Човечеството винаги се е опитвало да предскаже как ще изглежда

Ретро прогнози от миналото показват как хората са виждали бъдещето днес

Човечеството постоянно се е опитвало да предскаже по какъв начин ще наподобява бъдещето и тази сбирка от старинни фотоси демонстрира много такива предсказания.

Някои от тях са много надалеч от истината, други пък са много близо.

Интересно е по какъв начин има визионери, които на процедура са виждали какво ще се случи, и такива, чиито догатки са меко казано неуместни.

Терминът „ ретрофутуризъм “ е въведен за първи път през 60-те години на предишния век в книгата „ Ретро-футуризъм “ на Т. Р. Хинчлиф.

В по-популярната си форма футуризмът (понякога именуван футурология) е ранен оптимизъм, който се концентрира върху предишното, а корените му са още от XIX век.

Ретрофутуризмът се основава на първо място на модерни, само че изменящи се показа за „ бъдещето “. Той се основава на трескавите видения на футуристите за галактически колонии с летящи коли, роботизирани прислужници и междузвездни пътувания там. Там, където футуристите одобряват обещанията си за даденост, ретрофутуризмът поражда като по-скептична реакция на тези фантазии.

Той придобива настоящия си тип през 70-те години на предишния век, когато технологиите бързо се трансформират.

От появяването на персоналния компютър до раждането на първото бебе от епруветка, този интервал се характеризира с интензивни и бързи софтуерни промени. Но мнозина от необятната общност започнаха да се съмняват дали приложната просвета ще реализира предходните си обещания – че животът неизбежно ще се усъвършенства посредством софтуерния напредък.

След войната във Виетнам, разрушенията на околната среда и енергийната рецесия доста коментатори започнаха да слагат под въпрос изгодите от приложната просвета. Но те също по този начин се чудеха, от време на време с удивление, от време на време с комплициране, на научния позитивизъм, проявяван от предходните генерации.

Ретрофутуризмът навлезе в академичната и известната просвета през 60-те и 70-те години на ХХ век.

Той се отрази на неща като „ Междузвездни войни “ на Джордж Лукас.

Изследвайки оптимистичния футуризъм от началото на ХХ в., историците Джо Корн и Брайън Хориган ни припомнят, че ретрофутуризмът е „ история на една концепция или система от хрумвания – идеология. Бъдещето, несъмнено, не съществува, с изключение на като акт на религия или въображение “.

Ретрофутуризмът включва две припокриващи се трендове.

Те могат да се обобщят като бъдеще, забелязано от предишното, и минало, забелязано от бъдещето.

Първата наклонност, същинският ретрофутуризъм, е директно въодушевена от въображаемото бъдеще, съществувало в съзнанието на писатели, художници и режисьори в интервала преди 1960 година. Те са се опитвали да предскажат бъдещето или в съществени прогнози за съществуващите технологии в научни списания, или в научнофантастични романи и разкази.

Такива футуристични визии са актуализирани и обновени за сегашното.

Предлагат носталгичен, контрафактологичен облик на това, което бъдещето би могло да бъде, само че не е.

Втората наклонност е противоположната на първата: футуристично ретро.

Тя стартира с ретро привлекателността на старите стилове в изкуството, облеклото, нравите и по-късно присажда върху тях модерни или футуристични технологии, създавайки комбинация от минали, сегашни и бъдещи детайли.