Преглед на някои от основните теми в европейския печат
Будапеща. „ В несъгласие с наредбите на Основния закон на Унгария, Съдът на Европейския съюз постанови, че Унгария би трябвало да пусне на своя територия мигранти, които до момента са били възпрепятствани от оградата и от унгарските гранични чиновници “, написа унгарският министър председател Виктор Орбан в 15-тото есе от поредицата си „ Самиздат “ (www.miniszterelnok.hu), предадено без редакторска интервенция.
Нашите граничари не позволиха мигрантите да влязат. На тези, които са съумели да влязат незаконно, не е позволено да останат на унгарска територия. Тези, които желаят да аплайват за леговище, би трябвало да подадат молбите си отвън територията на Унгария.
Унгарското държавно управление се обърна към Конституционния съд на Унгария с този въпрос: Какво би трябвало да се направи в този момент?
Конституционният съд издаде три решения.
Той удостовери, че държавното управление би трябвало да пази нашата конституционна еднаквост – даже в случай че това опонира на решението на Съда на Европейския съюз.
В него се показва, че в случай че институциите на Европейски Съюз не упражняват дейно споделените пълномощия, тогава унгарските управляващи могат да ги упражняват.
Той твърди, че връзката сред миграцията и човешкото достолепие също би трябвало да бъде прегледана от позиция на съществуващото историческо население на страната
Това е решение с историческо значение.
Не е елементарно четиво. В сърцето му е човешкото създание и човешкото достолепие – нещо, което рядко се среща в днешна Европа.
В отбраната на човешкото достолепие интернационалните съдилища следват същия път като прогресивните европейски общества като цяло. Те са изкоренили индивида от неговите или нейните естествени национални, езикови, културни, фамилни и религиозни общности. Те отхвърлят, че принадлежността към такива общности е част от нечия еднаквост и затова съставка на човешкото достолепие. Те отхвърлят, че това подсигурява отбрана в границите на главните права. Днес те виждат единствено хора, които са хора без атрибути: те могат да живеят на всички места, да приказват всеки език или да се молят на всеки господ.
Традиционните общности станаха изцяло беззащитни: против тях се опълчва освен политическата напредничавост, само че и закона. Днес европейците нямат право да вземат решение с кого желаят да живеят в личната си страна – даже когато всеобщата имиграция води до разпадането на обичайните общности, които образуват основата на личната им еднаквост като персони. В последна сметка, във връзка с главните права, през днешния ден европейците нямат право на своята страна, на своя език, на своята просвета, на своето семейство и своя Бог.
Срещу това се опълчва решението на Конституционния съд на Унгария. Той взема преобърнатата система за правата на индивида и я изправя на крайници. Именно в тази светлина би трябвало да прочетем какво споделя решението за пълномощията на Европейския съюз и суверенитета на Унгария. Унгарската страна е длъжна да предотвратява съществени нарушавания на идентичността на лицата – даже в случай че такива нарушавания идват от решение на Съда на Европейския съюз или от дефекти в упражняването на властта на Европейски Съюз. Традиционната обществена среда на хората, живеещи в Унгария, не би трябвало да бъде допускана да се трансформира без либерален мандат и контрол от страна на страната.
Родина има единствено там, където има и права. А съгласно Конституционния съд на Унгария унгарците имат право на лична татковина.
***
Париж. На 1 януари, когато Франция поема председателството на Европейския съюз, президентът Еманюел Макрон има намерение да предприеме светкавични десйтвия. С необятни линии и високи упоритости той очерта по какъв начин желае да премисли Европа и да я сложи отпред на личната си орис, написа The European Conservative в материал, показан без редакторска интервенция.
Амбициите на Макрон идват с обща тематика: повече Европа. Той желае европейска войска, задоволително мощна, с цел да бъде „ допълваща НАТО “ и задоволително способна, с цел да направи Европа по-малко подвластна от Америка.
Френският президент също по този начин желае общ европейски отговор на миграционните рецесии, по-силно наличие на границите на Европейски Съюз, европейска държавна работа за младежите и нова, по-активна икономическа роля на Европейски Съюз.
Ако имаше една дума, която би могла да заключи визията на Макрон, тя би била „ евро-национализъм “. Всички негови хрумвания сочат към по-силен Европейски съюз за сметка на националните страни.
Като се има поради Брекзит, неотдавнашните несъгласия по отношение на централизираната имиграционна политика на Европейски Съюз и повишаването на евроскептичните партии на последните избори за Европейски Съюз, е подозрително какъв брой поддръжка може да има за „ повече “ Европа и „ по-малко “ държави-членки. Също по този начин е значимо да запомните, че политиката е тъкмо толкоз обвързвана с дръзката изразителност, колкото и с резултатите всъщност: Част от Евро-Визията на Макрон може да е просто стратегическо позициониране за френските президентски избори през април.
Като се има поради това, в случай че Макрон завоюва още един петгодишен мандат и в случай че неговата визия за Европа се окаже сполучлива, той може и да повлияе значително на бъдещето на континента. С такива залози е по-добре да се стъпва деликатно: неговата визия за по-голяма военна самостоятелност евентуално ще опонира на фокусираните в НАТО външнополитически доктрини във Вашингтон. Наистина ли Европа е способна да стои сама на краката си и да поеме отговорностите, които американската поддръжка дава от началото на Студената война?
След време президентът Макрон и Европейски Съюз ще би трябвало да отговорят на този въпрос. Междувременно неговата визия за по-централизирана Европа ще се натъкне на доста по-неотложно затруднение от военната агресия. Според One America News Макрон не е удовлетворен от метода, по който Конституцията на Европейски Съюз поставя фискална риза на държавите-членки. Чрез Пакта за непоклатимост и напредък, Договорът за Европейския съюз лимитира равнищата на държавния дълг до 60% от брутния вътрешен артикул и дефицитите на 3% от Брутният вътрешен продукт.
Президентът Макрон желае Европейски Съюз да премисли тези правила и да разиска по какъв начин те могат да бъдат реформирани. Той вижда промяната на бюджетните правила като инструмент за увеличение на вложенията в обществения бранш, което от своя страна би довело до по-силен стопански напредък и по-високи равнища на претовареност.
Визията на Макрон е разбираема. За последните 14 години общият стопански напредък на актуалните 27 страни членки на Европейски Съюз е под 3%. От 2014 до 2019 година, последната година преди обвързваното с пандемията икономическо прекъсване, стопанската система на Европейски Съюз имаше междинен напредък от единствено 2,1%. Еврозоната се оправя още по-зле, като даже не доближава 1,9% през същия интервал от време.
В същото време плануваните от Макрон промени в бюджетните правила евентуално ще победят личната му цел. И икономическата доктрина и икономическата процедура приказват срещу това да се разреши на европейските държавни управления да поемат повече дълг и да усилват държавните разноски.
Аргументът, че държавното управление може да развие стопанската система посредством дълг, се основава на стандартната версия на кейнсианската икономическа доктрина. Това допуска, че когато държавното управление харчи пари в криза, стопанската система се възвръща по-бързо, в сравнение с другояче би, произвеждайки нарастване на данъчните доходи, тъй че държавното управление търгува бюджетен недостиг за бюджетен остатък. С течение на времето обществените финанси се балансират.
Докато стандартният кейнсианизъм има мощна поддръжка както измежду европейските, по този начин и американските законодатели, той е по-малко сполучлив в действителния свят. Има доста аргументи за неуспеха му, едната е, че всеки нов разходен пакет, финансиран от недостиг, има наклонност да усилва трайно държавното управление.
Остава да забележим дали пакетите, свързани с пандемията, които Европейски Съюз показа, ще имат същия резултат. Още през юни тази година Европейската комисия разгласи пакет от 750 милиарда евро за „ възобновяване “ с шестгодишен % на консумиране. Тези пари идват в допълнение към ограниченията за стимулиране, подхванати от държавните управления на държавите-членки.
Въпреки това, даже в случай че пакетите от тласъци не водят до непрекъснат растеж на разноските, пространството за повече дълг измежду държавите-членки към този момент е лимитирано. На процедура всяка европейска страна имаше бюджетен недостиг през 2020 година, преизпълнен лимита, натрапен според Пакта за непоклатимост и напредък. Единствено Дания съумя де факто да балансира бюджета си, имайки най-малък недостиг от 0,2% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който Швеция с недостиг от 2,8% от Брутният вътрешен продукт едвам избегна нарушаването на горната граница на дълга на Пакта.
Тези дефицити пристигнаха в допълнение към дългата поредност от дефицити преди пандемията, както и прекарванията от Голямата криза от 2009-2011 година В края на този стопански спад 22 от 27 сегашни членки на Европейски Съюз имаха бюджетен недостиг, преизпълнен тавана от 3 % от Брутният вътрешен продукт на Пакта. Едва през 2013 година болшинството от страните в Европейски Съюз още веднъж съблюдават правилото за недостига.
В резултат на непрекъснатите дефицити до 2019 година 11 страни от Европейски Съюз имаха обществен дълг, който надвиши лимита от 60%, натрапен от фискалните правила на Европейски Съюз, разказани в Пакта за непоклатимост и напредък. Гърция изпревари всички останали със съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт от 181%. След тях са Италия със 134%, Португалия със 117% и Белгия с 98%. Съотношението на дълга е 77% за Европейски Съюз като цяло и съвсем 84% за еврозоната
От една позиция упоритостта на президента Макрон да реформира Пакта за непоклатимост и напредък е добре пристигнала. Понастоящем Европейски Съюз прекрати използването на пакта, позволявайки на своите държави-членки да натрупат повече дълг, до момента в който реагират на пандемията. Понастоящем обаче фискалните правила са суспендирани единствено до 2022 година, което значи, че в случай че не бъде осъществена промяна, Комисията на Европейски Съюз може да се върне да ги ползва още веднъж през 2023 година Много страни ще бъдат губещи от използването на разпоредбите на Европейски Съюз, като Португалия се откроява като ослепителен образец.
Последиците от такова използване са добре известни. По време на Голямата криза преди десетилетие Европейски Съюз, дружно с Европейската централна банка и Международния валутен фонд, реагираха остро на несъразмерния бюджетен недостиг в няколко държави-членки. В подмяна на обещания да им помогне да финансират дълга си, ръководената от Европейски Съюз „ тройка “ наложи наложително фискалното съблюдаване на някои целеви страни, с цел да сложи други стопански цели, като цялостна претовареност, на назад във времето.
Гърция и други страни, в това число, само че освен Португалия, Испания и Италия, бяха принудени да ползват съществени политики за икономии. Предполага се, че по-високите налози и съкращенията на държавните разноски би трябвало да подбуден държавните бюджети към възможен баланс, само че по този метод те също могат да причинят безпорядък в стопанската система. Негативните последствия нормално са по-сериозни, колкото повече политиките за строги икономии разчитат на повишение на налозите, само че при равни други условия даже намаляването на разноските при непрекъснати данъчни ставки може да понижи икономическия напредък, а оттова и заетостта.
С други думи, в случай че Макрон желае европейската стопанска система да пораства, той ще би трябвало да отбрани държавите-членки от нов епизод на строги икономии. Очевидно е, че Европа към момента страда от последната икономическа рецесия: страните, които претърпяха най-тежки инциденти по време на Голямата криза, едвам възвърнаха изгубените работни места. На Португалия лиши шест години, от началото на рецесията през 2009 година до 2015 година, до момента в който се върне към същото равнище на претовареност. Испания и Италия се нуждаеха от още една година, до момента в който в Гърция през днешния ден работи даже по-малък % от популацията, в сравнение с през 2009 година
Макрон не е самичък в призоваването за промени на Пакта за непоклатимост и напредък. Още през 2013 година Oxfam разгласява изследване за следствията от строгите икономии в Гърция, като уточни неразумните разноски от използването на пакта. Още през май 2021 година икономистът и заместник-директор на института Брьогел Мария Демерцис написа публикация, очертаваща визия за това по какъв начин Пактът в действителност може да бъде реформиран.
Признавайки твърдостта, с която пактът е бил прилаган в предишното, Демерцис желае да го реформира, с цел да разреши по-голяма съгласуваност сред държавите-членки на Европейски Съюз във връзка с държавните разноски. Фискалните правила, изяснява тя, „ към този момент не могат да се отнасят само до ограничение на обществените разноски “.
Макрон повтаря същата концепция, в това число желанието на Демерцис да види държавното управление да влага в „ зелената и цифрова промяна “. Идеята е Европейски Съюз и неговите държави-членки да финансират дълготрайни капиталови стратегии с нов държавен дълг. В сходство с стандартния кейнсианизъм, това би развило стопанската система и ще докара Европа към цялостна претовареност.
Преди да проучим за какво е проблематично увеличението на държавния дълг в Европа, значимо е да се признае, че при настоящия тип на Пакта за непоклатимост и напредък той в действителност е на практика неупотребим. Най-доброто доказателство за това е гръцката стопанска система, която в никакъв случай не се възвърне от политиките на строги икономии.
През 2004-2007 година, годините директно преди Голямата криза, гръцката стопанска система нараства приблизително с повече от 3,5% годишно. От 2008 до 2014 година, когато политиките на строги икономии влязоха в действие, гръцката стопанска система се сви с 26%, поправена по отношение на инфлацията. Повече от една четвърт от стопанската система на нацията беше унищожена.
До 2013 година всеки четвърти гръцки служащ на възраст 20-64 години е изгубил работата си и близо 60% от всички млади гърци са безработни. Две години по-късно Гърция загуби две трети от всичките си бизнес вложения. До 2017 година междинното гръцко семейство видя по какъв начин 38% от приходите им се изпаряват. Докато съкращенията на държавните разноски понижиха стратегиите за обществени помощи с цели 50-90%, налозите се усилиха от 39% на 50% от Брутният вътрешен продукт.
С този инвентар от Гърция поради, е явно, че Пактът за непоклатимост и напредък се нуждае от промяна. Въпреки това, заради две аргументи, промяна, която просто разрешава повече държавни разноски, не е вярната посока. Първо, с цел да разреши по-голям държавен дълг, Европейски Съюз ще би трябвало да централизира държавните заеми. Демерцис назовава това форма на „ шерване на риска “: Европейски Съюз заема пари и по-късно просто трансферира средствата на държавите-членки.
За да направи това надеждно на отворения пазар на държавен дълг, Европейски Съюз ще се нуждае от поръчителство. Това поръчителство е бъдещи данъчни доходи, което значи, че с цел да приложи какъвто и да е последователен проект за централизиран държавен дълг, Европейски Съюз също ще би трябвало да централизира данъчното облагане. Или ще би трябвало да поеме данъчните управляващи от своите държави-членки, или да добави нови налози върху тези, които към този момент са наложени от страните.
Втората причина, заради която централизираното взимане на заеми от Европейски Съюз е проблематична концепция, е, че би довело до доста разширение на държавните разноски. Статистически има ясно негативна връзка сред, от една страна, съотношението на държавните разноски към Брутният вътрешен продукт и, въпреки това, икономическия напредък. Когато държавните разноски надвишават 40% от Брутният вътрешен продукт, икономическият напредък нормално се забавя под 3% годишно. Когато държавните разноски заемат повече от 45% от Брутният вътрешен продукт, е мъчно да се доближи даже 2% растеж.
Бавният стопански напредък значи муден напредък на данъчните доходи. Бавният напредък на данъчните доходи значи по-големи и по-устойчиви бюджетни дефицити. По-големите дефицити водят до увеличение на разноските за заеми за задлъжнелите държавни управления. Няма значение дали това държавно управление е Гърция или самият Европейски съюз: в последна сметка то изчерпва личната си кредитна линия. Колкото по-голямо разрешава на своето държавно управление да пораства, толкоз по-бързо доближава края на тази линия.
Президентът Макрон и други са прави в това, че Пактът за непоклатимост и напредък се нуждае от промяна. Въпреки това, елементарното разрешаване на повече държавни разноски е сигурно неверен път. Ако желаят политики за напредък на държавното управление, те би трябвало да проектират промени, които слагат бизнесмените, поемащите риск вложители и служащите, настроени към кариера, на предната седалка.
***
Брюксел. Европейската организация по медикаментите в понеделник предложи потреблението на нов вид ваксина против COVID-19 от Novavax, с което броят на инжекциите, които ще бъдат налични в Европейски Съюз, става пет, написа европейската редакция на Politico .
Комисията по медикаментите на организацията разясни, че имунизацията, наречена Nuvaxovid, може да се употребява при възрастни на 18 и повече години. При клинични изпитвания по-рано тази година имунизацията се оказа над 90 % ефикасна за попречване на случаите на COVID-19 и 100 % ефикасна за попречване на умерено до тежко заболяване.
Тези данни са генерирани във време, когато алфа и бета разновидностите на ковид са най-вече преобладаващи.
В изказването си EMA съобщи, че „ понастоящем има лимитирани данни за ефикасността на Nuvaxovid против други рискови разновидности, в това число Омикрон “.
Ваксината е първата инжекция против COVID-19 въз основата на протеини, която е позволена в Европейски Съюз. Тя съдържа антиген, извлечен от коронавирусния шипов протеин, основан на родовия вариант на ковид.
През август Европейската комисия обезпечи поръчка за 100 милиона дози от имунизацията с биотехнологията на Съединени американски щати, с опцията да я разшири до 200 милиона дози до 2023 година
Технологията, на която се основава Novavax, се употребява от доста години във имунизациите за отбрана против хепатит, херпес зостер и други вирусни инфекции. Но към днешна дата не е имало доста разработки против COVID-19.
Две други ваксини против COVID-19 също употребяват тази технология, от Clover Biopharmaceuticals, основана в Китай, и Biological E в Индия.
***
Лондон. Властите в Лондон анулираха новогодишните празненства, които трябваше да се проведат на площад Трафалгар, поради разпространяването на разновидността Омикрон на ковид в страната. Това заяви в понеделник вечерта кметът на английската столица Садик Хан, представен от The Telegraph .
„ Това мощно ще разочарова доста лондончани, само че би трябвало да предприемем верните стъпки за понижаване на разпространяването на вируса “, сподели той в изказване.
По-рано градските управляващи възнамеряваха да лимитират броя на участниците в празничните събития в центъра на Лондон до 6,5 хиляди души. Поради организационните компликации, свързани с пандемията, вместо обичайните новогодишни фойерверки на брега на Темза в последния ден на 2021 година, беше решено празненствата да се проведат на площад Трафалгар, като там ще бъде допустимо да се стигне единствено с билети. Предвидено е в навечерието на Нова година на площада да излязат известни музиканти и да работи празничен панаир. Основните фото и видео фрагменти от миналата година трябваше да бъдат показани на огромни екрани.
На 8 декември английското държавно управление разгласи редица ограничавания заради опасността от разновидността Омикрон. Работодателите бяха насърчени да върнат чиновниците на отдалечена работа и носенето на маски още веднъж стана наложително в множеството затворени пространства и превоз. Освен това за първи път в Англия беше въведено наложително условие да се демонстрира електронен документ за цялостна имунизация при посещаване на някои обществени събития и нощни клубове. В момента държавното управление разисква нови ограничавания, само че към момента няма дефинитивно решение за техния темперамент и периоди за въвеждане.
През последните дни в Обединеното кралство се откриват по 80-90 хиляди случая на коронавирусна зараза дневно. Това са рекордни стойности за страната от началото на пандемията. Според ръководителя на английското министерство на опазването на здравето Саджид Джавид, почти 20-25% от действителния брой инфекции попадат в тази статистика. Джавид сподели също в неделя, че към 60% от инфекциите се дължат на Омикрон. Въпреки че броят на хоспитализациите пораства много постепенно, той може да стартира да нараства внезапно през идващите седмици, защото положението на новозаразените хора се утежнява.
Нашите граничари не позволиха мигрантите да влязат. На тези, които са съумели да влязат незаконно, не е позволено да останат на унгарска територия. Тези, които желаят да аплайват за леговище, би трябвало да подадат молбите си отвън територията на Унгария.
Унгарското държавно управление се обърна към Конституционния съд на Унгария с този въпрос: Какво би трябвало да се направи в този момент?
Конституционният съд издаде три решения.
Той удостовери, че държавното управление би трябвало да пази нашата конституционна еднаквост – даже в случай че това опонира на решението на Съда на Европейския съюз.
В него се показва, че в случай че институциите на Европейски Съюз не упражняват дейно споделените пълномощия, тогава унгарските управляващи могат да ги упражняват.
Той твърди, че връзката сред миграцията и човешкото достолепие също би трябвало да бъде прегледана от позиция на съществуващото историческо население на страната
Това е решение с историческо значение.
Не е елементарно четиво. В сърцето му е човешкото създание и човешкото достолепие – нещо, което рядко се среща в днешна Европа.
В отбраната на човешкото достолепие интернационалните съдилища следват същия път като прогресивните европейски общества като цяло. Те са изкоренили индивида от неговите или нейните естествени национални, езикови, културни, фамилни и религиозни общности. Те отхвърлят, че принадлежността към такива общности е част от нечия еднаквост и затова съставка на човешкото достолепие. Те отхвърлят, че това подсигурява отбрана в границите на главните права. Днес те виждат единствено хора, които са хора без атрибути: те могат да живеят на всички места, да приказват всеки език или да се молят на всеки господ.
Традиционните общности станаха изцяло беззащитни: против тях се опълчва освен политическата напредничавост, само че и закона. Днес европейците нямат право да вземат решение с кого желаят да живеят в личната си страна – даже когато всеобщата имиграция води до разпадането на обичайните общности, които образуват основата на личната им еднаквост като персони. В последна сметка, във връзка с главните права, през днешния ден европейците нямат право на своята страна, на своя език, на своята просвета, на своето семейство и своя Бог.
Срещу това се опълчва решението на Конституционния съд на Унгария. Той взема преобърнатата система за правата на индивида и я изправя на крайници. Именно в тази светлина би трябвало да прочетем какво споделя решението за пълномощията на Европейския съюз и суверенитета на Унгария. Унгарската страна е длъжна да предотвратява съществени нарушавания на идентичността на лицата – даже в случай че такива нарушавания идват от решение на Съда на Европейския съюз или от дефекти в упражняването на властта на Европейски Съюз. Традиционната обществена среда на хората, живеещи в Унгария, не би трябвало да бъде допускана да се трансформира без либерален мандат и контрол от страна на страната.
Родина има единствено там, където има и права. А съгласно Конституционния съд на Унгария унгарците имат право на лична татковина.
***
Париж. На 1 януари, когато Франция поема председателството на Европейския съюз, президентът Еманюел Макрон има намерение да предприеме светкавични десйтвия. С необятни линии и високи упоритости той очерта по какъв начин желае да премисли Европа и да я сложи отпред на личната си орис, написа The European Conservative в материал, показан без редакторска интервенция.
Амбициите на Макрон идват с обща тематика: повече Европа. Той желае европейска войска, задоволително мощна, с цел да бъде „ допълваща НАТО “ и задоволително способна, с цел да направи Европа по-малко подвластна от Америка.
Френският президент също по този начин желае общ европейски отговор на миграционните рецесии, по-силно наличие на границите на Европейски Съюз, европейска държавна работа за младежите и нова, по-активна икономическа роля на Европейски Съюз.
Ако имаше една дума, която би могла да заключи визията на Макрон, тя би била „ евро-национализъм “. Всички негови хрумвания сочат към по-силен Европейски съюз за сметка на националните страни.
Като се има поради Брекзит, неотдавнашните несъгласия по отношение на централизираната имиграционна политика на Европейски Съюз и повишаването на евроскептичните партии на последните избори за Европейски Съюз, е подозрително какъв брой поддръжка може да има за „ повече “ Европа и „ по-малко “ държави-членки. Също по този начин е значимо да запомните, че политиката е тъкмо толкоз обвързвана с дръзката изразителност, колкото и с резултатите всъщност: Част от Евро-Визията на Макрон може да е просто стратегическо позициониране за френските президентски избори през април.
Като се има поради това, в случай че Макрон завоюва още един петгодишен мандат и в случай че неговата визия за Европа се окаже сполучлива, той може и да повлияе значително на бъдещето на континента. С такива залози е по-добре да се стъпва деликатно: неговата визия за по-голяма военна самостоятелност евентуално ще опонира на фокусираните в НАТО външнополитически доктрини във Вашингтон. Наистина ли Европа е способна да стои сама на краката си и да поеме отговорностите, които американската поддръжка дава от началото на Студената война?
След време президентът Макрон и Европейски Съюз ще би трябвало да отговорят на този въпрос. Междувременно неговата визия за по-централизирана Европа ще се натъкне на доста по-неотложно затруднение от военната агресия. Според One America News Макрон не е удовлетворен от метода, по който Конституцията на Европейски Съюз поставя фискална риза на държавите-членки. Чрез Пакта за непоклатимост и напредък, Договорът за Европейския съюз лимитира равнищата на държавния дълг до 60% от брутния вътрешен артикул и дефицитите на 3% от Брутният вътрешен продукт.
Президентът Макрон желае Европейски Съюз да премисли тези правила и да разиска по какъв начин те могат да бъдат реформирани. Той вижда промяната на бюджетните правила като инструмент за увеличение на вложенията в обществения бранш, което от своя страна би довело до по-силен стопански напредък и по-високи равнища на претовареност.
Визията на Макрон е разбираема. За последните 14 години общият стопански напредък на актуалните 27 страни членки на Европейски Съюз е под 3%. От 2014 до 2019 година, последната година преди обвързваното с пандемията икономическо прекъсване, стопанската система на Европейски Съюз имаше междинен напредък от единствено 2,1%. Еврозоната се оправя още по-зле, като даже не доближава 1,9% през същия интервал от време.
В същото време плануваните от Макрон промени в бюджетните правила евентуално ще победят личната му цел. И икономическата доктрина и икономическата процедура приказват срещу това да се разреши на европейските държавни управления да поемат повече дълг и да усилват държавните разноски.
Аргументът, че държавното управление може да развие стопанската система посредством дълг, се основава на стандартната версия на кейнсианската икономическа доктрина. Това допуска, че когато държавното управление харчи пари в криза, стопанската система се възвръща по-бързо, в сравнение с другояче би, произвеждайки нарастване на данъчните доходи, тъй че държавното управление търгува бюджетен недостиг за бюджетен остатък. С течение на времето обществените финанси се балансират.
Докато стандартният кейнсианизъм има мощна поддръжка както измежду европейските, по този начин и американските законодатели, той е по-малко сполучлив в действителния свят. Има доста аргументи за неуспеха му, едната е, че всеки нов разходен пакет, финансиран от недостиг, има наклонност да усилва трайно държавното управление.
Остава да забележим дали пакетите, свързани с пандемията, които Европейски Съюз показа, ще имат същия резултат. Още през юни тази година Европейската комисия разгласи пакет от 750 милиарда евро за „ възобновяване “ с шестгодишен % на консумиране. Тези пари идват в допълнение към ограниченията за стимулиране, подхванати от държавните управления на държавите-членки.
Въпреки това, даже в случай че пакетите от тласъци не водят до непрекъснат растеж на разноските, пространството за повече дълг измежду държавите-членки към този момент е лимитирано. На процедура всяка европейска страна имаше бюджетен недостиг през 2020 година, преизпълнен лимита, натрапен според Пакта за непоклатимост и напредък. Единствено Дания съумя де факто да балансира бюджета си, имайки най-малък недостиг от 0,2% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който Швеция с недостиг от 2,8% от Брутният вътрешен продукт едвам избегна нарушаването на горната граница на дълга на Пакта.
Тези дефицити пристигнаха в допълнение към дългата поредност от дефицити преди пандемията, както и прекарванията от Голямата криза от 2009-2011 година В края на този стопански спад 22 от 27 сегашни членки на Европейски Съюз имаха бюджетен недостиг, преизпълнен тавана от 3 % от Брутният вътрешен продукт на Пакта. Едва през 2013 година болшинството от страните в Европейски Съюз още веднъж съблюдават правилото за недостига.
В резултат на непрекъснатите дефицити до 2019 година 11 страни от Европейски Съюз имаха обществен дълг, който надвиши лимита от 60%, натрапен от фискалните правила на Европейски Съюз, разказани в Пакта за непоклатимост и напредък. Гърция изпревари всички останали със съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт от 181%. След тях са Италия със 134%, Португалия със 117% и Белгия с 98%. Съотношението на дълга е 77% за Европейски Съюз като цяло и съвсем 84% за еврозоната
От една позиция упоритостта на президента Макрон да реформира Пакта за непоклатимост и напредък е добре пристигнала. Понастоящем Европейски Съюз прекрати използването на пакта, позволявайки на своите държави-членки да натрупат повече дълг, до момента в който реагират на пандемията. Понастоящем обаче фискалните правила са суспендирани единствено до 2022 година, което значи, че в случай че не бъде осъществена промяна, Комисията на Европейски Съюз може да се върне да ги ползва още веднъж през 2023 година Много страни ще бъдат губещи от използването на разпоредбите на Европейски Съюз, като Португалия се откроява като ослепителен образец.
Последиците от такова използване са добре известни. По време на Голямата криза преди десетилетие Европейски Съюз, дружно с Европейската централна банка и Международния валутен фонд, реагираха остро на несъразмерния бюджетен недостиг в няколко държави-членки. В подмяна на обещания да им помогне да финансират дълга си, ръководената от Европейски Съюз „ тройка “ наложи наложително фискалното съблюдаване на някои целеви страни, с цел да сложи други стопански цели, като цялостна претовареност, на назад във времето.
Гърция и други страни, в това число, само че освен Португалия, Испания и Италия, бяха принудени да ползват съществени политики за икономии. Предполага се, че по-високите налози и съкращенията на държавните разноски би трябвало да подбуден държавните бюджети към възможен баланс, само че по този метод те също могат да причинят безпорядък в стопанската система. Негативните последствия нормално са по-сериозни, колкото повече политиките за строги икономии разчитат на повишение на налозите, само че при равни други условия даже намаляването на разноските при непрекъснати данъчни ставки може да понижи икономическия напредък, а оттова и заетостта.
С други думи, в случай че Макрон желае европейската стопанска система да пораства, той ще би трябвало да отбрани държавите-членки от нов епизод на строги икономии. Очевидно е, че Европа към момента страда от последната икономическа рецесия: страните, които претърпяха най-тежки инциденти по време на Голямата криза, едвам възвърнаха изгубените работни места. На Португалия лиши шест години, от началото на рецесията през 2009 година до 2015 година, до момента в който се върне към същото равнище на претовареност. Испания и Италия се нуждаеха от още една година, до момента в който в Гърция през днешния ден работи даже по-малък % от популацията, в сравнение с през 2009 година
Макрон не е самичък в призоваването за промени на Пакта за непоклатимост и напредък. Още през 2013 година Oxfam разгласява изследване за следствията от строгите икономии в Гърция, като уточни неразумните разноски от използването на пакта. Още през май 2021 година икономистът и заместник-директор на института Брьогел Мария Демерцис написа публикация, очертаваща визия за това по какъв начин Пактът в действителност може да бъде реформиран.
Признавайки твърдостта, с която пактът е бил прилаган в предишното, Демерцис желае да го реформира, с цел да разреши по-голяма съгласуваност сред държавите-членки на Европейски Съюз във връзка с държавните разноски. Фискалните правила, изяснява тя, „ към този момент не могат да се отнасят само до ограничение на обществените разноски “.
Макрон повтаря същата концепция, в това число желанието на Демерцис да види държавното управление да влага в „ зелената и цифрова промяна “. Идеята е Европейски Съюз и неговите държави-членки да финансират дълготрайни капиталови стратегии с нов държавен дълг. В сходство с стандартния кейнсианизъм, това би развило стопанската система и ще докара Европа към цялостна претовареност.
Преди да проучим за какво е проблематично увеличението на държавния дълг в Европа, значимо е да се признае, че при настоящия тип на Пакта за непоклатимост и напредък той в действителност е на практика неупотребим. Най-доброто доказателство за това е гръцката стопанска система, която в никакъв случай не се възвърне от политиките на строги икономии.
През 2004-2007 година, годините директно преди Голямата криза, гръцката стопанска система нараства приблизително с повече от 3,5% годишно. От 2008 до 2014 година, когато политиките на строги икономии влязоха в действие, гръцката стопанска система се сви с 26%, поправена по отношение на инфлацията. Повече от една четвърт от стопанската система на нацията беше унищожена.
До 2013 година всеки четвърти гръцки служащ на възраст 20-64 години е изгубил работата си и близо 60% от всички млади гърци са безработни. Две години по-късно Гърция загуби две трети от всичките си бизнес вложения. До 2017 година междинното гръцко семейство видя по какъв начин 38% от приходите им се изпаряват. Докато съкращенията на държавните разноски понижиха стратегиите за обществени помощи с цели 50-90%, налозите се усилиха от 39% на 50% от Брутният вътрешен продукт.
С този инвентар от Гърция поради, е явно, че Пактът за непоклатимост и напредък се нуждае от промяна. Въпреки това, заради две аргументи, промяна, която просто разрешава повече държавни разноски, не е вярната посока. Първо, с цел да разреши по-голям държавен дълг, Европейски Съюз ще би трябвало да централизира държавните заеми. Демерцис назовава това форма на „ шерване на риска “: Европейски Съюз заема пари и по-късно просто трансферира средствата на държавите-членки.
За да направи това надеждно на отворения пазар на държавен дълг, Европейски Съюз ще се нуждае от поръчителство. Това поръчителство е бъдещи данъчни доходи, което значи, че с цел да приложи какъвто и да е последователен проект за централизиран държавен дълг, Европейски Съюз също ще би трябвало да централизира данъчното облагане. Или ще би трябвало да поеме данъчните управляващи от своите държави-членки, или да добави нови налози върху тези, които към този момент са наложени от страните.
Втората причина, заради която централизираното взимане на заеми от Европейски Съюз е проблематична концепция, е, че би довело до доста разширение на държавните разноски. Статистически има ясно негативна връзка сред, от една страна, съотношението на държавните разноски към Брутният вътрешен продукт и, въпреки това, икономическия напредък. Когато държавните разноски надвишават 40% от Брутният вътрешен продукт, икономическият напредък нормално се забавя под 3% годишно. Когато държавните разноски заемат повече от 45% от Брутният вътрешен продукт, е мъчно да се доближи даже 2% растеж.
Бавният стопански напредък значи муден напредък на данъчните доходи. Бавният напредък на данъчните доходи значи по-големи и по-устойчиви бюджетни дефицити. По-големите дефицити водят до увеличение на разноските за заеми за задлъжнелите държавни управления. Няма значение дали това държавно управление е Гърция или самият Европейски съюз: в последна сметка то изчерпва личната си кредитна линия. Колкото по-голямо разрешава на своето държавно управление да пораства, толкоз по-бързо доближава края на тази линия.
Президентът Макрон и други са прави в това, че Пактът за непоклатимост и напредък се нуждае от промяна. Въпреки това, елементарното разрешаване на повече държавни разноски е сигурно неверен път. Ако желаят политики за напредък на държавното управление, те би трябвало да проектират промени, които слагат бизнесмените, поемащите риск вложители и служащите, настроени към кариера, на предната седалка.
***
Брюксел. Европейската организация по медикаментите в понеделник предложи потреблението на нов вид ваксина против COVID-19 от Novavax, с което броят на инжекциите, които ще бъдат налични в Европейски Съюз, става пет, написа европейската редакция на Politico .
Комисията по медикаментите на организацията разясни, че имунизацията, наречена Nuvaxovid, може да се употребява при възрастни на 18 и повече години. При клинични изпитвания по-рано тази година имунизацията се оказа над 90 % ефикасна за попречване на случаите на COVID-19 и 100 % ефикасна за попречване на умерено до тежко заболяване.
Тези данни са генерирани във време, когато алфа и бета разновидностите на ковид са най-вече преобладаващи.
В изказването си EMA съобщи, че „ понастоящем има лимитирани данни за ефикасността на Nuvaxovid против други рискови разновидности, в това число Омикрон “.
Ваксината е първата инжекция против COVID-19 въз основата на протеини, която е позволена в Европейски Съюз. Тя съдържа антиген, извлечен от коронавирусния шипов протеин, основан на родовия вариант на ковид.
През август Европейската комисия обезпечи поръчка за 100 милиона дози от имунизацията с биотехнологията на Съединени американски щати, с опцията да я разшири до 200 милиона дози до 2023 година
Технологията, на която се основава Novavax, се употребява от доста години във имунизациите за отбрана против хепатит, херпес зостер и други вирусни инфекции. Но към днешна дата не е имало доста разработки против COVID-19.
Две други ваксини против COVID-19 също употребяват тази технология, от Clover Biopharmaceuticals, основана в Китай, и Biological E в Индия.
***
Лондон. Властите в Лондон анулираха новогодишните празненства, които трябваше да се проведат на площад Трафалгар, поради разпространяването на разновидността Омикрон на ковид в страната. Това заяви в понеделник вечерта кметът на английската столица Садик Хан, представен от The Telegraph .
„ Това мощно ще разочарова доста лондончани, само че би трябвало да предприемем верните стъпки за понижаване на разпространяването на вируса “, сподели той в изказване.
По-рано градските управляващи възнамеряваха да лимитират броя на участниците в празничните събития в центъра на Лондон до 6,5 хиляди души. Поради организационните компликации, свързани с пандемията, вместо обичайните новогодишни фойерверки на брега на Темза в последния ден на 2021 година, беше решено празненствата да се проведат на площад Трафалгар, като там ще бъде допустимо да се стигне единствено с билети. Предвидено е в навечерието на Нова година на площада да излязат известни музиканти и да работи празничен панаир. Основните фото и видео фрагменти от миналата година трябваше да бъдат показани на огромни екрани.
На 8 декември английското държавно управление разгласи редица ограничавания заради опасността от разновидността Омикрон. Работодателите бяха насърчени да върнат чиновниците на отдалечена работа и носенето на маски още веднъж стана наложително в множеството затворени пространства и превоз. Освен това за първи път в Англия беше въведено наложително условие да се демонстрира електронен документ за цялостна имунизация при посещаване на някои обществени събития и нощни клубове. В момента държавното управление разисква нови ограничавания, само че към момента няма дефинитивно решение за техния темперамент и периоди за въвеждане.
През последните дни в Обединеното кралство се откриват по 80-90 хиляди случая на коронавирусна зараза дневно. Това са рекордни стойности за страната от началото на пандемията. Според ръководителя на английското министерство на опазването на здравето Саджид Джавид, почти 20-25% от действителния брой инфекции попадат в тази статистика. Джавид сподели също в неделя, че към 60% от инфекциите се дължат на Омикрон. Въпреки че броят на хоспитализациите пораства много постепенно, той може да стартира да нараства внезапно през идващите седмици, защото положението на новозаразените хора се утежнява.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ