Велизар Енчев: На 1 август 2017 г. ГЕРБ и ОП признаха написания на сръбска пишеща машина македонски език. На 8 декември Борисов може да повтори грешката
Булфото
Три години след подписването на Договора за другарство с Република Македония и след днешните парламентарни диспути за българското евровето, време е за равносметка – дипломатическа и историческа:
С контракта от 1 август 2017 година държавното управление на ГЕРБ и Оперативна програма признаха написания на сръбска пишеща машина „ македонски език “. Но корените на езиковия проблем са заровени в 1999 година Тогава двете страни подписаха Декларация за добросъседство и съдействие, с която България призна македонския език като формален, споделя Велизар Енчев пред Фрог нюз.
Вместо да се възползваме от неповторимата обстановка в Скопие, където министър председател бе Любчо Георгиевски, а вицепремиер - Доста Димовска, ние задоволихме настояването им за признание на македонския език с витиевата дефиниция „ формален език на страната “. Сторихме това с оправданието, че по този начин оказваме помощ на нашите другари в Скопие и трасираме пътя си към Европейския съюз.
Робувайки на евроилюзии, през 1999-а по този начин си постлахме в връзките с Македония, че през днешния ден сме в примката на македонистите. При всяка наша реакция на техните искания, те ни дават отговор с въпрос и заповеднически отговор:
България призна ли македонския език? Значи признавате и македонската нация, а с нея и македонската история!
София подписа този документ, макар предизвестията на дипломати и историци, че договорът не изисква смяна на македонската конституция в раздела за македонските малцинства в чужбина и не съдържа гаранции за проверка на македонизма в академичната литература.
Мастилото от ратификацията не бе сухо и Румен Радев посети Скопие, с цел да съобщи пред македонския президент Георге Иванов: „ За българската страна е значимо в бъдещото название на Република Македония да няма географски определители, които да бъдат интерпретирани като искания към Република България… “
Това благопожелание бе самопризнание за пробойни в българо-македонския контракт и закъсняла молба към Скопие и Атина да регистрират нашите ползи в гръцко-македонските договаряния за новото име на Македония. Случи се най-лошото. Без въобще да се допитат до София, Скопие и Атина договориха на мрачно името „ Република Северна Македония “.
Така с гръцка помощ бяха узаконени претенциите на Скопие към Пиринския край. Вместо в съюз с Гърция да принудим Скопие да ревизира македонизма, ние допуснахме гърците да играят на македонистката струна.
Освен с името „ Република Северна Македония “, Гърция инкасира и различен триумф. След съвсем 30-годишен гръцки напън, през 2018 година министър председателят Заев ликвидира така наречен антиквизация, зачената от ВМРО-вския министър-председател Никола Груевски и комично търсеща античните корени на популацията във Вардарска Македония.
Тогава предизвестих, че ще е историческа неточност да се задоволи настояването на Атина за изтриване на антиквизацията, а се остави антибългарският македонизъм. Ще е непростителен пропуск, в случай че единствено се редактира структурата „ бугарски фашистички окупатори “ в учебните и университетските учебници, а не се срине фундаментът на македонизма.
В оня миг трябваше да кажем на Зоран Заев: Ако е откровен в своите старания да ревизира македонизма, той би трябвало да посегне на сътворения в Белград македонски език, признавайки, че е акцент на българския. И да изтегли от приложимост неуместния „ Бугарско-македонски речник “. Да не не помни и „ Историja на македонскиот народ “, по която учат генерации възпитаници и студенти в Скопие, в която македонската история до 1944-а е напълно българска.
Тези две книги са фундаментът на македонизма, духовно осакатил стотици хиляди в Титова Югославия и посял семената на взаимното съмнение сред българите от двете страни на границата. Уви, на 1 август 2017-а дипломацията ни направи отстъпки и пусна Македония в НАТО против голи обещания.
Днес Захариева и Каракачанов предизвестяват Скопие, че България няма да отстъпи от своята история в договарянията за македонското еврочленство. Това звучи добре. Но по този начин звучахме и преди три години, когато парафирахме контракта за другарство.
Затова би трябвало да си признаем: Подписаният на 1 август 2017 година Договор за другарство с Македония е казус в интернационалното право. С него влязохме в историята на дипломацията като страната, която първо подписва неблагоприятен за нея контракт, а по-късно стартира договаряния за наличието на документа.
Ще повторим ли тази неточност на 8 декември, когато Германия чака България да отстъпи и пусне Скопие в Европейски Съюз?
Преди седмица австрийският публицист Кристиян Фердинанд – сътрудник на ORF за Балканите и Украйна, разгласява конфиденциален нон-пейпър. Той е бил препоръчан от немското външно министерство на срещата в Берлин - сред министрите Никола Димитров и Буяр Османи, от македонска страна, и външната министърка Екатерина Захариева.
В немския документ написа, че България ще утвърди преговорната рамка за Македония и ще даде единодушие за осъществяване на първата междуправителствена конференция. От своя страна Македония публично ще заявява пред членките на Европейски Съюз, че късото име „ Северна Македония “ се отнася единствено за политическия ентитет „ Република Северна Македония “.
България си резервира правото на едностранно изказване, като анекс към преговорната рамка, с което да заявява, че приема македонския език като " македонски език съгласно конституцията на Северна Македония ".
От своя страна Македония е подготвена да съобщи публично, че македонският език е кодифициран през 1945 година.
България и Македония ще потвърдят чл.11 от Договора за другарство, включително и малцинствените въпроси, като ще вземат ефикасни ограничения за преустановяване на несъзнателна агитация от институциите и организациите и за разубеждаване на интензивността на частни лица, провокиращи принуждение, ненавист и други сходни интензивности, които вредят на двустранните връзки.
Нашето министерство удостовери съществуването на подобен документ, само че заявява, че той е бил отритнат от българските дипломати. И с съображение е отритнат!
Защото документът не почита основното искане от българска страна – за българските корени на езика и етноса на Северна Македония.
А анексът за " македонски език съгласно конституцията на Северна Македония " не е никаква отстъпка на Скопие. Защото този текст е вписан още в подписания през 1999 година контракт сред министър председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски.
В Нон-пейпъра въобще не се приказва за редакция на антибългарските страници в македонските учебници по история и литература, което е фундаментален въпрос.
Без да се преценява с позицията на България като член на Европейски Съюз, имащ правото да постанова несъгласие, Германия ни извива ръцете, с цел да вкара Скопие в Европейски Съюз. А от два дни двама немски министри ни предизвестяват, че проблеми в двустранните връзки не могат да блокират процеса на разширение на Европейски Съюз.
Страхувам се, че на 8 декември Борисов може да
съобщи македонския фронт.
Защото, в случай че той е твърдо решен да наложи второ несъгласие след три седмици, през днешния ден щеше да е в Народното събрание и да заявява, че ще удържи на външния напън. Дано бъркам в тази прогноза.
Велизар Енчев за Фрог нюз
*Авторът е лекар по интернационално право, офицер в резидентурата на Националната разследваща работа в СФРЮгославия (1987-1994), дипломат на България в Република Хърватия (1997-2002)
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Три години след подписването на Договора за другарство с Република Македония и след днешните парламентарни диспути за българското евровето, време е за равносметка – дипломатическа и историческа:
С контракта от 1 август 2017 година държавното управление на ГЕРБ и Оперативна програма признаха написания на сръбска пишеща машина „ македонски език “. Но корените на езиковия проблем са заровени в 1999 година Тогава двете страни подписаха Декларация за добросъседство и съдействие, с която България призна македонския език като формален, споделя Велизар Енчев пред Фрог нюз.
Вместо да се възползваме от неповторимата обстановка в Скопие, където министър председател бе Любчо Георгиевски, а вицепремиер - Доста Димовска, ние задоволихме настояването им за признание на македонския език с витиевата дефиниция „ формален език на страната “. Сторихме това с оправданието, че по този начин оказваме помощ на нашите другари в Скопие и трасираме пътя си към Европейския съюз.
Робувайки на евроилюзии, през 1999-а по този начин си постлахме в връзките с Македония, че през днешния ден сме в примката на македонистите. При всяка наша реакция на техните искания, те ни дават отговор с въпрос и заповеднически отговор:
България призна ли македонския език? Значи признавате и македонската нация, а с нея и македонската история!
София подписа този документ, макар предизвестията на дипломати и историци, че договорът не изисква смяна на македонската конституция в раздела за македонските малцинства в чужбина и не съдържа гаранции за проверка на македонизма в академичната литература.
Мастилото от ратификацията не бе сухо и Румен Радев посети Скопие, с цел да съобщи пред македонския президент Георге Иванов: „ За българската страна е значимо в бъдещото название на Република Македония да няма географски определители, които да бъдат интерпретирани като искания към Република България… “
Това благопожелание бе самопризнание за пробойни в българо-македонския контракт и закъсняла молба към Скопие и Атина да регистрират нашите ползи в гръцко-македонските договаряния за новото име на Македония. Случи се най-лошото. Без въобще да се допитат до София, Скопие и Атина договориха на мрачно името „ Република Северна Македония “.
Така с гръцка помощ бяха узаконени претенциите на Скопие към Пиринския край. Вместо в съюз с Гърция да принудим Скопие да ревизира македонизма, ние допуснахме гърците да играят на македонистката струна.
Освен с името „ Република Северна Македония “, Гърция инкасира и различен триумф. След съвсем 30-годишен гръцки напън, през 2018 година министър председателят Заев ликвидира така наречен антиквизация, зачената от ВМРО-вския министър-председател Никола Груевски и комично търсеща античните корени на популацията във Вардарска Македония.
Тогава предизвестих, че ще е историческа неточност да се задоволи настояването на Атина за изтриване на антиквизацията, а се остави антибългарският македонизъм. Ще е непростителен пропуск, в случай че единствено се редактира структурата „ бугарски фашистички окупатори “ в учебните и университетските учебници, а не се срине фундаментът на македонизма.
В оня миг трябваше да кажем на Зоран Заев: Ако е откровен в своите старания да ревизира македонизма, той би трябвало да посегне на сътворения в Белград македонски език, признавайки, че е акцент на българския. И да изтегли от приложимост неуместния „ Бугарско-македонски речник “. Да не не помни и „ Историja на македонскиот народ “, по която учат генерации възпитаници и студенти в Скопие, в която македонската история до 1944-а е напълно българска.
Тези две книги са фундаментът на македонизма, духовно осакатил стотици хиляди в Титова Югославия и посял семената на взаимното съмнение сред българите от двете страни на границата. Уви, на 1 август 2017-а дипломацията ни направи отстъпки и пусна Македония в НАТО против голи обещания.
Днес Захариева и Каракачанов предизвестяват Скопие, че България няма да отстъпи от своята история в договарянията за македонското еврочленство. Това звучи добре. Но по този начин звучахме и преди три години, когато парафирахме контракта за другарство.
Затова би трябвало да си признаем: Подписаният на 1 август 2017 година Договор за другарство с Македония е казус в интернационалното право. С него влязохме в историята на дипломацията като страната, която първо подписва неблагоприятен за нея контракт, а по-късно стартира договаряния за наличието на документа.
Ще повторим ли тази неточност на 8 декември, когато Германия чака България да отстъпи и пусне Скопие в Европейски Съюз?
Преди седмица австрийският публицист Кристиян Фердинанд – сътрудник на ORF за Балканите и Украйна, разгласява конфиденциален нон-пейпър. Той е бил препоръчан от немското външно министерство на срещата в Берлин - сред министрите Никола Димитров и Буяр Османи, от македонска страна, и външната министърка Екатерина Захариева.
В немския документ написа, че България ще утвърди преговорната рамка за Македония и ще даде единодушие за осъществяване на първата междуправителствена конференция. От своя страна Македония публично ще заявява пред членките на Европейски Съюз, че късото име „ Северна Македония “ се отнася единствено за политическия ентитет „ Република Северна Македония “.
България си резервира правото на едностранно изказване, като анекс към преговорната рамка, с което да заявява, че приема македонския език като " македонски език съгласно конституцията на Северна Македония ".
От своя страна Македония е подготвена да съобщи публично, че македонският език е кодифициран през 1945 година.
България и Македония ще потвърдят чл.11 от Договора за другарство, включително и малцинствените въпроси, като ще вземат ефикасни ограничения за преустановяване на несъзнателна агитация от институциите и организациите и за разубеждаване на интензивността на частни лица, провокиращи принуждение, ненавист и други сходни интензивности, които вредят на двустранните връзки.
Нашето министерство удостовери съществуването на подобен документ, само че заявява, че той е бил отритнат от българските дипломати. И с съображение е отритнат!
Защото документът не почита основното искане от българска страна – за българските корени на езика и етноса на Северна Македония.
А анексът за " македонски език съгласно конституцията на Северна Македония " не е никаква отстъпка на Скопие. Защото този текст е вписан още в подписания през 1999 година контракт сред министър председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски.
В Нон-пейпъра въобще не се приказва за редакция на антибългарските страници в македонските учебници по история и литература, което е фундаментален въпрос.
Без да се преценява с позицията на България като член на Европейски Съюз, имащ правото да постанова несъгласие, Германия ни извива ръцете, с цел да вкара Скопие в Европейски Съюз. А от два дни двама немски министри ни предизвестяват, че проблеми в двустранните връзки не могат да блокират процеса на разширение на Европейски Съюз.
Страхувам се, че на 8 декември Борисов може да
съобщи македонския фронт.
Защото, в случай че той е твърдо решен да наложи второ несъгласие след три седмици, през днешния ден щеше да е в Народното събрание и да заявява, че ще удържи на външния напън. Дано бъркам в тази прогноза.
Велизар Енчев за Фрог нюз
*Авторът е лекар по интернационално право, офицер в резидентурата на Националната разследваща работа в СФРЮгославия (1987-1994), дипломат на България в Република Хърватия (1997-2002)
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ