Проф. Кантарджиев обясни за Дарик на какво се дължи бумът на заразени със скарлатина
Бумът на инфектираните със у нас се дължи на слабото внимание, което лекарите обръщат на стрептококовите инфекции. Това е повода за многото недобре лекувани и многото неглижирани случаи, съобщи пред Дарик вирусологът проф. Тодор Кантарджиев и посочи, че тази година сътрудниците му са впечатлени от разликата в доста по-големия брой на инфектирани деца.
Характерно за тази бактерия обаче е, че тя е доста сензитивна към пеницилинови антибиотици, които са измежду най-евтините. Груба неточност е лекуването в този случаи с други групи антибиотици, които са по-скъпи.
Проф. Тодор Кантарджиев /Снимка: БГНЕС
„ Характерно за възрастта е, че децата до 3-годишна възраст доста рядко боледуват от скарлатина. Най-много боледува възрастовата група от 5 до 10-годишна възраст, което обаче съответствува с момента, в който децата са в детски градини и начални часове в учебно заведение. ”
Проф. Кантарджиев уточни, че пеницилиновите антибиотици би трябвало да се одобряват на по-кратък период от време.
„ Майките не би трябвало да се тормозят, че антибиотиците, които са доста дейни против стрептококите, са най-евтините. Това не трябва да тормози интелигентната и образованата жена. Това може да тормози жена, която не знае парите на мъжа си и да търси скъпия антибиотик. Скъпият антибиотик обаче има индикация за доста по-различни инфекции, ” уточни професорът.
Той добави, че за жалост в последните две години има доста пропуски в антибиотичната политика в страната. Според него лекарите би трябвало да се придържат към одобрените схеми за приложимост на антибиотици, а не своеволно да измислят други. Редно е също по този начин тези от лекарите, които са не запомнили признаците на скарлатината, да си ги напомнят, добави специалистът.
Много е значимо родителите на децата в групите и класовете да се провеждат, с цел да бъде обезпечен бърз тест за децата, който да потвърди дали в гърлото има стрептококи.
„ Тези проби съм ги въвел с сътрудници от 20 години в страната. Те се вършат като бързите проби за ковид. Те са доста значими освен при шарката, само че и при ангина, с цел да се знае по кое време да се дава антибиотик. Надявам се, че аптеките ще проявят някаква еластичност и интензивност, с цел да доставят такива проби, другояче ги има в огромните лаборатории, ” изясни още проф. Тодор Кантарджиев.
Характерно за тази бактерия обаче е, че тя е доста сензитивна към пеницилинови антибиотици, които са измежду най-евтините. Груба неточност е лекуването в този случаи с други групи антибиотици, които са по-скъпи.
Проф. Тодор Кантарджиев /Снимка: БГНЕС „ Характерно за възрастта е, че децата до 3-годишна възраст доста рядко боледуват от скарлатина. Най-много боледува възрастовата група от 5 до 10-годишна възраст, което обаче съответствува с момента, в който децата са в детски градини и начални часове в учебно заведение. ”
Проф. Кантарджиев уточни, че пеницилиновите антибиотици би трябвало да се одобряват на по-кратък период от време.
„ Майките не би трябвало да се тормозят, че антибиотиците, които са доста дейни против стрептококите, са най-евтините. Това не трябва да тормози интелигентната и образованата жена. Това може да тормози жена, която не знае парите на мъжа си и да търси скъпия антибиотик. Скъпият антибиотик обаче има индикация за доста по-различни инфекции, ” уточни професорът.
Той добави, че за жалост в последните две години има доста пропуски в антибиотичната политика в страната. Според него лекарите би трябвало да се придържат към одобрените схеми за приложимост на антибиотици, а не своеволно да измислят други. Редно е също по този начин тези от лекарите, които са не запомнили признаците на скарлатината, да си ги напомнят, добави специалистът.
Много е значимо родителите на децата в групите и класовете да се провеждат, с цел да бъде обезпечен бърз тест за децата, който да потвърди дали в гърлото има стрептококи.
„ Тези проби съм ги въвел с сътрудници от 20 години в страната. Те се вършат като бързите проби за ковид. Те са доста значими освен при шарката, само че и при ангина, с цел да се знае по кое време да се дава антибиотик. Надявам се, че аптеките ще проявят някаква еластичност и интензивност, с цел да доставят такива проби, другояче ги има в огромните лаборатории, ” изясни още проф. Тодор Кантарджиев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ