Димитър Аврамов: Лошият сценарий е нехаресвано правителство,...
Честото вървене на избори и слабите парламенти в действителност са потребни за жителите
Възможен е кабинет с първи или с трети мандат, само че и изборите не са страшни
Тръмп частично е отговорен, че Русия си повярва, че може да завоюва война против Украйна
- Г-н Аврамов, какви са възможностите за сформиране на кабинет в днешната обстановка с толкоз червени линии сред партиите?
- Естествените разлики, равнищата на търпимост сред електоралните групи и партиите в действителност не са червени линии. Ако някой от политиците приказва за такива линии, той или бърка, или се пробва да сътвори безпринципно болшинство. Няма нито една сериозна политическа причина за това партиите, които излязоха да стачкуват през 2020 година против държавното управление на Бойко Борисов, през днешния ден да поддържат мандат на ГЕРБ. Би било ненормално, в случай че желаеха да го поддържат. Това, че не желаят, демонстрира, че в България има здравословен политически развой.
Много е значимо, че Народното събрание работи. Учудва ме необятно публикуваната илюзия, че би трябвало непременно да има държавно управление, формирано от този парламент. Зад такива изявления прозира както политическа корупция, по този начин и обикновена липса на рационално прогнозиране.
Първият мандат не е панацея. Нито едната от двете най-големи парламентарни групи - ГЕРБ и " Продължаваме промяната ", няма задоволително заем на доверие да ръководи. А това допуска няколко сюжета. Единият е ГЕРБ да се опитат да убедят най-много парламентарно показани политически сили и да се опитат да осъществят първия мандат. ГЕРБ са покрай 120 депутати с поддръжката на Движение за права и свободи и " Български напредък ". Впрочем допустимо е държавно управление да бъде утвърдено в Народното събрание с по-малко от 121 депутати, задоволително е някои да отсъстват от залата. При този раздран парламент проблемът не е с избора на държавно управление, а в това да се окаже, че едно нехаресвано от никого държавно управление не може да бъде свалено.
- С кой мандат е най-вероятно да бъде формирано държавно управление?
- Няма никакво значение какво държавно управление ще има, тъй като нито едно държавно управление в този парламент няма да е способно да организира промени.
За това са нужни вложения и политическа тактика за развиване на стопанската система и общественото пространство, каквато в този парламент няма нито една партия.
ГЕРБ потвърдено нямат такава тактика в последните 10 години. Политическа партия ясно нямат политическа тактика - в случай че имаха, щяха още да са на власт.
Т.е. единственият вероятен вид е съвместен надзор сред партиите, опити за сформиране на краткосрочни болшинства и държавни управления. И работа в този темп, до момента в който се появи политическа поръчка, която ще получи всеобща поддръжка от гласоподавателите.
А най-възможният за реализация мандат в това Народно събрание е първият или третият.
ГЕРБ към този момент са създали стъпка в тази посока - за ръководител на Народното събрание беше определен техен кадър. А и имат по-голяма парламентарна група и е допустима математика за държавно управление със 115-116 депутати. Не поради политически потенциал.
А третият мандат към този момент е късмет за относителния компромис. Много е евентуално на този парламент да му трябват още 4-5 месеца, в които да работи по значими за страната законодателни пакети - за Плана за развиване, за влизане в еврозоната. Така че е допустимо с третия мандат да бъде формирано държавно управление, което никой не харесва, само че то да бъде гневно следено в Народно събрание и поставяно под лупа. Това не е най-хубавият сюжет, само че е изцяло вероятен.
- Кой най-добре би се справил със задачата да сформира кабинет с третия мандат?
- Ако президентът Радев счита, че държавно управление би трябвало да има, ще даде мандата на най-компромисната групировка. Според много анализатори най-малката групировка - " Български напредък ", е евентуален адресат на мандата. Там никой няма съществени политически визии. Стефан Янев и хората към него са толкоз аморфни като групировка и интелектуален капацитет, че елементарно стават пресечна точка на консенсус.
- Успя ли Корнелия Нинова да върне Българска социалистическа партия в играта с ходовете към избора на ръководител на Народно събрание?
- Не. Българска социалистическа партия има структурни проблеми и доста социалисти са отблъснати от партията поради стила на Корнелия Нинова, което се вижда в електоралните резултати. Това, че тя е решила парламентарната група на Българска социалистическа партия да поддържа кадър на ГЕРБ за ръководител на Народно събрание, не е нещо, което ще накара социалистите да я харесват повече. Напротив, доста е допустимо това да се окаже за мнозина непоследователен политически компромис.
- Кой печели от обстановката на перманентни избори, недоумение, липса на разговор?
- Печеливши сме ние, жителите. Не разбирам за какво това не се вижда от множеството коментатори. Когато не може да се направи ръководещо болшинство заради неопитност на политическите представители или заради тяхно отвращение да вършат потребни за обществото промени, печелим ние, жителите. Когато властта е слаба, имаме по-голям надзор върху нея. Културният ни стандарт през последните две десетилетия стабилно преповтаря следната обстановка - избираме някого на власт, след което подлагаме на критика на групички пред другари, без обаче да реализираме надзор върху властта. Ние, българите, не направляваме политическите си представители, вследствие на което сме пациенти на неприятно ръководство. Когато политическите сили са слаби и не могат да образуват ръководство, е невероятно да има усъвършенстване в редица сфери, само че когато има парламент, попадаме в обстановка, при която публичната среда се трансформира през законодателната власт, въпреки и постепенно. И разбираме, че не е значим султанът, овластеният, министър председателят, а е значим Народното събрание.
В такава среда на слаби държавни управления, които не могат да постановат политики, няма промени, само че слабата власт не може да притиска жителите. И когато няма промени, ние, жителите, се усещаме в по-добра позиция.
Пример са енергийната рецесия и високите цени на горивата. Всъщност огромна част от българите заплащат естествени сметки за ток и горива. Т.е. на практика слабите държавни управления от последните две години не могат да създадат промени, само че не могат и да навредят изключително заради липса на поддръжка. Не би трябвало да се тормозим, че властта е слаба. Трябва обаче да желаеме рационална отбрана на ползите си. Например сега е извънредно значимо всички гилдии да желаят от Народното събрание понижаване на регулативните режими.
- Колко дълъг живот може да има 48-ият парламент?
- Има най-малък вид - може би два месеца, който включва връчването на трите мандата и възможен крах за сформиране на кабинет. Ако един от мандатите бъде осъществен, продължителността става сложна за прогнозиране. Трябва да се калкулира опцията нехаресвано държавно управление, определено с третия мандат да вземем за пример, да се окаже такова, което никой няма предпочитание да бута от власт в идващите шест месеца или година или пък е невероятно да бъде свалено заради липса на болшинство от 121 депутати.
- Докъде обаче ще ни докара сривът на доверието в Народното събрание?
- Не считам, че рейтингът на Народното събрание пада, пада само равнището на интелекта на хората, заети в обществената сфера. Ставаме все по-глупави, работим все по-малко с данни, разчитаме на нещо, казано от някого. Виждайки протичащото се в Народното събрание, хората стартират да усещат, че обстановката в страната не е неприятна.
Тези 3-4 часа, които ни лиши ходенето на няколко следващи избора през 2021 и 2022 година, доведоха до значими неща - преди всичко измамите в изборните секции се сведоха до абсолютния най-малко. Там, където има машинно гласоподаване, няма измами, до момента в който при гласуването с хартиени бюлетини огромните партии купуваха изборни комисии и фалшифицираха резултатите от изборите.
Т.е. към този момент има смисъл да се гласоподава, човек знае, че гласът му ще е регистриран вярно. До това се стигна с помощта на слабостта на изпълнителната власт, на това, че вършим доста пъти избори. Тук важи най-старото предписание -майстор ставаш единствено в случай че се упражняваш постоянно.
Така че честото вървене на избори и слабите парламенти в действителност са потребни -показват ни какъв брой сме неподготвени. Няма нищо ужасно в многото избори -Италия след Втората международна война на практика е в рецесия и гласоподава всяка година. Без това да пречи на страната да е една от десетте най-развити страни в света.
Трябва да спрем да се оплакваме, а да настояваме политическите ни представители, вместо нелепости, да вършат това, което желаеме. И всичко ще се подреди.
В момента потребният метод в Народното събрание не е задкулисна прегръдка сред политическите партии, с цел да има някакво държавно управление непременно.
В момента е потребно да има открит и почтен диалог сред политическите сили за нещата, които са вероятни и потребни за всекидневието. Тогава хората ще видят какъв брой е потребен Народното събрание.
- Приключихме ли към този момент с порочната процедура да търсим следващия избавител?
- Важно е правото да избираме, а не празните фантазии за прелестния доблестен държател. Такива вождове имат склонността да се самозабравят и да утежняват живота на хората след несъмнено време.
Виждали сме го и у нас - колкото по-дълго се задържи някой на власт, толкоз по-лошо ръководи в края на ръководството си.
Виждаме горчив опит и на изток - руснаците дълго имаха вяра, че са избрали превъзходен водач, само че Путин трансформира страната в обедняваща, изолирана, в положение на война.
За образец може да служи и нелепата неточност, която направи Америка с избора на Доналд Тръмп - ловък предприемач, само че неопитен политик, който обърна интернационалния ред от режим на партньорство в режим на конкуренция. Вероятно Тръмп частично е отговорен за това, че Русия си повярва, че е страна с големи благоприятни условия, която може да завоюва война против Украйна.
В политиката е доста значимо да има опция за корекции.
Добър образец е Обединеното кралство. След като направиха голямата неточност да изберат за министър председател изцяло неопитен популист като Лиз Тръс, британците я заместиха с финансиста Сунак, човек с разумни визии за излаз от обстановката.
Именно разсъдъкът е извънредно значим аршин за триумф на политиката. И единствените потребни ходове за България са вероятни посредством сдържаност, търсене на единодушие, без изпадане в крайности.
Димитър Аврамов е политолог и журналист. Пловдивчанин, приключил е Софийския университет, специализира в университета в Загреб. Политически съветник, управител на изборни акции. Негови разбори и мнения са употребявани в Дойче Веле и BBC. Създател на Cloud bg, новаторска интернет компания. Автор е на известния политически блог Avramov.com/Blog. Автор на книгата „ Новата страна “ за появяването на рискови форми на политически декаданс.
Възможен е кабинет с първи или с трети мандат, само че и изборите не са страшни
Тръмп частично е отговорен, че Русия си повярва, че може да завоюва война против Украйна
- Г-н Аврамов, какви са възможностите за сформиране на кабинет в днешната обстановка с толкоз червени линии сред партиите?
- Естествените разлики, равнищата на търпимост сред електоралните групи и партиите в действителност не са червени линии. Ако някой от политиците приказва за такива линии, той или бърка, или се пробва да сътвори безпринципно болшинство. Няма нито една сериозна политическа причина за това партиите, които излязоха да стачкуват през 2020 година против държавното управление на Бойко Борисов, през днешния ден да поддържат мандат на ГЕРБ. Би било ненормално, в случай че желаеха да го поддържат. Това, че не желаят, демонстрира, че в България има здравословен политически развой.
Много е значимо, че Народното събрание работи. Учудва ме необятно публикуваната илюзия, че би трябвало непременно да има държавно управление, формирано от този парламент. Зад такива изявления прозира както политическа корупция, по този начин и обикновена липса на рационално прогнозиране.
Първият мандат не е панацея. Нито едната от двете най-големи парламентарни групи - ГЕРБ и " Продължаваме промяната ", няма задоволително заем на доверие да ръководи. А това допуска няколко сюжета. Единият е ГЕРБ да се опитат да убедят най-много парламентарно показани политически сили и да се опитат да осъществят първия мандат. ГЕРБ са покрай 120 депутати с поддръжката на Движение за права и свободи и " Български напредък ". Впрочем допустимо е държавно управление да бъде утвърдено в Народното събрание с по-малко от 121 депутати, задоволително е някои да отсъстват от залата. При този раздран парламент проблемът не е с избора на държавно управление, а в това да се окаже, че едно нехаресвано от никого държавно управление не може да бъде свалено.
- С кой мандат е най-вероятно да бъде формирано държавно управление?
- Няма никакво значение какво държавно управление ще има, тъй като нито едно държавно управление в този парламент няма да е способно да организира промени.
За това са нужни вложения и политическа тактика за развиване на стопанската система и общественото пространство, каквато в този парламент няма нито една партия.
ГЕРБ потвърдено нямат такава тактика в последните 10 години. Политическа партия ясно нямат политическа тактика - в случай че имаха, щяха още да са на власт.
Т.е. единственият вероятен вид е съвместен надзор сред партиите, опити за сформиране на краткосрочни болшинства и държавни управления. И работа в този темп, до момента в който се появи политическа поръчка, която ще получи всеобща поддръжка от гласоподавателите.
А най-възможният за реализация мандат в това Народно събрание е първият или третият.
ГЕРБ към този момент са създали стъпка в тази посока - за ръководител на Народното събрание беше определен техен кадър. А и имат по-голяма парламентарна група и е допустима математика за държавно управление със 115-116 депутати. Не поради политически потенциал.
А третият мандат към този момент е късмет за относителния компромис. Много е евентуално на този парламент да му трябват още 4-5 месеца, в които да работи по значими за страната законодателни пакети - за Плана за развиване, за влизане в еврозоната. Така че е допустимо с третия мандат да бъде формирано държавно управление, което никой не харесва, само че то да бъде гневно следено в Народно събрание и поставяно под лупа. Това не е най-хубавият сюжет, само че е изцяло вероятен.
- Кой най-добре би се справил със задачата да сформира кабинет с третия мандат?
- Ако президентът Радев счита, че държавно управление би трябвало да има, ще даде мандата на най-компромисната групировка. Според много анализатори най-малката групировка - " Български напредък ", е евентуален адресат на мандата. Там никой няма съществени политически визии. Стефан Янев и хората към него са толкоз аморфни като групировка и интелектуален капацитет, че елементарно стават пресечна точка на консенсус.
- Успя ли Корнелия Нинова да върне Българска социалистическа партия в играта с ходовете към избора на ръководител на Народно събрание?
- Не. Българска социалистическа партия има структурни проблеми и доста социалисти са отблъснати от партията поради стила на Корнелия Нинова, което се вижда в електоралните резултати. Това, че тя е решила парламентарната група на Българска социалистическа партия да поддържа кадър на ГЕРБ за ръководител на Народно събрание, не е нещо, което ще накара социалистите да я харесват повече. Напротив, доста е допустимо това да се окаже за мнозина непоследователен политически компромис.
- Кой печели от обстановката на перманентни избори, недоумение, липса на разговор?
- Печеливши сме ние, жителите. Не разбирам за какво това не се вижда от множеството коментатори. Когато не може да се направи ръководещо болшинство заради неопитност на политическите представители или заради тяхно отвращение да вършат потребни за обществото промени, печелим ние, жителите. Когато властта е слаба, имаме по-голям надзор върху нея. Културният ни стандарт през последните две десетилетия стабилно преповтаря следната обстановка - избираме някого на власт, след което подлагаме на критика на групички пред другари, без обаче да реализираме надзор върху властта. Ние, българите, не направляваме политическите си представители, вследствие на което сме пациенти на неприятно ръководство. Когато политическите сили са слаби и не могат да образуват ръководство, е невероятно да има усъвършенстване в редица сфери, само че когато има парламент, попадаме в обстановка, при която публичната среда се трансформира през законодателната власт, въпреки и постепенно. И разбираме, че не е значим султанът, овластеният, министър председателят, а е значим Народното събрание.
В такава среда на слаби държавни управления, които не могат да постановат политики, няма промени, само че слабата власт не може да притиска жителите. И когато няма промени, ние, жителите, се усещаме в по-добра позиция.
Пример са енергийната рецесия и високите цени на горивата. Всъщност огромна част от българите заплащат естествени сметки за ток и горива. Т.е. на практика слабите държавни управления от последните две години не могат да създадат промени, само че не могат и да навредят изключително заради липса на поддръжка. Не би трябвало да се тормозим, че властта е слаба. Трябва обаче да желаеме рационална отбрана на ползите си. Например сега е извънредно значимо всички гилдии да желаят от Народното събрание понижаване на регулативните режими.
- Колко дълъг живот може да има 48-ият парламент?
- Има най-малък вид - може би два месеца, който включва връчването на трите мандата и възможен крах за сформиране на кабинет. Ако един от мандатите бъде осъществен, продължителността става сложна за прогнозиране. Трябва да се калкулира опцията нехаресвано държавно управление, определено с третия мандат да вземем за пример, да се окаже такова, което никой няма предпочитание да бута от власт в идващите шест месеца или година или пък е невероятно да бъде свалено заради липса на болшинство от 121 депутати.
- Докъде обаче ще ни докара сривът на доверието в Народното събрание?
- Не считам, че рейтингът на Народното събрание пада, пада само равнището на интелекта на хората, заети в обществената сфера. Ставаме все по-глупави, работим все по-малко с данни, разчитаме на нещо, казано от някого. Виждайки протичащото се в Народното събрание, хората стартират да усещат, че обстановката в страната не е неприятна.
Тези 3-4 часа, които ни лиши ходенето на няколко следващи избора през 2021 и 2022 година, доведоха до значими неща - преди всичко измамите в изборните секции се сведоха до абсолютния най-малко. Там, където има машинно гласоподаване, няма измами, до момента в който при гласуването с хартиени бюлетини огромните партии купуваха изборни комисии и фалшифицираха резултатите от изборите.
Т.е. към този момент има смисъл да се гласоподава, човек знае, че гласът му ще е регистриран вярно. До това се стигна с помощта на слабостта на изпълнителната власт, на това, че вършим доста пъти избори. Тук важи най-старото предписание -майстор ставаш единствено в случай че се упражняваш постоянно.
Така че честото вървене на избори и слабите парламенти в действителност са потребни -показват ни какъв брой сме неподготвени. Няма нищо ужасно в многото избори -Италия след Втората международна война на практика е в рецесия и гласоподава всяка година. Без това да пречи на страната да е една от десетте най-развити страни в света.
Трябва да спрем да се оплакваме, а да настояваме политическите ни представители, вместо нелепости, да вършат това, което желаеме. И всичко ще се подреди.
В момента потребният метод в Народното събрание не е задкулисна прегръдка сред политическите партии, с цел да има някакво държавно управление непременно.
В момента е потребно да има открит и почтен диалог сред политическите сили за нещата, които са вероятни и потребни за всекидневието. Тогава хората ще видят какъв брой е потребен Народното събрание.
- Приключихме ли към този момент с порочната процедура да търсим следващия избавител?
- Важно е правото да избираме, а не празните фантазии за прелестния доблестен държател. Такива вождове имат склонността да се самозабравят и да утежняват живота на хората след несъмнено време.
Виждали сме го и у нас - колкото по-дълго се задържи някой на власт, толкоз по-лошо ръководи в края на ръководството си.
Виждаме горчив опит и на изток - руснаците дълго имаха вяра, че са избрали превъзходен водач, само че Путин трансформира страната в обедняваща, изолирана, в положение на война.
За образец може да служи и нелепата неточност, която направи Америка с избора на Доналд Тръмп - ловък предприемач, само че неопитен политик, който обърна интернационалния ред от режим на партньорство в режим на конкуренция. Вероятно Тръмп частично е отговорен за това, че Русия си повярва, че е страна с големи благоприятни условия, която може да завоюва война против Украйна.
В политиката е доста значимо да има опция за корекции.
Добър образец е Обединеното кралство. След като направиха голямата неточност да изберат за министър председател изцяло неопитен популист като Лиз Тръс, британците я заместиха с финансиста Сунак, човек с разумни визии за излаз от обстановката.
Именно разсъдъкът е извънредно значим аршин за триумф на политиката. И единствените потребни ходове за България са вероятни посредством сдържаност, търсене на единодушие, без изпадане в крайности.
Димитър Аврамов е политолог и журналист. Пловдивчанин, приключил е Софийския университет, специализира в университета в Загреб. Политически съветник, управител на изборни акции. Негови разбори и мнения са употребявани в Дойче Веле и BBC. Създател на Cloud bg, новаторска интернет компания. Автор е на известния политически блог Avramov.com/Blog. Автор на книгата „ Новата страна “ за появяването на рискови форми на политически декаданс.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ