УСПЕХ: Американската свръхтежка ракета Спейс Лонч Систъм изпълни пълновременно огнево изпитание!
Четирите мотора “RS-25 ” работиха в продължение на осем минути – тъкмо толкоз време, колкото е належащо, с цел да може “Спейс Лонч Систъм ” да доближи до орбита. Днес обаче нямаше изстрелване – тестването беше извършено, до момента в който ракетата бе прикрепена към стенд на галактическия център Стенис в щата Мисисипи.
Това бе последното значимо тестване, преди ракетата да бъде утвърдена за полет. През идващите дни и седмици инженерите на НАСА ще прегледат събраните данни, след което “Спейс Лонч Систъм ” ще бъде изпратена към центъра Кенеди във Флорида. Там ракетата ще бъде прикачена към двата спомагателни твърдогоривни ускорителя и приведена в стартова подготвеност.
Стига графикът да бъде спазен, “Спейс Лонч Систъм ” ще излети в края на тази година или при започване на 2022-ра, като в хода на задачата ще изпрати кораба “Орион ” на път към Луната. Това ще е първата задача от програмата на НАСА “Артемис ”, която цели завръщането на американските астронавти на повърхността на естествения ни сателит. Като за начало дебютният полет на “Орион ” със “Спейс Лонч Систъм ” ще е безпилотен, само че в случай че той бъде осъществен безпроблемно, две години по-късно към окололунна орбита ще се насочат и хора.
Днешният триумф несъмнено ще затвърди евентуалната номинация на Бил Нелсън за админ на НАСА, която се спряга от администрацията на Джо Байдън. През миналите години “Спейс Лонч Систъм ” беше подложена на критика от редица публицисти, специалисти и галактически запалянковци, тъй че последователите на тази ракета имаха потребност от безапелационен триумф – какъвто най-сетне беше маркиран през днешния ден.
Напомням на читателите, че до момента в който Илон Мъск създава “Старшип ”, преследвайки фантазията си да покори Марс, генезисът на “Спейс Лонч Систъм ” не е чак толкоз доблестен, заради което не е чудно за какво голям брой галактически запалянковци не харесват ракетата. Тя е плод на неповторим политически акт на неколцина конгресмени, заради което неведнъж бива наричана саркастично “Сенат Лонч Систъм ”. За тези, които не наблюдават в детайли развиването на американската галактическа стратегия, подсещам: през 2005 година НАСА стартира да работи по плана “Съзвездие ”. За задачата беше даден ход на основаването на две ракети – среднотоварна “Арес 1 ” и тежкотоварна “Арес 5 ”. Но когато Барак Обама пое кормилото на властта в Съединени американски щати и администрацията на Джордж Буш беше заменена, президентът на Демократите назначи комисия от самостоятелни специалисти, които да ревизират положението на “Съзвездие ”. Изводът на специалистите от тази комисия беше единомислещ: планът “Съзвездие ” би могъл да реализира триумф, само че са нужни милиарди долари, каквито Конгресът в никакъв случай не би обезпечил.
С оглед на извода Обама приключи “Съзвездие ”, само че това решение се посрещна на нож от политиците в Конгреса. Никой от тях не се интересуваше дали човек ще се завърне на Луната или ще полети до Марс. Те бяха обезпокоени от обстоятелството, че след пенсионирането на галактическите совалки доста хора ще изгубят работата си и като резултат конгресмените ще останат без избиратели. Поради това те се опълчиха на Обама и настояха работата по галактическия транспортен съд, който е прочут под името “Орион ”, да продължи. Освен това задължиха НАСА да построи свръхтежка ракета от вида на “Арес 5 ”. И не просто издадоха заповед, само че подредиха кои предприятия да строят ракетата и какъв хардуер да бъде употребен. Надали е имало подобен очевиден случай в историята на човешката космонавтика политици да се вършат на ракетни учени…
Крайният резултат е, че “Спейс Лонч Систъм ” е забележителна ракета, само че не изключително впечатляваща, тъй като не води до прогрес в космонавтиката. Докато Илон Мъск основава новаторски мотори “Раптор ”, работещи на метан, и към този момент изстрелва “Старшип ” (никой до момента не е изстрелвал огромни ракети на метан преди Мъск!), “Спейс Лонч Систъм ” разчита напълно на остаряла технология. Тя има два твърдогоривни спомагателни ускорителя от совалковата стратегия, инсталирани към горивния контейнер, който също съставлява завещание от совалковата стратегия. Четирите мотора на ракетата на първата степен “RS-25 ” са основни двигатели на совалките. Нещо повече – тези мотори към този момент са били употребявани за галактически изстрелвания и са извеждали хора в космоса. Един от тях дори е взел участие в изпращането на общо 12 совалкови задачи до орбита!
Но това, което е най-умопомрачителният факт: совалката беше отчасти възвръщаема галактическа система. Не толкоз гъвкава и не толкоз печеливша като ракетите “Фалкън ” на СпейсЕкс, само че въпреки всичко имаше съществени детайли на възвръщаемост. Ракетата “Спейс Лонч Систъм ” съставлява крачка обратно – тя е напълно невъзвръщаема, което ще рече, че откакто в края на годината изведе кораба “Орион ” към Луната, историческите совалкови мотори просто ще бъдат изхвърлени в океана!
Заради обстоятелството, че “Спейс Лонч Систъм ” е политически стимулирана ракета, харесва ли ни или не, работата по нея ще продължи и множеството галактически запалянковци са се примирили с мисълта, че тази ракета ще я има, даже и да не е най-оптималният метод да стигнем до Луната. Пък и по-добре да има някаква стратегия за асимилиране на лунното пространство, в сравнение с никаква. Вероятно и окололунната станция “Гейтуей ” ще бъде издигната и въпреки и по-рядко спрямо МКС, хора ще летят до нея с кораба “Орион ” и “Спейс Лонч Систъм ”.
Видеозапис от днешното тестване – Youtube връзка
