Има два закона на които е подчинен човешкият Живот – вземане и даване
Човек взема и дава. В Природата би трябвало да има обмяна – ще вземаш и ще даваш. Ние желаеме да задържим нещата за себе си. Може ли да задържиш въздуха? Ще вдишваш и ще го издишаш. Както вдишваш и издишваш въздуха, също по този начин би трябвало да дадеш, откакто си взел. Вземането е поемане, а даването е издишване. Ако не издишваш, нямаш опция да възприемаш чистия въздух. Като дадеш, имаш опция да възприемаш.
В момента когато човек почне да възприема повече, в сравнение с дава, идва страданието. Плодните дървета всичко дават на хората. Човек би трябвало да се учи от тях на благотворителност. Ще бъдеш великодушен, ще даваш несметно.
Човек би трябвало да смята себе си като раздавач. Когато дава нещо, той единствено раздава писмата. Ще раздаваш писмата както би трябвало и ще ти платят за това. Ако не ги раздаваш, ще те държат виновен. Ще те питат: “Къде са писмата? ” Ние сме единствено пощальони, тъй като всичко в света е на Бога – светлината, въздуха, водата, облеклата, всичко.
Божествените богатства, които минават през вас, ще задържите краткотрайно в себе си и по-късно ще ги раздадете. Не задържайте в себе си нищо, с изключение на което ви е нужно. А останалото – пуснете го, дайте го на другите.
В Природата има една правомерност. Идва някой при мен, аз имам единствено една ябълка. Казвам си: “Я аз съм я изял, я той. ” Давам му ябълката. След малко виждам идва различен човек и ми носи две ябълки. Законосъобразността на Природата седи в следното: каквото мисля, усещам и върша за другите, същото става и за мене. Съгласно този закон, колкото и да даваш, все ще се запълни даденото. undefined
Изворът на Доброто – Последни слова на Учителя
Инфо: http://mikael7.com
