Четвъртвековна традиция на българите да кътат "бели пари за черни

Четвъртвековна традиция на българите да кътат "бели пари за черни дни " се пречупи.

За първи път от рецесията по време на кабинета "Виденов " в средата на 90-те години на предишния век българите всеобщо не съумяват да заделят пари, а харчат спестяванията си.

Спестяванията на 80% от хората са до 10 000 лв., разяснява пред БНР консултантът Тихомир Тошев от Кредит център.

"Високата инфлация и галопиращите цени оказват по-сериозно въздействие върху хората с по-ниски приходи, получаващи приходи, които едвам покриват месечните им потребности. Тези хора, поради увеличените разноски главно за храни, горива, отопление, сега се усещат все по-затруднени. Те орязват стандарта си на живот ", споделя Тошев.

"Една част от българите има ресурс от спестявания, които те употребяват сега, с цел да покриват тази разлика в цените. Това няма да може да продължи доста. Много евентуално е в идващите месеци те да се стопят, в случай че приходите им не стартират да порастват.

Работодателите, които държат на чиновниците се, би трябвало да стартират да поправят възнагражденията в посока нагоре, с цел да компенсират инфлацията ", поучава специалистът.

Хората смъкват разноските си за храна, с приоритет са сметките и вноските по заемите, а в случай че останат пари – те отиват за облекла и почивки, разяснява Тихомир Тошев.

Кредитният пазар продължава да бъде деен, има сериозен растеж на ипотечното кредитиране от началото на годината, растеж има и при потребителското кредитиране, излиза наяве от думите на специалиста.

"Очаквам, че и тази година ще остане година на ниските лихви в България. От средата на идната година е доста евентуално и при нас лихвите да тръгнат леко нагоре. "

Тошев не чака в идващите две години да има съществено покачване на вноските по изтеглените заеми.