Фестивалът, посветен на Вагнер в Софийската опера, продължава с още 3 заглавия
Четири въодушевени представления претърпя многочислената публиката, която избра да бъде на министър председателите на тетралогията " Пръстенът на нибелунга ", оповестиха от пресцентъра на Софийската опера,
През 2013 година Пламен Карталов посвети първата българска продукция на грандиозната сага на 200 годишнината на Рихард Вагнер. След това последователно продължи да прибавя още заглавия, които намираха все по-ласкав банкет. Повече от 10 години националният оперен спектакъл представяше с неоспорим триумф всички шест произведения освен на столична сцена, само че и на влиятелни гастроли в чужбина, в това число в историческия спектакъл във Фюсен, Германия и Болшой спектакъл, Москва.
След 10 години идва решение за преосмисляне на първия български „ Пръстен “.
" Главното в тази идея е като навлизане с пътешестване в един приказен роман за хора и събития от митологично време в подтекста на сегашното и бъдещето, само че към проекциите на един свят, ситуиран в повтарящия се цикъл раждане – живот – гибел, споделя Пламен Карталов. Митологичното време може да бъде пренесено в действителността на всяко историческо време, на държанието и връзките на хората и обществата, в тяхното съревнование за устойчивост за облага, власт и международно превъзходство. Конфликтите пораждат войни, родени в кръгове на ползи и безвластие. Връзката сред привилегировано и обикновено е в диалектическото тестване на индивида и обществата. “
Първоначалните мнения от министър председателите са повече от възторжени, изказани от запалени фенове на Вагнер пристигнали особено поради своя любимец в София. Суперлативи не пестят и авторитетните гостуващи публицисти, представители на влиятелни профилирани музикални издания. Много от тях ще се завърнат и за финала на фестивала. Колкото до софийската аудитория, тя към този момент с неспокойствие чака идващите спектакли. След претърпените триумфи и единомислещото удивление към всички реализатори и най-много към оркестъра, театърът приготвя останалите заглавия.
Във финалната част на фестивала ще бъдат показани трите репертоарни заглавия, които получиха най-високи оценки – „ Тристан и Изолда “, „ Парсифал “ и „ Летящият холандец “.
" Никога до момента душата ми не е била заливана от такива потоци от тон и пристрастеност, в никакъв случай сърцето ми не е било погълнато от подобен блян и възвишено самодоволство... Беше почнала нова ера: Вагнер беше моят господ и аз желаех да стана негов оракул " споделя именитият диригент Бруно Валтер, когато в Берлин през 1889 година слуша за първи път " Тристан и Изолда ".
Българската премиера на " Тристан и Изолда " е на 26 февруари 2015 под диригентството на Константин Тринкс, режисурата на Пламен Карталов, сценография Миодраг Табачки, художника на костюмите Лео Кулаш. Почти същият изпълнителски състав като на премиерата ще пее и тази година: Тристан – Мартин Илиев, Изолда – Радостина Николаева, Крал Марке – Петър Бучков, Мелот – Веселин Михайлов, Курвенал – Атанас Младенов. За партията на Брангене е поканена берлинчанката Анна Верле.
„ Ако приемем признанието на Вагнер, че не написа опери, а драми, тъкмо „ Тристан и Изолда ” се вписва в креативната му и житейска биография като неговата персонална и същинска прочувствена драма. С тази си творба Маестрото дeфинира своята философия в достигането на висш подтик и смисъл на живота с прозрението, че единствено посредством любовта и само в любовта човек може да открие себе си " счита Пламен Карталов.
На 4 юли 2017 година на сцената на Софийската опера е първото зрелище на " Парсифал " още веднъж с диригент Константин Тринкс, режисьор Пламен Карталов, сценография Свен Йонке, художник на костюмите – Станка Вауда,
" Музиката на „ Парсифал “ е извънредно красива. Там се чуват оркестрови пасажи, които са неповторими и непредвидени, благородни и мощни. Това е един от най-прекрасните звукови монументи, издигани в миналото за безконечна популярност на музиката " ще напише през 1921 година Клод Дебюси.
Този „ най-прекрасен звуков монумент “ на 25 юли ще показват Костадин Андреев - Парсифал, Атанас Младенов – Амфортас, Гурнеманц – Ангел Христов, Клингзор - Веселин Михайлов, Кундри - Гергана Русекова, Титурел - Петър Бучков.
В своето есе „ Съобщение до моите другари “ през 1851 година Вагнер твърди, че „ Холандецът “ съставлява ново начало за него: „ Оттук стартира моята кариера като стихотворец и моето довиждане на елементарния съчинител на оперни текстове “. До ден сегашен операта е най-ранното произведение на Вагнер, изпълнявано на фестивала в Байройт, и най-малко за този спектакъл бележи началото на зрелия интервал на Вагнер.
В програмата на тазгодишния вагнеров фестивал финалът е непокътнат за красивата история на „ Летящият холандец “ на 29 и 30 юли. Тази е най-представяната вагнерова творба у нас, а последната режисура е от 8 юли 2022 година с диригент Росен Гергов, режисьор Пламен Карталов, чиято е и сценографската идея въодушевена от произведения на Барбара Хепуърт, костюми – Лео Кулаш. Успешният миналогодишен състав и в този момент ще изправи на крайници публиката. Хитрия и прозорлив Даланд ще пресъздадат Бисер Георгиев и Курт Ридъл, Холандеца – Станислав Трифонов и Стефан Владимиров, Ерик – Мартин Илиев и Костадин Андреев, Сента – Лилия Кехайова и Радостина Николаева, Кормчия на кораба на Даланд – Емил Павлов и Даниел Острецов, Мари – Цвета Сарамбелиева и Александрина Стоянова-Андреева.
Публиката чака и тази година, в омаята на лятната вечер призрачният транспортен съд да дебаркира на езерото Панчарeво.
„ В личността на Вагнер има черти, свидетелстващи за увлечение към предишното, към мистиката и легендите, към средновековното рицарство и религиозния екстаз. Но за оня, който най-малко малко усеща същинската, съкровена същина на това изкуство, мощно устремено към нововъведение, към смяна и избавление, е напълно неприемливо да схваща думите му безусловно. При цялата му обремененост и съгласуваност със гибелта, този кондензиран с живот, бурно-прогресивен дух на човек, предан на своя народ, откровено отричал властта, парите, насилието и войната, може да бъде прелъстителен за всеки, чиято воля е устремена към бъдещето.
Как би се отнесъл Рихард Вагнер към нашите въпроси, паники и задания? Това „ би ” е призрачно, мненията са нещо второстепенно, даже когато се изричат, а още повече след това. Остава индивидът и резултатът от неговата битка – творчеството му. Нека почитаме творчеството на Вагнер – велико и комплицирано събитие в немския и западноевропейския живот, което във всички времена мощно ще подтиква изкуството и познанието. “ Томас Ман, 1933 г.
През 2013 година Пламен Карталов посвети първата българска продукция на грандиозната сага на 200 годишнината на Рихард Вагнер. След това последователно продължи да прибавя още заглавия, които намираха все по-ласкав банкет. Повече от 10 години националният оперен спектакъл представяше с неоспорим триумф всички шест произведения освен на столична сцена, само че и на влиятелни гастроли в чужбина, в това число в историческия спектакъл във Фюсен, Германия и Болшой спектакъл, Москва.
След 10 години идва решение за преосмисляне на първия български „ Пръстен “.
" Главното в тази идея е като навлизане с пътешестване в един приказен роман за хора и събития от митологично време в подтекста на сегашното и бъдещето, само че към проекциите на един свят, ситуиран в повтарящия се цикъл раждане – живот – гибел, споделя Пламен Карталов. Митологичното време може да бъде пренесено в действителността на всяко историческо време, на държанието и връзките на хората и обществата, в тяхното съревнование за устойчивост за облага, власт и международно превъзходство. Конфликтите пораждат войни, родени в кръгове на ползи и безвластие. Връзката сред привилегировано и обикновено е в диалектическото тестване на индивида и обществата. “
Първоначалните мнения от министър председателите са повече от възторжени, изказани от запалени фенове на Вагнер пристигнали особено поради своя любимец в София. Суперлативи не пестят и авторитетните гостуващи публицисти, представители на влиятелни профилирани музикални издания. Много от тях ще се завърнат и за финала на фестивала. Колкото до софийската аудитория, тя към този момент с неспокойствие чака идващите спектакли. След претърпените триумфи и единомислещото удивление към всички реализатори и най-много към оркестъра, театърът приготвя останалите заглавия.
Във финалната част на фестивала ще бъдат показани трите репертоарни заглавия, които получиха най-високи оценки – „ Тристан и Изолда “, „ Парсифал “ и „ Летящият холандец “.
" Никога до момента душата ми не е била заливана от такива потоци от тон и пристрастеност, в никакъв случай сърцето ми не е било погълнато от подобен блян и възвишено самодоволство... Беше почнала нова ера: Вагнер беше моят господ и аз желаех да стана негов оракул " споделя именитият диригент Бруно Валтер, когато в Берлин през 1889 година слуша за първи път " Тристан и Изолда ".
Българската премиера на " Тристан и Изолда " е на 26 февруари 2015 под диригентството на Константин Тринкс, режисурата на Пламен Карталов, сценография Миодраг Табачки, художника на костюмите Лео Кулаш. Почти същият изпълнителски състав като на премиерата ще пее и тази година: Тристан – Мартин Илиев, Изолда – Радостина Николаева, Крал Марке – Петър Бучков, Мелот – Веселин Михайлов, Курвенал – Атанас Младенов. За партията на Брангене е поканена берлинчанката Анна Верле.
„ Ако приемем признанието на Вагнер, че не написа опери, а драми, тъкмо „ Тристан и Изолда ” се вписва в креативната му и житейска биография като неговата персонална и същинска прочувствена драма. С тази си творба Маестрото дeфинира своята философия в достигането на висш подтик и смисъл на живота с прозрението, че единствено посредством любовта и само в любовта човек може да открие себе си " счита Пламен Карталов.
На 4 юли 2017 година на сцената на Софийската опера е първото зрелище на " Парсифал " още веднъж с диригент Константин Тринкс, режисьор Пламен Карталов, сценография Свен Йонке, художник на костюмите – Станка Вауда,
" Музиката на „ Парсифал “ е извънредно красива. Там се чуват оркестрови пасажи, които са неповторими и непредвидени, благородни и мощни. Това е един от най-прекрасните звукови монументи, издигани в миналото за безконечна популярност на музиката " ще напише през 1921 година Клод Дебюси.
Този „ най-прекрасен звуков монумент “ на 25 юли ще показват Костадин Андреев - Парсифал, Атанас Младенов – Амфортас, Гурнеманц – Ангел Христов, Клингзор - Веселин Михайлов, Кундри - Гергана Русекова, Титурел - Петър Бучков.
В своето есе „ Съобщение до моите другари “ през 1851 година Вагнер твърди, че „ Холандецът “ съставлява ново начало за него: „ Оттук стартира моята кариера като стихотворец и моето довиждане на елементарния съчинител на оперни текстове “. До ден сегашен операта е най-ранното произведение на Вагнер, изпълнявано на фестивала в Байройт, и най-малко за този спектакъл бележи началото на зрелия интервал на Вагнер.
В програмата на тазгодишния вагнеров фестивал финалът е непокътнат за красивата история на „ Летящият холандец “ на 29 и 30 юли. Тази е най-представяната вагнерова творба у нас, а последната режисура е от 8 юли 2022 година с диригент Росен Гергов, режисьор Пламен Карталов, чиято е и сценографската идея въодушевена от произведения на Барбара Хепуърт, костюми – Лео Кулаш. Успешният миналогодишен състав и в този момент ще изправи на крайници публиката. Хитрия и прозорлив Даланд ще пресъздадат Бисер Георгиев и Курт Ридъл, Холандеца – Станислав Трифонов и Стефан Владимиров, Ерик – Мартин Илиев и Костадин Андреев, Сента – Лилия Кехайова и Радостина Николаева, Кормчия на кораба на Даланд – Емил Павлов и Даниел Острецов, Мари – Цвета Сарамбелиева и Александрина Стоянова-Андреева.
Публиката чака и тази година, в омаята на лятната вечер призрачният транспортен съд да дебаркира на езерото Панчарeво.
„ В личността на Вагнер има черти, свидетелстващи за увлечение към предишното, към мистиката и легендите, към средновековното рицарство и религиозния екстаз. Но за оня, който най-малко малко усеща същинската, съкровена същина на това изкуство, мощно устремено към нововъведение, към смяна и избавление, е напълно неприемливо да схваща думите му безусловно. При цялата му обремененост и съгласуваност със гибелта, този кондензиран с живот, бурно-прогресивен дух на човек, предан на своя народ, откровено отричал властта, парите, насилието и войната, може да бъде прелъстителен за всеки, чиято воля е устремена към бъдещето.
Как би се отнесъл Рихард Вагнер към нашите въпроси, паники и задания? Това „ би ” е призрачно, мненията са нещо второстепенно, даже когато се изричат, а още повече след това. Остава индивидът и резултатът от неговата битка – творчеството му. Нека почитаме творчеството на Вагнер – велико и комплицирано събитие в немския и западноевропейския живот, което във всички времена мощно ще подтиква изкуството и познанието. “ Томас Ман, 1933 г.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ