Отиде си Повелителят на думите Антон Дончев
Член-кор. проф. доктор Иван Гранитски /> Отиде си Антон Дончев - последният от фалангата огромни български писатели. Той беше истински сановник на българското слово, нравствен будител, всестранно талантлива персона. След великите романи на Иван Вазов, Димитър Талев и Димитър Димов точно романът-поема на Антон Дончев " Време разделно " още приживе на създателя стана част от високата българска класика. След отпътуването на повелителя на думите Антон Дончев към света на отвъдните сенки освен българската литература, само че и цялото ни общество, губи една от духовните си опори.
Тепърва откривателите ще проучват голямото творчество на акад. Антон Дончев, занапред ще се издават и преиздават освен " Време разделно ", само че и другите знакови негови произведения - " Сказание за времето на Самуила ", " Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес ", " Странният рицар на Свещената книга " и други
Позволявам си да предложа на ДУМА малко есе за този популярен създател, което може да бъде възприето единствено като встъпление в неговия нравствен свят. /> Има в историята на българската литература произведения, които взривяват публичното успокоение и неудържимо магнетично притеглят интереса на публиката. Не единствено с естетико-художествените си достолепия, само че и с концентрацията на концепциите, с удивителната дарба да експонират огромното и загадъчно придвижване на историческите процеси, да улавят невидимите пулсации на времето. След романа на Иван Вазов " Под игото " такива са романите на Димитър Талев и Димитър Димов. След великата четирилогия на Димитър Талев - " Железният светилник ", " Илинден ", " Преспанските камбани ", " Гласовете ви слушам ", най-близко до безсмъртната Вазова творба стои романът-поема на Антон Дончев " Време разделно ". Двете творби се родеят от вътрешния патриотичен огън, който ги озарява, от неистовата обич към Отечеството, разбирано освен като географска територия, само че и като духовна галактика.
За да разберем
феноменалния триумф на романа " Време разделно " и у нас, и в чужбина
(само в България над 30 издания в тираж надхвърлящ 1 000 000 екземпляра, а в чужбина - преводи на повече от 25 езика в тираж над 3 млн. екземпляра), от една страна, би трябвало да се потопим в духа на времето, когато се ражда творбата. А от друга, би трябвало да навлезем в странния, особен и вълшебен вътрешен свят на писателя Антон Дончев.
В началото на 60-те години на ХХ век към този момент са книжовен факт огромните романи на Димитър Талев, които са апотеоз на националноосвободителните битки на българите. Изминал е задоволителен интервал от време, с цел да може да се избистри философията на отечественото възкресение. Българското общество стартира да изпитва все по-силна жадност за история. Очевидна е публичната нужда от основаване на епически платна, които художествено да превъплътят перипетиите на странстващия и постоянно възраждащ се български дух, оживял в жестоките превратности на историята.
Голямата тематика постоянно намира своя подобаващ създател. В случая това е младият белетрист Антон Дончев, който идва в Родопите в един необикновен майски ден на 1962 година Всичко е доста необичайно. Слънцето вае невидими облици, причудливи сенки и отражения играят в кристалния въздух, цветовете са ярки и в същото време меки и нежни. Криволичещите пътеки, заоблените хълмове, здрачните урви, всичко е някак нереално, сякаш релефно обрисувано и в същото време призрачно замъглено. Вечерта водят младия публицист да нощува в остаряла къща. Посреща го чуднокрасива девственица в дълга бяла тога и руси коси, разпилени до кръста. Тя безмълвно носи запалена свещ и като че ли не върви, а постепенно се рее, отвеждайки Дончев в отредената му стая. Сетне ненадейно изчезва. Рано на другия ден вижда симпатична старица в двора пред къщата.
- Бабо, къде е момичето, което нощес ме посрещна? - пита той.
- Какво момиче? - отвръща учудено бабата. - Няма никакво момиче.
Това е автентичен случай, разказан от самия Антон Дончев. Ето по какъв начин се ражда възвишеният и блестящ облик на Елица. Може би нейният дух прелита през няколко епохи и се материализира пред писателя, с цел да заплени и взриви неговото ентусиазъм. След тази съвсем фантастична преживелица един от великите романи в новата българска литература - " Време разделно ", е написан за малко повече от месец.
Неслучайно таман Антон Дончев е създател на редица емблематични за новата българска литература романи
" Пробуждане ", " Сказание за времето на Самуила ", " Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес ", " Странният рицар на Свещената книга ". Този създател има епично схващане, въображението му сътворява магическо-реалната реалност на възникването на българската страна. Той има гения да концентрира своя взор върху преломни интервали и столетия в родната история. Бихме могли да създадем в по-голяма скоба самобитен паралел сред фундаменталния труд на Арнълд Тойнби " Изследване на историята " и романите на Антон Дончев, изключително романа " Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес ". Тойнби изследва възхода, развиването и залеза на велики цивилизации, дава отговор на най-трудните въпроси, свързани с философията на историческото развиване. Нашият създател в своята гигантска 4-томна сага, която обгръща повече от 1500 страници, ни предлага художествена интерпретация на философията на основаването на българската страна.
Писателят Антон Дончев
има чудната дарба да се превъплъщава в душите на разнообразни хронисти
Един път това е поп Алигорко, различен път - Венецианеца, трети път - слепият хронист, разказващ сказанието за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес, четвърти път - очевидецът, свидетелстващ за сетните мигове на богомилите, катарите, албигойците, чиито лица са трагично огряни от отблясъците на хилядите клади... И постоянно ни поразяват страшните очи на превъплътения - тъмни, само че светят. Онези, които могат да виждат, знаят, че това е светлината на търсещия дух. Ако в българската литература през днешния ден има повече такива търсещи духове, може би не всичко е изгубено и креативният огън на високата традиция, която потегля от Иван Вазов и Алеко Константинов, Йордан Йовков и Елин Пелин, Димитър Талев и Димитър Димов, ще бъде пренесен и съхранен през ХХI век.
Антон Дончев - актуалната реинкарнация на духа на Патриарха Иван Вазов - обича да цитира Давидовия псалом: " Господи, какъв брой чудно е организиран индивидът! " И в действителност невероятни, фантастични, непостижими за човешкия разсъдък са благосъстоянието и хармонията на всяко единично човешко създание. Ние мислехме, че след " Време разделно " е невероятно да бъде основана по-поетична, по-романтична, по-трагико-героична поема. Слава Богу, лъгали сме се. Доказателство е другото епично платно на писателя - " Трите живота на Кракра ".
Романът ни връща към една величава ера, ера на трагизъм и героика. Нищо нямаше да остане от нас като страна, нация и етнос, в случай че Провидението не ни беше изпратило тези величави фигури. Кракра е освен историческа персона за нас, българите, той е митологически облик. Това е нашият Одисей, това е нашият Аякс, това е нашият Ахил! Антон Дончев приказва с езика на великите сенки, те му се явяват като възвишени и трагични нощни процесии, те са нощната стража на ориста, българската трагическа орис.
Жив е духът на романистите Иван Вазов, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев! Нещо повече, нашият създател тласка напред развиването на българския разказ. Обогатява го с нови хрумвания, инвенции, пластически нововъведения и формалистични пробиви. /> Редакцията на ДУМА изрича своите откровени съболезнования на околните на акад. Антон Дончев.
Поклон пред светлата му памет!> >
> >
Тепърва откривателите ще проучват голямото творчество на акад. Антон Дончев, занапред ще се издават и преиздават освен " Време разделно ", само че и другите знакови негови произведения - " Сказание за времето на Самуила ", " Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес ", " Странният рицар на Свещената книга " и други
Позволявам си да предложа на ДУМА малко есе за този популярен създател, което може да бъде възприето единствено като встъпление в неговия нравствен свят. /> Има в историята на българската литература произведения, които взривяват публичното успокоение и неудържимо магнетично притеглят интереса на публиката. Не единствено с естетико-художествените си достолепия, само че и с концентрацията на концепциите, с удивителната дарба да експонират огромното и загадъчно придвижване на историческите процеси, да улавят невидимите пулсации на времето. След романа на Иван Вазов " Под игото " такива са романите на Димитър Талев и Димитър Димов. След великата четирилогия на Димитър Талев - " Железният светилник ", " Илинден ", " Преспанските камбани ", " Гласовете ви слушам ", най-близко до безсмъртната Вазова творба стои романът-поема на Антон Дончев " Време разделно ". Двете творби се родеят от вътрешния патриотичен огън, който ги озарява, от неистовата обич към Отечеството, разбирано освен като географска територия, само че и като духовна галактика.
За да разберем
феноменалния триумф на романа " Време разделно " и у нас, и в чужбина
(само в България над 30 издания в тираж надхвърлящ 1 000 000 екземпляра, а в чужбина - преводи на повече от 25 езика в тираж над 3 млн. екземпляра), от една страна, би трябвало да се потопим в духа на времето, когато се ражда творбата. А от друга, би трябвало да навлезем в странния, особен и вълшебен вътрешен свят на писателя Антон Дончев.
В началото на 60-те години на ХХ век към този момент са книжовен факт огромните романи на Димитър Талев, които са апотеоз на националноосвободителните битки на българите. Изминал е задоволителен интервал от време, с цел да може да се избистри философията на отечественото възкресение. Българското общество стартира да изпитва все по-силна жадност за история. Очевидна е публичната нужда от основаване на епически платна, които художествено да превъплътят перипетиите на странстващия и постоянно възраждащ се български дух, оживял в жестоките превратности на историята.
Голямата тематика постоянно намира своя подобаващ създател. В случая това е младият белетрист Антон Дончев, който идва в Родопите в един необикновен майски ден на 1962 година Всичко е доста необичайно. Слънцето вае невидими облици, причудливи сенки и отражения играят в кристалния въздух, цветовете са ярки и в същото време меки и нежни. Криволичещите пътеки, заоблените хълмове, здрачните урви, всичко е някак нереално, сякаш релефно обрисувано и в същото време призрачно замъглено. Вечерта водят младия публицист да нощува в остаряла къща. Посреща го чуднокрасива девственица в дълга бяла тога и руси коси, разпилени до кръста. Тя безмълвно носи запалена свещ и като че ли не върви, а постепенно се рее, отвеждайки Дончев в отредената му стая. Сетне ненадейно изчезва. Рано на другия ден вижда симпатична старица в двора пред къщата.
- Бабо, къде е момичето, което нощес ме посрещна? - пита той.
- Какво момиче? - отвръща учудено бабата. - Няма никакво момиче.
Това е автентичен случай, разказан от самия Антон Дончев. Ето по какъв начин се ражда възвишеният и блестящ облик на Елица. Може би нейният дух прелита през няколко епохи и се материализира пред писателя, с цел да заплени и взриви неговото ентусиазъм. След тази съвсем фантастична преживелица един от великите романи в новата българска литература - " Време разделно ", е написан за малко повече от месец.
Неслучайно таман Антон Дончев е създател на редица емблематични за новата българска литература романи
" Пробуждане ", " Сказание за времето на Самуила ", " Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес ", " Странният рицар на Свещената книга ". Този създател има епично схващане, въображението му сътворява магическо-реалната реалност на възникването на българската страна. Той има гения да концентрира своя взор върху преломни интервали и столетия в родната история. Бихме могли да създадем в по-голяма скоба самобитен паралел сред фундаменталния труд на Арнълд Тойнби " Изследване на историята " и романите на Антон Дончев, изключително романа " Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес ". Тойнби изследва възхода, развиването и залеза на велики цивилизации, дава отговор на най-трудните въпроси, свързани с философията на историческото развиване. Нашият създател в своята гигантска 4-томна сага, която обгръща повече от 1500 страници, ни предлага художествена интерпретация на философията на основаването на българската страна.
Писателят Антон Дончев
има чудната дарба да се превъплъщава в душите на разнообразни хронисти
Един път това е поп Алигорко, различен път - Венецианеца, трети път - слепият хронист, разказващ сказанието за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес, четвърти път - очевидецът, свидетелстващ за сетните мигове на богомилите, катарите, албигойците, чиито лица са трагично огряни от отблясъците на хилядите клади... И постоянно ни поразяват страшните очи на превъплътения - тъмни, само че светят. Онези, които могат да виждат, знаят, че това е светлината на търсещия дух. Ако в българската литература през днешния ден има повече такива търсещи духове, може би не всичко е изгубено и креативният огън на високата традиция, която потегля от Иван Вазов и Алеко Константинов, Йордан Йовков и Елин Пелин, Димитър Талев и Димитър Димов, ще бъде пренесен и съхранен през ХХI век.
Антон Дончев - актуалната реинкарнация на духа на Патриарха Иван Вазов - обича да цитира Давидовия псалом: " Господи, какъв брой чудно е организиран индивидът! " И в действителност невероятни, фантастични, непостижими за човешкия разсъдък са благосъстоянието и хармонията на всяко единично човешко създание. Ние мислехме, че след " Време разделно " е невероятно да бъде основана по-поетична, по-романтична, по-трагико-героична поема. Слава Богу, лъгали сме се. Доказателство е другото епично платно на писателя - " Трите живота на Кракра ".
Романът ни връща към една величава ера, ера на трагизъм и героика. Нищо нямаше да остане от нас като страна, нация и етнос, в случай че Провидението не ни беше изпратило тези величави фигури. Кракра е освен историческа персона за нас, българите, той е митологически облик. Това е нашият Одисей, това е нашият Аякс, това е нашият Ахил! Антон Дончев приказва с езика на великите сенки, те му се явяват като възвишени и трагични нощни процесии, те са нощната стража на ориста, българската трагическа орис.
Жив е духът на романистите Иван Вазов, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев! Нещо повече, нашият създател тласка напред развиването на българския разказ. Обогатява го с нови хрумвания, инвенции, пластически нововъведения и формалистични пробиви. /> Редакцията на ДУМА изрича своите откровени съболезнования на околните на акад. Антон Дончев.
Поклон пред светлата му памет!> >
> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ