Околийски: Минимум 73% трябва да стане обхватът на профилактичните прегледи
Чрез осведомителната акция на Министерство на здравеопазването благодарение на Финансовото министерство би трябвало да се усили процентът на профилактичните прегледи от 53% на минимум 73%. Това споделя зам.-министърът на опазването на здравето и ръководител на Надзорния съвет на НЗОК доцент Михаил Околийски по време на съвещанието на Надзора, извършено на 23 януари.
По думите му резултатите от акцията ще се усетят в границите на една-две години след провеждането й. „ В рамките на профилактичната стратегия може да приказваме за ваксинопредотвратимите болести, значимостта на потреблението на имунизациите, които се заплащат от здравноосигурителната каса. Визирам особено имунизацията против човешки папилома вирус, там е доста невисок обсегът, а това е една чудесна опция. И третото е в границите на целия този спор да обърнем внимание на всички стъпки, които прави Касата и държавното управление по възстановяване на публичното здраве на популацията. Там не би трябвало да пестим нито старания, нито средства. Има доста аспекти, които касаят избуяването на електронното опазване на здравето, за което
би трябвало да измислим по какъв начин да може хората да получават по-късно противоположната връзка,
само че това са детайлности. Важното е, че се прави това изпитание от всички нас “, споделя още доцент Околийски.
Представителят на БСК в Надзора проф. Григор Димитров обаче акцентира, че преди всичко би трябвало да се знаят аргументите за ниското равнище на профилактичните прегледи. „ Анализът на Касата дава картината, само че основно се стопира на обективните аргументи, които доведоха до това положение. Аз обаче не виждам от материала каква е ролята на администрацията на Здравната каса и на РЗОК, с цел да се стигне до това състояние. Те носят ли някаква отговорност или не? Примерно, има ли общопрактикуващи лекари, които имат профилактични прегледи 0? Има. Второ – има ли процедура за осъществяване на профилактични прегледи, при които са изписани да се създадат проучвания и проучванията не са направени? Тук има две благоприятни условия. Първата е лицето да не е отишло да му се създадат проучванията, а втората – да е изработен обзор фиктивно. Някой ревизирал ли е това? В края на краищата РЗОК би трябвало да имат онлайн надзор и да видят общопрактикуващите лекари какъв брой профилактични прегледи са създали, при които не се осъществени проучванията “, споделя той.
Според проф. Димитров веднага като има общопрактикуващи лекари с нула направени профилактични прегледи, може би повода е в тяхната индиферентност да ги организират.
„ Ами като си получава една стипендия, като капитацията, той си получава парите и не е заинтригуван да прави такива прегледи.
Трябва да си създадем акция вътре в къщичката
и тогава да призоваваме хората да я вършат. Притеснявам се, че при тази организация и тази заинтригуваност от страна на РЗОК още веднъж ще имаме неусвояване на тези средства. И още едно предложение имам – на всеки три месеца на съвещание на Надзорния съвет да обсъждаме този въпрос с разбор, само че анализът освен на горното ниво, само че разбори и по РЗОК какво се прави, с цел да можем да бъдем сигурни “, споделя той.
Според представителя на КНСБ доктор Иван Кокалов годишните профилактични прегледи зависят от желанието на пациента и механизмите, които го карат да си направи обзор. „ Въпросът е сложен и не може да зависи единствено от нашето предпочитание. Увеличаването на проценти е работа на съсловните организации, на пациентските организации “, споделя той.
„ Направихме разбор на всички общопрактикуващи лекари. Извадихме тези, които са с нулеви или ниски стойности на профилактичните прегледи. Оказва се, че
тези, които имат нулеви стойности на профилактичните прегледи, имат високи стойности с диспансерни прегледи,
остри болести и така нататък Т.е., там не са лекари, които нищо не вършат. И сме ги извадили поименно. Другото, което можем да създадем, е да следим аргументите за отводите от РЗОК за осъществяване на високоспециализирани проучвания “, споделя шефът на НЗОК Станимир Михайлов.
Според показания от Касата на надзорниците разбор за неизразходването на средствата за МДД през 2023 година аргументите са трансферираните предплатени заплащания, с които е повишен бюджетът; късното влизане в действие на НРД за медицинските действия за 2023-2025 г.; регистрираното нарастване с 23,5% на заплатените размери изследвания; нарастването на цените на медико-диагностичните действия с 14%, което влезе в действие от първи септември, а не от първи януари 2023 година.
Като шеста причина е посочен незадоволителният размер на профилактични прегледи, а като седма – редът за заявяване от изпълнителите на СИМП на спомагателни размери и стойности за назначение на медико-диагностичните действия.
От НОЗК оферират да се облекчи режимът на разпределяне на разрешителни за образна диагностика
и за други проучвания през 2024 година „ От избраната за РЗОК спомагателна стойност за ядрено-магнитен резонанс да се разпределя на реализатори на СИМП спомагателна стойност към цената за тримесечието на база исторически данни, т.е. регистрираните от тях през 2023 година Същевременно да се заделя запас от избраната стойност за ядрено-магнитен резонанс за увеличение на спомагателни стойности по обосновани заявки, когато има такива, когато бъдат изчерпани тези, които се разпределят, както и за вероятно нови реализатори, които се включват, подпишат контракти и имат потребност от заявяването на такива проучвания. Очакваме, че това ще редуцира времето от определяне на нуждата от проучване до назначението му и осъществяването му. Също по този начин неразпределените от РЗОК проучвания от избраните им спомагателни стойности за ядрено-магнитен резонанс с упойка при деца, спомагателни стойности за КАТ с упойка при деца през предходното тримесечие, да могат да бъдат употребявани при последващо разпределение като спомагателна стойност, по заявление за увеличение на общата стойност за МДД. Това ще сътвори опция неусвоените средства да бъдат преразпределени и употребявани за други проучвания според от района и сезонната заболеваемост “, споделя Станимир Михайлов.
По думите му при договарянията с БЛС са се прецизирали, че след оформянето на анекса към НРД ще бъде направена обща вътрешна акция, с която да бъдат известени общопрактикуващите лекари във връзка с профилактичните прегледи, както и СИМП за облекчения режим за разпределяне на проучвания за да бъдат подтиквани да употребяват повече медико-диагностични действия и да могат да се усвоят в цялостен размер средствата.
Подуправителят на Касата проф. Момчил Мавров пък декларира, че
заради липса на анестезиолози в извънболнична помощ не се извършват някои типове медико-диагностични действия
като хистологичните патоанатомични проучвания и високоспециализираните образни проучвания – ядрено-магнитен резонанс и КАТ под обща упойка на деца. „ Трябва да намерим метод да мотивираме лечебните заведения за извънболнична помощ, независимите медико-диагностични лаборатории да правят тези проучвания и да мотивираме съответните експерти да правят съответните действия, които са им предоставени. Как ще го създадем това, към този момент зависи от взаимните старания на Касата и Министерството “, безапелационен е той.
Стенограмата от Надзора може да видите
По думите му резултатите от акцията ще се усетят в границите на една-две години след провеждането й. „ В рамките на профилактичната стратегия може да приказваме за ваксинопредотвратимите болести, значимостта на потреблението на имунизациите, които се заплащат от здравноосигурителната каса. Визирам особено имунизацията против човешки папилома вирус, там е доста невисок обсегът, а това е една чудесна опция. И третото е в границите на целия този спор да обърнем внимание на всички стъпки, които прави Касата и държавното управление по възстановяване на публичното здраве на популацията. Там не би трябвало да пестим нито старания, нито средства. Има доста аспекти, които касаят избуяването на електронното опазване на здравето, за което
би трябвало да измислим по какъв начин да може хората да получават по-късно противоположната връзка,
само че това са детайлности. Важното е, че се прави това изпитание от всички нас “, споделя още доцент Околийски.
Представителят на БСК в Надзора проф. Григор Димитров обаче акцентира, че преди всичко би трябвало да се знаят аргументите за ниското равнище на профилактичните прегледи. „ Анализът на Касата дава картината, само че основно се стопира на обективните аргументи, които доведоха до това положение. Аз обаче не виждам от материала каква е ролята на администрацията на Здравната каса и на РЗОК, с цел да се стигне до това състояние. Те носят ли някаква отговорност или не? Примерно, има ли общопрактикуващи лекари, които имат профилактични прегледи 0? Има. Второ – има ли процедура за осъществяване на профилактични прегледи, при които са изписани да се създадат проучвания и проучванията не са направени? Тук има две благоприятни условия. Първата е лицето да не е отишло да му се създадат проучванията, а втората – да е изработен обзор фиктивно. Някой ревизирал ли е това? В края на краищата РЗОК би трябвало да имат онлайн надзор и да видят общопрактикуващите лекари какъв брой профилактични прегледи са създали, при които не се осъществени проучванията “, споделя той.
Според проф. Димитров веднага като има общопрактикуващи лекари с нула направени профилактични прегледи, може би повода е в тяхната индиферентност да ги организират.
„ Ами като си получава една стипендия, като капитацията, той си получава парите и не е заинтригуван да прави такива прегледи.
Трябва да си създадем акция вътре в къщичката
и тогава да призоваваме хората да я вършат. Притеснявам се, че при тази организация и тази заинтригуваност от страна на РЗОК още веднъж ще имаме неусвояване на тези средства. И още едно предложение имам – на всеки три месеца на съвещание на Надзорния съвет да обсъждаме този въпрос с разбор, само че анализът освен на горното ниво, само че разбори и по РЗОК какво се прави, с цел да можем да бъдем сигурни “, споделя той.
Според представителя на КНСБ доктор Иван Кокалов годишните профилактични прегледи зависят от желанието на пациента и механизмите, които го карат да си направи обзор. „ Въпросът е сложен и не може да зависи единствено от нашето предпочитание. Увеличаването на проценти е работа на съсловните организации, на пациентските организации “, споделя той.
„ Направихме разбор на всички общопрактикуващи лекари. Извадихме тези, които са с нулеви или ниски стойности на профилактичните прегледи. Оказва се, че
тези, които имат нулеви стойности на профилактичните прегледи, имат високи стойности с диспансерни прегледи,
остри болести и така нататък Т.е., там не са лекари, които нищо не вършат. И сме ги извадили поименно. Другото, което можем да създадем, е да следим аргументите за отводите от РЗОК за осъществяване на високоспециализирани проучвания “, споделя шефът на НЗОК Станимир Михайлов.
Според показания от Касата на надзорниците разбор за неизразходването на средствата за МДД през 2023 година аргументите са трансферираните предплатени заплащания, с които е повишен бюджетът; късното влизане в действие на НРД за медицинските действия за 2023-2025 г.; регистрираното нарастване с 23,5% на заплатените размери изследвания; нарастването на цените на медико-диагностичните действия с 14%, което влезе в действие от първи септември, а не от първи януари 2023 година.
Като шеста причина е посочен незадоволителният размер на профилактични прегледи, а като седма – редът за заявяване от изпълнителите на СИМП на спомагателни размери и стойности за назначение на медико-диагностичните действия.
От НОЗК оферират да се облекчи режимът на разпределяне на разрешителни за образна диагностика
и за други проучвания през 2024 година „ От избраната за РЗОК спомагателна стойност за ядрено-магнитен резонанс да се разпределя на реализатори на СИМП спомагателна стойност към цената за тримесечието на база исторически данни, т.е. регистрираните от тях през 2023 година Същевременно да се заделя запас от избраната стойност за ядрено-магнитен резонанс за увеличение на спомагателни стойности по обосновани заявки, когато има такива, когато бъдат изчерпани тези, които се разпределят, както и за вероятно нови реализатори, които се включват, подпишат контракти и имат потребност от заявяването на такива проучвания. Очакваме, че това ще редуцира времето от определяне на нуждата от проучване до назначението му и осъществяването му. Също по този начин неразпределените от РЗОК проучвания от избраните им спомагателни стойности за ядрено-магнитен резонанс с упойка при деца, спомагателни стойности за КАТ с упойка при деца през предходното тримесечие, да могат да бъдат употребявани при последващо разпределение като спомагателна стойност, по заявление за увеличение на общата стойност за МДД. Това ще сътвори опция неусвоените средства да бъдат преразпределени и употребявани за други проучвания според от района и сезонната заболеваемост “, споделя Станимир Михайлов.
По думите му при договарянията с БЛС са се прецизирали, че след оформянето на анекса към НРД ще бъде направена обща вътрешна акция, с която да бъдат известени общопрактикуващите лекари във връзка с профилактичните прегледи, както и СИМП за облекчения режим за разпределяне на проучвания за да бъдат подтиквани да употребяват повече медико-диагностични действия и да могат да се усвоят в цялостен размер средствата.
Подуправителят на Касата проф. Момчил Мавров пък декларира, че
заради липса на анестезиолози в извънболнична помощ не се извършват някои типове медико-диагностични действия
като хистологичните патоанатомични проучвания и високоспециализираните образни проучвания – ядрено-магнитен резонанс и КАТ под обща упойка на деца. „ Трябва да намерим метод да мотивираме лечебните заведения за извънболнична помощ, независимите медико-диагностични лаборатории да правят тези проучвания и да мотивираме съответните експерти да правят съответните действия, които са им предоставени. Как ще го създадем това, към този момент зависи от взаимните старания на Касата и Министерството “, безапелационен е той.
Стенограмата от Надзора може да видите
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ