Евгений Кънев: Хората ли се отдалечиха от църквата ни или обратно?
Бях впечатлен и прелестно сюрпризиран от мащаба, задълбочеността и времето за отразяване на поклонението от всички медии. Надежда, че някаква нематериалност към момента участва в нашето общество.
След това се замислих - за какво постоянно отдаваме единствено респект на хората, които към този момент не са сред нас - било на нашите национални герои, било на хора, до неотдавна сред нас, които никой не е забелязвал. Затова и едвам post mortem голямото болшинство българи схванаха в действителност кой е бил Неофит - нашия патриарх.
Дали не е тъй като българите обичаме да честваме някого, само че не и да следваме неговата житейска философия?
Не е ли по този начин с Левски - всяка година го честваме по няколко пъти, а съвсем никой освен не е подготвен да следва заветите му, камо ли да жертва себе си за общото богатство? А множеството политици и самият президент - преклонен единствено в такива дни - са по-скоро негов противовес с разколните си каузи, само че се кичат с думите и лика на Левски, когато е нужно.
Дали тъй като в живия живот такива хора са престижи, които би трябвало да бъдат унищожени или унизени? Защото са рисков образец и опция за поведенчески модел - и по тази причина не получават почит, с цел да не хвърлят сянка върху рейтинга на нечия незначителност? И се празнуват едвам, когато си отидат от света, тъй като - по Дебелянов - “мъртвият не ни е към този момент зложелател? ”
Но има и различен главен ракурс към това публично събитие, който бе обиден в едно ТВ студио.
Хората ли се отдалечиха от църквата ни или назад?
И двете тези са правилни. Хората се отдалечиха, тъй като в целия свят е по този начин - това е плодът на модерността, консюмеризма, на високия витален стандарт. Когато човек не е изправен пред фундаментални алтернативи за своя живот той по-рядко се уповава на силата на Божественото.
Но и нашата Църква се отдалечи от хората.
На първо място, тъй като имаше прекомерно доста кавги с несвяти хора в нея - демонстриращи веществен стандарт и лакомия към земните богатства. Знаем за прякора на един митрополит; за църковните имоти; за потайносттта, която не позволява страната до стопанската система на църквата.
На второ място, нашата Църква се отдалечи от всекидневието и злободневието на българите, когато най-вече им е нужна. Няма да не помни по какъв начин тя насърчаваше по време на пандемия хората да вървят в храмовете без защитни ограничения - за разлика от другите църкви, вероятно прегърнала антинаучното подмолно разбиране за природата на вируса. Какво доверие може да се има на институция, която слага здравето и живота на миряните в риск?
На трето място, нашата Църква в огромна степен и отвън нейния статут функционираше като дъщерна организация на Руската черква - инструмент на Путинизма. Не можем да забравим унизителното отношение на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) полковника Гундяев, а.к.а съветски патриарх Кирил към България и нашите президент и вицепрезидент, които коленопреклонно разрешиха да бъдат унизени - къде беше самостоятелният църковен глас тогава? Защо нашата черква отхвърли да стане черква -майка на македонската? Дали не по кремълски съображения?
На четвърто място - нашата Църква не осъди Русия за агресиятта й против Украйна и си замълча. Чак досега, когато Неофит на предсмъртния си одър загатна Украйна, че е обект на експанзия и води обективна война - думи, които нито една медия не отрази! Нито бяха повторени от Божи чиновник.
На пето място - нашата Църква не би трябвало да се меси в държавните каузи и по тази причина управлението й не трябва да позволява да се снима на най-високо равнище с политици с меко казано противоречива известност, обект на тежки интернационалните наказания. Това също разрушава доверието.
Но най-важното - нашата Църква би трябвало да откри метод, запазвайки традицията, да стигне до душите и сърцата на хората за делото и заветите на Исус Христос - било посредством по-опростено и осъвременено слово, посредством съвременни медийни похвати, посредством повече съответни на разбиранията на българите излъчвания по Българска национална телевизия и БНР.
Повече отвсякога, българският народ има потребност от честен стожер, който да му припомня полезностите за заслужен и благоверен живот, какъвто образец ни даде Божият Син. И Българската Православна Църква би трябвало още веднъж да стане този честен стожер, какъвто е била през най-тъмните времена на нашата история.
Простете!
Евгений Кънев, Фейсбук. Заглавието е на ФрогНюз
След това се замислих - за какво постоянно отдаваме единствено респект на хората, които към този момент не са сред нас - било на нашите национални герои, било на хора, до неотдавна сред нас, които никой не е забелязвал. Затова и едвам post mortem голямото болшинство българи схванаха в действителност кой е бил Неофит - нашия патриарх.
Дали не е тъй като българите обичаме да честваме някого, само че не и да следваме неговата житейска философия?
Не е ли по този начин с Левски - всяка година го честваме по няколко пъти, а съвсем никой освен не е подготвен да следва заветите му, камо ли да жертва себе си за общото богатство? А множеството политици и самият президент - преклонен единствено в такива дни - са по-скоро негов противовес с разколните си каузи, само че се кичат с думите и лика на Левски, когато е нужно.
Дали тъй като в живия живот такива хора са престижи, които би трябвало да бъдат унищожени или унизени? Защото са рисков образец и опция за поведенчески модел - и по тази причина не получават почит, с цел да не хвърлят сянка върху рейтинга на нечия незначителност? И се празнуват едвам, когато си отидат от света, тъй като - по Дебелянов - “мъртвият не ни е към този момент зложелател? ”
Но има и различен главен ракурс към това публично събитие, който бе обиден в едно ТВ студио.
Хората ли се отдалечиха от църквата ни или назад?
И двете тези са правилни. Хората се отдалечиха, тъй като в целия свят е по този начин - това е плодът на модерността, консюмеризма, на високия витален стандарт. Когато човек не е изправен пред фундаментални алтернативи за своя живот той по-рядко се уповава на силата на Божественото.
Но и нашата Църква се отдалечи от хората.
На първо място, тъй като имаше прекомерно доста кавги с несвяти хора в нея - демонстриращи веществен стандарт и лакомия към земните богатства. Знаем за прякора на един митрополит; за църковните имоти; за потайносттта, която не позволява страната до стопанската система на църквата.
На второ място, нашата Църква се отдалечи от всекидневието и злободневието на българите, когато най-вече им е нужна. Няма да не помни по какъв начин тя насърчаваше по време на пандемия хората да вървят в храмовете без защитни ограничения - за разлика от другите църкви, вероятно прегърнала антинаучното подмолно разбиране за природата на вируса. Какво доверие може да се има на институция, която слага здравето и живота на миряните в риск?
На трето място, нашата Църква в огромна степен и отвън нейния статут функционираше като дъщерна организация на Руската черква - инструмент на Путинизма. Не можем да забравим унизителното отношение на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) полковника Гундяев, а.к.а съветски патриарх Кирил към България и нашите президент и вицепрезидент, които коленопреклонно разрешиха да бъдат унизени - къде беше самостоятелният църковен глас тогава? Защо нашата черква отхвърли да стане черква -майка на македонската? Дали не по кремълски съображения?
На четвърто място - нашата Църква не осъди Русия за агресиятта й против Украйна и си замълча. Чак досега, когато Неофит на предсмъртния си одър загатна Украйна, че е обект на експанзия и води обективна война - думи, които нито една медия не отрази! Нито бяха повторени от Божи чиновник.
На пето място - нашата Църква не би трябвало да се меси в държавните каузи и по тази причина управлението й не трябва да позволява да се снима на най-високо равнище с политици с меко казано противоречива известност, обект на тежки интернационалните наказания. Това също разрушава доверието.
Но най-важното - нашата Църква би трябвало да откри метод, запазвайки традицията, да стигне до душите и сърцата на хората за делото и заветите на Исус Христос - било посредством по-опростено и осъвременено слово, посредством съвременни медийни похвати, посредством повече съответни на разбиранията на българите излъчвания по Българска национална телевизия и БНР.
Повече отвсякога, българският народ има потребност от честен стожер, който да му припомня полезностите за заслужен и благоверен живот, какъвто образец ни даде Божият Син. И Българската Православна Църква би трябвало още веднъж да стане този честен стожер, какъвто е била през най-тъмните времена на нашата история.
Простете!
Евгений Кънев, Фейсбук. Заглавието е на ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ