БСК не подкрепя внесените за обсъждане в Националния съвет за

БСК не поддържа импортираните за разискване в Националния съвет за тристранно съдействие планове на бюджети на Република България, Държавното публично обезпечаване и Националната здравноосигурителна каса.

Основните рецензии на БСК във връзка с държавния бюджет са ориентирани към неналичието на тласъци за възстановяване на капиталовия климат, нужда от децентрализация и повече автономия на общинските финанси, неналичието на ефикасни механизми за публично разискване и отчитане на обществените позиции, липса на бистрота на бюджетния развой, на употребяваната методология, макроикономически учредения и прогнози, включително за растежа на продуктивността на труда, компенсацията на един нает.

В мнението на БСК се показва, че плануваното доста нарастване на общите разноски по КФП през 2019 година по отношение на предстоящото осъществяване за 2018 година е невиждано - над 15%, при 6,1% за 2017 по отношение на 2016 година, и 2,4% и 4,6% надлежно през 2020 и 2021 година, оповестиха от работодателската организация

„ Сериозният растеж през 2019 година на редица основни макроикономически индикатори, като ползване, вложения, импорт, отплата на един нает и други, явно отразява еднократната бюджетна агресия по отношение на идните избори “, се споделя още в мнението на БСК. Експертите на Камарата упорстват по-голямата част от средствата за плануваното нарастване на възнагражденията в бюджетния бранш да бъде ориентирана към общинското опазване на здравето за ограничение приключването на квалифицирани фрагменти.

Увеличаване на разноските за приложни научни проучвания, преустановяване на програмата за саниране и преразглеждане на финансирането на неефективни и дублиращи се структури и действия в бюджетната сфера, са също част от предложенията на БСК. Според специалистите на Камарата, Държавният бюджет и Актуализираната бюджетна прогноза следва да се употребяват като принадлежности за напън върху първостепенните разпоредители с бюджетни средства за предприемане на промени и реализиране на предстоящите програмни цели и резултати.

По отношение на Бюджета на ДОО, БСК още веднъж се опълчва на желанията за промени в съществени параметри на пенсионноосигурителната система, без задълбочена оценка на въздействието и без осъществяване на публични и експертни съвещания с всички заинтригувани страни. Камарата показва противоречие и с плануваното повишаване на минималните осигурителни приходи (във връзка с голословния растеж на МРЗ).

КОЛЕДНИ ДОБАВКИ: Може да има спомагателни пари за пенсионерите

БСК обръща внимание, че безпричинно се бавят нужните промени в пенсионноосигурителната система, включително в областта на здравната експертиза на работоспособността и уврежданията, ограничението на злоупотребите с компенсации за краткотрайна неработоспособност (т.нар. болнични), прецизирането на разпоредбите за погашение на спомагателна пенсия от УПФ, обвързване придобиването на пенсионни права с изплатените осигурителни вноски и други

Във връзка с бюджета на НЗОК БСК отбелязва, че „ опциите за увеличение на приходите в Здравната каса са извънредно лимитирани и през идната година. Не се чака доста повишаване на обществените средства за опазване на здравето през тази и идващите години. Публичните разноски за опазване на здравето като дял от Брутният вътрешен продукт не престават да са в диапазона към 4.6 на 100, при приблизително за страните от Европейски Съюз - 11%. Запазването на относително невисок дял на обществените средства за опазване на здравето освен не разрешава развиване на българското опазване на здравето, само че и е фактор за непрекъснато утежняване на качеството на обслужване и за понижаване опциите за оказване на съответна здравна помощ “.

Според БСК, не се основават благоприятни условия за мотивация и задържане на медицинския личен състав и изключително за повишение на неговата подготовка, а обезпечаването на медицинския личен състав в средносрочен и дълготраен проект е сериозно.

„ Отново са заложени диспропорции сред вноските, които страната прави за обезпечаваните от нея лица, и разноските за тяхното здравно обезпечаване “, се споделя в мнението и се прецизира, че за 2019 година вноската от страната за едно лице ще е към 24 лева при междинна вноска от бизнеса 77,8 лева

Като мощно оптимистична и надценена дефинират специалистите на БСК прогнозата за събираемостта на средствата от осигурителни вноски. В същото време, не се плануват ограничения, с които да се промени методът към лицата, които не вършат здравни вноски. „ Държавата продължава да не покрива разноските за здравното обслужване лицата, които не вършат здравни вноски, заради което лекуването на този огромен контингент е за сметка на здравноосигурените лица и води до струпване на дефицити “, сигнализира БСК.

БЮДЖЕТ 2019: Как ще се отрази на джоба ни сметката на властта?

Като значителен минус на бюджета на НЗОК БСК показва и неналичието на нарастване на средствата за извънболнична помощ, профилактика и предварителна защита на болесттите - техният дял е едвам 12% при приблизително за Европейски Съюз към 20-25%. В същото време, делът на средствата за болнична помощ е съвсем 50% при приблизително за Европейски Съюз към 30%. Успоредно с това, не са изяснени редът и източникът за погасяване на отговорностите на лечебните заведения (около 500 млн. лева.), които в огромната си част са държавни и общински, и има действителна заплаха погасяването на отговорностите да е за сметка на плануваните средства за болнична помощ, което в допълнение ще дебалансира бюджета на системата. БСК обръща особено внимание върху обстоятелството, че положението на общинските лечебни заведения е извънредно обезпокоително – огромната част от тях са пред банкрут, а липсват ограничения за запазването им като система, която директно обслужва повече от 2 млн. души, основно с ниски приходи и благоприятни условия.

„ Липсват радикални решения за ограничение на разноските за медикаменти, които доближават до 30% от бюджета, при приблизително ниво за страните от Европейски Съюз 15-18%. Отново се планува растеж на медикаментите за злокачествени болести, които доближават до 385 млн. лева, а това е към 8% от бюджета на касата “, се споделя още в мнението на БСК.

Не на последно място, БСК показва мощно неодобрение от прилагания и в този бюджет метод посредством преходните и заключителни разпореждания на закона да се вършат радикални промени в други закони, които преформатират системата по един непрогледен и неподкрепен от заинтригуваните страни метод.

„ Посочените промени, които засягат съществени аспекти на организацията, ръководството и финансирането на опазването на здравето, не са съветвани със заинтригуваните страни в сходство с условията на законовата уредба. Липсва и наложителната при сходни промени оценка на въздействието “, споделя в умозаключение БСК.

Пълният текст на мнението е наличен на: https://www.bia-bg.com/uploads/files/positions/Budgets_2018-BIA_position.pdf