Да се греши е човешко, да се лъже е демократично ♥ Николас Гомес ДАВИЛА
„ Читателят няма да откри афоризми на тези страници. Кратките ми фрази са цветните точки в картина на „ поантилист ”, споделя красивият разум и праволинеен схолиаст Николас Гомес Давила (1913-1994). Неговите схолии (коментари в полето или сред редовете на ръкописите) са издадени в два съществени сборника през 1970-те и 80-те и изпълват близо 1500 страници. В първото издание на негови мисли през 1954 година, озаглавено просто Notas, Давила разказва литературния си род по следния метод: „ Тези мемоари не претендират да научат който и да било на каквото и да било; те са основани, с цел да държат моя личен живот в положение на несъмнено напрежение… Опитвам се да предложа единствено скици на една концепция, леки жестове, които ни оказват помощ да се приближим към нея… Тъй като за мен те нямат никаква полезност, те стават мемоари, глоси, схолии – най-сдържаният и непосредствен до мълчанието вербален израз… Кратката записка не злоупотребява с търпението на читателя и дружно с това ни оказва помощ да забележим това, което сме желали да напишем, в финален тип, преди възприятието за мярка да ни попречи да продължим… “
(1913 ~ 1994)
Нашата ера създава по-лесно от други това, за чието произвеждане не се изисква гений.
Както в обществото, по този начин и в душата, когато отстъпват йерархиите, настъпват нагоните.
Който не подушва миризмата на сяра в модерния свят, е лишен от подушване.
Този, който не се приспособява към живот измежду спорни очевидности, най-после се приютява измежду добре подредени измами.
Модни стават тези философии, които деликатно заобикалят проблемите.
Духовната мизерия е цената на индустриалното благополучие.
Социализмът е комерсиалното име на държавния капитализъм на електоралния пазар.
Глупакът назовава „ предубеждения “ заключенията, които не схваща.
Днешният човек преглежда даже най-безобидната истина като непоносима смелост.
Съвременните политически доктрини таят в себе си идеологията на приспособенчеството. Последната политическа концепция беше Свещената римска империя.
Демократичните времена изобилстват от неприкосновени тематики. Расата, заболяванията, климатът се оказват пиперливи въпроси. Позорно е всичко, което може да подскаже, че човечеството не е causa sui. (причина на самото себе си)
Легионите на актуалния човек към момента не знаят, че в кралския конвой, който съпровождат, пътува един мъртъв император.
Да се бърка е човешко, да се лъже е демократично.
В аристократичните времена, което е скъпо, няма цена; в демократичните времена, което няма цена, няма полезност.
За актуалния човек „ да откри себе си ” значи да се разтвори в някакъв колектив.
Високопарността на посланика нормално е пропорционална на незначителността на посланието.
„ Съгласие на индивида със самия себе си ” – ето точното определение на нелепостта.
Принципът на индивидуализация в обществото е вярата в душата.
Неприлично, даже сквернословно е да се приказва на индивида за „ напредък “, когато всички пътища минават сред погребални кипариси.
Проблемите на цялата тази „ модерна юноша “ са съвършена досада.
„ Безкласово общество “ е това, в което няма нито аристокрация, нито народ. Там в обращение е само еснафът.
Равенството не е емпиричното изражение на справедливостта: то е дяволската ѝ версия. Тщеславие, не позволяващо да го почитат.
Главният грях не е нарушаването на етичните наставления, а отхвърлянето на нашата взаимозависимост.
Активизмът има единствено един лимит – пъкъла.
Днес, за предизвикването на огромни произшествия не са нужни велики упоритости, задоволителна е купчина дребни грехове.
От:
Снимка: Nicolás Gómez Dávila
