За разликата между българското и американското училище
„ Човек би трябвало да се съревновава единствено и само със себе си в учебно заведение и… когато порасне отново по този начин ”, това запомних от директорката Соня Василева за цялостен живот на тържественото разкриване на първия образователен ден в моето българско учебно заведение с проучване на непознати езици и компютърни технологии в София. Балони, мнооого цветя, музика, песни, танци, усмивки! Чудех се къде съм попаднала!
Казвам се Джоана (Johanna K.)! Родена съм в Лос Анджелис на 6-и септември – Съединението на България. Да стартира с това, че е Ел Ей безусловно няма тържественост за първия образователен ден. Дори не се носят цветя за учителите. Отиваш сутринта, облечен обичайно, само че не и публично, виждаш в листата коя е новата ти учителка и кои са новите ти съученици, и… това си е един естествен образователен ден. Казвам „ новата ” и „ новите ”, тъй като в Съединени американски щати нямат традицията една и съща учителка да води едни и същи деца през целия начален стадий. (Там началното образованието включва и 5-и клас.)
Разместват децата в разнообразни класове всяка година, а там учителките са профилирани да водят единствено 1-ви клас, единствено 2-ри клас, единствено 3-и и така нататък
Израснах в Америка, само че разбирам и приказвам майчиния си език доста добре. Всяка събота с огромно наслаждение ходех в българското учебно заведение в Ел Ей „ Св.Св. Кирил и Методий ” с шеф Живка Костова, където с изключение на, че си упражнявах езика, научих толкоз доста за българските обичаи, апостолите на България, националните празници и национални песни като „ Седнало е Джоре дос ”.
В Ел Ей се обличаме с национални носии от шопския край за празниците. Никога няма да не помни какъв брой забавно ми беше да видя за първи път по какъв начин се прави сурвачка и в действителност ахнах, когато видях, че пуканите стават освен за ястие, само че и за украса. Заради българското учебно заведение, имах 6 образователни дни за разлика от американчетата. От 4-годишна потеглих на танци при рускиня и с помощта на нея ”по насила ” понаучих и съветски, тъй като тя водеше класовете единствено на съветски.
Но да се върна на тематиката: постоянно казано, нямах никаква визия, че ще продължа образованието си в България, аз просто пристигнах за почивка, както и различен път сме идвали, само че този път мама ме изненада: „ Oставаме краткотрайно тук ”. И ето ме в България, където всички хора, които срещнах през последните няколко седмици, ме накараха да се усещам вкъщи си.
Хората в Съединени американски щати са доста общителни и сърдечни, само че там не чувствам топлота в връзките, както е в България. Даже ми коства, че хората в България се карат, когато си приказват, само че майка ми се успокои, че те просто са по-темпераментни.
Попаднах в класа на най-усмихната и слънчева госпожа на света – Таня Николова. Тя ми връчи толкоз доста учебници и образователни тетрадки за 4-и клас, че се панирах. Не ми се е налагало да употребявам каквито и да било в американското!
За 4 образователни години в Ел Ей не са ни давали каквито и да било учебници, тетрадки или пособия. Õбикновено американците не купуват и нямат техни лични учебници преди колежа.
Всеки преподавател има учебник по математика и британски и преди всеки час сканира нужния урок за деня и раздава копия на всички деца -24, толкоз е оптималният брой на учениците в една паралелка. Сиреч в Америка се образоват от хвърчащи листа, само че има и основателни аргументи. В Съединени американски щати има 2 типа учебни заведения, както и в България: безвъзмездни публични и частни, които се самоиздържат. Идеята за универсално и гратис обучение е, че в случай че накарат учениците да си купуват учебниците, това ще е пречка в просветителния развой.
Друга причина е, че просветителният материал се развива всяка година, а учебниците си стоят от време на време с години със остарялото наличие. В последно време технологията ни разрешава да получим доста по-пресни познания онлайн и учителите избират да изнесат материала устно в клас. Там постоянно се учи и от компютри, има големи кабинети, оборудвани с копмютри. Друга причина може да бъде и самият преподавател, който не може да изясни на учениците си наличието на учебника, тъй като и той самият не схваща метода, по който е изложен материалът. Изглежда, че аргументите, американците да нямат учебници са чисто материални и практични.
Още не мога да се нарадвам на униформата на нашето учебно заведение! Толкова е красива поличката в шотландско каре! И фишу сложих за први път. Там нямах униформа.
Не знаех, че в българските учебни заведения има нещо като заведения за хранене за прясно сготвена храна (стол). В Съединени американски щати си имаме чанта за храна и родителите ни я пълнят от сутринта за целия ден.
Видях какво е бележник и персонална карта. Там няма в началните класове.
А по отношение на фантазията ми да бъда част от мажоретен състав, тъй като съм добра в гимнастиката… се сбъдна в България. Оказа се, че залата в Ел Ей е на цялостен час с кола от нас в едната посока, и нямаше по какъв начин да вървя. Дори не можете да си визиите какъв брой се изкефих (вече използвам и диалект на български), когато разбрах, че моето лично учиище- 54-то СОУ- ще сбъдне американската ми мечта- да бъда мажоретка.
Сравнявайки българската и американската система открих, че единственото еднообразно нещо е математиката, само че от баба ми знам, че тази просвета е изцяло идентична на всички места по света.
Бях доста обезпокоена дали ще имам нови другари, че моите останаха в Ел Ей и държим единствено онлайн връзк, само че още от първия образователен ден видях какъв брой другарски са настроени децата от моя клас. Даже ме схващат.
И най-после ще ви помоля да не се смеете на моя български с акцент и леко мъчен словоред, тъй като аз пък ще се дръзвам на вашия британски.
Пожелайте ми триумф в България!
П.С. Написано благодарение на мама.
Инфо: epicenter
