Бях голяма мъжкарана и още от първите класове демонстрирах физическото

Бях огромна мъжкарана и още от първите класове демонстрирах физическото си превъзходство над съучениците си. Като ранно развито момиче, стърчах с една глава над строя и поправях всевъзможни прояви на неправда с всякакви форми на тупаник. Няколко пъти ме викаха при шефа за мъмрене, само че тъй като съм момиче, все излизаше по този начин, че момчетата са отговорни, нищо, че имаше случаи на откровена моя провокация към тях.

В пубертета момчетата внезапно израснаха, а аз започнах да съзнавам своята женственост. Сбогувах се с тренировките на чисто мъжките спортове и се насочих към по-женските.

Вече не се биех с момчетата, носех рокли.

За тези истории и до през днешния ден се смеем със съучениците като се срещаме по улиците, хванали за ръка нашите деца. Обсъждаме по какъв начин в този момент наследниците ни мерят сили къде по детски, къде по тийнейджърски и си спомняме за съученика „ Мишо “, който все си беше в районното за хулигански прояви. Училището ни беше изключително елитно и такива детайли не бяха толерирани и въпреки да беше отпаднала системата за „ намаление държанието на ученика “, при трета демонстрация на жестоко тъпчене на разпоредбите, ученикът беше преместван в друго учебно заведение. Така и не чухме хубави неща за „ Мишо “, в противен случай. Той не се измъкна от спиралата на „ наклонената повърхност “, както я назоваха учителите ни в елитното централно софийско учебно заведение и обясняваха това с пропуски в фамилията и отсъствието на родителите му от у дома.

Този роман идва да покаже, че пердах измежду децата постоянно е имало, имаше даже при мен, има и в този момент и постоянно ще има. Скандализирани сме не толкоз от съществуването на така наречен " принуждение ", а от това, че то се снима като шоу и по-късно се върти още веднъж и още веднъж в свиреп изблик на адреналин. Сцените на принуждение, гледани от кибиците, напоително са овладени като представление още от гладиаторските игри. Съгласете се, че не по-малко смразяващи кръвта са сцените на рицарските шампионати, изгарянето на вещици на клада или обезглавяването с гилотина.

Възмущавало ви е? Ще ви възмущава постоянно.

И мен ме възмущава, почтено казано. Защото съм родител. И тъкмо тъй като съм родител, обръщам внимание какво влиза в полето на внимание на децата ми. Филми с принуждение не се позволяват, игри с убийства и сходни сюжети – не се позволяват. Гледане във видеоплатформи на подиуми на принуждение не се позволяват. Това напълно не значи, че ги няма. Означава, че демонстрирам на децата, че това не е задоволително и не дисциплинирам експанзия и апатия. Напротив. Попадали сме в обстановки, когато оказваме помощ или разтърваваме хора в рискови обстановки. Вярвам, че силата на умния човек е в това да договаря. Ако не може – да замълчи. Ако не може - да се отдръпна. Ударът, който не улучва врагът, не е удар. Той е махване във въздуха.

Последното видео на деца, били съученици в мол, не е нищо повече от на ниска цена представление.

С тази разлика, че през днешния ден телефоните дават лъжливото чувство, че всеки от нас е звезда или пък попада на неповторимо неповторимия епицентър на събитие, което ще ни направи звезда. Впрочем, Facebook към този момент отстранява функционалността „ На живо “, поради която бяха разпространявани надалеч по-шокиращи събития – терористични офанзиви, обезглавявания, нецензурен изцепки. И то от възрастни. Но апелирам ви, в напълно същински пердах се втурват непрекъснато футболни агитки, служители на реда и жандармеристи, надвишили пълномощията си, даже депутати, на които причините не доближават. Нима си затваряме очите за това?

Продължава на другата страница...