Топ 5 на най-популярните животни в руската култура
Често можете да ги срещнете в националните приказки и пословици, както и по гербовете на разнообразни градове.
С тях са свързани и доста суеверия. Кои са те?
Жаба
Илюстрация на Иван Билибин към приказката „ Царкинята жаба “Свободни източници
Жабата (между другото, също като змея) е измежду неизменимите жители на вълшебния свят, като най-често е обвързвана с магьосници и тъмни сили. По квакането на жабите в антична Рус са предсказвали времето напролет, а с тяхна помощ са правели и хитри любовни вълшебства.
Във фолклора злата вълшебница Баба Яга постоянно вари в котела си запарка от жаби.
Илюстрация на Иван Билибин към приказката „ Царкинята жаба “Свободни източници
Една от най-популярните съветски приказки е „ Царкинята жаба “. Със зла магия, Василиса Прекрасная е превърната точно в жаба. Иван-царският наследник, който инцидентно я уцелва със стрелата си, е заставен да се ожени за нея (такава е волята на татко му). И се оказва, че в даден миг Василиса може да смъкна кожата си и да се трансформира в прелестна девственица.
Владимир Деулин „ Царкинята жаба “. (Кутийка с Палехска миниатюра), 1975
Но по-късно постоянно още веднъж се трансформира в жаба. Тогава Иван, с цел да помогне на жена си, изгаря кожата… само че се оказва, че по този начин е развалил магията. Сега, с цел да си върне Василиса, ще му се наложи да тръгне на далечно странствуване и да премине през доста тествания.
Кон
Илюстрация към приказката „ Сивка-бурка “. Типография на съдружие „ И.Д. Ситин “, 1906 г.Свободни източници
Конят е едно от най-почитаните животни измежду славяноезичните нации, по тази причина обликът му последователно се влива в редица национални приказки. Той е по едно и също време и правилен другар, и свободолюбиво, своенравно животно. Дивият кон е знак на самата природа – когато скача, земята се тресе, а от ноздрите му излиза дим. Ездачът, който го обуздава, е съвсем всевластен. Богатирите в древноруските епоси наложително се явяват на правилни коне с невероятна мощ и скорост.
Третяковска изложба
Един от най-популярните сюжети е приказката за вълшебния кон „ Сивка-бурка “. Той се появява единствено пред тези, които имат вяра в него, и ги приканва на откритото поле. Освен това, с цел да им помогне конят, положителните хора би трябвало да преминат през едно изпитание – да влязат през дясното му ухо и да излязат през лявото… Сивка-бурка оказва помощ на героя да извърши неизпълнимо задание от царя – да скочи до висока кула, до която никой до момента не е скачал, и да целуне царската щерка.
Дмитрий Брюханов. Илюстрация към приказката „ Конче гърбоконче “Д. А. Брюханов
Често конят в приказките е претрупан с вълшебен качества – имат крила и даже може да придвижва героя сред световете и да го води до далечни земи, до които простосмъртните не могат да стигнат. Конят оказва помощ на Иван-царския наследник да избави невестата си от плена на злия Кашчей Безсмъртни.
Лисица
Всички съветски деца от доста дребни знаят, че лисицата е най-хитрото животно. Защо ли? Та точно тя единствена от всички горски зверове съумява са измами медената питка. В приказката „ Медената питка “ основният воин е топка тесто, избягало от своите баба и дядо и тръгнало да се търкаля по горската пътечка. Срещат го заекът, вълкът и мечката – и на всички тях то пеело ария и съумяло да продължи по пътя си. И единствено хитрата лисица споделила, че не чува добре и го помолила а се приближи малко – и изяла питката!
Евгений Рачев. Илюстрация към съветската национална приказка „ Медената питка “, 1964Уляновски регионален живописен музей
Между другото, лиса съумява да надхитри освен слабата и глуповата питка. В доста съветски национални приказки тя е въплъщение точно на злия разум – тя може да води за носа всеки, който изиска. И то за лична полза. Особено публикуван е сюжетът, в който Кума Лиса се оказва по-хитра от злия и мощен вълк. С това е обвързвана и националната сентенция „ Лиса ще преведе седем вълка “ (смисълът е, че хитростта е по-могъща от силата).
Руският четец познава и известната легенда на Иван Крилов (който прави нов прочит на античния сюжет на Езоп) за враната и лисицата, където лисицата съумява да открадне сиренцето от враната с ловкост.
Лисицата си има и прозвища – „ лисичка-сестричка “ или уважителното „ Лиса Патрикеевна “ (в чест на именития новгородски княз Патрикей, който манипулира хората за лична изгода). Сред народа доста публикуван е и епитетът „ хитра като лисица “ и постоянно го употребяват за дами (затова и лисицата в съветските приказки постоянно е в женски род).
Вълк
Илюстрация на Иван Билибин към „ Приказка за Иван-царския наследник и сивия вълк “Свободни източници
В съветските гори има доста вълци. Те нормално живеят на глутници и се считат за доста рискови животни. В същото време, те могат да отскачат и до селата, с цел да крадат кокошки или да похапнат овце… Затова и в съветските приказки вълкът често е негативен персонаж, който съставлява заплаха. Фолклорът, с цел да се оправи със страха от това „ зло “, му придава нелепи черти – нелепост, доверчивост. Често в приказките страшният вълк е излъган от хитрата лисица, което демонстрира, че мозъкът и изобретателността тържествуват над грубата мощ.
Виктор Васнецов. „ Иван-царският наследник и сивият вълк “. 1889Третяковска изложба
В същото време има и един изцяло друг облик на „ сивия вълк “. Например, в известната „ Приказка за Иван-царския наследник и сивия вълк “ вълкът е правилно животно. Той води Иван-царския наследник до върха по-бързо от кон и му оказва помощ (и поправя грешките му).
Мечка
Иван Шишкин. „ Утро в боровата гора “, 1889Третяковска изложба
Кафявата мечка е едно от най-популярните животни в съветската просвета – и нищо чудно, че „ съветската мечка “ е въплъщение на Русия, прието по целия свят (и известен воин на карикатури за Русия). Мечката е публикуван облик и в съветската хералдика, който участва на гербовете на доста фамилни родове и съветски градове.
От ляво на дясно: гербовете на Перм, Ярославъл, Велики НовгородСвободни източници
Ако за лъва споделят, че е цар на животните, то за мечката в Рус постоянно е било признато да се споделя, че е стопанин на гората. Това рисково животно абсолютно буди боязън (и ловците, оживели след среща с него, по-късно цялостен живот описват тази история, която с времето придобива нови и нови подробности). И всички се прекланят и богоговеят пред това ужасно животно, считано за свещено. Не било признато даже да изричат името му, по тази причина постоянно го наричали „ късолапия “ или с ласкавото „ мишка “ – има вярване, че сходно почтително отношение ще прогони заплахата. Мечите нокти и кожа употребили за талисмани.
Илюстрация към националната приказка „ Маша и трите мечки “, преразказана от Лев Толстой, 1935Свободни източници
Редица нации, живели на територията на модерна Русия, имат същински фетиш към мечката, изключително езичниците, които съблюдават редица ритуали, свързани с мечките – ловни обреди, специфични песни за укротяване на душата на убитото животно, само че и обети.
Образът на мечката в съветските национални приказки не е еднопосочен. От една страна, тя е мощен бранител на слабите – и собственик на гората, който заслужено взема решение споровете сред животните. А въпреки това, мечката постоянно се държи като добър, само че постоянно едностранчив и слабоумен бабанка. Една от най-известните приказки „ Теремок “ споделя по какъв начин всички животни идват да живеят в празна кула, само че мечката не може да влезе и сяда на върха, като по този начин скапва къщата (Е, по-късно всички дружно си построяват нова къща и стартират да живеят задружно).
Евгений Чарушин. Гравюра към приказката „ Теремок “Художествена просвета на съветския Север, Архангелск
Образът на мечката се среща и в легендите за съветските светци – нормално той се свързва с демонстрация на огромна обич. Сергий Радоженски храни гладна мечка и съвсем я опитомява. Серафим Саровски също храни мечка от ръка.
Михаил Нестеров. Младостта на препободни Сергий, 1892—1897Третяковска изложба
Съвременните бранители на животните, естествено, не биха одобрили това, само че мечките на верига (както и дресираните мечки) са част от съветските национални тържества и празници чак до края на XIX век. Освен това, „ кукерите “ – хора, облечени в костюми на мечки, се канят на селските сватби. Смята се, че сходно опитомяване на „ господаря на тайгата “ е знак на успеха на християнството над езичеството.
Франц Рис. Мечкари в селото, 1857Свободни източници
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
С тях са свързани и доста суеверия. Кои са те?
Жаба
Илюстрация на Иван Билибин към приказката „ Царкинята жаба “Свободни източници
Жабата (между другото, също като змея) е измежду неизменимите жители на вълшебния свят, като най-често е обвързвана с магьосници и тъмни сили. По квакането на жабите в антична Рус са предсказвали времето напролет, а с тяхна помощ са правели и хитри любовни вълшебства.
Във фолклора злата вълшебница Баба Яга постоянно вари в котела си запарка от жаби.
Илюстрация на Иван Билибин към приказката „ Царкинята жаба “Свободни източници
Една от най-популярните съветски приказки е „ Царкинята жаба “. Със зла магия, Василиса Прекрасная е превърната точно в жаба. Иван-царският наследник, който инцидентно я уцелва със стрелата си, е заставен да се ожени за нея (такава е волята на татко му). И се оказва, че в даден миг Василиса може да смъкна кожата си и да се трансформира в прелестна девственица.
Владимир Деулин „ Царкинята жаба “. (Кутийка с Палехска миниатюра), 1975
Но по-късно постоянно още веднъж се трансформира в жаба. Тогава Иван, с цел да помогне на жена си, изгаря кожата… само че се оказва, че по този начин е развалил магията. Сега, с цел да си върне Василиса, ще му се наложи да тръгне на далечно странствуване и да премине през доста тествания.
Кон
Илюстрация към приказката „ Сивка-бурка “. Типография на съдружие „ И.Д. Ситин “, 1906 г.Свободни източници
Конят е едно от най-почитаните животни измежду славяноезичните нации, по тази причина обликът му последователно се влива в редица национални приказки. Той е по едно и също време и правилен другар, и свободолюбиво, своенравно животно. Дивият кон е знак на самата природа – когато скача, земята се тресе, а от ноздрите му излиза дим. Ездачът, който го обуздава, е съвсем всевластен. Богатирите в древноруските епоси наложително се явяват на правилни коне с невероятна мощ и скорост.
Третяковска изложба
Един от най-популярните сюжети е приказката за вълшебния кон „ Сивка-бурка “. Той се появява единствено пред тези, които имат вяра в него, и ги приканва на откритото поле. Освен това, с цел да им помогне конят, положителните хора би трябвало да преминат през едно изпитание – да влязат през дясното му ухо и да излязат през лявото… Сивка-бурка оказва помощ на героя да извърши неизпълнимо задание от царя – да скочи до висока кула, до която никой до момента не е скачал, и да целуне царската щерка.
Дмитрий Брюханов. Илюстрация към приказката „ Конче гърбоконче “Д. А. Брюханов
Често конят в приказките е претрупан с вълшебен качества – имат крила и даже може да придвижва героя сред световете и да го води до далечни земи, до които простосмъртните не могат да стигнат. Конят оказва помощ на Иван-царския наследник да избави невестата си от плена на злия Кашчей Безсмъртни.
Лисица
Всички съветски деца от доста дребни знаят, че лисицата е най-хитрото животно. Защо ли? Та точно тя единствена от всички горски зверове съумява са измами медената питка. В приказката „ Медената питка “ основният воин е топка тесто, избягало от своите баба и дядо и тръгнало да се търкаля по горската пътечка. Срещат го заекът, вълкът и мечката – и на всички тях то пеело ария и съумяло да продължи по пътя си. И единствено хитрата лисица споделила, че не чува добре и го помолила а се приближи малко – и изяла питката!
Евгений Рачев. Илюстрация към съветската национална приказка „ Медената питка “, 1964Уляновски регионален живописен музей
Между другото, лиса съумява да надхитри освен слабата и глуповата питка. В доста съветски национални приказки тя е въплъщение точно на злия разум – тя може да води за носа всеки, който изиска. И то за лична полза. Особено публикуван е сюжетът, в който Кума Лиса се оказва по-хитра от злия и мощен вълк. С това е обвързвана и националната сентенция „ Лиса ще преведе седем вълка “ (смисълът е, че хитростта е по-могъща от силата).
Руският четец познава и известната легенда на Иван Крилов (който прави нов прочит на античния сюжет на Езоп) за враната и лисицата, където лисицата съумява да открадне сиренцето от враната с ловкост.
Лисицата си има и прозвища – „ лисичка-сестричка “ или уважителното „ Лиса Патрикеевна “ (в чест на именития новгородски княз Патрикей, който манипулира хората за лична изгода). Сред народа доста публикуван е и епитетът „ хитра като лисица “ и постоянно го употребяват за дами (затова и лисицата в съветските приказки постоянно е в женски род).
Вълк
Илюстрация на Иван Билибин към „ Приказка за Иван-царския наследник и сивия вълк “Свободни източници
В съветските гори има доста вълци. Те нормално живеят на глутници и се считат за доста рискови животни. В същото време, те могат да отскачат и до селата, с цел да крадат кокошки или да похапнат овце… Затова и в съветските приказки вълкът често е негативен персонаж, който съставлява заплаха. Фолклорът, с цел да се оправи със страха от това „ зло “, му придава нелепи черти – нелепост, доверчивост. Често в приказките страшният вълк е излъган от хитрата лисица, което демонстрира, че мозъкът и изобретателността тържествуват над грубата мощ.
Виктор Васнецов. „ Иван-царският наследник и сивият вълк “. 1889Третяковска изложба
В същото време има и един изцяло друг облик на „ сивия вълк “. Например, в известната „ Приказка за Иван-царския наследник и сивия вълк “ вълкът е правилно животно. Той води Иван-царския наследник до върха по-бързо от кон и му оказва помощ (и поправя грешките му).
Мечка
Иван Шишкин. „ Утро в боровата гора “, 1889Третяковска изложба
Кафявата мечка е едно от най-популярните животни в съветската просвета – и нищо чудно, че „ съветската мечка “ е въплъщение на Русия, прието по целия свят (и известен воин на карикатури за Русия). Мечката е публикуван облик и в съветската хералдика, който участва на гербовете на доста фамилни родове и съветски градове.
От ляво на дясно: гербовете на Перм, Ярославъл, Велики НовгородСвободни източници
Ако за лъва споделят, че е цар на животните, то за мечката в Рус постоянно е било признато да се споделя, че е стопанин на гората. Това рисково животно абсолютно буди боязън (и ловците, оживели след среща с него, по-късно цялостен живот описват тази история, която с времето придобива нови и нови подробности). И всички се прекланят и богоговеят пред това ужасно животно, считано за свещено. Не било признато даже да изричат името му, по тази причина постоянно го наричали „ късолапия “ или с ласкавото „ мишка “ – има вярване, че сходно почтително отношение ще прогони заплахата. Мечите нокти и кожа употребили за талисмани.
Илюстрация към националната приказка „ Маша и трите мечки “, преразказана от Лев Толстой, 1935Свободни източници
Редица нации, живели на територията на модерна Русия, имат същински фетиш към мечката, изключително езичниците, които съблюдават редица ритуали, свързани с мечките – ловни обреди, специфични песни за укротяване на душата на убитото животно, само че и обети.
Образът на мечката в съветските национални приказки не е еднопосочен. От една страна, тя е мощен бранител на слабите – и собственик на гората, който заслужено взема решение споровете сред животните. А въпреки това, мечката постоянно се държи като добър, само че постоянно едностранчив и слабоумен бабанка. Една от най-известните приказки „ Теремок “ споделя по какъв начин всички животни идват да живеят в празна кула, само че мечката не може да влезе и сяда на върха, като по този начин скапва къщата (Е, по-късно всички дружно си построяват нова къща и стартират да живеят задружно).
Евгений Чарушин. Гравюра към приказката „ Теремок “Художествена просвета на съветския Север, Архангелск
Образът на мечката се среща и в легендите за съветските светци – нормално той се свързва с демонстрация на огромна обич. Сергий Радоженски храни гладна мечка и съвсем я опитомява. Серафим Саровски също храни мечка от ръка.
Михаил Нестеров. Младостта на препободни Сергий, 1892—1897Третяковска изложба
Съвременните бранители на животните, естествено, не биха одобрили това, само че мечките на верига (както и дресираните мечки) са част от съветските национални тържества и празници чак до края на XIX век. Освен това, „ кукерите “ – хора, облечени в костюми на мечки, се канят на селските сватби. Смята се, че сходно опитомяване на „ господаря на тайгата “ е знак на успеха на християнството над езичеството.
Франц Рис. Мечкари в селото, 1857Свободни източници
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ