Какво е Витамин В 12 и защо е толкова важен?
Човешкият организъм се нуждае от тринадесет разнообразни витамина, с цел да живее и да бъде здрав. Тези мънички молекули вземат участие в хиляди химични реакции, които построяват тъканите и органите, обезпечават сила от храната, пречистват токсините, защищават от инфекции, възвръщат увреждания и разрешават на клетките да споделят между тях.
Организмът не може самичък да създава витамини и разчита да ги получават от съответните храни. Някои от тях (мастноразтворимите витамини) могат да се съхраняват; други, измежду които и витамините от група В, са водноразтворими и запасите от тях би трябвало да се обновяват всеки ден. Ако не приемате задоволително от даден витамин, запасите ви ще намалеят, ще получите граничен недостиг, а след това сериозен недостиг като скорбут (при дефицит на витамин С) или берибери (при дефицит на витамин В1). Колкото повече понижават запасите ви, толкоз по-тежки ще бъдат следствията, които могат да доведат и до гибел.
Един от тези тринадесет витамина, от които се нуждае организмът, е В12. Той в доста връзки се държи като останалите дванадесет. В някои значими връзки обаче е по-странен, а част от отличителните му черти го вършат и по-труден за асимилиране в задоволителна степен от милиони хора.
В12 е единственият витамин, съдържащ следови детайл - кобалт, от който идва и научното му наименование: кобаламин. Тъй като В12 се създава в храносмилателната система на животните, той е единственият витамин, който не можете да си доставите от растенията и слънцето. Растенията нямат потребност от В12, по тази причина нито го създават, нито го съхраняват*. *(* Както ще видите по-късно, някои растения, за които се твърди, че са богати на В12, като да вземем за пример спирулината и темпеха, в реалност съдържат псевдо-В12, който блокира приема на същинския витамин и го деактивира.)
За да си набавите В12 от храната, би трябвало да консумирате месо, птиче месо, риба, яйца, млечни артикули или храни, обогатени с В12, а в случай че ли не, да взимате добавки. Но за доста хора даже богатата на В12 храна, подсилена с добавки, се оказва незадоволителна.
Въпреки че съгласно Института по медицина човек се нуждае от доста малко количество В12 всеки ден (2-4 микрограма), е извънредно елементарно да получите недостиг от този нутриент. Макар дефицитът постоянно да се следи при вегани и вегетарианци, които не одобряват подобаващи добавки, болшинството хора с недостиг на В12 употребяват огромни количества от витамина: просто организмът им не го всмуква или употребява.
Защо? Защото с цел да стигне от устата до кръвта ви, В12 изминава комплициран път и всяко затруднение по пътя му може да снижи доста равнищата му. Ето едно мощно опростено изложение на пътя му:
1. В храната В12 е обвързван с животинските протеини и първо би трябвало да се освободи от тях. За да раздели В12 от протеините, организмът употребява ензима пепсин, който може да се създава в нужните количества единствено в наличието на задоволително солна киселина в стомаха.
2. Стомахът създава и така наречен вътрешен фактор (интринзик фактор, IF) - протеин, който доближава до червата, с цел да взе участие по-нататък в пътя на В12.
3. След това други протеини, наречени кобалофилини, придвижват В12 към тънкото черво.
4. В червото вътрешният фактор се захваща за В12 (с помощта на ензими, наречени панкреасни протеази) и го придвижва към последната част от тънкото черво - илеума. Клетките по стените на илеума съдържат рецептори, които захващат комплексите В12-IF и ги изтеглят в кръвта.
5. Друг протеин в кръвта, наименуван транскобаламин II, придвижва В12 до другите кафези на организма, а остатъка - в черния дроб за предпазване.
Мнозинството хора с недостиг на В12 употребяват огромни количества от витамина: просто организмът им не го всмуква или употребява.
Този комплициран метаболизъм на В12 - доста по-сложен, в сравнение с при който и да било различен витамин - може да се прекъсне във всеки един миг. Най-известният (но не и най-разпространеният) проблем е пернициозната анемия - автоимунно, наследствено заболяване, което в миналото е осъждало жертвите си на физически и мисловен крах, следван от ужасна гибел. Болестта поражда, когато организмът не съумява да създава вътрешен фактор и по този начин одобряваният с храната витамин В12 остава ненужен. През 1912 година двама лекари, Джордж Ричардс Майнът и Уилям Пари Мърфи, откриват, че даването на четвърт кг черен дроб на ден на пациентите с пернициозна анемия фрапантно понижава признаците. *(*Повечето хора, категоризирани като заболели от пернициозна анемия в тези времена, може да са страдали от други, по-разпространени форми на недостиг на В12.) С животоспасяващото си изобретение тези лекари, дружно с доктор Джордж Хойт Уипъл (който преди този момент разкрил, че черният дроб понижава признаците на пернициозна анемия при кучета), през 1934 година са удостоени с Нобеловата премия за медицина. *(*Фрида Робшнелт-Робингс открива, че диетата, съдържаща огромни количества черен дроб, лекува анемия при кучетата, дружно с Уипъл. Въпреки че двамата са съавтори на доста публикации, единствено той получава Нобеловата премия за взаимната им работа.)
Не е известно дали хората при започване на XX век са умирали от „ пернициозна анемия ", която е автоимунно заболяване, или роля са имали и други аргументи за недостиг на В12. Важното е, че даже през днешния ден нелекуваният недостиг на В12 може да бъде рисков и даже гибелен.
Много по-честа причина за недостига на В12, изключително при хора над петдесетгодишна възраст, е така наречен атрофичен гастрит - инфектиране и утежняване на положението на лигавицата на стомаха. Атрофичният гастрит намалява секрецията на стомашни киселини, нужни за отделянето на витамин В12 от протеините - проблем, който постоянно се утежнява от инхибитори на протонната помпа, антиациди и други лекарства (вж. Втора глава). Освен това по-възрастните хора имат по-малко кафези, произвеждащи вътрешен фактор.
В риск са обаче освен хората в напредналата възраст. Всяка стомашна интервенция за намаляване (гастритен байпас) или частична или цялостна стомашна резекция по други аргументи също са претенденти за недостиг на В12. Причината е в загубата на кафези, произвеждащи солна киселина и вътрешен фактор. Чревните интервенции с частична или цялостна резекция (отстраняване) на илеума също водят до дефицит на В12, тъй като там се намират рецепторите, нужни за усвояването на В12.
Освен това даже когато В12 се разгражда вярно, усвояването може да бъде нарушено от стомашно-чревни проблеми като заболяването на Крон (възпалително чревно заболяване), ентерит, синдромът на сляпата бримка или цьолиакия. Същото важи за алкохола и доста медикаменти, предписвани за най-различни положения от гастроинтестинален рефлукс и язва до диабет. Излагането на диазотен оксид (райски газ) по време на хирургична интервенция (включително дентална) или при приложимост на опиати също може да деактивира В12. Токсини като живака пречат на способността на В12 да минава кръвно-мозъчната преграда и да доближава до нуждаещите се неврони. И най-после, метаболизмът на В12 може да бъде нарушен на всеки стадий от вродени проблеми, които ще разгледаме в идващите глави. Затова хората, които споделят: „ Не мога да имам недостиг, всеки ден пия витамини ", в действителност бъркат.
Хората, които не могат да усвояват В12 от храната, постоянно не го усвояват и от таблетните форми, тъй че доста от добавките на пазара не подсигуряват сигурност. Националният институт по опазване на здравето признава, че от перорална добавка 500 mcg здравите хора усвояват едвам към 10 mcg (8,333 % от целесъобразния дневен прием) (9). А в случай че към този момент страдате от дефицит на В12, няколкото микрограма, които ще получите от общоприетите добавки (6 mcg) ще ви свършат толкоз работа, колкото в случай че се пробвате да напълните празен плувен басейн с по една чаена лъжичка вода дневно. Индивид с недостиг на В12 се нуждае не от десетки или стотици, а от хиляди микрограма В12 всеки ден, а в някои случаи даже приемът на такива огромни дози през устата не е толкоз ефикасен, колкото инжекциите.
Някои таблетки за смучене с високо наличие (над 1000 mcg В12) могат да бъдат ефикасни с течение на времето, само че хората с тежък недостиг или неврологични признаци се нуждаят от първична нападателна терапия с инжекции с В12. Тъй като признаците последователно стават необратими, значимо е казусът да се реши бързо и нападателно. След това пациентите могат да преминат към таблетки за смучене с високи дози витамин В12, само че под лекарско наблюдаване, с цел да е несъмнено, че методът работи.
Източник:vitaminb-12.com
Организмът не може самичък да създава витамини и разчита да ги получават от съответните храни. Някои от тях (мастноразтворимите витамини) могат да се съхраняват; други, измежду които и витамините от група В, са водноразтворими и запасите от тях би трябвало да се обновяват всеки ден. Ако не приемате задоволително от даден витамин, запасите ви ще намалеят, ще получите граничен недостиг, а след това сериозен недостиг като скорбут (при дефицит на витамин С) или берибери (при дефицит на витамин В1). Колкото повече понижават запасите ви, толкоз по-тежки ще бъдат следствията, които могат да доведат и до гибел.
Един от тези тринадесет витамина, от които се нуждае организмът, е В12. Той в доста връзки се държи като останалите дванадесет. В някои значими връзки обаче е по-странен, а част от отличителните му черти го вършат и по-труден за асимилиране в задоволителна степен от милиони хора.
В12 е единственият витамин, съдържащ следови детайл - кобалт, от който идва и научното му наименование: кобаламин. Тъй като В12 се създава в храносмилателната система на животните, той е единственият витамин, който не можете да си доставите от растенията и слънцето. Растенията нямат потребност от В12, по тази причина нито го създават, нито го съхраняват*. *(* Както ще видите по-късно, някои растения, за които се твърди, че са богати на В12, като да вземем за пример спирулината и темпеха, в реалност съдържат псевдо-В12, който блокира приема на същинския витамин и го деактивира.)
За да си набавите В12 от храната, би трябвало да консумирате месо, птиче месо, риба, яйца, млечни артикули или храни, обогатени с В12, а в случай че ли не, да взимате добавки. Но за доста хора даже богатата на В12 храна, подсилена с добавки, се оказва незадоволителна.
Въпреки че съгласно Института по медицина човек се нуждае от доста малко количество В12 всеки ден (2-4 микрограма), е извънредно елементарно да получите недостиг от този нутриент. Макар дефицитът постоянно да се следи при вегани и вегетарианци, които не одобряват подобаващи добавки, болшинството хора с недостиг на В12 употребяват огромни количества от витамина: просто организмът им не го всмуква или употребява.
Защо? Защото с цел да стигне от устата до кръвта ви, В12 изминава комплициран път и всяко затруднение по пътя му може да снижи доста равнищата му. Ето едно мощно опростено изложение на пътя му:
1. В храната В12 е обвързван с животинските протеини и първо би трябвало да се освободи от тях. За да раздели В12 от протеините, организмът употребява ензима пепсин, който може да се създава в нужните количества единствено в наличието на задоволително солна киселина в стомаха.
2. Стомахът създава и така наречен вътрешен фактор (интринзик фактор, IF) - протеин, който доближава до червата, с цел да взе участие по-нататък в пътя на В12.
3. След това други протеини, наречени кобалофилини, придвижват В12 към тънкото черво.
4. В червото вътрешният фактор се захваща за В12 (с помощта на ензими, наречени панкреасни протеази) и го придвижва към последната част от тънкото черво - илеума. Клетките по стените на илеума съдържат рецептори, които захващат комплексите В12-IF и ги изтеглят в кръвта.
5. Друг протеин в кръвта, наименуван транскобаламин II, придвижва В12 до другите кафези на организма, а остатъка - в черния дроб за предпазване.
Мнозинството хора с недостиг на В12 употребяват огромни количества от витамина: просто организмът им не го всмуква или употребява.
Този комплициран метаболизъм на В12 - доста по-сложен, в сравнение с при който и да било различен витамин - може да се прекъсне във всеки един миг. Най-известният (но не и най-разпространеният) проблем е пернициозната анемия - автоимунно, наследствено заболяване, което в миналото е осъждало жертвите си на физически и мисловен крах, следван от ужасна гибел. Болестта поражда, когато организмът не съумява да създава вътрешен фактор и по този начин одобряваният с храната витамин В12 остава ненужен. През 1912 година двама лекари, Джордж Ричардс Майнът и Уилям Пари Мърфи, откриват, че даването на четвърт кг черен дроб на ден на пациентите с пернициозна анемия фрапантно понижава признаците. *(*Повечето хора, категоризирани като заболели от пернициозна анемия в тези времена, може да са страдали от други, по-разпространени форми на недостиг на В12.) С животоспасяващото си изобретение тези лекари, дружно с доктор Джордж Хойт Уипъл (който преди този момент разкрил, че черният дроб понижава признаците на пернициозна анемия при кучета), през 1934 година са удостоени с Нобеловата премия за медицина. *(*Фрида Робшнелт-Робингс открива, че диетата, съдържаща огромни количества черен дроб, лекува анемия при кучетата, дружно с Уипъл. Въпреки че двамата са съавтори на доста публикации, единствено той получава Нобеловата премия за взаимната им работа.)
Не е известно дали хората при започване на XX век са умирали от „ пернициозна анемия ", която е автоимунно заболяване, или роля са имали и други аргументи за недостиг на В12. Важното е, че даже през днешния ден нелекуваният недостиг на В12 може да бъде рисков и даже гибелен.
Много по-честа причина за недостига на В12, изключително при хора над петдесетгодишна възраст, е така наречен атрофичен гастрит - инфектиране и утежняване на положението на лигавицата на стомаха. Атрофичният гастрит намалява секрецията на стомашни киселини, нужни за отделянето на витамин В12 от протеините - проблем, който постоянно се утежнява от инхибитори на протонната помпа, антиациди и други лекарства (вж. Втора глава). Освен това по-възрастните хора имат по-малко кафези, произвеждащи вътрешен фактор.
В риск са обаче освен хората в напредналата възраст. Всяка стомашна интервенция за намаляване (гастритен байпас) или частична или цялостна стомашна резекция по други аргументи също са претенденти за недостиг на В12. Причината е в загубата на кафези, произвеждащи солна киселина и вътрешен фактор. Чревните интервенции с частична или цялостна резекция (отстраняване) на илеума също водят до дефицит на В12, тъй като там се намират рецепторите, нужни за усвояването на В12.
Освен това даже когато В12 се разгражда вярно, усвояването може да бъде нарушено от стомашно-чревни проблеми като заболяването на Крон (възпалително чревно заболяване), ентерит, синдромът на сляпата бримка или цьолиакия. Същото важи за алкохола и доста медикаменти, предписвани за най-различни положения от гастроинтестинален рефлукс и язва до диабет. Излагането на диазотен оксид (райски газ) по време на хирургична интервенция (включително дентална) или при приложимост на опиати също може да деактивира В12. Токсини като живака пречат на способността на В12 да минава кръвно-мозъчната преграда и да доближава до нуждаещите се неврони. И най-после, метаболизмът на В12 може да бъде нарушен на всеки стадий от вродени проблеми, които ще разгледаме в идващите глави. Затова хората, които споделят: „ Не мога да имам недостиг, всеки ден пия витамини ", в действителност бъркат.
Хората, които не могат да усвояват В12 от храната, постоянно не го усвояват и от таблетните форми, тъй че доста от добавките на пазара не подсигуряват сигурност. Националният институт по опазване на здравето признава, че от перорална добавка 500 mcg здравите хора усвояват едвам към 10 mcg (8,333 % от целесъобразния дневен прием) (9). А в случай че към този момент страдате от дефицит на В12, няколкото микрограма, които ще получите от общоприетите добавки (6 mcg) ще ви свършат толкоз работа, колкото в случай че се пробвате да напълните празен плувен басейн с по една чаена лъжичка вода дневно. Индивид с недостиг на В12 се нуждае не от десетки или стотици, а от хиляди микрограма В12 всеки ден, а в някои случаи даже приемът на такива огромни дози през устата не е толкоз ефикасен, колкото инжекциите.
Някои таблетки за смучене с високо наличие (над 1000 mcg В12) могат да бъдат ефикасни с течение на времето, само че хората с тежък недостиг или неврологични признаци се нуждаят от първична нападателна терапия с инжекции с В12. Тъй като признаците последователно стават необратими, значимо е казусът да се реши бързо и нападателно. След това пациентите могат да преминат към таблетки за смучене с високи дози витамин В12, само че под лекарско наблюдаване, с цел да е несъмнено, че методът работи.
Източник:vitaminb-12.com
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ