Македонски вестник: Радев е смесица от руските и американски военни доктрини. Възползва се от възможността.
Честването на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев не провокира земетресение нито в Македония, нито в България. Политическата мощ на оповестеното земетресение не сподели по-сериозни „ сеизмични талази “, макар че събитието се разигра от двете страни на границата сред двете страни, написа македонският публицист Панде Колемишевски на страниците на скопския вестник “Нова Македония “ в материал, показан без редакторска интервенция от организация " Фокус " и изразяващ мнението само на създателя му.
Ако ангажимента сред двете държавни управления е била посредством Гоце да не се закача мечката, до момента в който спи, и Гоце, и мечката си останаха спокойни. Така може да се опише общата картина на празнуването на рождения ден на индивида, който колкото сплотява македонците и българите, толкоз ги и разделя. Ако тези обществени прояви бяха тестов балон за това какво може да се случи и какво следва в бъдеще, този балон не се спука, най-малко не звучно и не сътвори декор, който двете нови държавни управления не желаят и се трансформира в принос към сякаш усъвършенстваните връзки и определения път за откровено съдействие, в случай че има и зрънце откровеност в политиката.Но въпреки всичко зоната, в която се случват неприятните разногласия, продължава да излъчва неприятни миризми, а определеният целофан не скрива задоволително аромата на недоразумения и несъгласия сред двете прилежащи страни.
Разликите сред Кирил Петков и Румен Радев
В България основни публични участници в тържеството бяха президентът Румен Радев и министър председателят Кирил Петков. В (Северна) Македония, в отсъствието на министър-председателя, тази роля беше поета от президента. По този мотив Петков показа къс текст на страницата на държавното управление си във „ Facebook “, в който написа, че Делчев е български бунтовник и неразделна част от общата история със Северна Македония. Той добавя, че „ Делчев е един от знаците на битката за независимост, идеолог на македоно-одринското революционно-освободително придвижване и е неразделна част от общата ни история с народа на Северна Македония. " Той е един от хората, които карат и двете народи да се гордеят. " Краткостта на изказването сигурно не е резултат от неговото непознаване на историята, нито от неспособността на кабинета да му напише цялостен етюд, само че най-вероятно цели да не скапва лансираната от него тактика да премине „ со кротце со богатство и без бой “ през Брегалница и Вардар “ и да превземе Скопие.
По-различно беше представянето на Румен Радев, военачалник от българските Военновъздушни сили, към този момент граждански президент на страната, определен от народа за повторно на този пост. Освен тържественото си появяване на площад „ Македония " в Благоевград, той, употребявайки актуалните електронни връзки, се популяризира и в обществените мрежи. Този рядко образован и почитан военачалник, учтив в комбинация от съветски и американски военни школи и доктрини, някогашен пълководец на българските Военновъздушни сили, се възползва от опцията да изпрати разнообразни сигнали. По нов метод, само че със остарели послания – всеки да знае и има поради какво е бил Георги (Гоце) Делчев и защо се е борил. Обвити със жанр, само че задоволително ясни за тези, към които са адресирани, в случай че се прочетат в профила му във „ Facebook “. Адресът им е: Република Северна Македония и македонците в нея. Президентът на България свързва делото на Делчев съвсем извънредно с битката за обединена България и за поправянето на несправедливостите на Берлинския конгрес през 1878 година, т.е. битката за възобновление на Санстефанска България, в чиито граници се намираше територията на географска Македония. Радев приказва за една страна, за един принудително разграничен народ, за орис, която продължава и до през днешния ден.
Какво написа Радев за Гоце Делчев
Ето какво написа той в този смисъл: (цитат) „ В историческата памет на нашия народ има събития, които постоянно ще ни изпълват с горделивост. Има хора, които са станали митове приживе. Българи с непоколебима воля, родолюбие и безрезервност, чийто живот и дело не се вписват в граници и столетия. Само няколко месеца след нейното възкресение през 1878 година свободна България е раздрана, а Македония и Тракия още веднъж са поробени. Но Берлинският конгрес не съумя да угаси нито вярата на македонските и тракийските българи в личните им сили да защитят правото си на заслужен живот, нито вярата за независимост. Защото имаше хора, революционери като Гоце Делчев.
Вътрешната македоно-одринска революционна организация приема обетите на Васил Левски и продължава битката, в която името на Гоце Делчев постоянно ще свети. И като преподавател в Българската екзархия в Щип, и като юнкер във Военното учебно заведение в София и деятел на революционната организация, Гоце Делчев посвещава целия си живот на свободата на Македония и Одринско. Даме Груев си спомня думите на Гоце Делчев: „ Ние, българите от Македония и Одринско, не би трябвало да изпускаме от взор, че има и други нации и страни, които са доста заинтригувани от решаването на този въпрос. Намесата на България ще предизвика намесата на прилежащите страни и може да докара до разпадането на Македония “…. „ В тази свята идея Гоце Делчев непрекъснато призоваваше, че би трябвало да се борим за свободата на Македония и Одринско сами с общи старания и саможертви, с цел да предотвратим ново разделяне.
Страдащи от насилственото делене на народа си, дейците на ВМОРО схванаха, че македонският въпрос пробужда освен светлия блян за национално обединяване на българите, само че и потребните цели на великите сили и техните близки и далечни съседи”. (По-горе са цитати от обръщението на президента Радев). Говорейки за честването на деня от позиция на сегашната обстановка, Радев още веднъж го свързва със ориста на един разграничен народ в две страни, който би трябвало да се осъзнае и да се събере, употребявайки делото на Делчев. „ Вдъхновени от образеца на Гоце Делчев, (казва Радев) волята и силата, честността, с която той управлява освободителното придвижване, нашите предшественици възпитават в себе си храброст и мощ, с които поддържат светлия блян – независимост и достолепие за всеки човек. „ Днес -казва Радев - от двете страни на границата имаме потребност от такава мощ и храброст, с цел да се освободим от заблудите, да се отървем от надълбоко вкоренените си разделения и идеологически окови и дружно да намерим път напред.
Следейки неговата политика, е напълно ясно за кого мисли Радев и кого поучава да се отърве от заблудите, да отхвърли вкоренените разделения и идеологически окови. Ако се твърди, че България ги е отхвърлила от дълго време, тази задача, това обвързване се отнася до (Северна) Македония и македонците, заблудени в своята самостоятелност, в своята история, език и книжовност.
Чия " е нашата страна "?
Македонското честване на рождението на Гоце мина повече със боязън, в сравнение с от наслада. Страх от българите. Македонските управляващи от подписването на Споразумението за другарство, добросъседство и съдействие от Зоран Заев нататък вървят по яйца, с цел да не смущават българския дух, който непрекъснато размахва сабя. Така се държаха на 4 февруари 2022 година, по този начин се държат новият министър председател и неговите министри на всички срещи. Може би би трябвало да се има поради, че министърът на външните работи на РСМ Буяр Османи в своите изявления, изказвания и изявленията съвсем в никакъв случай не загатва македонския народ и македонците. Не употребява тези термини. Той приказва за спор сред нации и страни. Но е поразително, че всички останали министри, служители и депутати в парламена, като че ли се срамят да произнесат думите – македонци, македонски народ, в това число и името на Република Македония, даже и да е Северна. В обясненията на връзките с България съвсем всички употребяват термините " две страни ", " два народа ", като в никакъв случай не се загатва македонският народ. А става дума точно за неговата орис и бъдеще. В историческите недоразумения с България не става въпрос нито за албанците, нито за турците, нито за сърбите, нито за власите, нито за ромите, нито за бошняците в Македония. На карта са македонците, тяхната еднаквост, тяхната история, език и книжовност.
Термините " моята страна ", " нашата страна ", " нашите хора ", адреси, употребявани за Македония от задгранични представители, пристигнали на публично посещаване в страната, все по-често се чуват от македонските министри и други публични лица, даже за вътрешна приложимост. Езикът им изсъхва, когато би трябвало да кажат думата македонци. Дали македонските политици се срамят, дали им е казано от непознати съветници да го вършат, е мъчно да се гадае, само че може да се заключи, че неказването на името на народа е тежка засегнатост и нарушаване на конституцията, в която македонците са държавотворен народ и болшинство в страната, най-малко към този момент. Наистина съвсем няма човек, който да не желае положителни връзки сред Македония и България. Те заслужават поддръжката на новия метод и взаимно проявената благосклонност за превъзмогване на разликите, България да отстрани ветото и да отвори пътя на С. Македония да стартира договаряния с Европейския съюз. Но всички замислени проекти и планове ще се провалят, в случай че се упорства единствено за една истина, единствено за българската. Такова отношение не е нито почтено, нито приятелско, нито добросъседско.
Ако ангажимента сред двете държавни управления е била посредством Гоце да не се закача мечката, до момента в който спи, и Гоце, и мечката си останаха спокойни. Така може да се опише общата картина на празнуването на рождения ден на индивида, който колкото сплотява македонците и българите, толкоз ги и разделя. Ако тези обществени прояви бяха тестов балон за това какво може да се случи и какво следва в бъдеще, този балон не се спука, най-малко не звучно и не сътвори декор, който двете нови държавни управления не желаят и се трансформира в принос към сякаш усъвършенстваните връзки и определения път за откровено съдействие, в случай че има и зрънце откровеност в политиката.Но въпреки всичко зоната, в която се случват неприятните разногласия, продължава да излъчва неприятни миризми, а определеният целофан не скрива задоволително аромата на недоразумения и несъгласия сред двете прилежащи страни.
Разликите сред Кирил Петков и Румен Радев
В България основни публични участници в тържеството бяха президентът Румен Радев и министър председателят Кирил Петков. В (Северна) Македония, в отсъствието на министър-председателя, тази роля беше поета от президента. По този мотив Петков показа къс текст на страницата на държавното управление си във „ Facebook “, в който написа, че Делчев е български бунтовник и неразделна част от общата история със Северна Македония. Той добавя, че „ Делчев е един от знаците на битката за независимост, идеолог на македоно-одринското революционно-освободително придвижване и е неразделна част от общата ни история с народа на Северна Македония. " Той е един от хората, които карат и двете народи да се гордеят. " Краткостта на изказването сигурно не е резултат от неговото непознаване на историята, нито от неспособността на кабинета да му напише цялостен етюд, само че най-вероятно цели да не скапва лансираната от него тактика да премине „ со кротце со богатство и без бой “ през Брегалница и Вардар “ и да превземе Скопие.
По-различно беше представянето на Румен Радев, военачалник от българските Военновъздушни сили, към този момент граждански президент на страната, определен от народа за повторно на този пост. Освен тържественото си появяване на площад „ Македония " в Благоевград, той, употребявайки актуалните електронни връзки, се популяризира и в обществените мрежи. Този рядко образован и почитан военачалник, учтив в комбинация от съветски и американски военни школи и доктрини, някогашен пълководец на българските Военновъздушни сили, се възползва от опцията да изпрати разнообразни сигнали. По нов метод, само че със остарели послания – всеки да знае и има поради какво е бил Георги (Гоце) Делчев и защо се е борил. Обвити със жанр, само че задоволително ясни за тези, към които са адресирани, в случай че се прочетат в профила му във „ Facebook “. Адресът им е: Република Северна Македония и македонците в нея. Президентът на България свързва делото на Делчев съвсем извънредно с битката за обединена България и за поправянето на несправедливостите на Берлинския конгрес през 1878 година, т.е. битката за възобновление на Санстефанска България, в чиито граници се намираше територията на географска Македония. Радев приказва за една страна, за един принудително разграничен народ, за орис, която продължава и до през днешния ден.
Какво написа Радев за Гоце Делчев
Ето какво написа той в този смисъл: (цитат) „ В историческата памет на нашия народ има събития, които постоянно ще ни изпълват с горделивост. Има хора, които са станали митове приживе. Българи с непоколебима воля, родолюбие и безрезервност, чийто живот и дело не се вписват в граници и столетия. Само няколко месеца след нейното възкресение през 1878 година свободна България е раздрана, а Македония и Тракия още веднъж са поробени. Но Берлинският конгрес не съумя да угаси нито вярата на македонските и тракийските българи в личните им сили да защитят правото си на заслужен живот, нито вярата за независимост. Защото имаше хора, революционери като Гоце Делчев.
Вътрешната македоно-одринска революционна организация приема обетите на Васил Левски и продължава битката, в която името на Гоце Делчев постоянно ще свети. И като преподавател в Българската екзархия в Щип, и като юнкер във Военното учебно заведение в София и деятел на революционната организация, Гоце Делчев посвещава целия си живот на свободата на Македония и Одринско. Даме Груев си спомня думите на Гоце Делчев: „ Ние, българите от Македония и Одринско, не би трябвало да изпускаме от взор, че има и други нации и страни, които са доста заинтригувани от решаването на този въпрос. Намесата на България ще предизвика намесата на прилежащите страни и може да докара до разпадането на Македония “…. „ В тази свята идея Гоце Делчев непрекъснато призоваваше, че би трябвало да се борим за свободата на Македония и Одринско сами с общи старания и саможертви, с цел да предотвратим ново разделяне.
Страдащи от насилственото делене на народа си, дейците на ВМОРО схванаха, че македонският въпрос пробужда освен светлия блян за национално обединяване на българите, само че и потребните цели на великите сили и техните близки и далечни съседи”. (По-горе са цитати от обръщението на президента Радев). Говорейки за честването на деня от позиция на сегашната обстановка, Радев още веднъж го свързва със ориста на един разграничен народ в две страни, който би трябвало да се осъзнае и да се събере, употребявайки делото на Делчев. „ Вдъхновени от образеца на Гоце Делчев, (казва Радев) волята и силата, честността, с която той управлява освободителното придвижване, нашите предшественици възпитават в себе си храброст и мощ, с които поддържат светлия блян – независимост и достолепие за всеки човек. „ Днес -казва Радев - от двете страни на границата имаме потребност от такава мощ и храброст, с цел да се освободим от заблудите, да се отървем от надълбоко вкоренените си разделения и идеологически окови и дружно да намерим път напред.
Следейки неговата политика, е напълно ясно за кого мисли Радев и кого поучава да се отърве от заблудите, да отхвърли вкоренените разделения и идеологически окови. Ако се твърди, че България ги е отхвърлила от дълго време, тази задача, това обвързване се отнася до (Северна) Македония и македонците, заблудени в своята самостоятелност, в своята история, език и книжовност.
Чия " е нашата страна "?
Македонското честване на рождението на Гоце мина повече със боязън, в сравнение с от наслада. Страх от българите. Македонските управляващи от подписването на Споразумението за другарство, добросъседство и съдействие от Зоран Заев нататък вървят по яйца, с цел да не смущават българския дух, който непрекъснато размахва сабя. Така се държаха на 4 февруари 2022 година, по този начин се държат новият министър председател и неговите министри на всички срещи. Може би би трябвало да се има поради, че министърът на външните работи на РСМ Буяр Османи в своите изявления, изказвания и изявленията съвсем в никакъв случай не загатва македонския народ и македонците. Не употребява тези термини. Той приказва за спор сред нации и страни. Но е поразително, че всички останали министри, служители и депутати в парламена, като че ли се срамят да произнесат думите – македонци, македонски народ, в това число и името на Република Македония, даже и да е Северна. В обясненията на връзките с България съвсем всички употребяват термините " две страни ", " два народа ", като в никакъв случай не се загатва македонският народ. А става дума точно за неговата орис и бъдеще. В историческите недоразумения с България не става въпрос нито за албанците, нито за турците, нито за сърбите, нито за власите, нито за ромите, нито за бошняците в Македония. На карта са македонците, тяхната еднаквост, тяхната история, език и книжовност.
Термините " моята страна ", " нашата страна ", " нашите хора ", адреси, употребявани за Македония от задгранични представители, пристигнали на публично посещаване в страната, все по-често се чуват от македонските министри и други публични лица, даже за вътрешна приложимост. Езикът им изсъхва, когато би трябвало да кажат думата македонци. Дали македонските политици се срамят, дали им е казано от непознати съветници да го вършат, е мъчно да се гадае, само че може да се заключи, че неказването на името на народа е тежка засегнатост и нарушаване на конституцията, в която македонците са държавотворен народ и болшинство в страната, най-малко към този момент. Наистина съвсем няма човек, който да не желае положителни връзки сред Македония и България. Те заслужават поддръжката на новия метод и взаимно проявената благосклонност за превъзмогване на разликите, България да отстрани ветото и да отвори пътя на С. Македония да стартира договаряния с Европейския съюз. Но всички замислени проекти и планове ще се провалят, в случай че се упорства единствено за една истина, единствено за българската. Такова отношение не е нито почтено, нито приятелско, нито добросъседско.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ