(Charlie Chaplin, 1925) Светът ми даде най-доброто, което имаше, и

Голямата любов е най-красивото от всички разочарования за един творец, защото той не намира думи да я изрази ~ Чарли ЧАПЛИН

(Charlie Chaplin, 1925)

Светът ми даде най-хубавото, което имаше, и малко от най-лошото. Каквито и да са били превратностите на ориста в моя живот, мисля, че щастието и нещастието връхлитат инцидентно като облаци през лятото. След като разбрах това, неприятностите в никакъв случай не ме смущаваха доста, а хубавите неща ми носят приятна изненада. Аз нямам избран проект за живота, нямам витална философия – без значение дали сме мъдри или глупци, всички би трябвало да се борим с живота. Аз съм променчив – от време на време дребни неща ме нервират, а злополуките ме оставят безучастен.

И въпреки всичко, в този момент животът ми е по-вълнуващ от всеки път. Здрав съм, към момента мога да създавам и имам проекти да фотографирам още филми... Продължавам да бъда доста упорит – в никакъв случай не бих могъл да се примиря с бездействието. Има доста неща, които бих желал да направя – с изключение на някои незавършени кино сюжети, бих желал да напиша една пиеса и една опера – в случай че времето ми разреши.

Шопенхауер споделя, че щастието е отрицателно положение, само че аз не съм склонен с него. През последните 20 години аз разбрах какво е благополучие. Имах щастието да се оженя за прелестна жена. Бих желал да пиша повече по този въпрос, само че става дума за обич, а огромната обич е най-красивото от всички разочарования за един създател, тъй като той не намира думи да я изрази. В живота ми с Уна непрекъснато и отначало откривам дълбочината и хубостта на нейния темперамент. Дори когато тя върви пред мен по тесните улички на Веве и следя непрестореното й достолепие, изящната й стройна дребна фигура, прибраната й тъмна коса, по която личат няколко сребърни влакна, в мен ненадейно прелива вълна от обич и удивление от всичко, което тя съставлява, а в гърлото ми засяда буца.

Сред цялото това благополучие, аз от време на време сядам на терасата при залез-слънце, виждам през необятната зелена ливада към езерото в далечината, а зад него – към спокойните планини и в това въодушевление не мисля за нищо и гълтам прелестната им ведрина.

Чарли Чаплин