Философът Бърнард Шоу
„ Човек и свръхчовек. Дилемата на доктора “ сплотява две от пиесите на ирландския драматург, есеист, сценичен критик и притежател на Нобелова премия за литература Бърнард Шоу.
Пиеси, които нямат известността и премиите на неговите произведения „ Пигмалион “, „ Света Жана “ и „ Професията на мисис Уорън “, само че дават опция на публиката да открие философа Бърнард Шоу, който не се опасява да провокира самия себе си. Смелостта на предвижданията и многопластовата драматургична заложба са демонстрирани и в тези две произведения на ирландския публицист, само че сплотяващо за тях е настоящото звучене и в нашия 21-ви век.
Човек и свръхчовек “ демонстрира остроумието на Шоу в най-брилянтния му тип. Като пренарежда детайлите на легендата за Дон Жуан, той основава пиеса в четири дейности, която може да се преглежда като елементарна комедия на маниерите, само че в действителност е манифест на философските хрумвания на Ницше за „ свръхчовека “, както и класическо разкритие на безконечната битка сред половете.
„ Дилемата на доктора “ пък е класическа ирония на здравната специалност, която преглежда настоящия и през днешния ден проблем с обезпечаването на съответно опазване на здравето. В тази пиеса един доктор, разкрил лек за туберкулоза, е изправен пред сложното решение дали да избави собствен безпаричен сътрудник и другар, или богатия, само че противен брачен партньор на дамата, в която е влюбен.
Чуйте диалога с преводачката Аглика Маркова.
Джордж Бърнард Шоу (1856–1950) е ирландски драматург, критик и държавник, един от създателите на Лондонското учебно заведение по стопанска система. Автор е на над 60 пиеси, включително общопризнати шедьоври като „ Човек и свръхчовек “, „ Дилемата на доктора “ и „ Пигмалион “, които го трансформират в най-прочутия британски драматург след Шекспир. Повечето му произведения се занимават с остри обществени проблеми и имат язвителен или символичен темперамент. В тях той преглежда образованието, брака, религията, политиката, опазването на здравето и класовите привилегии. След като става водещ драматург на своето потомство, през 1925 година Шоу е почетен с Нобелова премия за литература, а малко по-късно печели и „ Оскар “ за работата си по филмовата акомодация на „ Пигмалион “.
Снимки – изд. Изток-Запад
Пиеси, които нямат известността и премиите на неговите произведения „ Пигмалион “, „ Света Жана “ и „ Професията на мисис Уорън “, само че дават опция на публиката да открие философа Бърнард Шоу, който не се опасява да провокира самия себе си. Смелостта на предвижданията и многопластовата драматургична заложба са демонстрирани и в тези две произведения на ирландския публицист, само че сплотяващо за тях е настоящото звучене и в нашия 21-ви век.
Човек и свръхчовек “ демонстрира остроумието на Шоу в най-брилянтния му тип. Като пренарежда детайлите на легендата за Дон Жуан, той основава пиеса в четири дейности, която може да се преглежда като елементарна комедия на маниерите, само че в действителност е манифест на философските хрумвания на Ницше за „ свръхчовека “, както и класическо разкритие на безконечната битка сред половете. „ Дилемата на доктора “ пък е класическа ирония на здравната специалност, която преглежда настоящия и през днешния ден проблем с обезпечаването на съответно опазване на здравето. В тази пиеса един доктор, разкрил лек за туберкулоза, е изправен пред сложното решение дали да избави собствен безпаричен сътрудник и другар, или богатия, само че противен брачен партньор на дамата, в която е влюбен.
Чуйте диалога с преводачката Аглика Маркова.
Джордж Бърнард Шоу (1856–1950) е ирландски драматург, критик и държавник, един от създателите на Лондонското учебно заведение по стопанска система. Автор е на над 60 пиеси, включително общопризнати шедьоври като „ Човек и свръхчовек “, „ Дилемата на доктора “ и „ Пигмалион “, които го трансформират в най-прочутия британски драматург след Шекспир. Повечето му произведения се занимават с остри обществени проблеми и имат язвителен или символичен темперамент. В тях той преглежда образованието, брака, религията, политиката, опазването на здравето и класовите привилегии. След като става водещ драматург на своето потомство, през 1925 година Шоу е почетен с Нобелова премия за литература, а малко по-късно печели и „ Оскар “ за работата си по филмовата акомодация на „ Пигмалион “.
Снимки – изд. Изток-Запад
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ