановеност и непълноценност и слага принудително една съответна цел – превъзходството, с цел да се направи живота търпим. Неврозата е засилено потребление на психическите средства, с които разполагаме.

При невротика се откриват редица ясно открояващи се присъщи черти, които излизат отвън границите на естественото: нарцисизъм, огромна сензитивност, нервност, неустойчивост към подстрекателство, податливост към фанатизиране, отчуждаване от действителността, блян към владичество, лукавство, пожертвувателна вежливост, кокетиране, плашливост и страхливост, заплеснатост.

Чувството за накърнимост обгръща невротика толкоз мощно, че той без да вижда това, насочва всичките си сили към създаване на една „ защитна стена “. За постигането на тази цел се изостря неговата сензитивност, той обръща изключително внимание на взаимните връзки, които убягват от погледа на другите, става прекомерно внимателен, още при започване на някое деяние или прекарване се пробва да отгатне всички вероятни последици от тях, пробва се да види и чуе по-далеч, става тесногръд, неутолим, сребролюбец, желае да разшири своето въздействие и власт надалеч във времето и пространството – от всичко това той губи своята близост и спокойствието на духа си, като гаранция за психическото здраве и активност.

Все повече се ускорява недоверието към самия себе си и към другите, неговата злоба и злонравна същност; ускорява се склонността му към настъпателност и свирепост, които са нужни, с цел да обезпечат превъзходството му над околните; пробва се посредством засилено смирение, посредством покоряване и примирение, нерядко израждащи се в мазохизъм, да привърже и да победи другите.

Невротичният темперамент е некадърен да се приспособи към действителността, тъй като се стреми към един неосъществим блян. Спокойно можем да приемем, че всеки невротик „ желае да има всичко “. Това предпочитание се покрива с водещата нереалност да бъде най-силният. За него имат значение единствено най-големите доказателства за превъзходството му.

Невротикът мощно гълтам с очи своя кумир, личностен блян, като освен това напълно съзнателно губи визия за действителността, до момента в който здравият човек, постоянно е подготвен да се откаже от това помощно средство,от тази опора и директно да вземе поради действителността.

Невротичната присъща линия е пронизана от устрема към власт, пробвайки се да го употребява като безпогрешно средство да изключи опцията за прекарване на всякакво трайно оскърбление.

Погледът на невротика – заради възприятието за неустановеност – се насочва надалеч в бъдещето. Целият му доскорошен живот е бил единствено подготовка за него. Това събитие също способства доста, с цел да развихри фантазията му и да го отчужди от действителния свят. Подобно на религиозните хора, той не е от този свят и не може да се освободи от основаното от него провидение – засиленото възприятие за персонално достолепие.

Голям брой присъщи черти на невротика пораждат точно заради превръщане тил на действителността. Тези черти непрестанно му вдъхват и възприятие за непрекъснато претоварване, което дружно с заболяването кара невротика да се вживява в ролята си на воин и страдалец.

Невротичното деяние постоянно се показва в такава форма, при която невротикът крачи в живота като жив упрек, демонстрирайки своите пороци и неправдата на останалите.

Егоизмът на нервните хора, тяхната злоба, тяхното сребролюбие, наклонността им да обезценяват хората и нещата, произтичат от възприятието им за неустановеност и имат за цел да ги предпазят, управляват, подтикват и издигат. И тъй като са обгърнати с мечти и живеят с бъдещето, не ни учудва и тяхната заплеснатост.

Промяната в настроението им зависи от играта на фантазията, ту докосваща с неприятните мемоари, ту очакваща успех, аналогично с съмнението и подозрението при невротиците като най-хубаво средство да се избегне вземането на решения. Голяма е ролята на тяхната сензитивност и скептицизъм.

От държанието му на нападател или атакуван у невротика нараства усещането за една особена неприязън на живота. Неговото сработване с обществото е затруднено, настройката за битка му пречи в специалността, обществото и любовта, кара го плахо да се отдръпва от тях или става сцена за амбициозното му опияняване от властта. Силно песимистичният му мироглед и неговата ненавист към хората го лишават от насладите на великодушния донор. Той напълно е налегнат от въодушевление да получава, което го трови с постоянно неодобрение и го принуждава да мисли постоянно за себе си, а не за останалите.

В един най-вече неприятелски свят у невротика видимо нараства ползата към личната персона и понижава ползата към другите хора.

Невротикът може да увеличи възприятието си за персонално достолепие като принизи останалите хора, а в по-сериозни случаи – като стане стопанин на живота и гибелта, на личния си живот и този на другите.

Тъй като не познава същинската природа на своята невроза, а постоянно и не желае да я опознае заради гордостта си, то елементарно може да се заблуди и да стартира да упреква външните условия, „ коварството на обекта “, своите близки – заради което заема една нападателна враждебна позиция по отношение на външния свят, сходно на капризните или подценените деца. Често предчувствието и упованието на една неприятна орис за него е нереален излишък от възприятието му за непълноценност, което детето постоянно преувеличава, трансформира го в възприятие за виновност, когато събитията разрешават това, с цел да може с съображение да развие своята нерешителност, своето прогнозиране, своята неприязън.

На невротика не е отредено да носи наслада. Това, което най-вече може да реализира е да се покаже милосърден.

Невротикът се стреми с огромна лакомия, непосредствено или по заобиколни пътища, умишлено или неумишлено, посредством целесъобразни мисли и дейности или посредством предизвикателство на признаци към засилено владеене, към увеличение на властта и въздействието си, към принизяване на другите хора и към ограничение на въздействието им. Най-често тези форми на егоистична изгода и себелюбие се срещат дружно и едвам след по-внимателно вглеждане откриваме преобладаване на заобиколните пътища, посредством които той се пробва да заблуди себе си и близките. Той заблуждава и науката. Защото до момента в който се преструва на човек, неизвличащ никаква изгода, в неговите пристъпи, откриваме лакомия. По подобен метод той основава усещането за едно двойнствено Аз, за измъчен от раздвояване на съзнанието и до момента в който една фиктивно последна цел по-силно от здравия човек го кара да употребява, минавайки по скрити пътища, схемата на сребролюбие, завистта, устрема към владичество, злонамереността, деспотизма, той може да играе намерено – също и заради желанието да се хареса – роля на покровител и донор, на миротворец и безвъзмезден светец. Но постоянно тази игра приключва с злощастие.

Това, което фактически го подтиква, е недвусмисленото предпочитание за изключителна власт и защото възприятието му за персонално достолепие посредством доста свои средства получава мотив да мисли, че властта на другите би могла да попречи на неговия успех, той затваря очите си, крие неразрешените черти от себе си и от другите и като сензитивен ценител на враждебните пориви, при „ съзнателните си пориви “ се оставя да бъде управителен от идеала на добродетелта, което не пречи на двете линии. И все пак неговият засилен блян към настъпателност се издава от време на време в съня, от време на време в дейностите му, държанието, мимиката, жестовете и в това психическо събитие, чийто израз се явява неврозата. Става по този начин, че постоянно някой от близките знае за негативната присъща линия на невротика, само че не схваща сериозността на ситуацията.

Невротиците виждат единствено това, което хората към тях имат, до момента в който те го нямат и всичко това, подсилено от склонността им към един тип идеално пълноправие. Те могат да имат повече от другите и все пак ще им завиждат. Могат да получат всичко, което са желали да лишават от другите, само че ще го отместят безрадостно настрани, с цел да слагат нови цели пред своята пристрастеност. Тя постоянно ще се стреми към такива цели, които още не е постигнала.

Лесно е да се разбере, че те не са способни на обич и другарство. Те са способни да се преструват доста добре и постоянно излизат на лов за души, тъй като и други хора се стремят да превземат душите. Те непрекъснато се опасяват да не бъдат лимитирани и се стараят да се предпазят от това.

Важното значение на любовните връзки в живота на индивида води след себе си постоянната интервенция на невротичаната лакомия да се има всичко в връзките сред мъжа и дамата и в тях се развива една смущаваща наклонност, която ги принуждава да се отклоняват от действителността и да вършат опити за повишение на своето възприятие за персонално достолепие. В природата на невротиците е да се пробват да понижат своето възприятие за непълноценност посредством непрестанно доказване на своето предимство.

Една персона, която обича, би трябвало изцяло да се откаже от своята персона, би трябвало да се слее изцяло с него, респ. с нея, би трябвало да стане средство за повишение на възприятието за персонално достолепие на невротика. Затова експериментален камък за една същинска, освободена от невротичните трендове обич, е дали дадена персона може да понася, когато другият резервира своето персонално достолепие, дали го поддържа в това. Такива случаи са необичайност. Точно в връзките сред половете се демонстрира една опитваща, търсеща, недоверчива, самолюбива и амбициозна линия, която затруднява изпълненото с обич общуване. Проявява се едно непрестанно предпочитание да се взема, вместо да се дава. На дневен ред са кардинални условия, едно предложение се сменя с друго, само че постоянно откриваме скрития връх на самолюбието. Все едно, че стоим пред решаването на мистерия от две елементи, чието решение желаеме да получим с всички вероятни средства. Анализът безусловно ще открие като разследване на възприятието за непълноценност един боязън от половия сътрудник, а оттова и една битка за предимство. Любовта и брака, обаче, не се приспособени към такава битка. Те имат своя лична логичност, която се взривява от непознатите условия посредством битката за власт.

Изневярата при някои невротици от двата пола ни води до страха от единствения сътрудник, от превъзходството на който те се боят. Аз смятам, че съпружеската невярност постоянно е акт на възмездие.

Протестният блян към възмездие при мъжа при липса на възприятие за предимство най-често е принципен и се показва в „ игри на расовия мъж “, в изневери и занемаряване, а от време на време даже и посредством импотентност, посредством очевидно протежиране на децата или подозрение в тяхната легитимност, в бягство от домашния уют, засилен алкохолизъм или търсене на удоволствия. Преднамереността на тези дейности е толкоз транспарантна, че бързо се открива. А тя реализира своята цел единствено тогава, когато успее да унижи дамата.

Човекът е изключително добра почва за малоценностни усеща от всевъзможен тип.

Невротикът може да обезценява всекиго и всичко, да се защищава от взимане на решения и да употребява своите преимущества като капризно дете, което основава компликации при хранене. Той ще бъде взискателен там, където това най-добре дава отговор на неговите тенденциии и където може да приложи към другите най-изгодните за него хватки. Така при храненето, при избора си на другари, при любовните си връзки, при общуването с другите, той си обезпечава едно измъчващо предимство.

Всеки би трябвало да се преценява с него, тъй като той е мощен, нервозен. Тази присъща линия има огромен триумф, в случай че служи на страха му от половия сътрудник и от брака. Нито едно момиче, нито един мъж не са годни за нищо, а един непостоянен фикс-идеал му дава база освен това обезценяване на всички. По друго време, при други условия тази линия се изявява като подготвеност, като нерешителност на един човек, който още не е преодолял възприятието си за непълноценност: той може и да е удовлетворен, само че единствено в случай че „ вятърът духа от „ северозапад “ т.е. в случай че това го желае волята му за власт. “

Трябва човек да бъде кьорав, с цел да не види надменността и арогантността, с която желае едни различен свят, други хора и други полови връзки, както и фактът, че въпросите на живота си остават нерешени.

Всяка невроза значи една безгранична загуба на време.

От Алфред Адлер: „ За нервния темперамент “, ИК Здраве и благополучие
Снимки: vision.org