ЧСИ, вдигнал запори на задлъжнялия бизнесмена Куртулду: Исканията на кредитора бяха прекомерни
Частният правосъден извършите, вдигнал запорите за над 1 милион евро на скандалния предприемач Ахмет Куртулду, отхвърли да е направил това нестимулирано.
Прочетете още
Причината за отхвърли му да извърши наложените възбрани и запори, поискани от банката заемодател, на която Куртулду е задлъжнял, е диспропорция. Иначе казано – „ Търговска банка Д “ е поискала от притежателя на „ Сарс Груп “ парцели на стойност в пъти по-голяма от борчовете му. Това се показва в отговора на правосъдния реализатор Тодор Луков, постъпил след питане на TrafficNews.
В предишна наша обява ви разказахме, че пред съда банката е обжалвала разпореждане на ЧСИ, с което той отхвърля да наложи поисканите от нея запори. В решение на Окръжен съд-Пловдив тричленен състав пък се показва, че е „ безусловно неразбираемо “ (бел.ав. – откъс от правосъдното решение) каква е повода правосъдният реализатор да работи по този начин.
В публикацията ни бе представена част от решението на Окръжния съд, което след това Луков дефинира като „ нелогична “. („ При това състояние обжалвания правосъден акт не може да се ревизира за правомерност от съда, защото изобщо не е ясно по какви аргументи правосъдният реализатор е решил да откаже осъществяването на взискателя, което към този момент е почнал “.).
Изпълнителят декларира, че е дал обосновка на дейностите си: „ В съответния изпълнителен развой е постановено повдигане на към този момент наложени обезпечителни ограничения, само че това не е станало " без причина ", а претекстовете си за това съм изложил пред уважаемия съд сега, в който законът изисква това “, споделя Луков.
За да наблюдава логиката на издаденото от него разпореждане, медията ни помоли за отговор и на следните въпроси: Какви са претекстовете, с които е издал обжалваното разпореждане, и на какво съображение е показал, че жалбата на „ Търговска Банка Д “ е неоснователна?
Съдебният реализатор бе безапелационен – отказал е да извърши наложените запори, тъй като банката е поискала от Ахмет Куртулду парцели и дружествени дялове, които надвишават по стойност задължения към нея.
Понякога кредиторите преследват свои стопански ползи, по тази причина пък законът пази правата на длъжниците. Именно подобен проблем е възникнал в случая с „ Търговска банка “ и притежателя на „ Сарс Груп “, счита Луков. За да не засегне имуществото на Куртулду, защото точно той дава отговор за възможни вреди при диспропорция на наложените обезпечения, той отказал да го запорира в този му размер.
От отговора му обаче можем да предположим, че съгласно него съдът не е бил задоволително правилен в метода, по който е описал (още повече взел) решението си. Това въодушевление дава следния абзац: „ Смисълът на тези претекстове (бел.ав. - изложените пред съда) е същият, както на причините в актуалното изложение… Дали обстоятелствата в кориците на изпълнителното дело и съпътстващите делото претекстове са взети поради при произнасянето и в случай че – не, за какво, са въпроси, чийто получател не е правосъдният реализатор “.
Публикуваме отговорът на частния правосъден реализатор Тодор Луков /без редакторска намеса/:
Предлагам на вниманието на читателите Ви идващото ревю в опит да дава справедлива и професионална позиция по изложените въпроси в публикация от 08.01.2023, озаглавена " Без ясна причина! ЧСИ подвигна запори за милиони евро на заборчлял пловдивски предприемач. " Предварително прецизирам, че конкретиката е лимитирана от дължимата конфиденциалност, която е присъща на ред свободни правни специалности, в това число, само че освен – юристи, нотариуси, правосъдни реализатори, както и на всички магистрати касателно персонална или друга сензитивна информация станала им известна при осъществяване на служебните отговорности.
Бих желал да стартира с неизчерпателен семантичен и юридически анализ на оферти от Вас откъс: „ Съдия изпълнителят не е изложил претекстове, за какво е решил да вдигне наложените запори и възбрани. При това състояние обжалвания (пунктуацията е запазена) правосъден акт не може да се ревизира за правомерност от съда, тъй като въобще не е ясно по какви аргументи правосъдният реализатор е решил да откаже осъществяването на взискателя, което към този момент е почнал “. " Съдия-изпълнители " в България няма от 2008г., правилното название на длъжността е " правосъден реализатор ", бил той частен или държавен. Това, между другото се обяснява от второто изречение на цитирания абзац. Гражданският процесуален кодекс, който регламентира осъществяването, не съдържа условие правосъдният реализатор да стимулира актовете си. Това е по този начин, тъй като те по същината си са изпълнителни дейности (или отводи да се извършат такива). Това е една от отликите по отношение на правосъдните актове, за които законът съдържа категорично условие за претекстове – за правосъдните решения без изключение, а за определенията в частта, в която съдържат отхвърлителен диспозитив (т.е. – нещо поискано се отказва). Актът на правосъдния реализатор по същността си не е правосъден акт, такива актове постановява единствено съдът. Съдебният реализатор прави изпълнителни дейности, известна част от които се обективират в актове, като въпросното обжалвано разпореждане, само че заради естеството на изпълнителния развой, целящ оперативни дейности в осъществяване на към този момент присъдено право (притезание), изпълнителният орган преценява законосъобразността им въз основа на просветителния и квалификационния си ценз, експонирайки обстоятелствата към правото без да е задължен да излага официални претекстове за всяко едно деяние все още на осъществяването му. С цел визуализация всеки би могъл да достъпи обществения указател на Агенция по вписванията и да види, че нито една забрана или разпореждане за възлагане не съдържат претекстове. Лексикалната структура " въобще не е ясно по какви аргументи правосъдният реализатор е решил да откаже осъществяването на взискателя, което към този момент е почнал " е нелогична , тъй като започването на осъществяването става с съответно изпълнително деяние, което при положение, че е осъществено, няма по какъв начин да е отказано.
Истина е, че в съответния изпълнителен развой е постановено повдигане на към този момент наложени обезпечителни ограничения (запори и възбрани), само че това не е станало " без причина ", а претекстовете си за това съм изложил пред уважаемия съд сега, в който законът изисква това – при администриране на жалбата на взискателя и даването й на съда (436, ал.3 ГПК). Предполагам, че за непрофесионалния четец е разбираема логиката на закона – щом претекстове се изискват категорично във връзка обжалване на дейностите на правосъдния реализатор, то той дължи да обясни на съда правната си обосновка единствено за обжалваните дейности, а не за всички. Това, че съдът е отменил постановлението е в пълномощията му, само че също по този начин от наличието на решението е очевидно, че не е дискредитирано постановеното повдигане на възбрани. Същността на претекста за анулация се заключава в горецитирания абзац, посочен категорично в публикацията от 08.01.2023, систематизирано казано – липса на претекстове и неизясненост на аргументи.
В конкретика нещата стоят по този начин:
По въпросното изпълнително дело, предмет на публикацията Ви, с молба взискателят (кредитор) е показал настоящ размер на задължението, както следва: 5__ ___,__ евро (числото е шестцифрено) законна рента и 2_ ___,__ лв. разходи (числото е петцифрено).
С предписание и въз основа на искане на взискателя са наложени голям брой запори и възбрани върху имуществото на длъжниците. Извършен е списък на възбранен неподвижен парцел с повърхност 14 386 кв.м в град Пловдив, благосъстоятелност на длъжника по изп. дело С.Г. и К. ООД. Същият е ипотекиран за поръчителство на вземането на банката заемодател. Имотът е оценен от експерт на стойност 3 ________,00 лева (числото е седемцифрено), в пъти по-висока от вземането по делото.
Постъпило е несъгласие от длъжника А.К. за диспропорция (разбирай - прекомерност) на наложените по делото обезпечителни ограничения и подхванатите изпълнителни дейности. Това несъгласие е изпратено за мнение на кредитора, чийто отговор е в тенденция, че не възразява да бъдат вдигнати запори на дружествени дялове и на МПС-ва.
С разпореждане при съществуване на единодушие на взискателя, са вдигнати наложените запори върху дружествените дялове, благосъстоятелност на длъжника по изп. дело А.К. В тази част постановлението не е подлежало на обжалване, защото действието е доказано от кредитора. В останалата част досежно повдигането на наложени възбрани на недвижими парцели, благосъстоятелност на длъжника А.К., актът е подлежал на обжалване.
Какво постанова повдигане на наложени обезпечения по изпълнителното дело?
Съгласно наредбата на член 442а Граждански процесуален кодекс правосъдният реализатор дава отговор за вреди при диспропорция на наложените обезпечения. Иначе казано, осъществяването не би трябвало да засегне част от имуществото на длъжника, която надвишава размера на вземането. Това разбираемо е детайл от отбраната на правата на длъжника, обезпечена от закона. В на практика проект, обаче прецизирането на стойностните измерения на запорираното и/или възбраненото имущество не е нито еднопосочен, нито бърз развой. Това е по този начин, тъй като постоянно при преценката се употребяват, чрез официална процедура, специфични познания и умения, разбор на пазарната (по същината си променлива и динамична) обстановка и под. Ето за какво нерядко се оказва в ретроспекция, че цената на запорираното и/или възбраненото надвишава размера на дълга или пък не е задоволителна да го обезпечи. Кредиторите, от своя страна, преследват свои законни стопански цели и ползи, които не са наложително пречупени през призмата на процесуалния закон. Мисията на правосъдния реализатор е да откри положителната мяра, кореспондираща освен с буквата, а и с духа на закона. По тази, а и по други аргументи, в практиката нерядко се стига до освобождение на част от имуществото на длъжника от осъществяване, а също и до отвод да се предприеме поискано изпълнително деяние.
При несъгласие от длъжника, правосъдният реализатор е задължен да съобрази дали цената на парцелите, върху които е наложена забрана, е съответна на дълга по изпълнителното дело, или го надвишава. В съответния случай имуществото е оценено на доста по-висока стойност от размера на задължението. Разпореждането за повдигането на възбраните върху имуществото на А.К., на стойност, надхвърляща размера на вземането, не е било дефинитивно и е дадена опция на кредитора да го апелира. Същото е анулирано от съда на съображение, обосноваващо незаконност на " правосъдни актове " /липса на мотиви/, а не заради незаконосъобразна преценка на правосъдния реализатор. В реалност законосъобразността на дейностите на правосъдния реализатор следва да се преценява от съда въз основа на всички материали, приложени по делото. В сегашния случай жалбата е управлявана към въззивната инстанция с цялостно копие на изпълнителното дело и подробни претекстове (по член 436, ал.3 ГПК), в които обосновано и в детайли е посочено за какво и на какво съображение, в качеството си на правосъден реализатор съм счел, че следва да се заличат възбрани върху парцели на дебитор по изп. дело (вх.№ 31429/28.11.2022 г.). Смисълът на тези претекстове е същият, както на причините в актуалното ревю, единствената разлика, е, че терминологията е прецизно професионална – разбираемо за какво. Дали обстоятелствата в кориците на изпълнителното дело и съпътстващите делото претекстове са взети поради при произнасянето и в случай че – не, за какво, са въпроси, чийто получател не е правосъдният реализатор. Въпросните материали и понастоящем се намират в съответното деловодство на Оценка за съвместимост Пловдив. Оставам на Вас и Вашите читатели не леката, при посочените условия, задача да осмислят до каква степен поднесеното в публикацията от 08.01.2023 г. кореспондира с действителността като фактология и интерпретация.
На въпроса Ви какво следва, мъчно може да се даде отговор отвън полето на сугестивната нечиста сделка. Обезпеченията, повдигането, на които е анулирано, ще останат, само че дали по отношение на тези парцели ще има интензивно осъществяване зависи от взискателя. Съдебният реализатор е админ на процедура, по която дейна страна е взискателят, а по-скоро отбранителната позиция е на длъжника. Както се вижда, обаче, последният може да се позове на законовата защита на правата си и в този смисъл дейностите по осъществяването значително са предпоставени от идващото процесуално държание на страните.
Благодаря за предоставената опция за отговор!
Прочетете още
Причината за отхвърли му да извърши наложените възбрани и запори, поискани от банката заемодател, на която Куртулду е задлъжнял, е диспропорция. Иначе казано – „ Търговска банка Д “ е поискала от притежателя на „ Сарс Груп “ парцели на стойност в пъти по-голяма от борчовете му. Това се показва в отговора на правосъдния реализатор Тодор Луков, постъпил след питане на TrafficNews.
В предишна наша обява ви разказахме, че пред съда банката е обжалвала разпореждане на ЧСИ, с което той отхвърля да наложи поисканите от нея запори. В решение на Окръжен съд-Пловдив тричленен състав пък се показва, че е „ безусловно неразбираемо “ (бел.ав. – откъс от правосъдното решение) каква е повода правосъдният реализатор да работи по този начин.
В публикацията ни бе представена част от решението на Окръжния съд, което след това Луков дефинира като „ нелогична “. („ При това състояние обжалвания правосъден акт не може да се ревизира за правомерност от съда, защото изобщо не е ясно по какви аргументи правосъдният реализатор е решил да откаже осъществяването на взискателя, което към този момент е почнал “.).
Изпълнителят декларира, че е дал обосновка на дейностите си: „ В съответния изпълнителен развой е постановено повдигане на към този момент наложени обезпечителни ограничения, само че това не е станало " без причина ", а претекстовете си за това съм изложил пред уважаемия съд сега, в който законът изисква това “, споделя Луков.
За да наблюдава логиката на издаденото от него разпореждане, медията ни помоли за отговор и на следните въпроси: Какви са претекстовете, с които е издал обжалваното разпореждане, и на какво съображение е показал, че жалбата на „ Търговска Банка Д “ е неоснователна?
Съдебният реализатор бе безапелационен – отказал е да извърши наложените запори, тъй като банката е поискала от Ахмет Куртулду парцели и дружествени дялове, които надвишават по стойност задължения към нея.
Понякога кредиторите преследват свои стопански ползи, по тази причина пък законът пази правата на длъжниците. Именно подобен проблем е възникнал в случая с „ Търговска банка “ и притежателя на „ Сарс Груп “, счита Луков. За да не засегне имуществото на Куртулду, защото точно той дава отговор за възможни вреди при диспропорция на наложените обезпечения, той отказал да го запорира в този му размер.
От отговора му обаче можем да предположим, че съгласно него съдът не е бил задоволително правилен в метода, по който е описал (още повече взел) решението си. Това въодушевление дава следния абзац: „ Смисълът на тези претекстове (бел.ав. - изложените пред съда) е същият, както на причините в актуалното изложение… Дали обстоятелствата в кориците на изпълнителното дело и съпътстващите делото претекстове са взети поради при произнасянето и в случай че – не, за какво, са въпроси, чийто получател не е правосъдният реализатор “.
Публикуваме отговорът на частния правосъден реализатор Тодор Луков /без редакторска намеса/:
Предлагам на вниманието на читателите Ви идващото ревю в опит да дава справедлива и професионална позиция по изложените въпроси в публикация от 08.01.2023, озаглавена " Без ясна причина! ЧСИ подвигна запори за милиони евро на заборчлял пловдивски предприемач. " Предварително прецизирам, че конкретиката е лимитирана от дължимата конфиденциалност, която е присъща на ред свободни правни специалности, в това число, само че освен – юристи, нотариуси, правосъдни реализатори, както и на всички магистрати касателно персонална или друга сензитивна информация станала им известна при осъществяване на служебните отговорности.
Бих желал да стартира с неизчерпателен семантичен и юридически анализ на оферти от Вас откъс: „ Съдия изпълнителят не е изложил претекстове, за какво е решил да вдигне наложените запори и възбрани. При това състояние обжалвания (пунктуацията е запазена) правосъден акт не може да се ревизира за правомерност от съда, тъй като въобще не е ясно по какви аргументи правосъдният реализатор е решил да откаже осъществяването на взискателя, което към този момент е почнал “. " Съдия-изпълнители " в България няма от 2008г., правилното название на длъжността е " правосъден реализатор ", бил той частен или държавен. Това, между другото се обяснява от второто изречение на цитирания абзац. Гражданският процесуален кодекс, който регламентира осъществяването, не съдържа условие правосъдният реализатор да стимулира актовете си. Това е по този начин, тъй като те по същината си са изпълнителни дейности (или отводи да се извършат такива). Това е една от отликите по отношение на правосъдните актове, за които законът съдържа категорично условие за претекстове – за правосъдните решения без изключение, а за определенията в частта, в която съдържат отхвърлителен диспозитив (т.е. – нещо поискано се отказва). Актът на правосъдния реализатор по същността си не е правосъден акт, такива актове постановява единствено съдът. Съдебният реализатор прави изпълнителни дейности, известна част от които се обективират в актове, като въпросното обжалвано разпореждане, само че заради естеството на изпълнителния развой, целящ оперативни дейности в осъществяване на към този момент присъдено право (притезание), изпълнителният орган преценява законосъобразността им въз основа на просветителния и квалификационния си ценз, експонирайки обстоятелствата към правото без да е задължен да излага официални претекстове за всяко едно деяние все още на осъществяването му. С цел визуализация всеки би могъл да достъпи обществения указател на Агенция по вписванията и да види, че нито една забрана или разпореждане за възлагане не съдържат претекстове. Лексикалната структура " въобще не е ясно по какви аргументи правосъдният реализатор е решил да откаже осъществяването на взискателя, което към този момент е почнал " е нелогична , тъй като започването на осъществяването става с съответно изпълнително деяние, което при положение, че е осъществено, няма по какъв начин да е отказано.
Истина е, че в съответния изпълнителен развой е постановено повдигане на към този момент наложени обезпечителни ограничения (запори и възбрани), само че това не е станало " без причина ", а претекстовете си за това съм изложил пред уважаемия съд сега, в който законът изисква това – при администриране на жалбата на взискателя и даването й на съда (436, ал.3 ГПК). Предполагам, че за непрофесионалния четец е разбираема логиката на закона – щом претекстове се изискват категорично във връзка обжалване на дейностите на правосъдния реализатор, то той дължи да обясни на съда правната си обосновка единствено за обжалваните дейности, а не за всички. Това, че съдът е отменил постановлението е в пълномощията му, само че също по този начин от наличието на решението е очевидно, че не е дискредитирано постановеното повдигане на възбрани. Същността на претекста за анулация се заключава в горецитирания абзац, посочен категорично в публикацията от 08.01.2023, систематизирано казано – липса на претекстове и неизясненост на аргументи.
В конкретика нещата стоят по този начин:
По въпросното изпълнително дело, предмет на публикацията Ви, с молба взискателят (кредитор) е показал настоящ размер на задължението, както следва: 5__ ___,__ евро (числото е шестцифрено) законна рента и 2_ ___,__ лв. разходи (числото е петцифрено).
С предписание и въз основа на искане на взискателя са наложени голям брой запори и възбрани върху имуществото на длъжниците. Извършен е списък на възбранен неподвижен парцел с повърхност 14 386 кв.м в град Пловдив, благосъстоятелност на длъжника по изп. дело С.Г. и К. ООД. Същият е ипотекиран за поръчителство на вземането на банката заемодател. Имотът е оценен от експерт на стойност 3 ________,00 лева (числото е седемцифрено), в пъти по-висока от вземането по делото.
Постъпило е несъгласие от длъжника А.К. за диспропорция (разбирай - прекомерност) на наложените по делото обезпечителни ограничения и подхванатите изпълнителни дейности. Това несъгласие е изпратено за мнение на кредитора, чийто отговор е в тенденция, че не възразява да бъдат вдигнати запори на дружествени дялове и на МПС-ва.
С разпореждане при съществуване на единодушие на взискателя, са вдигнати наложените запори върху дружествените дялове, благосъстоятелност на длъжника по изп. дело А.К. В тази част постановлението не е подлежало на обжалване, защото действието е доказано от кредитора. В останалата част досежно повдигането на наложени възбрани на недвижими парцели, благосъстоятелност на длъжника А.К., актът е подлежал на обжалване.
Какво постанова повдигане на наложени обезпечения по изпълнителното дело?
Съгласно наредбата на член 442а Граждански процесуален кодекс правосъдният реализатор дава отговор за вреди при диспропорция на наложените обезпечения. Иначе казано, осъществяването не би трябвало да засегне част от имуществото на длъжника, която надвишава размера на вземането. Това разбираемо е детайл от отбраната на правата на длъжника, обезпечена от закона. В на практика проект, обаче прецизирането на стойностните измерения на запорираното и/или възбраненото имущество не е нито еднопосочен, нито бърз развой. Това е по този начин, тъй като постоянно при преценката се употребяват, чрез официална процедура, специфични познания и умения, разбор на пазарната (по същината си променлива и динамична) обстановка и под. Ето за какво нерядко се оказва в ретроспекция, че цената на запорираното и/или възбраненото надвишава размера на дълга или пък не е задоволителна да го обезпечи. Кредиторите, от своя страна, преследват свои законни стопански цели и ползи, които не са наложително пречупени през призмата на процесуалния закон. Мисията на правосъдния реализатор е да откри положителната мяра, кореспондираща освен с буквата, а и с духа на закона. По тази, а и по други аргументи, в практиката нерядко се стига до освобождение на част от имуществото на длъжника от осъществяване, а също и до отвод да се предприеме поискано изпълнително деяние.
При несъгласие от длъжника, правосъдният реализатор е задължен да съобрази дали цената на парцелите, върху които е наложена забрана, е съответна на дълга по изпълнителното дело, или го надвишава. В съответния случай имуществото е оценено на доста по-висока стойност от размера на задължението. Разпореждането за повдигането на възбраните върху имуществото на А.К., на стойност, надхвърляща размера на вземането, не е било дефинитивно и е дадена опция на кредитора да го апелира. Същото е анулирано от съда на съображение, обосноваващо незаконност на " правосъдни актове " /липса на мотиви/, а не заради незаконосъобразна преценка на правосъдния реализатор. В реалност законосъобразността на дейностите на правосъдния реализатор следва да се преценява от съда въз основа на всички материали, приложени по делото. В сегашния случай жалбата е управлявана към въззивната инстанция с цялостно копие на изпълнителното дело и подробни претекстове (по член 436, ал.3 ГПК), в които обосновано и в детайли е посочено за какво и на какво съображение, в качеството си на правосъден реализатор съм счел, че следва да се заличат възбрани върху парцели на дебитор по изп. дело (вх.№ 31429/28.11.2022 г.). Смисълът на тези претекстове е същият, както на причините в актуалното ревю, единствената разлика, е, че терминологията е прецизно професионална – разбираемо за какво. Дали обстоятелствата в кориците на изпълнителното дело и съпътстващите делото претекстове са взети поради при произнасянето и в случай че – не, за какво, са въпроси, чийто получател не е правосъдният реализатор. Въпросните материали и понастоящем се намират в съответното деловодство на Оценка за съвместимост Пловдив. Оставам на Вас и Вашите читатели не леката, при посочените условия, задача да осмислят до каква степен поднесеното в публикацията от 08.01.2023 г. кореспондира с действителността като фактология и интерпретация.
На въпроса Ви какво следва, мъчно може да се даде отговор отвън полето на сугестивната нечиста сделка. Обезпеченията, повдигането, на които е анулирано, ще останат, само че дали по отношение на тези парцели ще има интензивно осъществяване зависи от взискателя. Съдебният реализатор е админ на процедура, по която дейна страна е взискателят, а по-скоро отбранителната позиция е на длъжника. Както се вижда, обаче, последният може да се позове на законовата защита на правата си и в този смисъл дейностите по осъществяването значително са предпоставени от идващото процесуално държание на страните.
Благодаря за предоставената опция за отговор!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ