Големите бизнесмени в България - застаряващи! Статистика показа има ли липса на приемственост в бизнес елита
Бурното софтуерно развиване и изключително навлизането на новите осведомителни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря бездна сред младите и по-възрастните поколения, сочи отчет на Българската стопанска камара.
Проблем, който би трябвало да се сложи на дневния ред е, че съгласно изследване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в сериозни размери. Около 35-40% от притежателите, съдружниците, шефовете и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още към 35% от тях наближават пенсионната възраст, оповестява " Трафик ".
Докладът се основава на данни от интернационалните проучвания и изследвания на БСК по отношение на предприемачеството в България и приемствеността сред поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес). В него се показва още, че предприемаческата среда в България е относително по-слабо развита, по отношение на другите страни в преход.
Какво, в последна сметка, е бизнес хайлайф?
В България има две групи бизнесмени. Едните са дребна, само че елитарна, енергична група от иновационно-ориентирани бизнеси, които усвояват нововъведенията удивително интензивно и дейно, а другата, доста по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с нововъведения.
Истинското предизвикателство пред обществените политики тогава е да се популяризира иновационната просвета измежду втората група и по този начин да се разшири базата, от която зависи интернационалната конкурентоспособност на българската стопанска система.
Според проучванията, равнището на предприемаческата интензивност в начална фаза в България е 3,46%, което включва 1,95% от пълнолетното население, занимаващо се с зараждащи предприемачески инициативи, и още 1,51% - нови притежатели на бизнес. Независимо от доста ниските равнища на този индикатор у нас, относително огромен % от тези предприемачески начинания съумяват да оцелеят задоволително дълго, с цел да се трансфорат в одобрени бизнеси.
През 2015 година единствено 15,8% от пълнолетното население на България виждат положителни благоприятни условия за започване на бизнес в региона, в който живеят. Този резултат е доста по-малък от съответните стойности за Румъния и Гърция, да вземем за пример.
Изследванията демонстрират, че се открояват две категории бизнесмени – движени от опция или движени от нужда. Броят на движените от нужда бизнесмени съставлява към една-трета от общия брой бизнесмени у нас, което е прекомерно висока стойност, спрямо доста други страни.
В метода на правене на бизнес се открояват също две групи бизнесмени – едните са дребна (20%), само че елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са доста по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с нововъведения и са ориентирани най-вече към пригаждане и оцеляване.
За да се зареди българският стопански напредък, е значимо да се разпознават тези дейни бизнесмени, които разчитат на високи темпове на напредък и да бъдат подкрепени посредством регулаторни и други ограничения, защото те са бизнес водачите, от които се чака да внесат нова динамичност в стопанската система, предлага отчетът.
Важно е също да се популяризира иновационната просвета измежду втората група бизнесмени и по този начин да се разшири базата, от която зависи интернационалната конкурентоспособност на българската стопанска система.
Около 35-40% от притежателите, съдружниците, шефовете и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години (източник: БСК)
Като цяло, структурата на бизнеса в България е прекомерно раздробена и маргинализирана. Към сегашния миг са регистрирани към 1 млн. компании, само че единствено 45% от тях имат някаква икономическа активност. Около 93% от дейните компании са микропредприятия (от 0 до 9 заети).
Близо 6% са дребните предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на междинните и огромните предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките 1%. През последните 6 години са закрити общо 4085 предприятия – 85 огромни, 1000 междинни и 3000 дребни.
Фамилният бизнес съставлява към 42% от всички частни български компании. Семейните компании обезпечават близо 20% добавена стойност към Брутният вътрешен продукт на страната и към една-трета от работните места. Специфичните потребности и капацитет на фамилния бизнес в България се подценява и подценява от държавните институции, се показва в отчета.
Един от главните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране, своевременното предугаждане, обмисляне на унаследяването и обезпечаването на равномерен преход от едно потомство към друго. Според отчетите на Европейската комисия, приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от виталния цикъл на дребната компания и един от главните опасности във фамилния бизнес.
Според интернационалните изследвания, единствено към 40% от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто потомство и едвам 15% доближават третото потомство наследници. Страните с развита пазарна стопанска система имат основани обичаи и просвета в обезпечаване на последователност и се стремят да подкрепят този развой посредством изследвания, съвещания, регулаторни механизми и директна институционална поддръжка.
Освен това Според изследванията, компликациите при постигането на сполучлив трансфер в бизнеса са свързани с няколко вида проблеми и провокации: фамилният бизнес не постоянно разполага с ясна визия и стратегия; другите гледни точки на поколенията; неналичието на познания, умения и подготвеност за вдишване ръководството на бизнеса от идващото потомство – бизнес наследници; несъгласия в фамилията по отношение на вземането на решения за систематизиране и реинвестиране на облагата, както и за ролята и позицията на обособените членове на фамилията9; отношение на заинтересуваните от активността на предприятието страни (стейкхолдерите) към прехвърлянето на бизнеса.
Това е индикатор за неналичието на доверие към идващото потомство и за неналичието на подготвеност и предпочитание за реализиране на равномерен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази наклонност могат да се окажат извънредно неподходящи за българската стопанска система, предизвести БСК.
Проблем, който би трябвало да се сложи на дневния ред е, че съгласно изследване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в сериозни размери. Около 35-40% от притежателите, съдружниците, шефовете и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още към 35% от тях наближават пенсионната възраст, оповестява " Трафик ".
Докладът се основава на данни от интернационалните проучвания и изследвания на БСК по отношение на предприемачеството в България и приемствеността сред поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес). В него се показва още, че предприемаческата среда в България е относително по-слабо развита, по отношение на другите страни в преход.
Какво, в последна сметка, е бизнес хайлайф?
В България има две групи бизнесмени. Едните са дребна, само че елитарна, енергична група от иновационно-ориентирани бизнеси, които усвояват нововъведенията удивително интензивно и дейно, а другата, доста по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с нововъведения.
Истинското предизвикателство пред обществените политики тогава е да се популяризира иновационната просвета измежду втората група и по този начин да се разшири базата, от която зависи интернационалната конкурентоспособност на българската стопанска система.
Според проучванията, равнището на предприемаческата интензивност в начална фаза в България е 3,46%, което включва 1,95% от пълнолетното население, занимаващо се с зараждащи предприемачески инициативи, и още 1,51% - нови притежатели на бизнес. Независимо от доста ниските равнища на този индикатор у нас, относително огромен % от тези предприемачески начинания съумяват да оцелеят задоволително дълго, с цел да се трансфорат в одобрени бизнеси.
През 2015 година единствено 15,8% от пълнолетното население на България виждат положителни благоприятни условия за започване на бизнес в региона, в който живеят. Този резултат е доста по-малък от съответните стойности за Румъния и Гърция, да вземем за пример.
Изследванията демонстрират, че се открояват две категории бизнесмени – движени от опция или движени от нужда. Броят на движените от нужда бизнесмени съставлява към една-трета от общия брой бизнесмени у нас, което е прекомерно висока стойност, спрямо доста други страни.
В метода на правене на бизнес се открояват също две групи бизнесмени – едните са дребна (20%), само че елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са доста по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с нововъведения и са ориентирани най-вече към пригаждане и оцеляване.
За да се зареди българският стопански напредък, е значимо да се разпознават тези дейни бизнесмени, които разчитат на високи темпове на напредък и да бъдат подкрепени посредством регулаторни и други ограничения, защото те са бизнес водачите, от които се чака да внесат нова динамичност в стопанската система, предлага отчетът.
Важно е също да се популяризира иновационната просвета измежду втората група бизнесмени и по този начин да се разшири базата, от която зависи интернационалната конкурентоспособност на българската стопанска система.
Около 35-40% от притежателите, съдружниците, шефовете и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години (източник: БСК)
Като цяло, структурата на бизнеса в България е прекомерно раздробена и маргинализирана. Към сегашния миг са регистрирани към 1 млн. компании, само че единствено 45% от тях имат някаква икономическа активност. Около 93% от дейните компании са микропредприятия (от 0 до 9 заети).
Близо 6% са дребните предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на междинните и огромните предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките 1%. През последните 6 години са закрити общо 4085 предприятия – 85 огромни, 1000 междинни и 3000 дребни.
Фамилният бизнес съставлява към 42% от всички частни български компании. Семейните компании обезпечават близо 20% добавена стойност към Брутният вътрешен продукт на страната и към една-трета от работните места. Специфичните потребности и капацитет на фамилния бизнес в България се подценява и подценява от държавните институции, се показва в отчета.
Един от главните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране, своевременното предугаждане, обмисляне на унаследяването и обезпечаването на равномерен преход от едно потомство към друго. Според отчетите на Европейската комисия, приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от виталния цикъл на дребната компания и един от главните опасности във фамилния бизнес.
Според интернационалните изследвания, единствено към 40% от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто потомство и едвам 15% доближават третото потомство наследници. Страните с развита пазарна стопанска система имат основани обичаи и просвета в обезпечаване на последователност и се стремят да подкрепят този развой посредством изследвания, съвещания, регулаторни механизми и директна институционална поддръжка.
Освен това Според изследванията, компликациите при постигането на сполучлив трансфер в бизнеса са свързани с няколко вида проблеми и провокации: фамилният бизнес не постоянно разполага с ясна визия и стратегия; другите гледни точки на поколенията; неналичието на познания, умения и подготвеност за вдишване ръководството на бизнеса от идващото потомство – бизнес наследници; несъгласия в фамилията по отношение на вземането на решения за систематизиране и реинвестиране на облагата, както и за ролята и позицията на обособените членове на фамилията9; отношение на заинтересуваните от активността на предприятието страни (стейкхолдерите) към прехвърлянето на бизнеса.
Това е индикатор за неналичието на доверие към идващото потомство и за неналичието на подготвеност и предпочитание за реализиране на равномерен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази наклонност могат да се окажат извънредно неподходящи за българската стопанска система, предизвести БСК.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ