Най-сериозното изпитание пред китайската лунна мисия тепърва предстои
“Чанг’e 5 ” не е първата двупосочна задача от Земята до повърхността на Луната и назад. В интервала сред 1969 и 1972 година общо шест експедиции “Аполо ” правят кацания на естествения ни сателит – всичките пилотирани. Между 1970 и 1976 година Съюз на съветските социалистически републики изстрелва три възвръщаеми лунни задачи, които, въпреки и да са безпилотни, кацат на Луната, взимат проби и доставят пробите на Земята.
Мисията “Луна 16 ” на Съюз на съветските социалистически републики. Photo credit: USSR
Съветските лунни задачи са се отличавали от американските по един значителен индикатор. Всеки спускаем уред от възвръщаемите сонди на серията “Луна ” се е състоял от долна степен за прилуняване, горна степен за отлитане от лунната повърхнина и възвръщаема капсула с резервоар за помещаване на пробите. След тяхното събиране отлитащата степен е изпращала възвръщаемата капсула на директен курс назад към Земята.
Американските кораби “Аполо ” са работили на различен принцип. След като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин първи кацнали на Луната и завършили задачата си, те не са се отправили непосредствено към Земята след връщането им в модула “Ийгъл ”. Вместо това горната му степен е изхвърчала от лунната повърхнина и бързо се е ускорила до скорост 2 000 м/сек. След това минали няколко дълги часа, преди тази степен да се срещне с командния модул в орбита и да се скачи с него. Това е бил най-опасният миг от цялата експедиция. Скачването в окололунна орбита се е осъществило надалеч от Земята, с най-малък надзор от наземното управление и не е имало никаква гаранция, че ще проработи. Слава Богу всичко минало наред, а Армстронг и Олдрин се прибрали сполучливо. През идващите четири години пет други експедиции последвали стъпките на двамата астронавти.
На тази фотография, снимана през юли 1969 година от астронавта Майкъл Колинс на борда на командния модул “Колумбия ”, се вижда приближаващата към него горна степен с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Степента се скачила с кораба-майка, след което противоположното странствуване към Земята почнало. Photo credit: NASA
Утре, на 3 декември, галактическата задача на Китай “Чанг’e 5 ” би трябвало да направи това, което американските астронавти са постигнали в края на 60-те и началото на 70-те години, само че за разлика от тогавашните задачи, процедурата ще се свърши в безпилотен режим. Може да кажем, че китайската задача съставлява безпилотно повтаряне на профила на “Аполо ”, а не на този на руските роботизирани експедиции “Луна ”. Очакванията са на следващия ден възвръщаемата степен да излети и бързо да се форсира до окололунна орбита с първоначални параметри 15 на 180 километра. Впоследствие степента сама ще поправя орбиталните си параметри, с цел да се изравни и скачи с чакащия я горе орбитален отсек. Едва тогава събраните скали и проби ще бъдат трансферирани в спускаемата капсула и противоположното странствуване към Земята може да стартира.
Същото е като “Аполо ”, само че без присъединяване на водач. Бордовите компютри би трябвало да изпълнят интервенцията безупречно.
Схемата в действителност е по-сложна спрямо непосредствено отправящите се към Земята възвръщаеми модули на руските задачи, само че разликата ще е осезаема. Навремето Съюз на съветските социалистически републики са съумели да доставят на Земята единствено няколкостотин грама от лунния грунд. Благодарение на скачването в лунна орбита американците сполучили да изпратят хора на Луната. Настоящата задача на Китай е роботизирана, само че окололунното съединяване разрешава събиране на доста по-голямо количество скали и реголит, в сравнение с е било допустимо по времето на руските експедиции. Очакванията са на Земята да дойдат до 2 кг проби!
Освен това “Чанг’e 5 ” съставлява безпилотна подготовка за отработване на технологии, които някой ден ще се употребяват и за пилотирани лунни експедиции на Китай.
Според предварителните проекти китайски крайник би трябвало да стъпи на Луната през 2029 или 2030 година.
