Новият „самиздат“ на Виктор Орбан: След оттеглянето на Меркел, се готвим за битка с новото ляво германско правителство
Будапеща. На 8 декември Ангела Меркел напуща поста немски канцлер. Част от живота на централноевропейците ще отиде с нея, написа унгарският министър председател Виктор Орбан в 14-ото си есе от поредицата „ Самиздат “, оповестено на miniszterelnok.hu , предадено без редакторска интервенция от Агенция „ Фокус “.
Ние я разбрахме, тя ни разбраше. Съветска инвазия, комунистическа тирания, опозиция и национални придвижвания през 1988-89 година, победа, независимост, обединяване и създателят на новата страна, Хелмут Кол, канцлерът.
Като министър-председател на Унгария през 1998 година имах опцията да извършвам длъжността няколко месеца по едно и също време с канцлера Хелмут Кол, безценен, остарял другар, брат християнин и предан настойник на народите от Централна Европа.
Години наред Меркел и аз трябваше да понасяме дружно компликациите да бъдем в съпротива. Първо тя стана канцлер, по-късно се върнахме на власт пет години по-късно. Ние управлявахме финансовата рецесия през 2010 година, бяхме сътрудници в битката за поддържане на обединен Европейски съюз и дружно наблюдавахме безпомощно и без терзание европейската покруса от експлоадирането на руско-украинската война.
Лоялните и дисциплинирани германци, непокорните и безразсъдни унгарци стояха дружно за обща цел: Европа, в която всички народи могат да се усещат като вкъщи си.
И тогава пристигна скъсването, или по-скоро фрактурата, откритата фрактура от 2015 година, миграционната инвазия. Видът пострадване, от който придвижването на спортиста към този момент няма да е това, което беше преди. Възстановява се, пробва се, бори се, само че повече от чест. Той знае и след известно време признава, че не може да си върне остарялата форма.
Миграционната рецесия сама по себе си беше огромно тестване. Тя се трансформира в Рубикон, тъй като разкри дълбоките метафизичен, политически и прочувствени разлики сред нас по отношение на концепцията за нациите, за свободата и за ролята на Германия.
Тя разкри, че за унгарците и другите централноевропейци родината е от значително значение. Нацията е произходът, без национализъм не може да има здравословен прочувствен живот. Оказва се, че германците са на другия път на европейската цивилизация, към един тип постхристиянска и постнационална страна.
Ние, унгарците, разбрахме, че германците не считат това за проблем. Те не считат това за цивилизационна болест, която би трябвало да се лекува, а за натурален, даже мечтан и даже морално великолепен резултат. Тъканта на европейското единение се разплиташе и нямаше по какъв начин да го спре. Миграция, джендър, федерализиран Европейски съюз, дехуманизацията на Европа. Възстановяването на европейското съдействие ще изисква гигантски старания в постсекуларната епоха.
Ангела Меркел отвори ли вратата на неприятностите? Или, в противен случай, тя се опита да стои твърдо, само че натискът отляво я отблъсна? Днес към момента не знаем отговора на този въпрос. Поглеждайки към дневния ред на новото ляво немско държавно управление за имиграция, про-джендър политика, федерализация, прогерманска Европа, са вероятни и двата отговора на мистерията на Меркел. Времето ще покаже. Единственото ми страдание като някогашен сподвижник е, че делото на живота й и 16 години като канцлер не дадоха отговори даже на нас, нейните сътрудници. Едно е несъмнено: ерата на неяснотата, стелт политиката и дрифтинга завърши с Меркел. Сега се приготвяме за борба с необятно отворени очи.
Превод и редакция: Иван Христов
Ние я разбрахме, тя ни разбраше. Съветска инвазия, комунистическа тирания, опозиция и национални придвижвания през 1988-89 година, победа, независимост, обединяване и създателят на новата страна, Хелмут Кол, канцлерът.
Като министър-председател на Унгария през 1998 година имах опцията да извършвам длъжността няколко месеца по едно и също време с канцлера Хелмут Кол, безценен, остарял другар, брат християнин и предан настойник на народите от Централна Европа.
Години наред Меркел и аз трябваше да понасяме дружно компликациите да бъдем в съпротива. Първо тя стана канцлер, по-късно се върнахме на власт пет години по-късно. Ние управлявахме финансовата рецесия през 2010 година, бяхме сътрудници в битката за поддържане на обединен Европейски съюз и дружно наблюдавахме безпомощно и без терзание европейската покруса от експлоадирането на руско-украинската война.
Лоялните и дисциплинирани германци, непокорните и безразсъдни унгарци стояха дружно за обща цел: Европа, в която всички народи могат да се усещат като вкъщи си.
И тогава пристигна скъсването, или по-скоро фрактурата, откритата фрактура от 2015 година, миграционната инвазия. Видът пострадване, от който придвижването на спортиста към този момент няма да е това, което беше преди. Възстановява се, пробва се, бори се, само че повече от чест. Той знае и след известно време признава, че не може да си върне остарялата форма.
Миграционната рецесия сама по себе си беше огромно тестване. Тя се трансформира в Рубикон, тъй като разкри дълбоките метафизичен, политически и прочувствени разлики сред нас по отношение на концепцията за нациите, за свободата и за ролята на Германия.
Тя разкри, че за унгарците и другите централноевропейци родината е от значително значение. Нацията е произходът, без национализъм не може да има здравословен прочувствен живот. Оказва се, че германците са на другия път на европейската цивилизация, към един тип постхристиянска и постнационална страна.
Ние, унгарците, разбрахме, че германците не считат това за проблем. Те не считат това за цивилизационна болест, която би трябвало да се лекува, а за натурален, даже мечтан и даже морално великолепен резултат. Тъканта на европейското единение се разплиташе и нямаше по какъв начин да го спре. Миграция, джендър, федерализиран Европейски съюз, дехуманизацията на Европа. Възстановяването на европейското съдействие ще изисква гигантски старания в постсекуларната епоха.
Ангела Меркел отвори ли вратата на неприятностите? Или, в противен случай, тя се опита да стои твърдо, само че натискът отляво я отблъсна? Днес към момента не знаем отговора на този въпрос. Поглеждайки към дневния ред на новото ляво немско държавно управление за имиграция, про-джендър политика, федерализация, прогерманска Европа, са вероятни и двата отговора на мистерията на Меркел. Времето ще покаже. Единственото ми страдание като някогашен сподвижник е, че делото на живота й и 16 години като канцлер не дадоха отговори даже на нас, нейните сътрудници. Едно е несъмнено: ерата на неяснотата, стелт политиката и дрифтинга завърши с Меркел. Сега се приготвяме за борба с необятно отворени очи.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ